ХV. Пребъдване

Тезис 71
Сатана няма сила да накара уповаващите се на Бога да съгрешат, но тези, които разчитат на себе си, биват побеждавани лесно.

Вероятно сте чули историята за добрата стара дама от църквата, която никога не била казала една лоша дума за когото и да било. Веднъж ядосан църковен член възкликнал: Предполагам, че ще можеш да кажеш добра дума дори за дявола.“
Отговорът й бил: „Е, не можем да не се възхищаваме от неговата упоритост!“
Мога само да добавя, че дяволът знае много добре как да изкушава хората! Това е основната му цел и той е станал майстор в занаята си. Знае по какъв начин работят умовете ни и как може по най-добрия начин да мами и да внушава. Разбира се, ние знаем, че без Божия Дух нямаме никакъв шанс.
Но когато се уповаваме на Божията сила, дяволът е този, който няма шанс, и той знае това. „Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава“ (1Йоаново 3:6). Същата мисъл е доразвита във „Великата борба“, с. 530: „Сатана добре осъзнава, че и най-крехката, пребъдваща в Христос душа е по-силна от множествата на мрака и че ако явно се обяви срещу нея, ще бъде посрещнат и отблъснат. Затова се стреми да отвлече войните на кръста от силната им крепост.“
Ако Сатана знае, че и най-слабият човек, пребъдващ в Христос, не е по силите му, това означава, че за нас е изключително важно да разберем какво означава да пребъдваме в Христос.
Нека първо се спрем на думата пребъдвам. Какво означава да пребъдваме? Ако проучите текстовете, в които тази дума се среща в Писанието, ще откриете, че означава „да остана“. И така, Сатана добре знае, че и най-слабата душа, която остане в зависимост от Христос, е непревзимаема за пълчищата на мрака.
Но тук се изправяме пред един проблем. Вече отбелязахме, че за растежа е необходимо време и че себепредаването може да бъде на приливи и отливи, докато всеки ден се учим как да опознаваме Бога и да Му се доверяваме. Понякога гледаме към Него и получаваме сила, с която постигаме победа. Но има случаи, когато отклоняваме погледа си и се опитваме да разчитаме са себе си и на собствените сили, след което падаме и съгрешаваме.
Следователно важно е да правим разлика между двата вида пребъдване, разкрити в Писанието. По този въпрос ще говорим повече в следващите няколко тезиса, но казано накратко, има ежедневно пребъдващо общуване с Христос, както и пребъдване, осъществявано миг след миг.
Понякога си мислим, че ако пребъдваме, т.е оставаме във връзка с Него ден след ден, ще имаме непрестанна победа. Възможно е обаче да продължим да стоим с Христос ден след ден чрез ежедневно общуване и все пак да не останем в състояние на упование в Неговата сила във всеки момент от живота си. Докато стоим уповаващи се на Божията сила, а не на нашата, Сатана бива побеждаван. Но всеки пък, когато разчитаме на собствената си сила за устояване на изкушенията, биваме разгромени.
Бог няма период на изчакване и забавяне по отношение на победата, която желание да подари. Още от първия ден, когато отидете при Него, е възможно да преживеете цялостна победа, да получите цялата сила за победа над греха, всичкото послушание, което Той предлага – докато продължите да се уповавате на Неговата сила.
Но всеки път, когато отклоните погледа си от Христос и се опитате да разчитате на жалката си сила, със сигурност ще паднете и ще съгрешите. Ще се случи дори да сте имали ежедневно общуване с Бога в продължение на 119 години и 6 месеца! Така стана с Мойсей. Бе познавал Бога, бе разговарял с Него като с приятел, бе извел израилтяните от Египет и почти бе стигнал до границата на Обетованата земя. Но един ден се поддаде на сатанинските опити за отклоняване на вниманието от Христос и се опита да се справи със ситуацията чрез собствената си сила. Разгневи се, прие за себе си славата, която принадлежеше единствено на Бога, и удари скалата, вместо да й говори.
Ако дойде време да ударите скалата, под каквото и да форма в живота си, можете да знаете едно нещо със сигурност – точно в този момент сте спрели да се уповавате на Божията сила и сте започнали да разчитате на себе си. Но колкото и да сте слаби, дори да сте „най-крехката душа“, ако се научите да пребъдвате в Христос миг след миг, Сатана няма да има сила над вас.

Тезис 72
Пребъдващото ежедневно общуване с Бога води до пребъдващо себепредаване, упование в Него, което е ежесекундно.

