ХIV. Растеж

Тезис 67
Вярата расте по качество, не по количество. Растежът е в упованието ни в Бога.

Най-накрая Марта бе излязла от кухнята! Заедно с Мария бе научила какво означава да седиш в нозете на Исус. Бе повярвала, че Исус е Месия, Спасителят на света, Изпратеният от Бога. Бе повярвала, че каквото и да поиска от Отца, ще й бъде дадено. Бе приела твърдението Му, че Той е Възкресението и Животът. Но когато очите на всички тези хора се спряха на гробницата на брат й, която трябваше да бъде отворена по нареждане на Исус, вярата на Марта се поклати. Ето я Марта – на приливи и отливи.
Авраам бе приятел на Бога. Бе оставил дом и родина, за да стане пътник и да следва вътрешния Глас, който го напътстваше. Възраженията на семейство и приятели не го разколебаха. Когато Бог му обеща син и наследник, както и да бъде отец на голямо множество, той се бе зарадвал. Но едно нещо никога не бе очаквал: не знаеше, че ще е необходимо толкова дълго време. Чакането му се видя непоносимо. Накрая стана така, че се превърна в родоначалник на два народа, като всеки от тях воюва срещу другия до ден-днешен. Ето го Авраам – на приливи и отливи.
Мойсей бе пророк и дори нещо повече от пророк. Бе разговарял с Бога лице в лице. Четиридесет години бе водил един бунтовен и упорит народ през пустинята и се бе грижил за големите му нужди. Бе защитил израилтяните пред самия Бог, като отказа да се съгласи с тяхното унищожаване, макар че го заслужаваха. Въпреки това вярата му се поклати и той съгреши публично и толкова явно, че Бог нямаше друг избор освен да му откаже привилегията да завърши започнатото дело. Ето го Мойсей – на приливи и отливи.
В тази група влизат още много хора! Давид, Самсон, Адам, Павел, Езекия, Петър, Яков. Списъкът може да продължи до безкрай. Святата история е отбелязала само няколко изключения: Енох, Елисей, Даниил. Като че ли няма много други.
Изучаването на Библията доказва, че макар да е възможно непоклатимо упование в Бога, често нещата вървят на приливи и отливи. Много християни преживяват именно такова спорадично себепредаване. В реалния живот е необходимо много време, за да се научим непрестанно да се уповаваме на Бога и никога на себе си. Божията цел за нас е винаги да Му се доверяваме, но не можем да не признаем, че в повечето случаи не постигаме тази цел за 24 часа.
Растежът в християнския живот е постигане на все по-голямо и непрекъсващо упование в Бога. Както вече отбелязахме, упованието в Бога е предложение за всичко или нищо. Не може да има частично упование или частично себепредаване. Или се уповавате на Бога във всеки момент, или въобще не разчитате на Него, а на себе си.
Пребъдваме в Христос чрез непрестанно общуване с Него. „Питаш ли: „Как трябва да пребъдвам в Христос?“ По същия начин, както си Го приел в началото. „Както сте приели Христа Исуса, Господа, така ходете в Него“ („Пътят към Христа“, с. 69).
Докато се уповаваме на Него, ще имаме победите и послушанието, които Той ни предлага.
Но понякога врагът може да ни подмами да отклоним погледа си от Христос и да престанем да се уповаваме на Него. Тогава ще паднем и ще съгрешим. Случвало се е на много библейски герои, случва се и на мнозина в наше време. Ако това стане, трябва отново да се обърнем към Исус и да представим обещанието Му: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“ (1Йоаново 1:9). Продължаваме да общуваме с Него. Не трябва да изчакваме две седмици Бог да се успокои. Не бива да се отказваме и да решаваме, че никога няма да стигнем до небесния дом. Не трябва да се опитваме да „оправим нещата“ и едва след това да се върнем при Него. Връщаме се веднага и изповядваме греха си и нуждата си от Бога. Така продължава общуването с Господа.
Растежът в християнския живот се осъществява, когато не спираме да живеем с вяра и да се стремим всеки ден да общуваме с Него. Отивайки при Христос ден след ден, Той ще действа в нас, за да ни помогне да постигнем непрестанно упование в Него.

