ХI. Послушание

Тезис 55
Истинското послушание е дар от Бога (одеждата се дава даром!).

Послушанието е дар. Послушанието е дар. Послушанието е дар. Послушанието е дар. Послушанието е дар. послушанието е дар. Послушанието е дар. Послушанието е дар!
Послушанието е дар, защото вярата е дар. Прегледайте отново тезисите за вярата, ако все още се съмнявате в истината, че вярата е дар. В Кол. 2:6 ни се казва: „И тъй, както сте приели Христа Исуса, Господа, така и се обхождайте с Него.“ „Всеки неуспех на Божиите чада се дължи на липсата им на вяра“ („Патриарси и пророци“, с. 667). Ако отидем при Христос с вяра, ако продължим да вървим заедно с Него чрез вяра, ако всеки наш неуспех се дължи на липсата ни на вяра, ако трябва да живеем с вяра, тогава вярата е основата на послушанието. Ако вярата е дар, тогава послушанието също трябва да е дар.
Послушанието е дар поради човешкото естество. Прегледайте тезисите за греха, ако се съмнявате за падналото ни естество. В Римл. 5:12 се казва, че „всички съгрешиха“. „Сърцата ни са зли и ние не можем да ги променим“ („Пътят към Христа“, с. 18). Ако сме грешници по естество, ако сърцата ни са зли, тогава как е възможно въобще да стигнем до послушание? Всяка истинска праведност в живота ни трябва да дойде от външен източник. Господ е нашата правда. Виж Еремия 23:6. Ако нямаме праведност, а Господ е единственият, Който я притежава, тогава каквато и праведност да имаме, тя е дар от Него.
Послушанието е дар, защото себепредаването е дар. Прегледайте отново тезисите за себепредаването, ако имате съмнения по този въпрос. За Израил е казано: „Понеже, ако не знаят правдата, която е от Бога, и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бога“ (Римл. 10:3). Искате ли собствената си правда, която е оприличена на изцапана дреха? Или искате Божията правда? За да придобиете Неговата правда, трябва да се подчините или да Му се предадете. Ако себепредаването е дар, тогава послушанието, идващо в резултат от това себепредаване, също е дар.
Послушанието е дар поради Божия контрол. Прегледайте отново тезиси 20 и 21. Ако предадем на Бога правото си на избор и приемем Неговия вместо сатанинския контрол, тогава Той е Този, Който действа в нас „да желаем това и да го изработваме“. Виж Фил. 2:13. „Всяка душа, отказваща да се предаде на Бога, е под контрола на друга сила“ („Животът на Исус, с. 466). Ние сме контролирани или от Бога, или от дявола. Когато Бог владее, получаваме даровете Му праведност и послушание. Докато Бог владее, ще бъдем истински послушни.
Послушанието е дар поради съботната почивка. Още не сме се спирали на този въпрос. Но в Езекиил 20:12, 20 се казва, че съботата е знак за освещение. Евр. 4 гл. описва една почивка, която остава за Божия народ – символизирана чрез съботната почивка. „Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си“ (ст. 10). Как получаваме тази почивка? Исус казва: „Дойдете при Мене… и Аз ще ви успокоя“ (Матей 11:28). Ако съботната почивка е символ на почивката ни от произвеждане на собствено освещение, тогава послушанието е дар, защото почивката е дар.
Послушанието е дар, защото покаянието е дар. Прегледайте отново раздела за покаянието, ако се съмнявате, че то е дар. Покаянието включва скръб за греха и изоставянето му. Ако покаянието е дар, тогава и скръбта за греха е дар и изоставянето на греха също е дар.
Послушанието е дар, защото плодът е дар. Плодът е естествен и спонтанен. Исус копнее чадата Му да раждат плод. В Йоан 15 гл. говори обстойно по въпроса за плода. „Но Спасителят не нарежда на учениците Си да раждат плод. Казва им да пребъдват в Него“ („Животът на Исус“, с. 677). Трудът е пребъдване в Него, а не опити да произведем плод. А „послушанието е плодът на вярата“ („Пътят към Христа“, с. 61). Следователно, ако плодът е дар, послушанието също е дар.
Послушанието е дар поради Исусовия пример. За по-подробно обяснение по този въпрос погледнете последния раздел, отнасящ се за Исус. Как се подчиняваше Исус? „Като Човешки Син Той ни даде пример за послушание; като Божи Син Той ни дава сила да бъдем послушни“ („Животът на Исус“, с. 24). Исус е казал: „Аз не мога да върша нищо от Себе Си.“ Казал е също: „Отделени от Мене, не можете да сторите нищо.“ Ако Неговото послушанието дойде като дар от Отца, тогава нашето послушание трябва да дойде като дар от Него. Добрата вест е, че послушанието е дар!

