Х. Общуване

Тезис 47
Праведността чрез вяра е преживяване, а не само теория.

Дайте ми рецептата си за ягодова торта. Някои слагат блат върху тава. Други използват бисквитена основа. Има и много други начини. Но каквото и да поставите за основа, трябва да сложите ягоди върху него. Ако е зима, трябва да използвате замразени ягоди. С пресни е много по-добре. Върху ягодите пък слагате много разбита сметана.
Подробностите и начините могат да бъдат различни за различните хора, но едно е сигурно: ягодовата торта се прави, а не е само теория! Всички разновидности на съставните части – блат, ягоди и крем за заливане – имат само една цел. За да оценим ягодовата торта напълно, трябва да я опитаме.
Говорихме за трите съставни части на християнския живот, съставляващи това, което наричаме общуване или взаимоотношение. Говорихме за изучаване на Библията, за молитва и за християнско свидетелстване, т.е. евангелско служене. В този раздел ще се спра на „рецептата“ за духовен живот на посвещение.
Но преди всичко трябва ясно да разберете един факт: теория без преживяване няма почти никаква стойност. За да се възползвате от „рецептата“, трябва сами да я опитате!
Има голяма разлика между това да познавате някого и да знаете нещо за някого. Може да четете за Ейбрахам Линкълн или Флорънс Найтингейл. Може да знаете тяхната история, да научите наизуст техни изказвания, да се възхищавате от живота им. Но не можете да имате връзка с тях. Не можете да ги познавате. Възможно е само да знаете нещо за тях.
Много християни се задоволяват с познанието за Бога. От време на време получават информация от Словото Му. Седмица след седмица говорят за Него в съботното училище. Осъзнават, че е любящ, справедлив и милостив. Възхищават Му се отдалече, но никога не Го опознават в лично общуване.
Псалмистът казва: „Вкусете и вижте, че Господ е благ“ (Пс. 34:8). „Няма никаква полза, ако говорим небрежно за религия или се молим, без да имаме духовен глад и жива вяра. Привидната вяра в Христос, която Го приема само за Спасител на света, никога не може да излекува душата. Спасителната вяра не е само интелектуално съгласяване с истината… Не е достатъчно да вярваме нещо за Христос; ние трябва да вярваме в Него. Единствената вяра, която ще ни помогне, е вярата, приемаща Го за личен Спасител; вярата, която взема Неговите заслуги и ги прави свои“ („Животът на Исус“, с. 347).
Рецептата е важна. Но опитването и преживяването са много по-важни. Възможно е да прочетете добра рецепта, но само вие можете да вземете решение лично да я опитате.
Има ли рецепта за общуване с Христос? Ето една, която много от нас са намерили за успешна. Намерете време в началото на всеки ден да търсите Исус чрез Словото Му и чрез молитва.
Време. Отношенията не се изграждат за миг. Днес много се говори за „качествено“ и за „количествено“ време. Но има граници на качеството, което можете да получите или да дадете, ако количеството е съвсем незначително.
Сам. Най-доброто приятелство се осъществява на четири очи. Това важи за брака, за семейната среда, за приятелите. Важи и за Бога.
В началото. Поканени сме да поставим Бога на първо място, да започваме деня с Него – не да Го оставим за последната минута, преди да си легнем.
Всеки ден. Постоянството е важно. Независимо дали става въпрос за физически упражнения, за уроци по пиано или за сприятеляване, случайните контакти не са достатъчни.
Търсене на Исус. Центърът на посветения живот винаги трябва да бъде Исус. Животът на посвещение не е изучаване на пророчествата, на доктрините или на въздържателните принципи. Той е запознаване с една Личност.
Чрез Словото и чрез молитва. Той ни говори чрез Словото Си, ние Му отговаряме чрез молитва. Говоренето и слушането са основни предпоставки за общуването.
Не спирайте само с познанието за една рецепта, независимо дали е за ягодова торта или за опознаване на Бога. Опитайте сами. Само тогава ще разберете истинската й стойност.