Тезис 68
Човек не израства, като се опитва да израства.

Целта ми бе да стана два метра висок. Нещо не вървеше – бях стигнал до 1.50 м.! Не можах да издържа, когато се наложи да застана на първия ред заедно с момичетата за обща снимка по случай завършването на осми клас. Веднъж реших да си помогна.
Отидох в кухнята, изправих се до вратата, поставих линийка на главата си и драснах чертичка. След това отидох в задния двор и висях на лоста, докато ми стигнаха силите. Изтичах обратно до вратата и отново се премерих. Какво разочарование! Никакъв резултат!
Исус е казал: „И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?“ (Матей 6:27). Вие не растете, като се опитвате да растете. Всъщност колкото повече се опитвате да растете, толкова по-малко растете. Ако бях прекарвал цялото си време във висене по лоста нямаше да стана два метра висок, а по-скоро щях да отида два метра под земята!
Е. Вайт писа на църквата ни преди много време: „Растенията и животните растат не поради тяхната собствена загриженост, желание или усилие, но чрез приемане на това, което Бог е определил да служи за поддържането на техния живот. Детето не може чрез желание или собствена сила да прибави и милиметър към ръста си. Нито пък вие можете чрез желание или собствено усилие да си осигурите духовно израстване“ („Пътят към Христа“, с. 68).
Дори малките деца разбират принципа на растежа. Можете да ги попитате: „За кое предпочиташ да се трудиш – за израстването или за нахранването?“
Не им трябва много време, за да се сетят. Ако работят за израстването, няма да постигнат нищо. Ако работят за яденето, ще постигнат и двете.
Интересувате ли се от духовния растеж? Не можете да растете, като размишлявате за растежа. Вероятно няма нищо по-пагубно за духовния растеж от непрестанното проверяване дали сте родили плодове. Човек расте, като яде – като се храни с Хляба на живота и пие Водата на живота. Най-бърз растеж се постига от човека, който отклонява погледа от собственото „аз“ и го насочва към Слънцето на правдата. Духовно джудже остава този, който прекарва цялото си време в опити за растеж.
Много хора мислят, че духовното раждане идва от Бога, а духовният живот е тяхна лична отговорност. „Мнозина поддържат идеята, че трябва да извършат известна част от работата сами. Те се доверяват на Христос за прощаването на греха, но след това се опитват със собствени усилия да живеят праведно. Но всяко такова усилие трябва да пропадне. Исус казва: „Без Мене не можете да направите нищо.“ Нашето израстване в благодатта, нашата радост, нашата полезност – всички зависи от връзката ни с Христос. Именно чрез общуване с Него, чрез ежедневно, ежечасно общуване – чрез пребъдване в Него – ние трябва да растем в благодат. Той е не само началото, но и завършекът на нашата вяра“ („Пътят към Христа“, с. 69).
Дали целта ви е да достигнете „мярката на ръста на Христовата пълнота“ (Еф. 4:13). Никога не можете да постигнете тази цел, като висите на някой духовен лост. Не е възможно да израстваме в благодатта чрез собствените си жалки усилия. Растежът е дар. Приема се чрез връзката с Христос, чрез общуването с Него. Човечеството никога не може да постигне това, което Бог е обещал да даде.
Случва ли ви се да се чудите дали растете духовно? Има един сигурен показател. Погледнете какво ядете! Храната определя растежа.

Тезис 69
Християните стават по-силни, ако осъзнават слабостите си. Когато са слаби, тогава са силни.

