ХVIII. Победа

Тезис 85
Победата не е нещо, което постигаме, а което получаваме.

Във вестите към седемте църкви от Откр. 1-3 гл. се прокрадва една основна тема. На всяка църква е дадено особено обещание – обещание, което важи само за победителите. За ефеската църква: „На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е всред Божия рай“ (Откр. 2:7). За смирненската църква: „Който победи, няма да бъде повреден от втората смърт“ (ст. 11). За пергамската църква: „На тогова, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче и на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен оня, който го получава“ (ст. 17).
Тиатир: „И на този, който победи и който се пази докрай, за да върши дела чисти като Моите, ще дам власт над народите“ (ст. 26).
Сардис: „Който победи, ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да излича името му от книгата на живота, но ще изповядам името му пред Отца Си и пред Неговите ангели“ (Откр. 3:5).
Филаделфия: „Който победи, ще го направя стълп в храма на Моя Бог; отгдето няма вече да изляза вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, новия Ерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име“ (ст. 12).
И накрая на лаодикийската църква е казано: „На този, който победи, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол“ (ст. 12).
Изглежда че наистина е изключително важно да си победител. Господ дава на победителя важен мотив: разрешение да яде от дървото на живота, от скритата манна, както и да получи ново име, да има власт над народите, да бъде облечен в бяла дреха, да бъде стълб в Божия храм и да седи заедно с Христос на трона.
Когато кажа, че победата е дар, хората си мислят, че тя не е кой знае от какво значение. Едва ли може да име нещо по-погрешно. Спасението е дар – важно ли е спасението? Вярата е дар – важна ли е вярата? Покаянието е дар – важно ли е покаянието? Божията цел за нас е победа – дори нещо повече от победа. Той иска да бъдем „повече от победители“ чрез Него (Римл. 8:37).
Когато Бог говори за победа и дори за нещо повече, какъв вид победа има предвид? Дали става въпрос за победа над греховете? Не. Победата е над нещо много по-трудно за контролиране. „Мисли от планината на благословението“, с. 141: „Християнският живот е битка и поход. Победата, която трябва да бъде спечелена, не се постига с човешка сила. Бойното поле на тази война е човешкото сърце. Предстоящата битка – най-голямата война, започната от човека, е подчиняването на собственото „аз“ на Божията воля, както и отдаването на сърцето във властта на любовта.“
Забележете същността на проблема: предаване на собственото „аз“, предаването на самите нас под Божия контрол, а не предаване на лошите неща.
Вероятно това е единствената битка във вселената, при която победата зависи от предаването! И тъй като това е вярно, неизбежно победата ще е дар, защото и себепредаването е дар. „Не можем да победим могъщия враг, който ни държи в мрежата си. Само Бог може да ни даде победа. Той иска ние да владеем себе си, да владеем собствената си воля и начина на живот“ („Мисли от планината на благословението“, с. 141).
Вече отбелязахме метода за постигане на победа, разкрит от Бога във вестта към лаодикийската църква. „На този, който победи, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол“ (Откр. 3:21).
Как Исус победи? Чрез упование в силата на Своя Отец и общуване с Него – не чрез борба срещу дявола, водена със собствени сили, макар че имаше толкова голяма сила, каквато ние не притежаваме. Благодарение на доверието Си в силата и мощта на Отец Исус стана победител. Ако се уповаваме на Него и имаме вяра, също можем да бъдем победители. „Тая е победата, която е света победила, вярата наша“ (1Йоаново 5:4 – ЦП).

Тезис 86
В християнската битка ние сме активни в борбата с вяра и пасивни в борбата с греховете.

