ХVII. Изкушение

Тезис 80
Същността на изкушението е въпросът дали да живеем отделени от Христос.

Случвало ли ви се е да бъдете изкушавани? Борили ли сте се с изкушение? Мога да задам и друг въпрос: „Човешко същество ли сте?“ Изкушението е житейска реалност, прав ли съм? Много от нас откриват от личен опит, че дяволът съществува, преди още да открият съществуването на Бога.
Като юноша предполагах, че проблемите ми с изкушенията ще бъдат разрешени, когато стана на 20 години. След навършването на тази възраст реших, че ще са ми необходими още няколко години. Предположих, че на 30 ще се освободя от изкушенията. Но всяко ново десетилетие донасяше своите специфични проблеми. Не ми се иска да призная коя възраст очаквам сега! Болезнената реалност е, че живеем в свят на изкушения, дяволът е жив и в добро състояние и никога не оставя никого на мира. Упоритостта му е сравнима с неговата злоба. Когато подтикне някого към грях, желае да му причини и страдание. Изкушението не е приятно преживяване! В Евр. 2:18 за Христос се казва: „Понеже в това, дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага.“
Но когато изкушението завърши с провал и грях, страданието е още по-страшно. Ако можехме да открием как да се справим с изкушенията, бихме могли да отговорим на най-важните въпроси, задавани от хората. Често предлаганите методи за справяне с изкушението зависят от волята на човека. Това, което е добро за силните, често е неефикасно за слабите.
Когато разглеждаме тази тема, нека отново си спомним, че грехът не се основава на поведението ни. Вече открихме, че грехът в единствено число е живот отделно от Христос, а греховете в множествено число (вършене на лоши неща) са последица от отделянето.
По същия начин можем да направим разлика между изкушение в единствено число (изкушението да живеем без ежедневно общуване с Христос) и изкушения в множествено число, които са свързани с погрешни действия или лошо поведение.
Ако се боря с изкушения, множествено число, какъв е истинският ми проблем? Липса на постоянно упование в Бога. Ето защо дяволът прави всичко възможно да ни отдели от непрестанното общуване с Христос, чрез което се развива доверието ни в Бога. Ако дяволът може да ни убеди да живеем независимо от Исус Христос, изкушенията, множествено число, ще ни победят в хода на живота.
„Душата, която обича Бога, черпи сила от Него чрез непрестанно общуване. Когато й стане навик да разговаря с Господа, властта на лукавия е отхвърлена; Сатана не може да живее близо до душа, която живее близо до Бога“ (Е. Вайт, АБК, т. 7, с. 937).
Нека повторим, за да го запомним, че истинският проблем с изкушението е отделеният от Христос живот. Ако се поддавате на изкушението да започвате деня без молитва и изучаване на Божието слово, ако живеете далеч от Господ Исус, това означава, че вече сте загубили битката. Изкушенията могат да бъдат победени само в контекста на отношенията с Христос. Когато започнем да обмисляме как да се справим с изкушенията, множествено число, първо трябва да разберем как да се справим с изкушението, единствено число – изкушението да се живее отделно от Бога.
Но християнин, който всеки ден се предава на Христос и отделя време, за да Го опознава все повече и да Му се доверява все по-пълно, пак може да открие, че не само е изкушаван, но и се поддава на изкушения. Ако това важи за вас, сигурно ще ви е от полза да изучите техниката на изкушенията.

Тезис 81
Изкушението става грях, когато се съгласим с него в ума си.

