Трудолюбие – 21 – Детско водителство – Елена Вайт (Елън Уайт)

ЗАЩИТА ЗА ЮНОШАТА.
Едно от най-сигурните защитни средства за юношите е полезното
занимание. Децата, които са научени на трудолюбие, заети през всичкото
си време с полезни и приятни занимания, нямат склонност да се оплакват
от съдбата си, нито време за суетни мечтания. За тях има по-малка опасност
да формират порочни навици или да се свържат с лоши приятели. (122.1)
Неоценима е стойността на трудолюбието. Нека децата бъдат научени
да правят нещо полезно. Повече от човешка мъдрост е нужна на родителите,
за да разберат как най-добре да обучат децата си за полезен и щастлив
живот тук и за по-висша служба и по-велика радост в небето. (122.2)
ОПРЕДЕЛЯЙТЕ ЗАДАЧИ СПОРЕД ВЪЗРАСТТА И СПОСОБНОСТИТЕ.
Още от най-ранна възраст децата трябва да бъдат учени да правят неща,
подходящи за възрастта и способностите им. Родителите трябва сега да
окуражават децата си да станат по-независими. Сериозни проблеми се
случват често по земята и децата трябва да бъдат така подготвени, че да
могат да се справят с тях. (122.3)
Учете децата си да бъдат полезни, да носят бреме според годините си,
а после навикът да се трудят ще им стане втора природа и полезната работа
никога няма да им се вижда досадна. (122.4)
ПЛОДЪТ НА ЛЕНИВОСТТА.
Родителите могат да извършат по-голям грях с пренебрегването на
дадените им от Бога отговорности, като оставят децата си без никаква
работа. Тези деца скоро ще се научат да обичат мързела и като пораснат,
ще бъдат безотговорни, безполезни мъже и жени. Когато пораснат
достатъчно, за да изкарват сами прехраната си и бъдат взети някъде на
работа, ще се трудят мързеливо, отпуснато и ще си мислят, че трябва да
им се плати като за вярно свършена работа. Огромна е разликата между
такъв работник и онзи, който осъзнава, че трябва да бъде верен слуга. С
каквато и работа да се захване, юношата трябва да бъде „прилежен в
работата, ревностен по дух, служещ на Господа“, защото неверният в най-
малкото е неверен и в многото. (122.5)
Ако децата имат добра домашна подготовка, няма да се намират по
улиците, обучавани от случайността, както мнозина други. Родителите,
които обичат децата си по разумен начин, няма да допуснат те да израстат
навикнали на мързел и невежи.за извършване на домашните си задължения.
Невежеството не е приемливо за Бога и е неблагоприятно за извършване
на Неговото дело. (123.1)
МЪДРА УПОТРЕБА НА ВРЕМЕТО.
Където има изобилие от безделие, Сатана работи с изкушенията си, за
да поквари живота и характера. Ако не е подготвен за полезен труд,
младежът, бил той богат или беден, е в опасност, защото Сатана ще му
намери работа по свой вкус. Юношите, които не са барикадирани с
принципи, не гледат на времето като на скъпоценно съкровище, поверено
им от Бога, за което човешките същества трябва да отговарят. (123.2)
Децата трябва да бъдат научени да използват времето си по най-добрия
начин, да помагат на бащата и майката, да бъдат самостоятелни. Не трябва
да се допуска да смятат себе си за твърде възвишени, та да не могат да
извършат някоя необходима работа. (123.3)
ЦЕНАТА НА ВРЕМЕТО Е НЕСМЕТНА.
Пропиляното време никога не може да се върне … Избягването на прахосани
моменти е съкровище. (123.4)
ДА СЕ ПОБЕДИ ВСЕКИ ЛЕНИВ НАВИК.
В Словото Си Бог е набелязал план за възпитание на децата, който
родителите трябва да следват. Те трябва да учат децата си да надвиват
всеки ленив навик. Всяко дете трябва да бъде научено, че има работа да
върши в този свят. (124.1)
Лентяйството и безделието не са плодове на християнското дърво. (124.2)
Безгрижието е голямо проклятие. Бог е благословил човешките същества
с нерви, органи, мускули, които не бива да допускаме да се увреждат
поради бездействие, а да се укрепват и пазят здрави чрез движение. Да
нямаш какво да правиш е голямо нещастие, защото безделието винаги е
било и ще бъде проклятие за човешкото семейство. (124.3)
Деца, никога не бъдете неверни домоуправители вкъщи. Никога не
отбягвайте дълга си. Тежката работа прави здрави мускули. Като помагате
за успеха на семейството, вие бихте постигнали най-голямото благословение
за себе си. (124.4)
ЗАЩО ПЪРВО РАБОТА, А ПОСЛЕ ИГРА?