Днес сме залети от всякакви видове програми за физически упражнения. Те стават толкова популярни, че някои хора си увреждат здравето в резултат на пренатоварване. Имам обаче едно упражнение, което бих желал да опитате за духовното си здраве. Упражнение, което ще ви направи по-силни и способни да победите! Готови ли сте? Искам да застанете неподвижно и в същото време да се движите напред!
Господ даде точно това упражнение на израилтяните в началото на пътуването им към Обетованата земя. Можете да го прочете в Изход 14:13-15. Евреите бяха на брега на Червено море, заобиколени с планини отляво и отдясно, а зад тях бързо настъпваше вражеска армия. Вече изпадаха в паника, но Господ им изпрати вест чрез Мойсей: „Не бойте се, стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес; защото колкото за египтяните, които видяхте днес, няма да ги видите вече до века. Господ ще воюва за вас, а вие ще останете мирни. Тогава рече Господ на Мойсей: „Защо викаш към Мене? Кажи на израилтяните да вървят напред.“
Ето, току-що прочетохте библейската програма за упражнение! Стойте, вървете напред. Нищо повече.
Възможно ли е да се стои и същевременно да се върви напред? Вероятно сте го правили! Случвало ли ви се е стоите в автобус или влак, или самолет, докато се движите напред? Неподвижни ли сте били? Повечето хората разбират колко глупаво е да тичат напред-назад в движещ се автобус или самолет. Не само че е глупаво, но е възможно да загубите равновесие и да паднете! Просто стоите на едно място. Но в същото време се придвижвате напред. Нещо повече, движите се с много по-голяма скорост, отколкото ако слезете от превозното средство и се опитате да бягате със собствени сили.
Как трябваше израилтяните да стоят и същевременно да вървят напред? Те стояха неподвижни що се отнася до битката с врага. Трябваше обаче да вървят напред с вяра! Това е разликата между битката с вяра и битката с греха. Бог ни кани да се включим в битката с вяра. Предупреждава ни да не се впускаме в битката с греха.
Битката с вяра е борбата да отделяме всеки ден време за молитва, за изучаване на Христовия живот и за връзка с Него. Битката с греха е стремежът да победим изкушенията и греховете, да воюваме срещу дявола и властта му. Ако се опитаме да се борим с греха, ние сме победени още в самото начало. В Еф. 6:12 се казва, че „нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места“. Ако не се борим срещу плът и кръв, тогава възможно ли е ние да водим борбата? Как се борим с дух? Има само един начин. Трябва ви помощта на друг Дух, Който да се бори за вас.
Точно това ни е обещал Бог. „Човекът не може сам да се спаси, но Божият Син води битка за него и го поставя в благоприятни обстоятелства, като му дава от Своите божествени качества“ (Е. Вайт, сп. „Ривю енд херълд“, 8 февруари 1898 г.).
Вярно е, че Павел ни казва да се въоръжим с Божието всеоръжие – изглежда наистина има битка! Но ако проучите за какво оръжие става въпрос в Еф. 6:11-18, ще видите, че то е оръжие за война за устояване. „… за да можете да устоите.“ „… за да можете да противостоите.“ „… да устоите.“ Забележете, че всеки предмет от Божието всеоръжие, което трябва да носим, има връзка с общуването ни с Бога, т.е. с битката с вяра. То е за защита, а не за нападение. Различните части символизират истината, правдата, благовестието на мира, вярата, спасението, молитвата и Божието слово. Въоръженият по този начин човек е готов да стои неподвижно в битката с врага, но да върви напред в отношенията си с Бога и в упованието си в Него.
Не се опитвайте да вървите напред, ако не стоите на място – със сигурност ще паднете! Не се опитвайте да стоите неподвижно, без да вървите напред – ще имате само някаква пасивна религия, която скоро ще ви втръсне. Стойте и вървете напред. Това е единственият път към победата!

Тезис 87
Истинската победа означава да победим стремежа си да победим.