Тезис 48
Християнският живот на посвещение не е въпрос на предпочитание. Отношенията с Бога са основата на непреставащия християнски живот.

Алън не възнамерявал да се успи. Нагласил будилника на 6.30 както обикновено, но предишната нощ бил останал до късно и когато будилникът зазвънял, успял само да натисне бутона. Заспал отново. Събудил се в 7.55, а първият час започвал само след пет минути. Трябвало да тича от общежитието през университетския комплекс.
Не ме разбирайте погрешно. Алън знаел колко важно е да се облече сутринта, да се обръсне, да си измие зъбите и да си среше косата. Но просто нямал време. Учителят нямало да извини отсъствието или закъснението. Освен това предстояло контролно. С истинско отвращение Алън скочил от леглото, грабнал книгите си и побягнал. Успял да си седне на мястото секунда преди влизането на учителя.
Срещали ли сте Алън? Прекарал съм по-голяма част от живота си в класни стаи – първите 20 години като ученик и студент плюс още 16 години като преподавател на хонорар. Видял съм хиляди студенти, но никога не се е случвало някой да дойде в клас по пижама! Колкото и да са заети, колкото и късно да са станали сутринта, колкото и маловажен да е урокът, всички те успяват така да програмират времето си, че да дойдат напълно облечени!
Не само ученици и студенти, но и възрастни хора постоянно твърдят, че не могат да имат посветен живот с Бога поради липса са време.
Отново чух същото на медицински симпозиум само няколко месеца преди да напиша този ръкопис. Съпругата на един лекар попита съвсем искрено: „А какво да правим, ако нямаме време?“
Всеки ден намираме време да се облечем и да си пооправим външния вид. Намираме време да се храним. Не успяваме обаче да намерим време да облечем одеждата на Христовата правда и да се нахраним с Хляба на живота. Какъв е проблемът? Липса на време? Не. Всички ние разполагаме с 24 часа на денонощие. Не ни липсва време, а мотивация.
Ако кажем, че нямаме време за нещо, всъщност казваме, че не го смятаме за важно. Истина е, че имате време за това, което смятате за най-важно. Липсата на време не е извинение за каквото и да било дори в този свят. Имате време за нещата, които цените най-много, и нямате време за маловажните проблеми. Толкова е просто.
Исус каза същото на Марта, когато й бе на гости във Витания. Тя нямаше време да седне до нозете Му и мислеше, че Мария също няма време! Какъв ти разговор с Божия Син – важното е да се приготви обяд! Исус трябваше да й напомни кое е важно и кое не е. „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея“ (Лука 10:41, 42).
Мислите ли, че църковното членство или доброто поведение ще ви осигурят спасение? Мислите ли, че спасението може да се постигне с работа за Господа, дори когато забравяте Този, за Когото работите? Или вярвате в изказването от Йоан 17:3, че „това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог и Исуса Христа, Когото си изпратил“?
Казано ни е, че „постигането на вечността зависи от това, как използваме времето си в този живот“ („Свидетелства“, т. 5, с. 375). И въпреки всичко колко пъти сте показвали с делата си, че нямате време за Бога?
Днес сте поканени до общувате с Исус – нещо, което стои над всичко друго и за което всеки един от нас би трябвало да има време. Ако нямате време за Него, нямате време да живеете!

Тезис 49
Ако не отделяме време за Библията и за молитва, ще умрем духовно.

