ХIХ. Съвършенство

Тезис 88
Съвършенството на характера не е наше дело, а Божие дело в самите нас.

Купували ли сте си нова кола? Помните ли как сте се чувствали, докато сте я карали към дома? Блестящо полирана отвън и безупречно чиста отвътре. Как сте се чувствали, когато за пръв път някой ви е одрал бронята или детето ви е разляло млечен шейк на задната седалка?
Във всяко човешко същество има вроден стремеж към съвършенство. Копнеем за съвършенство и се разочароваме, когато нещо „съвършено“ се провали. Не желаем да платим пълна цена за повредена стока. Още като деца научаваме, че веднъж след като нещо се счупи, радостта си отива. Родителите ни настояват да се грижим за личните си вещи и да отлагаме колкото се може повече деня, когато се износват и престават да имат някаква стойност за нас.
Работим упорито за постигане на физическо съвършенство. Родителите се радват от съвършенството на новороденото си дете и скърбят за всеки белег – физически или емоционален. Правим всичко възможно да прикрием стареенето и въздишаме заради бръчките, пожълтялата кожа, падащата коса, загубата на подвижност. Копнеем за времето на прославянето, когато този процес ще бъде обърнат назад и ще живеем в съвършени тела.
Съвършенството е важно за всеки от нас – важно е и за Бога. Той ни е обещал вечна младост без болести и болки, вечен живот в съвършенство здраве и красота. Разказал ни е за небесния ни дом, съвършен до най-малката подробност – там дори цветята са съвършени и никога не увяхват. Уверени сме, че ще има съвършено щастие, защото според Божието слово там няма да има повече сълзи, скърби и плач.
Но не е необходимо да очакваме второто пришествие, за да постигнем един вид съвършенство. Бог ни е обещал съвършенство на характера и то трябва да се развие тук. Обещал е съвършенство, наредил е да има съвършенство. Волята Му за нас е да бъдем съвършени!
Бог каза на Авраам: „Ходи пред Мене и бъди непорочен“ (Битие 17:1). Исус каза на последователите Си: „Бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец“ (Матей 5:48). Павел писа: „Нека се стремим към съвършенство“ (Евр. 6:1).
Съвършенството е важно. Съвършенството е възможно. Съвършенството е необходимо за християнина. Но никога не забравяйте, че съвършенството е Божие дело, а не наше. Да се спрем на някои от библейските доказателства:
„Бог е силната моя крепост и прави съвършен пътя ми“ (2Царе 22:33).
„Бог, Който ме препасва със сила, и прави съвършен пътя ми…“ (Пс. 18:32).
„А Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христа Исуса, ще ви усъвършенства, утвърди, укрепи…“ (1Петрово 5:10).
„А Бог на мира, Който чрез кръвта на единия вечен завет е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Исус, дано ви усъвършенства във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като действа във вас това, което е угодно пред Него чрез Исуса Христа, Комуто да бъде слава във вечни векове. Амин“ (Евр. 13:20, 21).
Интересувате ли се от съвършенство на характера? Възможно е да го имате. Добрата вест е, че макар физическите ни тела да залиняват, а материалните притежания да загинат с течение на времето, вътрешният ни живот може да бъде обновяван всеки ден. Виж 2Кор. 4:16. Съвършеният характер е постижим още в сегашния живот. Бог е Този, Който оформя живота ни, докато сме във връзка с Него. А „делата Му са съвършени“ (Вт. 32:4).

Тезис 89
Съвършенството може да бъде опасна тема, ако насочваме вниманието към себе си и към собствените си дела.

ВНИМАНИЕ: Изучаването на въпроса за съвършенството може да бъде вредно за духовното ви здраве!
Не можем да не изучаваме учението за съвършенството, защото то е библейско. Но проучването може да бъде много опасно, ако насочваме вниманието към себе си. Всеки път, когато гледаме към себе си, а не към Христос, ще паднем и ще съгрешим. Можем да изучаваме въпроса за съвършенството само ако запомним, че то е Божие дело в нас, а не наше лично дело. Ако съвършенството е само Божие дело, тогава изучаването му ще ни накара да гледаме към Бога, а не към себе си.
Библията описва три вида съвършенство. Можем да бъдем съвършени по рождение, по растеж и по характер. Понякога можете да чуете как някои разискват върху текста от Матей 5:48 „бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец“ и казват: „Всъщност тук не се говори за съвършенство, а за зрялост.“
Но думата „зрялост“ е много по-силна от думата „съвършенство“. Едно бебе може да бъде съвършено, докато си гука. Детето може да бъде съвършено, когато седи на бордюра и бъбри със съседското хлапе. Но ако се държи така и на 20-годишна възраст, има повод за тревога!
Да бъдеш съвършен по характер означава не само да бъдеш съвършен по рождение и растеж, но и по зрялост.
В Марко 4:28 се казва: „Първо ствол, после клас, подир тях това пълно зърно в класа.“ Стволът може да бъде съвършен, класът да е съвършен, но пълното зърно в класа означава, че си не само съвършен, но и зрял. В „Притчи Христови“, с. 65 се казва, че можем да бъдем съвършени на всеки етап от развитието си.
И така, Библията учи, че съвършенството е възможно. Библията също учи, че съвършенството е Божие дело, а не наше, както вече отбелязахме в предишната глава. Според Библията никога не трябва да твърдим, че имаме съвършенство. Всъщност такова твърдение би доказало, че не сме съвършени! Йов 9:20: „Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста. Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.“
„Никой, който твърди, че е свят, не е такъв. Хората, записани като святи в небесните книги, не осъзнават този факт и са последните на света, които биха се хвалили с качествата си“ („Вярата, с която живея“, с. 140). „Истински осветеният човек… не осъзнава своята доброта и благочестие“ („Осветеният живот“, с. 11). „Колкото по-близо идвате до Исуса, толкова по-грешни ще изглеждате в собствените си очи; защото духовното ви зрение ще става все по-чисто и вашите несъвършенства ще се виждат все по-ясно и в явен контраст с Неговото съвършено естество. Това е доказателство, че сатанинските измами са изгубили своята сила и че вас вече ви оживява и раздвижва животворното влияние на Божия Дух“ („Пътят към Христа“, с. 64, 65).
Колкото по-близо отиваме до Исус, толкова по-малко съвършени се смятаме. Следователно съвършенството никога не е било предназначено да привлича вниманието ни, защото няма да знаем кога сме го приели. Нашият дял в процеса на усъвършенстване е да продължаваме да вървим към Исус и да не отделяме поглед от Него. За останалото Той ще се погрижи.
„Всеки ще преживее голяма борба, за да победи греха в сърцето си. Понякога това е много болезнено и обезсърчително, защото, виждайки несъвършенствата си, започваме да мислим само за тях, вместо да гледаме към Исус и да облечем одеждата на Неговата правда“ („Свидетелства“, т. 9, с. 182).
Но докато не забравяме, че съвършенството е Божие дело за нас и докато гледаме към Него, можем в сигурност да изучаваме обещанията Му за съвършенството. Можем да се радваме заради всичко, направено от Него, за да бъдем възстановени от греха.