Първите тридесет години от живота Си Христос прекара в малкото селце Назарет, чиито жители бяха пословични с нечестието си. Затова Натанаил зададе въпроса: “От Назарет може ли да произлезе нещо добро?” Евангелистите ни казват много малко за ранните години от живота на Христос. С изключение на краткия доклад за отиването Му с родителите Си в Ерусалим разполагаме само със следното просто изявление: “А детенцето растеше и крепнеше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодатта бе на Него.”
Христос е нашият пример във всичко. Според Божието провидение ранният Му живот бе преминал в Назарет, където бе изложен на изкушения сред жители с характер, носещ белега на грях и нечестие, и трябваше постоянно да бди, за да остане чист и неопетнен. Христос не избра сам това място. Избра го Неговият небесен Баща, за да бъде характерът Му изпитван и изпробван по много начини. Още отначалото животът Му бе подложен на тежки изпитания, трудности и борби заради единствената цел – да развие изряден характер – съвършен пример за деца, младежи и възрастни.
Децата и младежите често са поставени в неблагоприятна за християнски живот обстановка и те с охота отстъпват пред изкушенията, извинявайки се за греховното си поведение с неблагоприятното обкръжение. Христос избра уединението и чрез един запълнен с работа живот, в който ръцете Му винаги бяха заети, не само че не поканваше изкушението, но и се държеше далеч от обществото на хора с покваряващо влияние. Той вървеше по най-неравния път, по който някога дете или младеж ще бъде призован да мине. Не Му бе определен живот на охолство и леност. Родителите Му бяха бедни и се прехранваха от ежедневния си труд; затова животът на Христос бе живот на недоимък, себеотрицание и лишения. Той споделяше с родителите Си живота им на упорит труд.

Чистотата не е зависима от обстоятелствата
Никой никога не ще бъде призован да развие съвършен християнски характер при по-неблагоприятни обстоятелства от тези на нашия Спасител. Фактът, че Христос живя тридесет години в Назарет и мнозина мислеха, че би било цяло чудо, ако от него излезе нещо добро, е укор за младежите, които смятат, че религиозният им характер трябва да зависи от обстоятелствата. Ако обкръжаващата среда на младите е неприятна и наистина лоша, мнозина изтъкват това като извинение за несъвършения си християнски характер. Примерът на Христос отхвърля идеята, че за да водят безукорен живот, последователите Му са зависими от място, благополучие или богатство. Той ги учи, че верността им може да направи за почит всяко място или положение, където Божието провидение ги е призовало, колкото и скромно да е то. Животът на Исус бе определен да покаже, че чистотата, стабилността и твърдото устояване на принципа не са зависими от живот без пречки, без бедност, без трудности и без съпротива. Изпитанията и лишенията, от които толкова много младежи се оплакват днес, бяха понесени от Христос безропотно. И точно тази дисциплина е преживяването, от което младежите се нуждаят, което ще придаде твърдост на характерите им и ще ги направи подобни на Христос – силни духом да се съпротивяват на изкушението. Ако не допуснат да бъдат повлияни от другари, които искат да ги отделят от истината и да покварят морала им, те няма да бъдат победени от примките на Сатана. Чрез ежедневна молитва към Бога ще получават мъдрост и благодат от Него да издържат борбата и тежките реалности на живота и да излязат победители. Верността и бистротата на ума могат да бъдат запазени единствено чрез бдение и молитва. Христовият живот беше пример за постоянно изобилваща енергия, на която не бе позволено да отслабне от упреци, присмех, лишения или трудности.
Така трябва да бъде и с днешните младежи. Ако изпитанията около тях се увеличат, да знаят, че Бог подлага на изпит и изпробва верността им. И до каквато степен запазят чистотата на характера си при тези обезсърчителни обстоятелства, до такава степен ще се увеличи и тяхната твърдост, стабилност и сила за издържане, и те ще станат силни по дух (“Младежки инструктор”, март 1872 г.).

По-скоро смърт, отколкото безчестие
По-скоро изберете бедност, укори, отделяне от приятели или каквото и да било страдание, отколкото да оскверните душата си с грях. По-скоро смърт, отколкото безчестие, престъпление или престъпване на Божия закон – това трябва да бъде мотото на всеки християнин (“Свидетелства”, т. V, стр. 147).