Какъв е най-дългият период, през който сте живели без храна? От време на време всеки от нас пропуска по едно или две яденета. Какво ще кажете за едно денонощие? Оставали ли сте толкова време без храна? Понякога е необходимо да се гладува известно време преди голяма хирургическа операция, но случвало ли ви се е да не ядете 24 часа, макар че сте в добро здраве и са занимавате с обичайната си работа?
В Библията се казва, че Исус и Мойсей прекарали 40 дни, без да се хранят. Записано е също, че Бог ги е подкрепял по особен начин през този период. Сигурен съм, че за повечето от нас дори еднодневният пост е нещо необичайно.
Когато работех, за да си плащам вноските за колежа, в студентския стол имаше месечна минимална такса. Ако ядеш повече, плащаш повече, но дори да ядеш много малко, пак плащаш определения минимум.
Веднъж реших да ям по-малко от минимума, за да плащам възможно най-ниската такса. Всъщност цяла седмица не ядох нищо! Пиех само сокове. Не само че не успях да продължа с редовните си занимания, но и дори не почувствах особен глад.
Представете си, че след едноседмичния експеримент бях решил, че за да спестя пари, трябва да продължа по същия начин през цялото си 4-годишно следване. Не след дълго щяха да ме вдигнат от тротоара и да ме откарат в болница.
В Йоан 6 гл. Исус направи сравнение между духовния живот на връзка с Него и физическия живот. „Ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си“ (ст. 53). Физическият закон е и духовен закон. Ако не ядете, умирате. Може да не стане за един ден – нито физически, нито духовно. Но законът е непроменим. Краят ще е неизбежен.
Г-жа Вайт ни казва, че е добре „да прекарваме всеки ден по един час в размисъл върху живота на Христос. Трябва да го разглеждаме стъпка по стъпка и чрез въображението си да вникваме във всяка сцена, особено от последните дни на Неговия живот“ („Животът на Исус“, с. 83). Това е рецептата за балансирана духовна диета. Когато същността на духовната ни храна е Христовият живот, ние ще израстваме.
Молитвата е наречена „дишането на душата“. Тук алегорията е още по-ясна. Можете да живеете ден, без да се храните, но не и без да дишате!
Говорейки за общуване с Христос, нямам предвид някакъв лукс, от който ще се възползвате, ако имате време или разположение. Говоря за живота и смъртта. Ако не ядете или не дишате в духовен смисъл, ще умрете. Само чрез постоянно общуване с Христос може да се поддържа духовният живот.

Тезис 50
Това, че четете Библията и се молите, съвсем не означава, че общувате с Бога. Но ако не го правите, няма да общувате.