Представете си, че сте на елеватор и се качвате към върха на Световния търговски център. Докато елеваторът върви нагоре, вие се навеждате да си завържете връзката на обувката, подхлъзвате се и падате. Падате надолу, макар че сте движили нагоре!
Това е може би съвсем повърхностна илюстрация за двата вида пребъдване. Можем всеки ден да отиваме при Бога и да пребъдваме. Ако пребъдваме в Него всеки ден чрез ежедневно общуване с Него, посоката ни е нагоре. Избираме дали всеки ден да пребъдваме в Него, така както избираме дали да прекараме един час в размишление върху живота на Христос и в молитвена връзка. Докато отиваме при Него в пребъдващо ежедневно общуване, поканвайки Го да контролира живота ни, ние вървим нагоре.
Но много християни с болка осъзнават, че дори да са избрали пребъдващото ежедневно общуване с Христос, понякога могат да отклонят погледа си от Него и да го насочат навътре в себе си. В такива мигове те падат и съгрешават. Така стигнахме до втория вид пребъдване – пребъдващо ежесекундно упование. Дори когато пребъдващото ежедневно общуване е непокътнато, възможно е пребъдващото ежесекундно упование да бъде на приливи и отливи.
За начало нека поставим аксиомата, че пребъдващото ежедневно общуване определя посоката на живот и участта ни. В „Пътят към Христос“, с. 57, 58 се казва: „Характерът на един човек се разкрива не чрез случайни добри или лоши постъпки, но чрез общата насока на ежедневните думи и действия.“
Но ежесекундното пребъдващо упование определя победата или поражението в християнския живот. Винаги когато гледаме към Исус и разчитаме на Неговата сила, ще преживяваме победа. Винаги когато гледаме към себе си и разчитаме на собствената си сила, ще претърпяваме поражение. В зависимост от това, дали сме сили или слаби, поражението може да бъде само външно или и външно, и вътрешно. Ако сме силни, може да се държим добре, но да падаме и да съгрешаваме вътрешно. Ако сме слаби, поражението ще бъде не само вътрешно, но и външно. Ако разчитаме на себе си, а не на Исусовата сила, нямаме друг избор освен да падаме и да съгрешаваме.
Графиката на християнския живот би могла да изглежда така:
СТР. 234 ОТ КНИГАТА

Този, който има пребъдващо ежедневно общуване с Христос върви нагоре въпреки временните неуспехи.
Но ако човек няма пребъдващо ежедневно общуване с Христос, линията може да бъде такава:
СТР. 234 ОТ КНИГАТА

Той може да има временни импулси да се стреми към Бога, но общата насока на живота му е надолу.
Ако човек има пребъдващо ежедневно общуване с Христос, тогава Спасителят контролира общата му насока в живота. Ако няма ежедневно общуване, дяволът упражнява контрол върху насоката.
Хората често питат: „Тогава кой ни контролира, когато вървим надолу, макар че общата посока е нагоре?“
Отговорът е, че дяволът ни контролира ежесекундно всеки път, когато отклоним погледа си от Христос и престанем да се уповаваме на Неговата сила. Разбира се, дяволът ни контролира всеки път, когато съгрешим. Но е възможно в даден момент да получи надмощие в живота ни, макар че Бог продължава да контролира общата насока.
Божията цел за нас е да ни води колкото се може по-бързо към състоянието, при което ще Го познаваме и ще Му се уповаваме дотолкова, че никога да не се отклоняваме от Него дори за миг. И когато това време дойде, животът ни ще изглежда така:
ГРАФИКАТА ОТ СТР. 235

Тезис 73
Поглеждането към личното „аз“ винаги е точката на отделяне от Бога и нарушаване на ежесекундното упование в Него.

Спомняте ли си как сте учили да карате кола? Трябвало е да внимавате за много неща. Трябвало е да поглеждате към скоростта, към стрелката за горивото, към огледалото за задно виждане, към пътните знаци и към другите коли, както и да слушате наставленията на инструктора! Възможно е така да се заплеснете по всички подробности от процеса на шофиране, че да забравите накъде пътувате! Ако не следите за посоката, просто не стигате там, закъдето сте се запътили.
Когато се опитвах да уча една от дъщерите ми да шофира, завихме покрай един ъгъл и се озовахме на поляната пред кварталната църква. Не бях планирал точно този маршрут! Върнахме се и опитахме отново. Скоро тя можеше да кара достатъчно добре, за да получи книжка. Едно е сигурно: за безопасното шофиране е необходимо нещо повече от книжка. Ако се захласнете по природните красоти, по другите коли и по различните прибори на таблото, не след дълго ще излезете от пътя. Ако се оглеждате в огледалото и не следите пътя, скоро ще ви се случи нещо неприятно.
Понякога новите християни имат същите проблеми. Занимаваме се с процеса на „шофиране“. Оглеждаме се, за да видим как се справяме. Гледаме към другите, за да видим как те се справят. Природните красоти, житейските удоволствия или изпитания отклоняват вниманието ни. Не след много време се озоваваме в канавката (в духовен смисъл, разбира се). Закон е, че всеки път, когато отклоним поглед от Христос и го насочим към нещо друго, загубваме посоката.
В „Пътят към Христа“ това е казано по следния начин: „Когато умът ни се занимава с нашето собствено „аз“, той се отклонява от Христос, Източника на силата и живота. Затова и Сатана полага специални усилия да държи вниманието ни отклонено от Спасителя, та по този начин да попречи на връзката и общението на душата с Христос“ (с. 71).
Всеки път, когато дяволът успее да ни накара да отвърнем поглед от Христос, неизбежно падаме и съгрешаваме. Вниманието ни трябва да бъде съсредоточено върху Бога и докато гледаме към Него, сме в сигурност. Но поглеждайки към собственото „аз“, поставяме себе си на мястото на Бога. „А ако се поставим на мястото на Бога, ние сме точно там, където Сатана иска да бъдем“ (Е. Вайт, сп. „Ривю енд херълд“, 3 януари 1899 г.).
Петър откри този принцип в едно драматично нощно преживяване в езерото. Виж Матей 14:28-30. През деня Исус нахранил 5000 души и всички смятали, че на земята се установява небесното царство. Но точно когато изглеждало, че ще бъде основано ново царство, Исус изпратил учениците Си да отидат от другата страна на езерото. Едва ли някога преди са били по-разочаровани от Него.
Появила се буря и те се уплашили за живота си. Но Исус дошъл при тях, ходейки по водата, и Петър казал: „Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.“ А Той рече: „Дойди.“ И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса. Но като виждаше вятъра силен, уплаши се и като потъваше, извика, казвайки: „Господи, избави ме.“
Докато гледал към Христос, Петър бил в сигурност. Но когато погледнал към вълните и назад към лодката, за да се увери, че другите ученици го наблюдават, започнал да потъва.
В предишната глава говорих за два вида пребъдване – пребъдващо ежедневно общуване и ежесекундното пребъдващо упование. Отклоним ли поглед от Христос, нарушава се ежесекундното пребъдващо упование, а не пребъдващото ежедневно общуване. Ако паднем и съгрешим, трябва да отидем при Христос за покаяние и прощение.
Но вечната ни участ не се решава от моментна грешка. „Ако човек, който всеки ден общува с Бога [пребъдващо ежедневно отношение], се отклони от пътя, ако за миг отвърне погледа си от Исус [ежесекундното пребъдващо упование], това не е защото съгрешава преднамерено, тъй като ако види грешката си, се обръща отново, поглежда към Исус и обстоятелството, че е съгрешил не го прави по-малко скъп за Божието сърце“ (Е. Вайт, сп. „Ривю енд херълд“, 12 май 1896 г.).

