“И седяха при нозете Ти, за да приемат думите Ти”
Опасността от езичество

Навсякъде, където в Израил се провеждаше Божият план за възпитанието, резултатите свидетелстваха за Неговия Автор. Но в твърде много семейства определеното от Бога обучение както и характерите, които се развиваха чрез него, в еднаква степен не сочеха на Него. Божият план се изпълняваше само частично и несъвършено. Чрез неверие и незачитане на Божиите наставления Израил се бе заобиколил с такива изкушения, че малцина имаха силата да им устоят. При установяването си в Ханаан израилтяните “не изтребиха племената според както Господ им бе заповядал, но се смесиха с тия народи и се научиха на техните дела; тъй щото служиха на идолите им, които станаха примка за тях.” Сърцето им не бе в ред с Бога, “нито бяха верни на завета Му. Но Той като многомилостив прощаваше беззаконието им и не ги погубваше. Да! Много пъти въздържаше гнева Си… и си спомняше, че бяха плът, вятър който прехожда и не се връща” (Пс. 106:34-36, 78:37-39).

Родителско безразличие

Бащите и майките в Израиля станаха равнодушни към задълженията си спрямо Бога и към задълженията си спрямо своите деца. Поради неверието в дома и идолопоклонническите влияния отвън много еврейски младежи получаваха възпитание, различаващо се твърде много от онова, което Бог бе планирал за тях. Те се учеха на пътищата на езичниците.

Училищата като защита

За да се предотврати растящото зло, Бог даде на разположение други средства в помощ на родителите в делото на възпитанието. Още от най-ранно време пророците се признаваха като назначени от Бога учители. В най-висшия смисъл на думата пророкът бе човек, който говори чрез прякото Божие вдъхновение и съобщава на народа получените от Бога вести. Но това название се даваше и на хора, които не бяха пряко вдъхновявани от Бога, но все пак бяха призвани от Него да учат народа на Божиите дела и пътища. За обучението на такива учители Самуил по поръка от Господа основа училищата на пророците.

Учителите и учениците

Тези училища бяха предназначени да служат като бариера срещу широко разпространяващата се поквара, да допринасят за умственото и духовното благополучие на младежта и да спомагат за просперитета на нацията, като й осигуряват квалифицирани мъже, действащи със страх от Бога като водачи и съветници. За тази цел Самуил събра групи от млади хора – набожни, интелигентни и прилежни, наричани синове на пророците. Те изучаваха Словото и делата на Бога, а Неговата животодаваща сила съживяваше умствените им и душевни сили и учениците получаваха мъдрост от горе. Наставниците бяха не само добре обучени в Божествената истина, но и самите те се радваха на близостта с Бога и бяха приели от Него специалния дар на Духа Му. Те имаха уважението и доверието на народа, както по отношение на учеността, така и по отношение на благочестието им. Във времето на Самуил имаше две такива училища – едно в Рама, дома на пророка, и другото в Кириатиарим. По-късно бяха основани и други.

Практическото обучение

Учениците в тези училища се издържаха сами, чрез личен труд като обработваха земята или се занимаваха с някоя ръчна работа. В Израил това не се смяташе за нещо странно или унизително, напротив, за грях се смяташе децата да израстват, без да са запознати с полезен труд. Всеки младеж, независимо дали родителите му бяха богати или бедни, бе учен на някакъв занаят. Дори и да бе обучаван за някоя свещена длъжност, познанията върху практическия живот се смятаха за жизнено важни за полезността на живота. Мнозина и от учителите също се поддържаха чрез ръчния труд.

Курс на обучение

Както в училището, така и в дома, голяма част от обучението бе устно; но младежите се научаваха също да четат еврейските писания и пергаментните свитъци на Старозаветните писания бяха достатъчни за изучаване. Главните предмети за изучаване в тези училища бяха: Божия закон, с дадените на Мойсей наставления, свещена история, свещена музика и поезия. В докладите на свещената история се проследяваха стъпките на Йехова. Разглеждаха се великите истини, представени чрез символите на службата в светилището, и чрез вярата се схващаше главният предмет на цялата система – Божият Агнец, който трябваше да вземе греховете на света. Подхранваше се дух на преданост. Учениците бяха учени не само да се молят, но и как да се молят, как да се приближават до своя Творец, как да упражняват вяра в Него и как да разбират и да бъдат послушни на ученията на Неговия Дух. Осветеният ум изваждаше от Божията съкровищница нови и стари неща, а Божият Дух се изявяваше в пророчество и свещени песни.

Резултатите

Училищата се оказаха като едно от най-ефикасните средства за запазването на оная праведност, която “възвишава народ” (Пр. 14:34). Те допринесоха в не малка степен да се положи основата на онова чудно благополучие, с което се отличаваше царуването на Давид и Соломон.