Всеки път, когато започне дискусия за посвещението на християнина и за необходимостта от прекарване на известно време с Бога чрез Словото Му и чрез молитва, някой задава въпроса: „Не е ли възможно това посвещение да се превърне в още един опит за спасение чрез дела?“
Преди да се опитам да отговоря, може би трябва да дефинирам израза „спасение чрез дела“. Какво иска да каже този, който пита дали не е възможно посвещението да се превърне в още една система за спасение чрез дела? Дали има предвид спечелването на заслужено спасение благодарение на отделяне на много време за изучаване на Библията и за молитва? Истинска грешка е да стигнем до някаква праведност чрез посвещение, вместо до праведност чрез вяра в Исус.
Може би отново трябва да повторим, че праведността идва единствено чрез вяра в Исус Христос. Точка. Не можем да спечелим или заслужим спасението си с нищо от това, което правим.
Трябва да приемем спасението, за да се възползваме от него. В противен случай целият свят включително дяволът и ангелите му щяха да се спасят. Исусовата жертва на кръста бе достатъчна за спасението на целия свят. Проблемът е, че не всички я приемат.
Известно е също, че спасението не може да бъде прието веднъж завинаги – трябва да го приемаме всеки ден. Целта на ежедневното отиване при Христос е да приемаме наново Неговата благодат, сила и спасение. Има и нещо много повече, както ще прочетем в Тезис 95. Необходимо е непрестанно приемане на спасението. Следователно не става въпрос за заслуги, а за метод.
Но въпросът „не е ли възможно това посвещение да се превърне в още един опит за спасение чрез дела?“ има и друг аспект. Важно е дали то е нещо лесно, спонтанно и рутинно, или в него има включени дела. Посвещението не става чрез дела; то е дело! Разликата е особено важна.
Много неща в християнския живот са дарове. Не работите за дар. Вярата е дар, покаянието е дар, победата е дар, спасението е дар. Но има едно нещо, което не е дар. Бог никога не е обещавал сам да търси Себе Си. Никога не е обещавал сам да приеме Себе Си. Никога не е обещавал сам да се запознае със Себе Си.
Не всичко в християнския живот е спонтанно. Понякога може да бъде истинско удоволствие да търсим Исус за лично общуване. Друг път може да са ни необходими всички жизнени сили и цялата ни дисциплина и решителност. Павел го нарича „войнстване на вярата“ (виж 1Тим. 6:12). Не вярваме в пасивната религия. Човекът има дял в сътрудничеството с Бога, за да постигне възстановяване и спасение.
Каква трагедия е, че толкова много християни погрешно разбират тази истина. Изразходваме толкова много време, енергия и сила на волята, за да се опитаме сами да направим нещо, което не можем да направим, но което Бог е обещал да направи за нас. Не сме направили точно това, за което ни е поканил – да Го потърсим. Чакаме да сме в настроение или посвещението да стане някак си спонтанно.
Ако някога сте се опитвали редовно да прекарвате известно време с Бога, знаете, че това е трудно дело. Гледали ли сте часовника, за да видите колко време ви остава? Отваряли ли сте главата пред вас, за да видите колко още страници ви остават да прочетете? Откривали ли сте, че е трудно да се молите? Какво правите, когато това се случи?
Едно е сигурно: бездействието не помага. Както се казва: „Когато ви е необходимо най-голямо усилие да се молите, молете се с най-голямо усилие.“ „Ако почувстваме, че сме извършили грях и не можем да се молим, точно тогава е време за молитва“ („Мисли от планината на благословението“, с. 115). Следователно, когато откриете, че посвещението е трудна работа, единственото, което можете да направите, е да не се отказвате.
Четенето на Библията и молитвата не са гаранция за духовен живот и здраве. Възможно е да правим и двете и пак сърцето ни да е далеч от Бога. Фарисеите го правеха. Вие също можете. Но едно е сигурно: не сте в състояние да поддържате духовен живот, ако не търсите Исус чрез Словото Му и чрез молитва. Яденето и дишането не са гаранция за добро здраве. Но няма да бъдете здрави, ако не се храните и не дишате.
Има ли проблеми, свързани с посвещението? Разбира се. Има проблеми и във физическия живот. Въздухът е замърсен, храната е пълна с бактерии. Но няма толкова голям проблем, че да решим храненето и дишането да станат въпрос на избор. Духовният живот може да се поддържа само ако непрестанно търсим Него.

Тезис 51
Основната цел на молитвата не е да получим отговор, а да опознаем Исус.