Джон се бил лекувал толкова много пъти, че вече престанал да си води отчет. Същото важало и за лекаря, който отново го преглеждал и поклащал глава, докато наблюдавал небръснатото му лице и кървавите очи.
„Докторе, предполагам, че случаят ми е безнадежден“, попитал Джон.
„Да, мисля, че е така.“
„Тогава защо не ми дадете още едно питие. Нали вече няма никакво значение?“
„Окей, ще ти дам да пийнеш – изненадващо заявил докторът, – но ще ми направиш една услуга.“
„Услуга?…“
„В чакалнята стои младеж, който е тук за първи път. Вече съм се отказал от тебе, но той сигурно може да се оправи. Искам да отидеш при него, така че да те погледне. Може би, ако те види, така ще се уплаши, че няма да има желание да попадне отново тук.“
Джон се съгласил и влязъл в чакалнята, където един младеж бил докаран за лечение след пиянски гуляй.
Първоначално го направил само за да получи питието, но после решил да заговори младия човек. „Не пропилявай живота си. Погледни ме на какво приличам. Вече нямам семейство. Не изпитвам никакво уважение към себе си. Загубих си работата. Приятелите ми ме изоставиха. Здравето и репутацията ми са безнадеждно увредени. Така ли искаш да свършиш?“
„Никога няма да свърша като тебе – отговорил младежът. – Мога да прекратя пиенето, когато си пожелая.“
„И аз винаги съм си мислел същото – казал Джон, – но това не е така. Не мога да спра. Безпомощен съм. Мога да се откажа от пиенето само ако Бог ми даде сила. Същото важи и за тебе. Нямаш сила да се контролираш. В противен случай не би бил тук. Трябва да се научиш да разчиташ на една по-висша сила.“
Джон се връщал още много пъти в болницата, но никога вече като пациент. Забравил да си поиска питието от доктора. Връщал да се разговаря с други, които се намирали в същото състояние и се борели с алкохолизма. Така била основана помощната асоциация „Анонимен алкохолик“.
Принципът, открит от Джон по време на срещата му с младежа, днес е основа на организацията „Анонимен алкохолик“. Всеки човек трябва да стигне до убеждението, че е в голяма нужда. Просто трябва да си каже: „Аз съм алкохолик“ и постоянно да си напомня, че зависи от една по-висша Сила за разрешаването на проблема. Признавайки слабостта си, той намира сила.
Всеки от нас може да направи подобна изповед: „Аз съм грешник.“ Като християни трябва да признаем, че не израстваме чрез укрепване на силите си. Израстваме, като осъзнаваме всеки ден колко сме слаби и зависими от Божията благодат. Точно за това говори Павел във 2Кор. 12:10: „Когато съм немощен, тогава съм силен.“ „Когато осъзнаем слабостта си, започваме да разчитаме на една сила, която е извън нас“ („Животът на Исус“, с. 493).
Тази истина може да бъде страшна за силните хора. Онези, които са намерили сигурност в собствената си издръжливост и дисциплинираност и се чувстват приятно поради доброто си поведение, намират за отблъскваща мисълта за признаване на някаква слабост. Но човекът, който е силен, или поне се мисли за такъв, не чувства нужда от Спасител.
Независимо дали си признаваме, всеки от нас е слаб. Само ако осъзнаем слабостта си, можем да започнем да търсим сила извън нас. „Постигаме най-голяма сила, когато почувстваме и признаем слабостта си“ („Свидетелства“, т. 5, с. 70).
Ти за силен човек ли се смяташ? Можеш да бъдеш наистина силен само ако намериш сила в Него. Слаб ли си? Тогава за теб има добра новина! Неговата сила се изявява съвършено в слабост. Виж 2Кор. 12:9. За колкото и силен да се смяташ, силата идва само след признаване на слабостта. Колкото и слаб да си, можеш да бъдеш силен чрез Него!

Тезис 70
Всичко можем да постигнем чрез Христос, Който ни укрепва, а без Него не можем да направим нищо.