Тезис 56
Истинското послушание е отвътре навън, а не отвън навътре.

Когато брат ми и аз бяхме съвсем малки, майка ни ни шиеше шапки и престилки и ни възлагаше работа в кухнята. Едно от нещата, които трябваше да правим, бе миенето на чинии и ние се редувахме. Веднъж брат ми миеше, а аз ги бършех, следващия път аз ги миех, а той подсушаваше.
Чиниите ставаха невероятно чисти, защото в процеса на работа най-голямото удоволствие за този, който сушеше, бе да върне някоя чиния за повторно измиване. Брат ми връщаше някоя чиния, но аз отговарях: „Тази е чиста.“
Посочваше някое малко петънце, което бях пропуснал, и казваше: „И това наричаш чисто!“ Хайде обратно в сапунената вода.
Едно от нещата, които научих в кухнята, бе: „Ако идеално почистиш вътрешната страна, външната също ще е чиста.
Веднъж Исус използва същата аналогия, за да укори фарисеите: „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! Защото чистите външността на чашата и блюдото, а отвътре те са пълни с грабеж и насилие. Слепи фарисеино! Очисти първо вътрешността на чашата и блюдото, за да бъде и външността им чиста“ (Матей 23:25, 26).
Когато Бог работи по проблема с греха, стига до същността на нещата – човешкото сърце! Това е една от основните предпоставки за праведност чрез вяра. Бог не се занимава с превързване на безнадеждни рани. Той знае, че когато сърце е наред, всичко останало си идва на мястото.
На нас, човешките същества, ни прави впечатление външното послушание, защото външността е всичко, което можем да видим. Но Бог вижда в сърцето и никаква външна полировка не може да прикрие греха. Следователно само очистването на сърцето има някаква стойност за Него.
Ето едно класическо изказване по този въпрос: „Опитът да се започне отвън и да се продължи отвътре се е провалял винаги и винаги ще се проваля. Божият план за вас е да започнете от източника на всички трудности – сърцето, и после от него да произлязат принципи на праведност. Реформацията трябва да е външна и вътрешна“ („Диета и храна“, точка 39).
В съвременния свят на всеки ъгъл можете да се сблъскате с една теория. Според нея възможно е да се промените, ако за известно време постигнете някаква външна фалшификация и след като я поддържате достатъчно дълго, неизбежно ще настъпи и вътрешна промяна. Представете си, че мразите вашия съсед. Ако просто се правите, че го обичате, рано или късно наистина ще започнете да го обичате. Казват същото и за неуспелия брак: просто се правете, че се обичате и скоро проблемите ще бъдат разрешени. Ако имате проблем с теглото, дръжте се като слаб човек и скоро ще бъдете слаб. Ако имате финансови проблеми, просто се правете на милионер и много скоро ще бъдете богати!
От много време се пропагандира позитивното мислене. При него обаче има един малък проблем – не може да постигне абсолютно нищо. Луцифер е първият, който го опитал. Казал си: „Ще бъда като Бога.“ Започнал да се държи като Бог, но се превърнал в дявол! И въпреки това колко много християни са опитали този метод, надявайки се да действат като Бога, да действат като Исус, да проявяват любов. Попаднали са в задънена улица.
От друга страна, ако позволите на Бога да извърши чудо в сърцето ви и да ви промени отвътре, външността неизбежно ще отрази вътрешната промяна. Възможно е да се постигне вътрешна промяна. Тя идва чрез общуване с Исус и допускане на Неговия Дух да промени сърцето.

Тезис 57
Истинското послушание е естествено и спонтанно. То идва чрез отношения с Христос, основаващи се на вяра.