Да предложим, че тази сутрин сте решили да прекарате един час в молитва и размишление за живота на Христос. Поканили сте Го да контролира живота ви и сте приели даровете Му покаяние и прощение за новия ден. Положили сте плановете си в нозете Му, поканили сте Го да ви ръководи във всичките ви постъпки. После сте отишли на работа.
Но вечерта разбирате, че сте съгрешили. Поддали сте се на едно от дяволските изкушения и започвате да се питате: „Защо? Как? Кога се отклоних от пътя?“
Размислете за миг за „анатомията“ на изкушението. Вече разбрахме, че докато не отклоняваме поглед от Христос, грехът няма сила над нас. Когато започваме деня с Бога, приемаме Неговия контрол. Докато продължаваме да се уповаваме на Него, дяволът няма сила да ни накара да съгрешим. Всъщност, ако се уповаваме на Христос, греховете ще ни бъдат омразни. Затова дяволът не си губи времето с опити да ни изкушава да вършим нередни неща. Първо, той трябва по някакъв начин да отклони вниманието ни от Исус и от общението с Него. В „Мисли от планината на благословението“, с. 92 се казва: „Поддаването на изкушението започва, когато позволим умът да се отклони и да станем непостоянни в доверието си към Бога.“
Вече споменахме за тактиката на Сатана да отклонява погледа ни от Исус. (Прочетете списъка от „Пътят към Христа“, с. 71 [с. 73 от българското издание от 1990 г.] Прави така, че да потънете в удоволствия, грижи, трудности, скърби, чужди престъпления, собствени грешки и несъвършенства или в безпокойство за спасението. Когато се отклоните от Христос и започнете да разчитате на себе си, защитните стени падат и тогава дяволът може да дойде при вас с изкушенията си да извършите нередни неща, които неизбежно ще ви харесат.
Това отклоняване на вниманието от Христос към собственото „аз“, преходът от пребъдващото упование в Христос към себеупованието често е нещо незабележимо и постепенно. Първото доказателство за негативна промяна е намирането на нещо привлекателно в изкушенията на неприятеля.
В книгата си „Искам да ви дам увереност“ Едуард Вик представя петте стъпала на изкушението: изкушение, размисъл, съгласяване, планиране, действие. Да разгледаме всяко стъпало.
1. Изкушение. Дяволът поставя уловката за извършване на грехове. Не може да ни принуди, само ни поканва. Не е грях да бъдеш изкушаван. Исус също бе изкушаван.
2. Размисъл. Бог не поставя прегради пред умовете ни. Не постигаме победа без участие на интелекта ни. Дори Христос размисляше за изкушенията, които дяволът му представи. Размисълът върху изкушенията и осъзнаването на изкушението не е грях.
Ако се уповавате на Исус във време на изкушения, ще спрете там, където трябва. Господният Дух ще издигне бариера пред неприятеля и вие ще победите. Но ако отклоните вниманието си от Исус към собственото „аз“ и започнете да разчитате на личната си сила, нямате друг избор освен да преминете към следващата стъпка – там, където изкушението става грях.
3. Съгласяване. Какво е съгласяването? Ето какво: „Хей! това изглежда е приятно!“ Не е задължително да кажете: „Да, ще го извърша.“ Греховете започват преди действията. В Матей 5 гл. Исус каза, че ако се гневите, виновни сте в убийство, ако гледате похотливо, виновни сте в прелюбодейство. Не е необходимо да отиваме към следващите стъпки, за да бъдем виновни пред Бога. „Победата на греховното желание показва, че душата е измамена“ („Мисли от планината на благословението“, с. 92).
4. Планиране. В зависимост от естеството на изкушението тази стъпка може да бъде съвсем малка или невероятно усложнена. Понякога дори човек със силна воля, който благодарение на голямата си сила може да се въздържи от отиваме към стъпка 5, пак прекарва известно време в планиране, защото е голямо удоволствие да се правят планове! Слабите планират и веднага се заемат с осъществяване на плановете си.
5. Действие. Накрая планът се превръща в действие. Но забележете, че не това е стъпката, която определя дали човек е съгрешил. Грехът е започнал още на третото стъпало, когато е дадено съгласието.
Добрата вест е, че на всяко едно от тези пет стъпала можете да осъзнаете опасността и да се обърнете към Христос за покаяние и прощение. Той винаги желае да ни приеме, когато и да отидем при Него. Ако не спрем да търсим ежедневна връзка с Него, Той ще ни доведе до състояние, при което да Му се уповаваме винаги, а не само от време на време. Когато този миг настъпи, опитите на Сатана да ни изкушава ще бъдат напразни.

Тезис 82
Исус бе изкушаван да върши добро със собствени сили. Същото важи и за нас.