Помислете за миг за някой от най-добрите си приятели. Приятно поръчение! Спомнете си кога за последен път сте били заедно. За какво сте говорили? Какво сте правили. Как сте прекарали?
Сега размислете за две неща. Първо, колко от прекараното време е било отделено за искане на прощение от приятеля ви? Колко време сте отделили за искане на услуги?
Случва ли ви се понякога да помолите някой приятел да ви прости или да ви направи услуга? Разбира се. Но ако това е всичко, на което се крепи приятелството ви, то няма да продължи дълго време.
Бог ни кани да се сприятелим с Него. Исус е казал: „Вие сте ми приятели… Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а вас наричам приятели“ (Йоан 15:14, 15). „Молитвата е разкриване на сърцето пред Бога като пред Приятел“ („Пътят към Христа“, с. 93).
Бог дава и прощава. Поканил ни е да искаме. Радва се да дава. „Част от Божия план е в отговор на молитвата с вяра да ни дари онова, което не би ни подарил, без да сме Го помолили“ („Великата борба“, с. 525). Бог не може насила да ни благослови. Изпълнил е Словото Си с обещания, които ни насърчават да отидем при Него. Той уважава правото ни на избор, като ни дава възможност сами да помолим за обещаните благословения.
Понякога сме толкова заети с искане и получаваме, че забравяме колко повече неща имаме на разположение. Бог желае да ни дари с нещо много повече от задоволяване на нуждите. Желае нашата любов.
Дал ни е „скъпоценни нам и твърде големи обещания“ (2Петрово 1:4), но никога не ни е уверявал, че всички библейски обещания са за нас, сега и при тези обстоятелства. Винаги можем да поискаме изпълнението на обещанията за духовно благословение. Винаги е Божията воля да ни прощава греха, да ни дава сила за послушание и за евангелско служене. Но когато стане въпрос за обещания за земни благословения – дори за живот – трябва да се подчиняваме на волята Му и да приемаме Неговия избор за нас. В Библията има обещания както за избавление, така и за сила да останем верни до смърт. Бог решава кой дар за коя нужда да даде.
Означава ли това, че не трябва да се молим за земни благословения? Не, винаги е добре да се молим. Бог е поискал да искаме! По средата на Господнята молитва има молба за земно благословение: „Дай ни и днес насъщния хляб.“ „Бог желае нашето добро и затова ни учи всекидневно да се молим за онова, от което се нуждаем – както от материални, така и от духовни благословения. Той желае да осъзнаем до каква степен зависим от Неговата непрестанна грижа и се стреми да ни привлече към Себе Си“ („Мисли от планината на благословението“, с. 113).
Забележете защо ни поканва да се молим, а не ни дава духовните и земните благословения, без да изричаме молба. За да ни научи да зависим от Него и да ни доведе до връзка със Себе Си.
Бог не е приятел, който говори само за собствените Си интереси. Кани ни да отидем при Него и да разговаряме за това, което ни вълнува. Желае да чуе какво мислим и чувстваме. Иска да споделя с нас нашите радости и скърби.
Понякога хората питат: „Бог не знае ли всичко за нас?“ Разбира се, че знае! Но дори в човешките взаимоотношения е важно да се говори просто заради самия разговор. За нас информацията не е толкова важна, колкото общуването, което се осъществява, когато хората споделят помежду си.
Представете си, че имате близък приятел, който получи добра вест. Може да прочетете добрата вест във вестника и тъй като го познавате и знаете за неговите мечти и цели, си казвате: „Приятелят ми наистина ще бъде щастлив.“
Да предположим, че ви се обади по телефона и каже: „Знаеш ли какво се случи!“
„Няма нужда да говорим, приятелю, вече знам. Прочетох във вестника и знам, че си много развълнуван. Стига толкова. Сега да поговорим за нещо друго.“ Така ли отговаряте?
Не, слушате какво ви казва. Споделяте радостта му. Чувствате се доволен, че е решил да сподели с вас, защото това е проява на любов и приятелство.
Бог има цялата информация, от която се нуждае. Няма обаче връзка с тези, които обича. Ето защо ни е поканил да споделяме с Него.

Тезис 52
Основната цел на изучаването на Библията е не да получим информация, а да опознаем Исус.