Чули ли сте израза „противоречие на термините“? Експертите по английски използват един чудесен термин, с който обозначават използването на две противоречиви думи – например „жестока любезност“ или „смел страхливец“. Понякога писатели или оратори използват такова противоречие в термините, за да опишат две несъвместими емоции или събития.
Какво да кажем за „естествено послушание“? Звучи ли ви като противоречие на термините? Когато мислите за послушанието, какво имате предвид: упорита работа, усилия, борба? Възможно ли е послушанието да бъде естествено?
То е не само външно, но и вътрешно и това е една от причините, поради които не би могло да бъде естествено. Ако искате да направите нещо, но се насилвате да направите нещо друго, тогава послушанието не би било спонтанно.
Доколко нашето така наречено послушание е самонасилване да извършим нещо, което не искаме? Правим го като деца. Родителите ни казват да си почистим стаята или да се изкъпем, или да изядем спанака. Но на нас ни харесва стаята да си остане такава, каквато е. Започнали сме да ставаме алергични към водата. Ненавиждаме спанака. Цупим се, оплакваме се и накрая с неохота правим това, което ни е наредено. Мислим си, че това е послушание.
Може да бъде изключително добра вест за нас, ако открием, че Бог има много по-добър план за послушанието. Описан е в „Деяния на апостолите“, с. 482. „Самите ние не сме способни да приведем намеренията, желанията и наклонностите си в хармония с Божията воля, но ако желаем, Спасителят ще направи това вместо нас, за да „събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа“ (2Кор. 10:5).
Ако мислите и желанията са наред, тогава няма ли правилните действия да са нещо естествено и спонтанно?
Бог е обещал някои вълнуващи промени в начина ни на мислене, които ще доведат до истинско послушание, а не до външен конформизъм. Обещал е да съедини нашите чувства, мисли и цели със Своята воля. Виж „Пътят към Христа“, с. 61. Обещал е да променя вкусовете и наклонностите, докато станат чисти и святи. Виж „Служители на евангелието“, с. 127. Обещал е да доведе мислите и желанията до послушание на Христовата воля. Виж „Животът на Исус“, с. 176. Обещал е, че ако гледаме на Исус, ще се променяме, докато добротата стане наш естествен инстинкт. Виж „Притчи Христови“, с. 355. Обещава да ни даде нов ум, нови цели, нови мотиви. Виж „Вести към младите“, с. 72.
Помислете за миг. Ако чувствата, мислите, целите, вкусовете, наклонностите, желанията, мотивите и инстинктите са в хармония с Божията воля, тогава какво ще се случи с действията ви? Ще се наложи ли да работите упорито, за да се подчините, или ще откриете, че послушанието е естествено и спонтанно?
Запомнете тези изрази. „Ако имаме Христовата любов в душите си, за нас ще бъде съвсем естествено да притежаваме всички останали добродетели – любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, верност, кротост, себеобуздание. „Божиите чада никога не забравят да правят добро… За тях добрите дела са спонтанни, защото чрез благодатта Си Бог е преобразил естеството им “ (Е. Вайт, сп. „Уочмън“, 4 декември 1906 г.).
Да опишем послушанието като „естествено“ и „спонтанно“ не е противоречие на термините. Това е добра вест! Божият план за теб е да се промениш отвътре навън, така че послушанието да ти носи задоволство, защото отговаря на естествените ти желания.

Тезис 58
Човек, който разчита на Божията сила, няма защо да прави неимоверни усилия да бъде послушен. Би трябвало да прави усилия да не прави усилия.

Брат ми и аз живеехме в една стая в колежа. Това учуди родителите ни, защото се бяхме били толкова пъти, че не очакваха някога да узреем. Едва ли са предполагали, че ще се сприятелим? Но чудото стана и ние по собствен избор заживяхме заедно.
Една съботна вечер брат ми стана неспокоен. Беше посред зима – от онези ужасни зими в Южна Калифорния – мъгла! Вечерта бе идеална за къщни занимания – да си вдигнеш краката на бюрото и да си почиваш с хубава книга в ръка.
Брат ми обаче предпочете разходката. Реши да извърви 75 мили до Глендейл!
Това не бе разумно решение! При нормални обстоятелства би трябвало да го вържа и да не го пускам, докато не дойде на себе си. Но брат ми имаше годеница в Глендейл. Бе влюбен. Аз знаех за неговата болест! Затова вместо да го спра, отидох дотам, че да извиня постъпката му!
Вече разбрахме, че послушанието е дар. Проумяхме, че истинското послушание е отвътре навън, а не отвън навътре. Осъзнахме, че истинското послушание е естествено и спонтанно. Сега ще отидем една стъпка по-далеч. Ако притежавате истинско послушание, ще трябва да правите по-големи усилия да не бъдете послушни, отколкото да бъдете послушни.
Ако не ви харесва това условие, спомнете си за отиването на брат ми в Глендейл. Той бе мотивиран от най-голямата сила на света – любовта. Въпреки обстоятелствата, въпреки пречките и разстоянието, за него щеше да е много по-трудно да остане в стаята, отколкото да пропътува 75 мили. Пътешествието до Глендейл бе лесно в сравнение с лежането и четенето на хубава книга. Стопирането на коли в мъглата бе лесно в сравнение с оставането в топлата стая. За него пътуването до Глендейл бе най-естественото и спонтанно нещо.
Понякога хората се страхуват, че като говорим за естественото и спонтанно послушание, имаме предвид послушание, неизискващо никакви усилия. Има ли усилия в послушанието пред Бога? Наистина има! Имаше ли усилия в пътуването на брат ми до Глендейл? Разбира се! Съдбоносният въпрос е: кое усилие е по-голямо?
Ако за вас е по-трудно да се подчините на Бога, отколкото да следвате личните си импулси, това означава, че още не сте преживели естественото послушание. Ако е по-трудно да не проявите послушание поради личния си импулс да се подчините на Бога, тогава можете да сте сигурни, че Бог действа във вас.
В Пс. 40:8 Давид описва естественото послушание: „Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля. Да! законът Ти е дълбоко в сърцето ми.“ „Гледайки на Исус, придобиваме повече и по-ясни разбирания за Бога. Това ни променя. Добротата, любовта към нашите ближни стават наш естествен инстинкт“ („Притчи Христови“, с. 355).
Ако имате естествения инстинкт да бъдете послушни, тогава Божият закон е в сърцата ви и вие можете да намирате радост във вършенето на Неговата воля. Ще е много по-трудно да се опитвате да не се подчините, отколкото да се подчините.
Съвсем не искам да кажа, че послушанието винаги е лесно. Не винаги е лесно да следваш естествените си инстинкти! Вземете за пример майката, която се грижи за детето си. Естествените й инстинкти я карат да поставя нуждите на детето над своите. Карат я да сменя пелените на бебето, макар че мога да ви уверя и от собствен опит: сменянето на пелени не е никак приятна работа! Естествените й инстинкти я подбуждат да стане посред нощ, за да нахрани бебето, макар че би се чувствала много по-добре да остане да си поспи в леглото. Винаги ли е лесно да се грижиш за детето? Не, но за майката и бащата, които го обичат, това е нещо естествено.
За човека, контролиран от Бога, послушанието не винаги е лесно. То обаче винаги е най-лесно!

