ХIII. Дела

Тезис 64
Добрите дела, вършени отделно от Христос, всъщност са лоши дела.

Представям списък от действия. Моля ви да определите кои са добри и кои лоши.
1. Нахранване на гладен човек.
2. Поднасяне на цвете.
3. Отиване на църква.
4. Оказване на помощ на шофьор в беда.
5. Усмихване.
6. Посещение при болен.
7. Използване на думите „благодаря“, „моля“, „заповядайте“.
8. Занасяне на току-що опечен хляб на съседите.
9. Даряване на пари за църквата.
10. Проповядване на личните религиозни възгледи.
Сега искам да ви попитам: Случвало ли ви се е на летището някой да ви приближи с усмивка и да ви поднесе цвете? След това е апелирал за дарение, нали така? Ако сте му дали пари, в чий джоб всъщност са отишли? Взема ги водачът на култа! В такъв случай усмихването и поднасянето на цветя добри дела ли са или лоши?
Размислете над следния текст от „Великата борба“: „Често изкусителят действа най-успешно чрез онези, за които най-малко подозираме, че са под негов контрол… Мнозина смятат, че всичко, имащо израз на учтивост или фини обноски, показва до известна степен принадлежност към Христос. Няма по-голяма заблуда от това. Тези качества трябва да украсяват характера на всеки християнин, защото говорят в полза на истинската религия; но ако не бъдат посветени в служба на Бога, представляват сила на зло. Много образовани хора с висок интелект и изискано поведение, които никога не биха се унижили да извършат нещо, оценяващо се обикновено като безнравствена постъпка, са само шлифована маша в ръцете на Сатана.“ Значи сами по себе си добрите обноски не са доказателство.
В Матей 7:22, 23 Исус казва: „В онзи ден мнозина ще Ми рекат: „Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонихме и не в Твоето ли име направихме много велики дела?“ Но тогава ще им заявя: „Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.“ Следователно добрите дела, извършени отделно от Христос, отделно от познанието за Христос, са наречени… беззаконие!
Възможно е атеист да даде хубав самун хляб на съседа си. Светски хора, които нямат време за Бога, могат да проявяват загриженост за глада в света и да работят усърдно за облекчаване на страданията. Възможно е езичникът или невярващият да посетят болен. Възможно е на църквата да бъдат дарени пари, които Бог няма да приеме. Някои посетители на църквата са сатанински инструменти, а не чада на Господа. Фарисеите споделяха вярата си и довеждаха в църквата новоповярвали, които ставаха два пъти по-зли от тях. Дори жестокият престъпник може да помогне на закъсал шофьор.
Добрите дела, отделени от Христос, са лоши дела. За да станат добри, трябва да бъдат вършени за чест и прослава на Бога. „Нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата“, заяви нашият Спасител (Матей 5:16). Тези „добри дела“ ще започнат да се проявяват, когато човекът стигне до покаяние и преобразяване. Преди това не е възможно с думи и дела да бъде прославен Отец, Който е на небесата.
„Всичко, което не става от убеждение, е грях“ (Римл. 14:23). Когато Бог съди, гледа в сърцето, в мотивите, в мислите. Ако живеем отделно от Христос, нямаме друг избор освен да действаме на основата на егоизма и следователно добрите ни дела въобще не са добри.
Вярно е, че ако човек умира от глад и някой му даде парче хляб, човекът ще бъде нахранен независимо от мотивите на помагащия. Но що се отнася до дарителя, всяко действие, извършено отделно от Христос, е лошо дело. Христос, живеещ в сърцето чрез вяра и следователно извършващ волята и делата Си в нас, е единственият източник на добри дела.

Тезис 65
Целта на добрите дела не е да се спасим, а да прославим Бога.

При всяка дискусия за спасение чрез вяра единствено в Исус Христос и за факта, че делата ни не могат да бъдат основа за спасение, винаги някой задава въпроса: „Ако добрите дела не могат да ни спасят, тогава каква е тяхната стойност?“
Текстът от Матей 5:16 е съвсем ясен: „Нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.“ Обстоятелството, че добрите дела не ни спасяват, не означава, че те са нещо маловажно. Целта на добрите дела е да се прослави Бог.
Добре, но тогава каква е целта от прославата на Бога. Нима Бог се интересува от славата, защото е себелюбив? Защо тогава иска от нас да не бъдем себелюбиви? Веднага можем да дадем отговор, защото знаем какво направи Исус на кръста. С вика „Свърши се!“ Той веднъж завинаги опроверга обвиненията на Сатана, че Бог е себелюбив и не може да жертва абсолютно нищо. Кръстът доказа, че Бог желае да даде всичко, което може да се даде.
Каква е целта на Божието прославяне? Една от причините е, че Той го заслужава! Достоен е за нашето хваление. Цялата слава, почит и хваление, които хората могат да Му дадат, никога не са достатъчни. Давид казва: „Благословен да е Господ, Който всеки ден носи бремето ни“ (Пс. 68:19). Забелязали ли сте наскоро какво е бремето ви? Понякога е по-лесно да мислим за бремето на греха, вината и грижите. Бог не е възнамерявал да носим такова бреме. Обещал е да смъкне този товар от плещите ни и да ни даде покой. За нас е запазил един друг товар – даровете! Толкова са много! Кой може дори да ги преброи?
Втората основна причина за прославяне на Бога е християнското мисиониране и свидетелстване. Когато другите видят Исус издигнат високо в живота ни и чрез нас научат за Божията любов и милост, ще бъдат мотивирани сами да отидат при Него. Добрите дела, проявяващи се в живота на вярващия, са силен аргумент в полза на християнството, нали така?
Третата основна причина за прославяне на Бога е, че ако не прославяме Него, тогава прославяме… кого? Знаете ли отговора? Има само една алтернатива. Ако Бог не получава славата, ние я взимаме за себе си. Оправдание означава хвърляне в праха на човешката слава. Не можем да прославяме едновременно Бог и себе си. Или той бива прославен, или ние вземаме почестите и славата за себе си.
Така стигаме до въпроса: „Ще може ли да се спаси някой, който не се интересува от прославянето на Бога?“ Прославянето на Бога би трябвало да бъде мощен мотив за вършене на добри дела. Ще бъде такъв, ако Му служим от любов.
Същото важи и за човешките взаимоотношения. Нали издигането на фамилното име може да бъде истинска мотивация? Можем да пожертваме много неща, за да бъдат почитани близките ни и да не ги разочароваме. Когато опознаем Бога, каквато привилегия имаме, и когато Го възлюбим, каквато привилегия имаме, ще открием, че изпитваме най-висша радост от прославянето Му. Да Му се подчиняваме и да Му служим заради самия Него е най-силният мотив.
„Всяко нещо е второстепенно в сравнение с Божията слава. Нашият небесен Отец трябва да бъде поставян винаги на първо място като радост, благоуспяване, светлина и пълнота в живота ни и като наш дял за вечността“ („Божии синове и дъщери“, с. 56).