Всяка сутрин група християни от Южнотихоокеанските острови отиват на брега и гледат на изток, за да видят дали Исус идва. Не са чули, че Бог вече не възкресява мъртви, както е правел в библейско време. Молят се и мъртви възкръсват.
Един от тези християни се опитвал да убеди главатаря на племето да позволи дъщеря му да бъде кръстена. Тя приела Христос, но баща й не разрешавал да се присъедини към църквата.
„Ако Бог изпрати земетресение утре в три следобед, ще позволиш ли дъщеря ти да се кръсти?“, попитал християнинът.
Главатарят се съгласил.
На следващия ден точно в три имало силно земетресение. Главатарят разрешил на дъщеря си да се присъедини към църквата.
Този християнски служител бе запитан тук в Съединените щати: „Но защо земетресение? Не можехте ли да се помолите за нещо не толкова грандиозно?“
Християнинът от островите отговори: „Не може ли Бог да направи всичко? Защо да не Го молим за нещо голямо?“
Усмихваме се на простата вяра на тези „къдрокоси“. Усмихваме се на вярата на малкото дете. В същото време завиждаме. Въпреки цялата информация за Бога, ние Му вярваме в много по-малка степен.
Не искам да кажа, че информацията няма значение. Бог ни е разказал много за Себе Си. Желае да имаме интелигентна вяра. Но информацията никога не е достатъчна. „Схващането и прилагането на истината, каза Той, зависят не толкова от ума, колкото от сърцето.“ Истината трябва да бъде приета в душата, тя изисква участие на волята. Ако волята може да бъде подчинена само на разума, гордостта не би била пречка за приемаме на истината“ („Животът на Исус“, с. 455).
Дяволът има повече информация за Бога от всички нас. И въпреки това информацията не може да го предпази от голямата каша, която забърка. Не е достатъчно да промени живота си днес. Той избра бунта. Избра го въпреки пълното познание за Божията слава и цялостната информация за Бога и Неговия характер. Цялата притежавана информация не предпази дявола от падение.
Информацията е важна при общуването. Тя обаче не е може да го замести.
Понякога се срещат двама души от различни култури. Често се случва във военно време или при обмяна на студенти. Млад мъж и млада жена се чувстват привлечени един към друг и започват да общуват, но не могат да си говорят.
Усмихват се, държат се за ръцете и се целуват, мислейки, че общуват. Той мисли, че тя е това, което търси. Тя мисли, че той е отговор на всичките й мечти.
Но след известно време, може би и след сватбата, откриват, че нямат нищо общо освен усмивки, държане за ръцете и целувки! Произходът им е различен, вкусовете им са различни, представите им за ролята на мъжа и жената са различни, житейските им цели са различни. Проблемите започват.
Информацията и общуването вървят заедно. Едно от първите неща, които се случват, когато мисионер доведе някой езичник до Христос, е че започва да го учи за Христос. Вероятно всички сме чули истории за хора, доведено от Божия Дух до приемане на Бога, преди още да ги е посетил мисионер. Но първото нещо, което обикновено се случва, е насочването на този човек към църквата, към Божията църква, за да получи информация за Бога. Тази информация ще поддържа вярата му.
От друга страна, в така наречените просветени държави информацията за Бога до голяма степен е задръстила съзнанието ни още от детските години. Не ни достига обаче разбиране за общуването. Можем да говорим до среднощ за някои маловажни въпроси, всяка седмица да разговаряме за Бога в съботното училище, но никога да не отделим време за разговор и за лична връзка с Него.
Библията ни дава информация, която е трамплин към общуването. В Йоан 17:3 се казва: „А това е вечен живот, да познаят Тебе.“ Познанието за Бога има стойност само ако води до опознаването Му. Опознаването на Бога е това, което води до вечен живот.

Тезис 53
Нещата често се влошават, когато се молим, докато не се научим да търсим Исус заради самия Него, а не заради себе си.