Тезис 59
Послушание, което е само външно, е фалшиво.

Децата са си спечелили печална слава за това, че казват всичко, което знаят. Например на поканения на вечеря гост се заявява: „Мама каза, че ще се радва, ако не говориш за операцията си, докато се опитваме да ядем.“ На леля Мини пък се задава въпросът: „Защо са ти толкова криви зъбите?“
Ние възрастните се свиваме и се опитваме да обясним разликата между тактичност и неискреност! Невинаги има голяма разлика.
Юношите често се оплакват от лицемерите в църквата. Бързо забелязват двойния стандарт на учителите и ръководителите. Понякога въпросите им ни карат да се чувстваме по-неудобно, отколкото ако чуем недвусмислените забележки на петгодишно дете. Необходими са ясни отговори и всички опити за преструвки биват отхвърляни с презрение. Наскоро чух един младеж да казва: „Бъди истински.“
Това бе предизвикателство към действителността. Младежът всъщност искаше да каже: „Майтапиш се!“ или „Будалкаш ме!“, или „Май не го казваш сериозно“.
Сам Бог обича реалността! Когато бе тук, Исус се отнесе по-строго към фарисеите от всеки друг. Някои от най-изобличителните думи в Библията са отправени към лицемерите. Например в Откр. 3 гл. Бог стига дотам, че изразява предпочитанията си към открития грешник пред престорения християнин. При това Бог не проявява „учтивост“ по този въпрос! „Зная делата ти, че не си студен, нито топъл. Дано да беше ти студен или топъл. Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си“ (ст. 15, 16). „Вашата себеправедност е отвратителна за Бога“ (Е. Вайт, „АБК, т. 7, с. 963).
Бог държи на реалността! Иска само молитви, които идват от сърцето. Не желае просто думи. Виж „Мисли от планината на благословението“, с. 86. Бог иска само даровете и приносите, правени от любов и от желание да помогнем. Не желае нещо, давано с неохота. Виж 2Кор. 9:7. Иска само служене, породено от любов. Иска послушание, идващо от сърцето.
Външното послушание няма никаква стойност в Божиите очи. „Има хора, които изповядват, че служат на Бога, докато в същото време разчитат на своите собствени усилия, за да спазват Неговия закон, да изградят праведен характер и да си осигурят спасение. Сърцата им не са движени от дълбокото чувство за Христовата любов, а се стремят да изпълняват задълженията на християнската религия като нещо, което Бог изисква от тях да спазват, за да си спечелят небето. Такава религия не струва нищо“ („Пътят към Христа“, с. 44).
„Човекът, който прави опити да пази Божиите заповеди от чувство на задължение – просто защото от него се иска да постъпва така – никога няма да получи радостта на послушанието. Той не е послушен. Ако Божиите изисквания се смятат за бреме, защото изобличават човешките наклонности, можем да сме сигурни, че не живеем християнски живот. Истинското послушание е външна изява на вложените вътре в нас принципи“ („Притчи Христови“, с. 97).
Тук намираме друг убедителен аргумент за „естественото“ послушание. Бог не смята дори „добрите дела“ за послушание, ако не идват от сърцето. Следователно всяка моралност, която идва от нас, а не от Него, всяко насилване да правим това, което Бог е поискал от нас, дори не се смятат за послушание.
Бог признава само реалността! Ако послушанието не идва отвътре, то въобще не е послушание. Ето какво Исус имаше предвид в Матей 5 гл., когато ни напомни, че омразата е в основата на убийството, а пожеланието – в основата на прелюбодейството. Не е достатъчно просто да се въздържаме от зли дела. Желанието за зло, намиращо се в сърцето, е грях.
Бог ни обещава реалност! Той ни предлага много повече от един живот на усилия да правим това, което не обичаме, а същевременно да скърцаме със зъби, защото не можем да правим точно това, което всъщност обичаме. Когато Той живее в нас, ще бъдем послушни, защото послушанието е в хармония със собствените ни желания. Това е единственият вид истинско послушание.