Моята майка ме научи да работя. Често я питах: „Защо трябва винаги
да върша толкова много работа преди да играя?“ – „За да обучиш и
подготвиш ума си за полезна работа и още – за да те пази от правене на
бели. Когато пораснеш, ще ми благодариш за това.“ А когато една от
моите внучки ми каза: „Защо трябва аз да плета? Баба плете.“, аз отвърнах:
„Би ли ми казала как бабите са се научили да плетат?“ – „Ами започнали
са, когато са били малки момичета“. (124.5)
СТОЙНОСТТА НА ДНЕВНИЯ ГРАФИК.
Доколкото е възможно,добре е да размисляте какво трябва да бъде свършено
през деня. Направете си списък на нещата, които трябва да свършите, като
предвидите време за всяко от тях. Нека всичко бъде направено внимателно,
спретнато и завършено.Ако сега е ваш ред да оправите стаите,погрижете се те
да се проветрят,а спалното бельо изложете на слънце. Определете си минути
за извършване на работата и не спирайте,за да прочетете вестник или попаднала
пред очите ви книга,но си казвайте:“Не, аз имам точно определени минути за
тази работа и трябва да свърша работата си в определеното време.“ (124.6)
Нека бавните се постараят да се активизират, да станат по-бързи, по-
енергични, като помнят думите на апостола: „нелениви в бизнеса, ревностни
по дух, служещи на Господа“. (125.1)
Ако сега ви е ред да приготвите вечерята, внимателно пресметнете необходимото
време за приготвяне на храната, за да я сервирате правилно и навреме.
Да сте готови с яденето пет минути по-рано от определеното време е по-
препоръчително от пет минути по-късно.Но ако движенията ви са бавни и
мудни, ако сте отпуснати по навик, ще правите работата много по-разточителна,
колкото и бърза да е тя. Дълг на бавните е да станат по-експедитивни. Ако се
реформират, могат да победят своите навици за суетене и разтакаване. При
миенето на съдовете може да бъдат внимателни и същевременно бързи. Упражнявайте
волята си целенасочено и ръцете ще се движат по-бързо. (125.2)
СМЕСВАЙТЕ ФИЗИЧЕСКОТО С ИНТЕЛЕКТУАЛНОТО.
Когато при мен са идвали деца в семейството ми, често са казвали:
„Майка ми не ми дава да мия съдове“. Аз казвам: „Ами да го направим
вместо теб, а ти да си платиш половин долар за престоя?“ – „О, не, мама
не иска да плаща повече за мен“. „Добре тогава“, – често казвам аз, „ти
можеш да станеш сутринта и да ги измиеш сам. Вместо майка ти да става
и да ти приготвя закуска сутрин, докато лежиш в леглото, ти трябва да
кажеш: „Мамо, не ставай сутринта. Ние ще свършим тази работа и ще се
заемем с тези задължения.“ Ти трябва да оставиш хората с посивели коси
да си почиват сутрин.“ (125.3)•
Защо не се прави така? Къде е грешката? Тя е в родителите, които са
позволили на децата си да не носят никакъв товар в семейството. Когато тези
деца отидат на училище, те казват: „Мама каза, че не иска да работя.“ Такива
майки са глупави. Те развалят децата си и после ги пращат на училище да
развалят и другите деца … Работата е най-добрата дисциплина за тях. Тя не
е по-трудна за тях, отколкото за майките им. Сменяйте физическата работа
с умствена и силите на интелекта ще се развият много по-добре. (126.1)
ИЗМИСЛЯЙТЕ НАЧИНИ.
Родителите трябва да измислят начини и средства, за да държат децата
си заети с ползотворен труд. Нека на децата се даде малко парче земя за
обработване, за да могат и те да дадат нещо като доброволен принос. (126.2)
Позволявайте им да ви помагат по всякакъв начин и им покажете, че
оценявате помощта им. Нека чувстват, че са част от семейната фирма.
Учете ги да използват ума си колкото е възможно повече и така да планират
работата си, че да я свършват бързо и добре. Учете ги да работят
енергично и с готовност, да спестяват време, така че нито минута да не
бъде изгубена от часовете, определени за работа. (126.3)
ТРУДЪТ Е БЛАГОРОДНО НЕЩО.
Нека да научим малчуганите да ни помагат, докато ръцете им са малки
и силата им – нищожна. Нека отпечатаме в умовете им факта, че трудът
е благороден, че е определен за човека от небето, че е възложен на Адам
в Едем като необходим за здравото развитие на ума и тялото му. Нека ги
научим, че невинното удоволствие е двойно по-приятно, ако идва след
активен труд. (127.1)