В колежа по време на един „мини-курс“ по праведност чрез вяра единствено в Христос бяхме прочели два текста – Йоан 15:5 и Фил. 4:13. В тях се говори, че без Исус не можем да постигнем нищо, а с Него можем да направим всичко.
В дискусията някои студенти казаха, че им е трудно да разберат тези стихове. Един от тях попита: „Ако не можем да направим нищо без Христос, това не отнема ли нашата стойност като човешки същества? Нали сме създадени по Божи образ? Нали имаме свободен избор? Не ми се вярва да има свободен избор, ако не можем да постигнем нищо без Него.“
Затова решихме да разграничим съвсем ясно думите безстойностен и безпомощен. Разговаряхме за това, че макар и безпомощни да „произведем“ правда, ние сме изключително ценни за небето.
В този момент един младеж от задните чинове вдигна ръка. „Тогава защо е толкова лесно да се чувстваш безстойностен, а толкова трудно да се чувстваш безпомощен?“
Кое от двете чувства изпитвате по-лесно? Безпомощност или липса на стойност? Дяволът е успял да изучи всяка истина и да я изкриви. Бог казва: „Ти си най-ценното нещо, но отделен от Мене си безпомощен.“ Дяволът казва: „Нямаш никаква стойност, но прави всички възможни усилия да се промениш и може би някак си някой ден ще имаш по-голяма стойност.“
Един от най-често изразяваните страхове във връзка с въпроса за спасение чрез вяра единствено в Христос е, че ще стигнем до религия, която не изисква никакви усилия. Мнозина се безпокоят, че ще приемат една „пасивна“ вяра, водеща до пълно бездействие. Поглеждаме към малкото постигнато през всичките години на опити да „произведем“ правда и стигаме до заключението, че ако спрем да се борим, няма да постигнем абсолютно нищо.
Точно обратното е истина. Вместо да откриваме, че растежът спира, когато престанем да се опитваме да растем, разбираме, че именно тогава започваме да растем. Исус не спря с изказването от Йоан 15:5, че без Него не можем да постигнем нищо. Даде ни и добрата вест, че чрез Него можем всичко.
В книгата „По стъпките на великия Лекар“ това е описано по следния начин: „Няма ограничения за полезността на човек, който изоставя собственото „аз“, допуска Светия Дух в сърцето си и живее напълно посветен на Бога живот“ (с. 159).
Библията е изпълнена с истории за хора, които живели в пълно единство с Бога. Пасивни ли са били? Да, ставали са пасивни, когато са започвали да разчитат на собствената си сила, но никога не забравяйте колко активен може да стане един пасивен човек! Бог ще използва за великите Си дела този, който признае собствената си безпомощност и приеме Божието ръководство.
Вече от няколко години събирам историите на библейски личности, които са извършили изключително глупави неща! Спомнете си Йонатан и оръженосеца му, които победили цяла армия филистимци? Какво да кажем за Исус Навин, тръгнал да завладява Ерихон, като цяла седмица правил обиколки около града и надувал тръби. Или може би заповедта да се спре слънцето, тъй като били необходими още няколко часа за завършване на битката. Съвсем не било разумна военна стратегия от страна на Гедеон да отпрати по домовете им 99 % от войниците си и след това да атакува с гърнета и факли. Илия проявил глупост, като изсипал няколко бъчви вода върху жертвата си на планината Кармил, вместо да направи нещата още по-лесни за Бога. Стигаме и до Йосафат, който тръгнал в бой, предвождайки голям хор!
Ако всеки един от тези библейски герои бе разчитал на собствената си сила, а не на Бога, действията му биха били или налудничави, или самоубийствени! Но когато човешката слабост се съедини с Божествената сила, Господ използва такъв човек, за да постигне и невъзможното.
След като ни кани да се уповаваме изцяло на Него и да признаем, че сме безпомощни, Бог не ни отваря вратичка за бездействие. Контролираният от Бога живот е живот на полезност и служене. Точно такъв начин на живот е доказателство за растеж и раждане на плод. И вие можете да живеете така, ако запомните, че без Него не можете да направите нищо, а с Него можете да постигнете всичко.