Тезис 60
Ако познаваме Бога (каквато привилегия имаме), ще имаме живот на постоянно послушание.

Класически цитат от „Животът на Исус“ обобщава въпроса за послушанието. Казано е какво е истинско послушание и как може да бъде придобито.
„Всяко истинско послушание идва от сърцето. Христос работеше от сърце. Ако сме съгласни, Той ще се уеднакви с нашите мисли и цели и така ще съчетае сърцата и умовете ни и ще ги слее в послушание спрямо Неговата воля, че когато Го слушаме и Му се покоряваме, ние просто ще изпълняваме собствените си подбуди. Волята, облагородена и осветена, ще намира най-голяма наслада, като извършва Неговата служба. Когато познаваме Бога така, както имаме привилегия да Го познаваме, животът ни ще бъде живот на постоянно послушание. Оценяването на Христовия характер и близостта ни с Бога ще ни накарат да намразим греха“ („Животът на Исус“, с. 668).
Прочетете го още веднъж, изречение по изречение.
„Всяко истинско послушание идва от сърцето.“ Христос е най-великият пример за праведност чрез вяра. Той дойде на земята не само да умре за нас, но и да ни покаже как да живеем. В Откр. 3:21 ни е дадено обещанието: „На този, който победи, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол.“ Поканени сме да побеждаваме така, както Христос побеждаваше.
„Ако сме съгласни, Той ще се уеднакви с нашите мисли и цели и така ще съчетае сърцата и умовете ни и ще ги слее в послушание спрямо Неговата воля, че когато Го слушаме и Му се покоряваме, ние просто ще изпълняваме собствените си подбуди.“ Какъв е нашият дял? Да се съгласим. Какъв е Неговият дял? Да променя сърцата, умовете и дори подбудите ни, докато открием, че изпълняваме волята Му естествено и спонтанно. Харесва ли ви израза импулсивно послушание? Ще се зарадвате ли, ако при трудно решение в живота си откриете, че първият ви импулс е бил в хармония с Божията воля. Това е напълно възможно!
„Волята, облагородена и осветена, ще намира най-голяма наслада, като извършва Неговата служба.“ Ако службата за Бога ви доставя най-голяма радост, ще бъде ли трудно да Му се подчинявате? Трудна работа ли ще бъде послушанието? Или ще бъде наслада?
Сега идва ред на метода, на обяснението как всичко това може да се осъществи в живота ни. „Когато познаваме Бога така, както имаме привилегията да Го познаваме, животът ни ще бъде живот на постоянно послушание.“
Искам да ви попитам: ако откриете, че все още нямате послушание, какъв е проблемът? Дали имате нужда от по-упорити опити? Дали трябва да вземате повече решения? Дали се нуждаете от по-голяма сила на волята? Или е необходимо да положите повече усилия, за да опознаете Бога, каквато привилегия имате?
И накрая: „Оценяването на Христовия характер и близостта ни с Бога ще ни накарат да намразим греха.“ Мразите ли греха? Или понякога го намирате за привлекателен? Каква е причината да го харесвате? Не сте оценили Христовия характер; имате нужда от общуване с Бога.
Когато се запознаем с Бога и Го опознаем, каквато привилегия имаме, послушанието ще бъде естествено, спонтанно и импулсивно! Насочвайки съзнателните си усилия към връзката с Него, неизбежно ще дойде и послушанието.