Тезис 66
Когато стане въпрос за истинска вяра и дела, не можете да имате едното без другото.

В една много стара песен се пее: „Любовта и бракът, любовта и бракът вървят заедно като кон и колесница.“ (Познава се, че песента е много стара не само защото са употребени думите кон и колесница!) Днес хората си създават много неприятности, защото се опитват да докажат, че не е задължително любовта и бракът да вървят заедно. Единственото нещо, което са успели да докажат, е, че Божият план за семейството си остава възможно най-добрият.
Вярата и делата винаги вървят заедно. Искам да използвам илюстрация, която не може да бъде оспорена. Какво ще кажете за слънчевата светлина и сянката? Нали винаги са заедно? Не можете да ги отделите. В нашия свят навсякъде където има светлина, има и сянка – непроменим закон!
В „Пътят към Христа“, с. 83 се говори за „непомрачимата радост на идващия бъдещ живот“. На тази земя дори радостта може да бъде помрачена (поставена в сянка)! Може би поради тази „помрачена радост“ можем да плачем от радост. Върху всяка наша радост винаги пада сянка. Радваме се, когато приемем Христос в живота си, а в същото време чувстваме сянката на хората, които Го отхвърлят. Намираме радост в красотата на природата, но сянката на смъртта и развалата винаги идва, независимо накъде се обръщаме. Добрите и лошите вести винаги идват заедно. Понякога, но много рядко, преживяваме „съвършен“ ден, но върху него пада сянката на отминалия и на идващия ден. Човешките ни взаимоотношения се помрачават. Любовта и приемането се примесват с неразбирателство. Сърцата ни могат да горят, когато Бог се доближава до нас, но винаги остава една сянка, дори понякога мислим, че Той е скрил лицето Си и не можем да усетим Неговото присъствие.
Независимо дали говорите за физическия или за духовния свят, слънчевата светлина и сянката винаги са свързани.
Същото важи и за вярата и делата. Ако делата са истински, източникът им е вярата в Христос. Ако вярата е истинска, неизбежно ще има дела. Когато направите избор да пребъдвате в Христос, вече сте решили да раждате плод, защото всеки, който пребъдва в Него, ражда много плод. Вярата и делата не могат да бъдат отделени. „Истинската вяра се изразява в добри дела, защото те са плод на вярата“ („Избрани вести“, кн. 1, с. 397).
Тъй като става въпрос за вяра и дела, не можем да не споменем примера с двете весла. Вярата и делата са като две весла. Ако се опитвате да гребете с едното, няма да се движите напред. Но ако ги използвате заедно, лодката ви ще върви напред към небесния пристан! Обикновено човекът, който използва тази илюстрация, продължава с разсъждението, че трябва да полагаме еднакви усилия и за вярата, и за делата.
Истината е, че не трябва да полагаме усилия за нито едно от двете! Вярата е дар, а и послушанието е дар. Това, за което трябва да се трудим, е да останем в лодката, т.е. да останем във връзка с Христос чрез молитва и изучаване на Словото Му. Когато отидем при Христос, първият естествен резултат е истинската вяра. Вторият е истинската правда.
Илюстрацията с греблата е правилна, ако я разбирате правилно – вярата и делата са като две гребла по отношение на значимостта си. Те са еднакво важни. Но методът на придобиване на вяра и дела е единствено чрез непрестанно общуване с Исус Христос.
В Яков 2:17 откриваме, че е възможно да имаме мъртва вяра. Апостол Яков казва: „Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.“ В Евр. 6:1 откриваме, че е възможно да имаме и мъртви дела. Вярата и делата трябва да се проявяват съвместно, за да останат живи. Истинските дела ще последват истинската вяра, а истинската вяра ще дойде като резултат от връзката с Бога. Това ще бъде толкова сигурно, колкото сянката и слънчевата светлина.