Веднъж един студент ми каза: „Вече от две седмици не съм християнин и не съм извършил нито един грях!“
От друга страна, мнозина, които се стремят към лични отношения с Бога, откриват, че нищо не става както трябва. „Много от хората, искрено посветили живота си в служба на Бога, с учудване и разочарование откриват, че повече от всякога са обградени от трудни обстоятелства и подложени на изпитания. Молят се за христоподобен характер, за умение да вършат Господнето дело, но изпадат в ситуации, при които сякаш излизат на бял свят всичките лоши черти на характера им. Откриват се дефекти на характера, за които дори не са подозирали, че съществуват. Подобно на древния Израил задават въпроса: „Ако Бог ни води, защо ни се случват всички тези неща?“ („По стъпките на великия лекар“, с. 470).
Понякога е трудно да приемем отговора, даден в същия контекст. „Това е така, защото Бог ги води и допуска да им се случат тези неща. Изпитанията и трудностите са Божии методи за дисциплина и определени от Него средства за успех“ (с. 471).
Странна е историята на Йов. Ето един съвършен човек. Бог казал, че Йов е съвършен. Рекъл на Сатана: „Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?“ (Йов 1:8).
Въпреки това Бог позволил на дявола да атакува съвършения Йов. Само за един ден на бедния Йов му се случили повече нещастия отколкото на повечето хора за цял живот. Богатството му изчезнало, здравето изчезнало, децата му изчезнали. Нещо повече, загубил уважението на съпругата си, репутацията си в обществото и доверието на приятелите си.
Кое било сатанинското обвинение срещу Бога? Дяволът твърдял, че Бог несправедливо защитава Йов. Обвинил Го, че подкупва творенията Си, за да Го обичат. „Йов Ти служи само заради облагите, които му даваш.“
Но Бог знаел по-добре. Знаел защо Йов е верен. Заложил репутацията Си пред цялата вселена, доверявайки се на служителя Си Йов. Казал на дявола: „Действай. Опитай се да докажеш, че си прав.“
Понякога хората негодуват заради Йов, защото мислят, че Бог го е използвал като пионка в играта си с дявола. Но не Йов бе поставен на изпитание, а самият Бог. Йов, който не само че отначало не разбра какво става, но и никога не получи обяснение, поне доколкото знаем от Библията, защити Бога пред наблюдаващите светове!
Никой не се възхищава от наемниците. Можем да разберем какви проблеми имат богатите или известните хора в създаването на истинско приятелство. Не е лесно да знаеш кой иска да се сприятели заради самия тебе или за да изкопчи нещо.
Дяволът обвинява Бога всеки път, когато някой напусне редиците му и застане на Божия страна. Той казва: „Този не идва при Тебе, защото те обича. Не приема служенето само от благодарност за това, което Синът Ти е направил за него. Иска да му се разрешат проблемите. Иска да си излекува язвата. Иска душевен мир. Иска да избегне огнения съд.“
В известен смисъл всяка душа, взела решение да приеме Христос, подновява великата борба. Единственият начин, по който Бог може да се защити и същевременно да приеме нашия избор в Своя полза, е да даде на дявола възможност да ни разубеди!
Бог не иска хора, които отиват при Него само в момент на голямо притеснение, но биха променили мнението си, ако имат възможност да се откъснат от Него. За да ни даде пълна свобода на избора, Бог трябва да позволи на неприятеля да направи всичко, на което е способен в отклоняването ни от взетото решение.
Неотдавна в Съединените щати бе приет закона за период на „охлаждане“ след подписването на някаква голяма сделка. Дори правителството дава възможност за размисъл и гарантира правото да се променя мнението. Изборът, който важи и за лоши, и за добри времена, е единственият вид избор, приет едновременно от Бога и от дявола.

Тезис 54
Всеки, който поради поведението си се обезсърчава по отношение на връзката си с Бога, е законник.

