Теорията за „непогрешимост“ – 20 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

Теорията за „непогрешимост“
По време на семейната молитва същата вечер, Господният Дух слезе над мен и във видения ми бяха показани много неща. Тези мъже ми бяха представени като нанасящи голяма вреда на Божието дело. Макар да изповядваха освещение, те престъпваха свещения закон. Сърцата им бяха покварени, а свързаните с тях хора се намираха под влиянието на сатанинска измама, като се покоряваха на техните плътски инстинкти вместо на Божието слово.
Те поддържаха възгледа, че които са осветени, не могат вече да грешат. И това естествено е довело до убеждението, че чувствата и желанията на осветените са винаги правилни и святи и не съществува опасност да бъдат подведени да съгрешат. В съгласие с тази софистика те вършеха най-долни грехове под мантията на освещение и чрез измамното си месмерично влияние печелеха странна власт над някои от хората, свързани с тях, без да виждат злото в тези външно красиви, но фалшиви теории.
Ужасно бе въздействието им над мнозина, защото, докато задържаха тяхното внимание и печелеха доверието им чрез влиянието на месмеризма, в същото време караха невинните и нищо не подозиращи хора да вярват, че това е от Божия Дух. Затова онези, които следваха техните учения, бяха подведени да вярват, че те самите, а и свързаните с тях, претендиращи, че са напълно осветени, могат да изпълняват всичките си сърдечни желания, без да съгрешават.
Измамата на тези фалшиви учители бе ясно разкрита пред мене и аз видях ужасния доклад срещу имената им, записан в небесните книги. Видях и страшната вина, тегнеща над тях, задето изповядват пълна святост, а в ежедневните си дела са престъпници в очите на Бога.
Известно време след това характерите на тези личности се откриха пред хората и видението, което ми бе дадено, бе напълно оправдано.

Истинското освещение
„Вярвай в Христос! – бе викът на тези хора, претендиращи за освещение. – Само вярвай – това е всичко, което се изисква от тебе! Само имай вяра в Исус!“
С голяма сила в ума ми изпъкнаха думите на Йоан: „Ако кажем, че нямаме грях, мамим себе си и истината не е в нас“ (1Йоаново 1:8). Беше ми показано, че хора, които триумфално демонстрират безгрешност, точно чрез самохвалството си показват, че са много далеч от състоянието на святост – без петно или грях. Колкото по-ясно падналият човек разбира характера на Христос, толкова по-малко ще се доверява на себе си и толкова по-несъвършени ще му изглеждат собствените му дела в сравнение с живота на святия Изкупител. Но именно тези, които са далече от Исус, чиято духовна проницателност е така притъпена от заблудата, че не могат да схванат характера на Великия Образец, точно те го считат за такъв, каквито са и те самите, и имат дързостта да говорят за собственото си съвършенство и святост. Но те са далече от Бога! Те малко познават себе си, а още по-малко – Христос.

_________________