“…говори на земята и тя ще те научи.”

Нагледните поучения на Христос

Великият Учител довеждаше слушателите Си в съприкосновение с природата, за да слушат гласа, говорещ чрез всички сътворени неща. Когато сърцата им се смекчаваха и умовете им ставаха възприемчиви, Той им помагаше да разбират духовните поуки от картините, които наблюдаваха. Притчите, чрез които обичаше да преподава уроци върху истината, показват колко отворен беше Неговият Дух за влиянията на природата и колко приятно Му бе да извлича духовни поуки от обстановката на ежедневния живот.

Приспособени за всеки слушател

Птичките във въздуха, полските лилии, пастиря и овцете – чрез тях Христос илюстрираше безсмъртната истина. Той извличаше илюстрации и от събитията в обикновения живот, от познатите на слушателите факти в ежедневието – кваса, скритото съкровище, бисера, рибарската мрежа, изгубената монета, блудния син, къщите на скалата и на пясъка. В Неговите уроци имаше по нещо интересно за всеки ум, затрогващо всяко сърце. И така ежедневната работа вместо да бъде просто кръг от усилен труд, лишен от по-възвишени мисли, ставаше по-осмислена и възвишена чрез постоянното напомняне за духовното и невидимото.
Така трябва да поучаваме и ние. Нека децата да бъдат научени да виждат в природата изразена Божията любов и мъдрост; нека всяко птиче, всяко цвете и дърво свързват мисълта им с Бога; нека всичко видимо им пояснява невидимото, и всички житейски събития – средство за Божествени поучения.

Единството на закона

Когато се научат по този начин да извличат поуки от всичко сътворено, както и от житейския опит, обяснете им, че същите закони, които управляват нещата в природата и събитията в живота, трябва да управляват и нас, че те са дадени за наше добро, и че само когато ги изпълняваме, ще намерим истинско щастие и успех.

Законът на служенето

Всичко небесно и земно изявява, че великият закон на живота е служенето. Вечният Баща се грижи за живота на всяко живо същество. Христос дойде на земята “като онзи, който слугува” (Лука 22:27). Ангелите са “служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение” (Евр. 1:14). Същият закон на служене е вписан във всички неща в природата. Птичките във въздуха, добитъкът по полето, дърветата в гората, листата, тревата, цветята, слънцето на небето и светлите звезди – всички имат своята служба. Море и океан, река и извор – всички получават, за да дават.

Придобиване чрез даване

Всяко нещо в природата, служещо така за живота в света, осигурява и своя собствен живот. “Давайте и ще ви се дава” (Лука 6:38), е урокът, написан в природата не по-малко сигурно, отколкото в страниците на Святото Слово.
Склоновете и равнините отварят път на планинския поток да стигне до морето и са възнаграждавани за тази си служба стократно: потокът, протичащ през тях, оставя зад себе си дарове на красота и плодородие. През оголените и пожълтелите от лятната горещина полета една зелена ивица отбелязва пътя на реката; всяко благородно дърво, всяка пъпка, всеки цвят са свидетели на наградата, която Божията благодат дава на всички, ставащи нейни проводници на света.

Законите на растежа

От почти безбройните поучения, които ни дават разните процеси на растежа, някои от най-ценните ни са дадени в притчата на Спасителя за никнещото семе. Те са за стари и за млади.
“Божието царство е също както кога човек хвърли семе в земята. И спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае. Земята сама по себе си произвежда първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа” (Марко 4:26-28).

Божественото посредничество при растежа

Зърното съдържа зародиша на един принцип – принципа поникването, който сам Бог е вложил в него; но ако то бъде оставено само на себе си, не ще може да поникне. Човекът извършва своята част да улесни растенето на зърното, но има един предел, отвъд който той не може да направи нищо. Трябва да разчита на Онзи, Който е свързал сеенето и жетвата с чудните халки на Своята всемогъща сила.
В зърното има живот, в почвата – сила; но ако Бог не прилага Своята безпределна мощ ден и нощ, зърното няма да даде плод като награда. Дъждовете трябва да освежават жадните нивя; слънцето – да им придава топлина; на заровеното зърно трябва да се предава електричество. Но единствено Творецът, Който е вложил живот, може да го създаде. Всяко семе расте и всяко растение се развива чрез силата на Бога.
“Семето е Божието слово.” “Защото както земята произвежда растенията си и както градина произраства посяното в нея, така Господ Йеова ще направи правдата и хвалата да поникнат пред всичките народи” (Лука 8:11; Исая 61:11). Както е при природното сеене, така е и при духовното; силата, която единствено може да даде живот, е от Бога.