Били ли сте изкушавани да превърнете камъните в хлябове? Борил съм се с много изкушения, но никога с такова! Защо? Защото дяволът знае, че ще си загуби времето. Не бих могъл да го направя дори да желая.
Има ли нещо лошо в превръщането на камъните в хлябове? Има ли нещо нередно в това да огладнееш, след като не си ял шест седмици? По-късно по време на дейността Си Исус умножи хлябовете и рибите чрез свръхестествена сила и нахрани с тях хората, които не бяха яли само от сутринта! Дяволът не изкуши Христос да превърне хлябовете в пасти или в сладолед „Баскин Робинс“. Изкуши Го да превърне камъни в хлябове: това изглежда доста привлекателно особено ако не си ял нищо от 40 дни.
Имаше нещо общо във всички изкушения, използвани от дявола, за да отклони Исус от мисията Му. Всяко от тях имаше за цел Исус да престане да се уповава на силата на Отец и да използва силата, с която бе роден.
Греховете бяха отвратителни за Исус. В Евр. 1:9 се казва, че Исус е обичал правдата и е мразел беззаконието. Дяволът не би успял да Го привлече с изкушения да извърши нещо нередно. Единствената му възможност е била да се опита да Го накара да извърши нещо, което е добро, но… със собствената Си сила.
В тезиси 90-94 ще се спрем по-подробно на естеството на Христос. Но за да разберем въпроса за изкушението, трябва да знаем поне това: Исус не бе изкушаван да извърши лоши неща. Той бе изкушаван да извърши добри неща, но със собствена сила. Същото изкушение се прилага и за нас.
В Откр. 3:14-22 е записана вестта към лаодикийската църква. На Лаодикия не й липсват дела, а връзка с Исус. Исус е представен символично като пътник, който чука на вратата и чака да бъде поканен. Лаодокиецът трябва да се покае за греха си, а не за греховете си. Той живее безупречен живот, но отделен от Христос. Забравил е, че „за Бога външните прояви нямат никакво значение. Външната форма на религия, лишена от Божията любов, няма никаква стойност“ (Е. Вайт, АБК, т. 7, с. 958). Лаодикия е църква, изпълнена със силни хора, които не изпитват нужда от Спасител.
Но в ст. 21 има и добра вест за Лаодикия – обещание за победителите. А методът за постигане на победа? Можем да победим подобно на Христос. Също като Христос можем да се уповаваме не на собствена сила, а на такава, която е над нас.
Дяволът ще се опита да ни победи и ще използва същия метод, какъвто бе използван и за Христос. Както с болка осъзнаваме, много често той успява да отклони вниманието ни от Спасителя. Не идва при нас да ни пита дали бихме пожелали да извършим някакъв отвратителен грях. Просто се опитва да изпълни дните, часовете и минутите ни с много неща, добри сами по себе си, но отклоняващи вниманието ни от Исус. Опитва се да ни държи прекалено заети, за да не можем да отделяме време за общуване с Христос. Няма значение дали сме заети с работа за църквата, стига да сме прекалено заети за Исус Христос. Сатана не се плаши от „добрите“ неща, които вършим, стига да ги вършим със собствени сили.
Ние обаче сме предупредени за опасността. Исус дойде не само да умре за нас, но и да ни покаже как да живеем. Дойде да ни покаже как да устояваме на изкушенията на неприятеля да ни отклонява от връзката с Бога и да ни подмамва да разчитаме на себе си. Когато разберем същността на проблема за греха и изкушението, ще знаем къде е силата ни. Когато откажем да се отделим от Христос дори поради „добри“ причини, ще бъдем победители чрез Божията сила.

Тезис 83
Господ знае как да избавя благочестивите от изкушение, но не и нечестивите.

От доста години съм пастор на църкви в колежи. Преподаването в колежа ми помага да съм във връзка със студентите. Непрекъснато си мисля за глупостта на системата на оценяване! Студентите изобретяват трикове, за да не учат това, за което са дошли! Опитват се да анализират учителя и техниката му на изпитване. През семестъра се шляят, а в края се опитват да научат всичко наведнъж, за да си вземат изпита.
Студентите ми се опитват да ме надхитрят и затова аз започнах да ги надхитрявам! Изобретих така наречената система оценка по договор. Гарантирам на всеки студент, който редовно присъства в час и си изпълнява домашните задачи, че ще изкара изпита – без значение дали ще се провали на тестовете и на контролните.
Удивителното (и невероятно) нещо е, че след толкова години преподавателски стаж и изпитване на стотици студенти, нито веднъж не е имало случай някой да е присъствал редовно в клас и да си писал домашните, а след това да се е провалил на изпита.
Но обещанието ми остава в сила. Тези, които всеки ден си вършат работата, ще бъдат „избавени“ по време на изпита!
Бог е обещал да избавя благочестивите от изкушение. Можете да прочетете това във 2Петрово 2:9: „Знае Господ как да избавя благочестивите от изкушения“ (превод „Кинг Джеймс“).
Но кои са тези „благочестиви“? Случвало ли ви се е да мислите, че ако сте „благочестив“, няма да имате нужда от справяне с изкушението? В Пс. 1:6 се казва: „Защото Господ наблюдава пътя на праведните, а пътят на нечестивите ще бъде погибел.“ Следователно благочестивите са праведни, а нечестивите – неправедни. Тези, които са благочестиви, т.е. праведни, не разчитат на себе си и на собствената си правда, а на Христовата праведност. Именно тях Господ знае как да избавя от изкушение. Нечестивите, т.е. неправедните, разчитат на собствената си правда и сила. Но те въобще не ги притежават! Дори Бог не може да избавя от изкушение тези, които упорстват в себеупованието си.
В такъв случай има основание да твърдим, че Бог не може да избавя нечестивите от изкушение? Колко често сте били побеждавани в опитите си да живеете християнски живот, защото във време на криза сте се опитвали да черпите от собствените си сили, които всъщност не притежавате? Все едно да се опитвате да изкарате изпит, за който не сте се подготвяли. Или да напишете чек, който няма покритие в банката.
В книгата „По стъпките на великия Лекар“, с. 510 ни се казва, че „когато допуснем връзката ни с Бога да бъде прекъсната, защитата се оттегля от нас. Добрите цели и намерения няма да ви дадат сила да устоите на злото. Трябва да бъдете хора на молитвата“.
Ако всеки ден търсите Господа и се променяте, ще научите колко безсмислено е да разчитате на собствените си сили. Когато спрете сами да се борите с греха и с дявола, Господ ще успее да ви избави. Той има цялата сила на небето и земята и ако се уповавате на Него, победата ви е осигурена.