Какво е законник? Според известната дефиниция законник е всеки, който се надява да спечели вечния живот чрез спазване на закона. Атеистът не може да бъдат законник, защото въобще не се стреми към спасение. Но всеки човек, притежаващ каквато и да е надежда за спасение, основана на добрите си дела или на послушанието на закона, или на собствените си заслуги, е законник.
Основната истина за спасение чрез вяра единствено в Исус Христос е, че не можем да направим нищо, за да извоюваме или заслужим спасението си. Можем само да го приемем като дар. Приемаме го като отиваме в присъствието на Дарителя. Споменахме, че дарът на спасението трябва да бъде приеман всеки ден, а не само веднъж в началото на християнския живот.
И въпреки това непрекъснато чуваме: „Опитах живот на посвещение и нищо не излезе.“
Обикновено питам: „Какво искаш да кажеш? Не можа ли да опознаеш по-добре Исус, прекарвайки известно време в изучаване на живота Му? Открил ли си, че четенето на Божието слово и молитвата не те водят до връзка с Бога? Решил ли си, че необходимите усилия за отделяне на време за размисъл за Него не си заслужават? Защо нищо не е излязло?“
Почти неизбежният отговор е: „Открих, че пак трябва да се боря с изкушенията. Отново направих същите грешки, които съм правел и преди. Опитах се да общувам с Бога, но нищо не се получи.“
Исус е казал: „Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята; и спи и става нощ и ден. Как никне и расте, той не знае. Земята сама по себе си произвежда първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа“ (Марко 4:26-28).
Не очакваме за един ден да получим плод, да отгледаме деца, да получим образование, да успеем в бизнеса, да се научим да свирим, да построим сграда. Но колко от нас очакват веднага да станат християни? Колко от нас не желаят да изчакат развитието на плода на Духа в живота си?
В „Притчи Христови“, с. 61 се казва: „Ето, земеделецът очаква скъпоценния плод от земята и търпи за него докле получи и ранния, и късния дъжд“ (Яков 5:7). Така и християнинът трябва да очаква с търпение разцъфването на Божието слово в сърцето си. Често, когато се молим за добродетелите на Духа, Бог отговаря на молитвите ни, като ни поставя в обстоятелства, при които да развием тези плодове. Ние обаче не разбираме целта Му и изпадаме в почуда и недоумение. Но никой не може да развие тези добродетели, ако не мине през процеса на растеж и даване на плод. Нашият дял е да приемем Божието слово и да се държим за него, предавайки се изцяло на неговия контрол. Така ще се осъществи Божията цел за нас.“
Взаимоотношенията с Бога не се основават на поведение. Ако поведението е причина да се обезсърчаваме в нашите взаимоотношения, това означава, че сме разчитали на поведението си, за да бъдем приети от Бога. Всеки, който очаква да бъде приет или спасен в резултат от добрите си дела, е законник.
Победата над греха или силата за послушание и побеждаване на изкушението никога няма да дойдат от самите нас. Ако някога сме се надявали да се подчиняваме, трябва да отидем при Исус за Неговата праведност и да не преставаме да отиваме при Него. Единственото нещо, което никога не трябва да правите, ако откриете, че сте победен християнин, е да прекъснете общуването си с Бога. Само чрез Христос можем да се надяваме да успеем в християнския живот.
Страница 64 от „Пътят към Христа“ трябва да бъде написана на листче и пъхната във всяка Библия. „Често пъти ще трябва да падаме на колене и да плачем за нашите слабости и грешки при нозете на Исус; но не трябва да се обезсърчаваме. Даже ако сме победени от неприятеля, ние не сме отхвърлени, не сме изоставени или отблъснати от Бога. Не! Христос стои отдясно на Бога и винаги ходатайства за нас. Любимият ученик Йоан каза: „Това ви пиша, за да не съгрешавате. Но ако съгреши някой, имаме Ходатай при Отца – Исуса Христа Праведния.“
Възможно ли е да постигнем победа? Да, Божията сила е на наше разположение. Какво се случва, когато съгрешим? Предлага ни се прощение и възстановяване.
Може да се обезсърчим от поведението си поради поведението си! Но ако гледаме на Исус за спасение, прощение и сила, не би трябвало никога заради поведението си да се обезсърчаваме в нашите взаимоотношения с Бога. Обещанието Му е сигурно. Ако останем с Него, Той ще осъществи делото Си в живота ни.