ХII. Законът

Тезис 61
Всеки, който се опитва да живее християнски живот, отделно от Христос, не е християнин. Той е законник, независимо дали е консервативен или либерален вярващ.

Някои законници са черни, а други – червени! Както вече отбелязахме, законник е човек, който мисли, че ще си извоюва спасението, като спазва закона или върши нещо друго, отделен от Христос.
Черният законник е църковникът с черен костюм и вратовръзка, черни обувки и черни чорапи! Лицето му е навъсено. Той е консервативен законник, който намира сигурността си в поддържаните от него църковни стандарти. Не е нищо повече от законник, защото няма време за лично общуване с Господ Исус, макар че отделя много време за изучаване на доктрините, на правилата и на църковната етика.
Червеният законник носи украшения, ходи на кино и вероятно от време на време си пийва по чаша вино. (Аналогията идва от Откр. 17 гл. – жената върху червения звяр. Тя „бе облечена в багреница и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисер“ (ст. 4). Това е само аналогия, а не нова пророческа истина за тайните от книгата „Откровение“!) Следователно червеният законник е либерал, който намира сигурност в изоставянето на църковните стандарти. Смята черния законник за законник и просто не може да осъзнае, че самият той е законник, но от друг цвят. Няма значение дали си либерал или консерватор. Ако не отделяш време за лично общуване с Христос, ти не си християнин.
Понякога родителите питат: „Не е ли по-добре да си законник, отколкото да си явен грешник? Ако можем да научим децата си да се подчиняват поне външно на Божия закон, няма ли това да ги доведе до религия на сърцето?“
Не! Фарисеите бяха такива! От всички хора на света Христос най-трудно проникваше в техните сърца. Доведените от тях новоповярвали в църквата не само ставаха законници като учителите си, но според Исус се превръщаха в „два пъти повече рожби на пъкъла“ (Виж Матей 23:15). В „Животът на Исус“, с. 280 съвсем ясно е казано: „Законническата религия не може никога да доведе души до Христос.“
Не е възможно да бъдем спасени чрез спазване на закона. „Този, който се опитва да стигне до небето чрез собствените си дела и спазването на закона, предприема нещо невъзможно“ („Животът на Исус“, с. 172). „Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела, изисквани от закона“ (Римл. 3:20).
Защо наблягаме на закона, след като не можем да се спасим чрез спазването му? Ако усилията ни да спазваме закона могат да ни попречат да отидем при Христос за спасение, няма ли да е по-добре въобще да не знаем нищо за закона?
Той има няколко важни и неотменими функции. Не може да ни спаси, но може да ни покаже нуждата от спасение. Законът не може да ни промени, но може да ни покаже нуждата от промяна. Павел описва закона като детеводител, който ни води при Христос. Виж Гал. 3:24, 25. Яков нарича закона огледало (Яков 1:23-25). Огледалото ни показва необходимостта от чистота, но не ни почиства. Така е и с Божия закон. Показва греховното ни състояние, за да ни мотивира да отидем при Христос за очистване и възстановяване. Законът поставя диагнозата, но не може да лекува болестта грях.
Законът осъжда. Когато осъзнаем, че сме осъдени, разбираме необходимостта от прощение. Законът разкрива, че сме под проклятие, защото сме закононарушители, и по този начин ни подготвя да приемем добрата вест, че Христос ни е изкупил от проклятието на закона. Виж Гал. 3:13.
Законът предпазва. Пази невинните. Пази и виновните! Когато застанем пред Божия съд, ще можем да знаем със сигурност дали сме грешили. Не бива да се страхуваме, че Бог ще има фаворити или ще ни съди според някаква временна прищявка. Той е изявил съвсем ясно изискванията си и така не само невинните, но и виновните могат да разберат какво е положението им. Хората, приели Христовата праведност вместо собствената си неправедност, ще бъдат оправдани и защитени от закона, който не ги осъжда. Виновните ще разберат, че са отхвърлили Божията благодат и ще знаят, че получават справедлива присъда.
Когато погледнете Божия закон, намирате ли, че ви осъжда? Тогава славете Бога! Все още имате благодатно време. Не е късно да позволите на закона да извърши делото си, като ви заведе при Христос.

Тезис 62
Нямаме сила за истинско спазване на закона. Синай няма смисъл без Голгота.