Сеене с вяра

Работата на сеяча е дело на вяра. Тайната на поникването и растенето на зърното е известна само на Бога. Но сеячът има доверие в средствата, чрез които Бог прави растителността да процъфтява. Той хвърля семето и очаква да събере от него изобилна жетва. Така трябва да работят родителите и учителите и да очакват жетва от семето, което посяват.

Божият завет за жетвата

За известно време доброто семе може да лежи незабелязано в сърцето, без да дава признаци на живот. Но по-късно, когато Божият Дух заработи в душата, скритото семе пониква и впоследствие дава плод. В нашата доживотна работа не можем да знаем кое ще успее – това, или онова. Този въпрос не е даден на нас за разрешение. “Сей семето си заран и вечер не въздържай ръката си” (Екл. 11:6). Божият велик завет гласи, че “доде съществува земята, сеитба и жетва… няма да престанат” (Бит. 8:22). С доверие в това обещание земеделецът обработва земята и сее. Не по-малко доверие трябва да имаме и при духовното сеене, като работим с упование в Неговите думи: “Така ще бъде словото Ми, което излиза из устата Ми; не ще се върне при Мене празно, но ще извърши волята Ми и ще благоуспее в онова, за което го изпращам”. “Оня, който излиза с плач, който носи мярата семе, той непременно с радост ще се върне, носейки снопите си” (Исая 55:11; Пс. 126:6).
Поникването на зърното представя началото на духовния живот, а развитието на растението символизира развитието на характера. Не може да има живот без растене. Растението трябва или да расте, или да умре. Както расте мълчаливо и незабележимо, но без да спира, така се развива и характерът. Нашият живот може да бъде съвършен на всеки стадий на развитие; и все пак, ако Божията цел за нас е изпълнена, ще има постоянен напредък.

Условия за растеж

Растението се развива като получава онова, което Бог е предвидял за поддържането на неговия живот. Така и духовното израстване се постига чрез сътрудничество с Божествените влияния. Както растението хваща корен в почвата, така и ние трябва да се вкореним в Христос. Както растението получава слънчева светлина, роса и дъжд, така и ние трябва да получим Светия Дух. Ако нашите сърца са привързани към Христос, Той ще дойде над нас “както дъжда, както пролетния дъжд, който пои земята” и като “Слънцето на правдата” ще изгрее Той над нас “с изцеление в крилата Си”. Ние ще растем “като крем”, ще се съживим “като жито”, и ще порастем “като лоза” (Осия 6:3; Малахия 4:2; Осия 14:5, 7).
Принасяне на плод

Житото “произвежда първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа” (Марко 4:28). Целта, за която земеделецът посява семето и обработва земята, е да произведе жито – хляб за гладните и семе за бъдещи жетви. Така и Божественият Земеделец очаква жетва. Той се стреми да възпроизведе Себе Си в сърцата и в живота на Своите последователи, за да може чрез тях да бъде възпроизведен в сърцата и в живота на други хора.

Урок за обучаване на децата

Постепенното развитие на растението от зърното е нагледен урок за обучението на децата. И при децата имаме “първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа” (Марко 4:28). Този, Който даде тази притча, е създал малкото семе, вложил е неговите жизнени свойства и законите, които управляват развитието му. Истините, на които тази притча ни учи, се осъществиха в живота на Исус. Величеството на небесата, Царят на славата, стана едно бебе във Витлеем и за известно време бе безпомощно дете, зависещо от грижите на майка си. В детинството Си Той говореше и постъпваше като дете, почиташе родителите Си, помагаше им и изпълняваше техните желания. Но още от първото пробуждане на Неговия разум Той постоянно растеше в благодат и в познание на истината.
Родителите и учителите трябва да имат същата цел – така да култивират наклонностите на младежите, че във всеки период от живота им те да могат да представят съответстващата му красота, развиваща се естествено, както е при растенията в градината.

Простота

Малките деца трябва да бъдат възпитавани в детинска простота, доволни от малките, полезни длъжности, както и от удоволствията и духовния опит, съответстващи на техните години. Детството е представено със стъбълцето в притчата, а стъбълцето има своя особена красота. Децата не трябва да бъдат въвличани в преждевременна зрялост, но доколкото е възможно да запазят за по-дълго време свежестта и грацията на своята ранна възраст. Колкото по-спокоен и по-обикновен е животът на детето, колкото е по-освободен от изкуствени възбуждения и в по-голяма хармония с природата, толкова по-благоприятен е той за физическото и умственото развитие и за духовната сила.