Тезис 74
Бог никога няма да се отдели от Нас. Ние обаче можем да изберем да се отделим от Бога.

Бог никога не дава заявление за развод! Дал ни е право да предприемем развод в случай, че брачният партньор е нарушил клетвата за вярност. Но дори когато народът Му проявява невярност – дори когато народът Му многократно проявява невярност – Той никога не се възползва от това право. Нарушаването на връзката между Бога и човека винаги е по решение на човека, а не на Бога.
Никога не е отменяно Божието обещание: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя“ (Евр. 13:5).
В историята на Израил виждаме много случаи, от които Бог би могъл да се възползва, за да изостави народа Си. Людете често проявявали нелоялност. Не само че нарушавали заповедите, изговорени на Синай и написани със собствената Му десница, но и започнали да се покланят на други богове, забравяйки единствения истински Бог, който ги бил извел от Египет и завел до Обетованата земя. В Стария завет са записани случаите на нечестие и бунт, извършвани от царе и народ. В „Животът на Исус“, с. 28 се казва: „От времето, когато влязоха в Ханаанската земя, те отстъпиха от Божиите заповеди и последваха езичниците. Напразно Бог ги предупреждаваше чрез пророците Си. Напразно страдаха, наказани с езическото робство. След всяка реформация следваше още по-ниско падение.“
По времето на Христос „грехът бе станал наука, мъдрост и осветена част от религията. Бунтът бе пуснал дълбоки корени в сърцата и враждебността на човека към небето бе станала още по-жестока“ („Животът на Исус“, с. 37). Дяволът се радваше, че е извършил делото си толкова добре, че Божието търпение би се изчерпало и човечеството би било унищожено. Но Бог имаше по-добър план. Вместо да унищожи, Той изпрати Спасител. Исус дойде на земята, за да предложи примирение лично, да се опита да прехвърли мост между човечеството и Бога.
Милостивият дар, отхвърлен от израилтяните, все още се предлага на отделната личност и всеки човек на тази земя може да го приеме. Този дар няма да бъде оттеглен докато отделният човек не направи окончателен избор за или против Бога. Когато Христос напусне небесното светилище и благодатното време приключи, Божието дълготърпение ще се изчерпи. Но дори тогава Бог няма да ни изоставя с радост. С неохота ще приеме решението ние да Го изоставим. Виж „Великата борба“, с. 614 .
Сигурно ви се е случвало да се безпокоите от това, че ви е необходимо прекалено много време, за да научите уроците, които Той се опитва да ви даде. Сигурно ви се е случвало да се молите: „Господи, моля Те, не се отказвай от мене.“ Можете да сте сигурни, че никога няма да го направи. По-добре би било да се молите така: „Господи, помогни никога да не се откаже от Тебе.“ Стане ли въпрос за дара на спасението и за връзката ни с Бога Той гласува заедно с нас. Само упоритостта на нашия избор може да ни попречи да отидем в Неговото присъствие и да получим това, което Той копнее да ни даде.
„Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли или угнетение, гонение или глад, голота, беда или нож?“ „Не, във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил. Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещото, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ“ (Римл. 8:35, 37-39).