Сама по себе си логиката няма сила. Науката е доказала, че съществува определена връзка между тютюнопушенето и рака на белите дробове. Статистиките показват, че да се кара кола под влиянието на алкохола е изключително опасно не само за вас, но и за хората около вас. Доказано е, че дишането на лепило и кокаин, поглъщането на LSD и смъркането на „ангелски прах“ унищожават мозъка и заплашват живота. Въпреки това не малка част от американците продължават да използват цигари, алкохол и наркотици.
Многократно е било доказвано, че „храната-боклук“ няма почти никаква хранителна стойност, но заведенията за бърза храна си остават един от най-бързо развиващите се браншове в икономиката. Доказано е, че замърсяването на водата и въздуха са заплаха за живота, но продължаваме да използваме и произвеждаме неща, които замърсяват околната среда. Въпреки СПИН-а и други социални болести все още милиони хора практикуват сексуален промискуитет . Познанието не е добродетел. Информацията не дава сила. Фактите не дават свобода. Логиката не променя нищо.
Когато Бог даде закона Си сред гръмотевиците на планината Синай, израилтяните бяха убедени в неговата логичност и основателност. „И всичките люде отговориха едногласно, казвайки: „Всичко, което Господ е казал, ще сторим“ (Изх. 19:8). Признаваха, че законът е справедлив, но все още не бяха научили основната му функция. Не бяха научили чрез трудни изпитания истината, изразена в писанията на нашата църква: „Когато погледнете в Божията морална лупа, Неговия свят закон, мерилото за правда, нито за миг не се изкушавайте да мислите, че този закон може да ви очисти“ (Е. Вайт, АБК, т. 6, с. 1070).
Какъв бе Божият отговор за израилтяните? Можете да го прочетете във Вт. 5:28-30. „И Господ чу гласа на думите ви, когато им говорехте, и Господ ми рече: „Чух гласа на думите, които тия люде ти говориха: добре рекоха всичко, що казаха.“ Добре беше, че разбираха важността на Божия закон. Това обаче не бе достатъчно. Господ продължи: „Дано да има у тях такова сърце, щото да се боят от Мене и винаги да пазят всичките Ми заповеди, та да благоденстват вечно те и чадата им!“ Почти можете да почувствате сълзите в Божиите очи, защото Господ знаеше нещо, което израилтяните щяха да научат в бъдеще, и то чрез сурови изпитания. Знаеше, че в логиката няма сила. Знаеше, че никой не може да спазва закона със собствени сили. Бог не можеше да им обясни грешката с думи, които те биха разбрали и приели. Можеше само да ги остави да се научат чрез изпитания. Заключението в ст. 30 е: „Иди, кажи им: Върнете се в шатрите си.“ Край на уроците за деня! Животът щеше да ги научи. Единственото, което Бог можеше да им каже, бе: „Върнете се в шатрите си.“
Много родители се чудят защо децата им грешат. Постоянно им повтарят: „Но ти знаеше какво да направиш.“ Вероятно децата знаят. Проблемът е, че познанието не е достатъчно. Трябва не само да знаем кое е право, но и как да го вършим. Точно тук възниква конфликтът.
Бог вижда нашата обърканост и разбира безпомощното ни състояние. В голямата Си любов Той не спира при планината Синай, а продължава към друга висока точка – Голгота. Ако приемем Христовата правда за наша, ако общуваме с Него, Той ни дава това, което липсваше на израилтяните – Божия закон, изписан в сърцата. Исус може да ни даде онова, което законът не е в състояние да ни предложи – сила за послушание, прощение на греха, благодат за всяка наша нужда.

Тезис 63
Христос е краят на закона за правдата, но не и краят на закона.

През последните години бяха издадени много нови библейски преводи и перифразирани издания. Някои са добри, други не. Но ако сравнявате формулировките от няколко различни превода, можете по-добре да разберете значението на даден библейски текст.
Преводът, който ще използвам тук, се нарича „Ревизираното издание на Венден“! Ще перифразирам Римл. 9:30-10:4. „И така, какво да кажем? Езичниците, които не работеха за раждането на плод, родиха плод – и той е нещо реално! А израилтяните, които правеха големи усилия да родят плод, въобще не успяха да родят плод. Защо? Защото се опитваха сами да го родят, като полагат големи усилия за раждането на плод. Братя, моето сърдечно желание и молитва към Бога е Израил да се спаси. Свидетелствам, че работиха упорито, но не в правилна посока. Понеже не разбраха Божия начин за раждане на плод, започнаха да се опитват по свой начин да родят плод и не се покориха на Божия метод за вършенето на тези неща. Защото за всеки, който вярва, Христос е краят на упоритите усилия да се роди плод.“
Трудно е да се превежда Библията! Опитайте някой път с един от любимите си текстове, за да видите какво ще се получи!
Това, което Павел описва в Римл. 9 и 10 гл. е погрешното разбиране на Израил по въпроса за раждане на плодове на правдата. Евреите не разбирали Божиите методи и си измислили свои методи, с които обаче не постигнали нищо. Положили огромни усилия. Павел признава този факт. Но усилията им не дали никакъв резултат, защото били насочени в погрешна посока.
Щом стане въпрос за спазване на закона, възникват две крайности в мненията. Първата е: „Ако законът е добър, нека всички се трудим упорито, за да го спазваме.“ Резултатът е законничество и фалшиво послушание. Втората крайност е: „Ако не трябва да работим упорито, за да спазваме закона, въобще не е необходимо да го спазваме.“ Резултатът е антиномианизъм и фалшиво послушание. В края на краищата и двете грешки водят до една и съща заблуда.
Правдата, която идва чрез вяра единствено в Христос, носи добрата вест – истинското послушание е възможно, но то не идва в резултат на усилията ни да „произведем“ послушание. Ако бъде правилно разбрано, учението за праведност единствено чрез Христос ни предпазва както от законничество, така и от беззаконие.
Чрез непрестанното общуване с Господ Исус започваме все по-пълно да разбираме Неговата любов и доброта към нас. „Ако имаме правилно разбиране за Божията любов, няма да проявяваме желание да злоупотребяваме с нея“ („Избрани вести“, кн. 1, с. 321). Христос не е краят на закона. Той е краят на напразните ни усилия да спазваме закона. Неизбежният резултат от вярата и връзката с Него ще бъде истинското спазване на закона – спазване, идващо от сърцето. „Добрите дела ще последват като цвят и плод на вярата. Получаването на Христовата правда ще се изяви в добре организиран живот и благочестиво говорене“ (Е. Вайт, сп. „Знамения на времето“, 5 септември, 1892 г.).
Окончателният тест за спазване на Божия закон е животът на вяра и общуване с Христос, който води до изписване на закона в сърцето. Ако признаем изискванията на Божия закон и истината, че не можем да го спазваме, единственият ни избор е да отидем при Христос, за да получим дара на правдата.