Тезис 84
Изкушенията се побеждават не по време на изкушаването, а много преди това.

Веднъж чух един проповедник от амвона да дава примери как според него можем да победим изкушението. „Представете си, че имате проблем с алкохола – каза той. – Отивате в магазина и си купувате бутилка вино. Връщате се в колата, махате тапата и я вдигате до носа си. Внезапно осъзнавате, че сте изкушаван!“
Е, и аз мисля същото!
След това проповедникът продължи: „Представете си, че имате проблем с наркотиците и влезете в контакт с продавач на дрога, за да си купите малко количество от най-силното вещество. Връщате се в апартамента, вземате спринцовката, нагрявате сместа и точно когато се готвите да си забиете иглата, осъзнавате, че сте изкушаван. Какво правите?“
Един от най-големите проблеми с изкушението е, че чакаме да настъпят моменти, подобни на описаните от този проповедник, и тогава се опитваме да решим какво да правим. Тогава обаче е твърде късно! Ако грехът започне в ума, а ние допуснем упованието ни в Христос да бъде нарушено, това означава, че сме му се поддали много по-рано. Ако греховете не са просто погрешни действия, а погрешни мисли, планове и желания (както вече отбелязахме в последните глави), тогава изкушението е било успешно, преди още да отидем в магазина за алкохол или при продавача на наркотици. Изкушението е станало грях, когато сме се съгласили с него в ума си. Планирането и извършването на последвалия грях са просто неизбежен резултат от вече извършения грях.
В „Мисли от планината на благословението“, с. 60 ни се казва: „Периодът на изкушението, при което човек извършва тежък грях, не създава това зло, което се е разкрило, а само развива или изявява онова, което е било скрито и латентно в сърцето. Човек е това, което мисли в сърцето си, защото от сърцето са изворите на живота (виж Пр. 23:7; 4:23).“
Ако не издържите теста по аритметика, истинският проблем е, че преди това не сте научили таблицата за умножение или просто не сте си изпълнявали ежедневните задачи. Ако внезапно откриете, че сте на червено в банката, истинският проблем е, че преди това не сте си попълвали правилно чековете или не сте смятали правилно. Ако се давите в дълбокия край на басейн, истинският проблем е, че преди това не сте научили да плувате в плитката част.
Хората със силна воля използват всякакви техники, за да се опитат да победят греха във времето на изкушение. Слабите опитват същите техники и откриват, че резултатът е същият. Проблемът не е в намирането на точните думи, с които да се молим, или песента, която да пеем във време на изкушение. Същността на проблема е дали Бог е източникът ви на сила, така че когато дойде изкушението Светият Дух да може да издигне бариера пред неприятеля.
Всеки метод, с който се опитваме да се насилим за добро поведение в момента на изкушение, ще съсредоточи вниманието ни към самите нас, а това е улица без изход. Единственият начин, по който някой може да победи греха и дявола, е да гледа към Исус, а не към собственото „аз“. Дори силните откриват, че когато са отделени от Христос, не успяват да постигнат нищо повече от контролиране на външните прояви. Те не могат да променят желанията в сърцата си.
Когато Исус отиде при учениците Си в градината и ги намери заспали, каза им да станат и да се молят, за да не паднат в изкушение (Лука 22:46). Бяха ли изкушавани по това време? Да, бяха изкушени да заспят. Но това, което доведе до поражението им в часа на изкушение, бе фактът, че вече се бяха поддали на изкушението да пренебрегнат Божията сила. Именно затова, когато настъпи кризата, напуснаха Исус и се разбягаха.
В Евр. 4:16 ни се казва да „пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно“. Твърде често мислим, че трябва да пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта само във време на нужда. Вярно е, че Исус винаги ни приема, когато се обърнем към Него, но само ако търсим благодатта Му пред престола на благодатта сега, ще имаме благодат във време на нужда. Той винаги дава прощение от греха, но ако бъдем избавени от съгрешаване, това ще бъде защото сме отишли при Него за сила, преди още да е дошло изкушението. Получаваме победа, като се учим да пребъдваме в Него ден след ден, миг след миг.