Йосафат разбра, че врагът идва. Вместо да свика военния съвет и да нареди войската да се приготви за бърза атака, той направи нещо много интересно. Можете да го прочетете във 2Лет. 20 гл. Свика молитвено събрание!
На събранието един човек, ръководен от Божия Дух, се изправи и предложи план за действие. Каза на хората, че трябва да излязат за среща с врага, но няма да има нужда да се борят, защото сам Господ ще се бори за тях. Рано на следващата сутрин те се събраха и след кратка дискусия решиха да изпратят един хор начело на войската, който да пее в прослава на Господа по пътя към бойното поле.
Бихте ли желали да сте член на този хор? Наистина би било голяма победа да победите желанието си да победите! Можете ли да си представите някой от духовата секция да крие прашка под одеждата си?
Ако можехте да присъствате там, щеше да ви е необходима голяма вяра, за да оставите прашката у дома и да тръгнете в Господнето име, пеейки химни на хвала. Но някак си хората успяха да изпълнят заповедта на Йосафат и Господ спечели голяма битка за тях.
В духовния живот битката винаги се печели, като гледаме към Исус и се уповаваме на Неговата сила. Никога не я печелим с опити да се борим срещу греха и дявола. Никога не я печелим, като се опитваме да „помогнем“ на Бога и да Му позволим да извърши част от работата, а в същото време ние да стреляме наслуки по врага. Победата е на Бога. Можем да Му сътрудничим само като се стремим към ежедневна връзка с Него и по този начин Му даваме възможност да се бори с неприятеля от наше име.
Сигурно сте опитвали детската игра да балансирате дълга пръчка с ръка. Ако погледнете към ръката си, веднага се проваляте. Но ако съсредоточите вниманието си към пръчката и гледате нагоре, всичко е много лесно.
Погледнете ли към себе си, неизбежно губите победата, но ако гледате към Христос, победата е неизбежен резултат. Спомняте ли си поемата: „Погледнах към Христос и гълъбът на мира кацна на мен. Погледнах гълъба и той отлетя надалеч.“
Повечето от нас губят битката, не защото не се опитваме, а защото прекалено упорито се опитваме да победим. Работим върху самата победа и в този процес загубваме това, което сме се надявали да спечелим.
Възможно е в християнския живот всеки ден да работим за постигане на победа и накрая да загубим; или да погледнем към Христос вместо към победата и да спечелим.
Победата е като себепредаването, защото се основава именно на него. Всичко или нищо. Не съществува частична победа.
Можем да илюстрираме тази истина, като използваме „сеизмографа на греха“.

ГРАФИКАТА ОТ СТР. 278 НА КНИГАТА

Вижте лявата графика. Често се опитваме да измерим победата по този начин. Представете си, че в началото на християнския си живот съм имал ужасен нрав. Започвам да се опитвам да победя и след известно време изблиците ми на гняв са стигнали до девета степен на скалата. След няколко години християнски живот успявам да стигна до шеста степен. След още няколко години упорити усилия вече „земетресенията“ на гнева ми стигат само до трета степен. И малко преди да умра, стигам до такова състояние, че иглата на сеизмографа дори не потрепва. Това не е победа!
Сега погледнете дясната графика. Там има само две числа – нула и десет. Всеки път, когато разчитам на себе си, а не на Христос, иглата отива към десетката. Всеки път, когато се уповавам на Христос, а не на себе си, независимо дали е първият или последният ден от християнския ми живот, иглата не се помръдва.
Божията цел за нас е да се научим да се уповаваме на Него винаги и по всяко време. Това е толкова възможно за нас, колкото бе възможно и за Христос. В книгата „Животът на Исус“, с. 679 се казва: „Знаеше, че животът на уповаващите се в Него ученици ще бъде като Неговия – поредица от непрекъснати победи, които не изглеждат такива тук, но които ще бъдат признати във великото бъдеще.“
Кое ни дава непрестанни победи? Животът на уповаващи се в Него ученици. Само когато Го опознаем, можем да Му се уповаваме през цялото време. Доверим ли Му се и погледнем ли към Него, победата е осигурена.