Да започнем с едно изчерпателно проучване на думата „провидение“ в Библията – или поточно на превода „Кинг Джеймс“! Това става лесно, тъй като думата се намира единствено в Деяния 24:2. Забележете първите няколко стиха от Деяния 24 гл.: „И като го повикаха. Тертил почна да го обвинява, като казваше: „Понеже чрез теб, честити Феликсе се радваме на голямо спокойствие и понеже чрез твоята предвидливост се поправят злини в този наш народ, то ние с пълна благодарност по всякакъв начин и навсякъде посрещаме това. Но за да не те отегчаваме повече, моля те за снизхождение и да ни изслушаш накратко“. Този ласкател изнася реч с цел да убеди управителя да възпре Павел да не проповядва евангелието. Той обаче използва думата провидение [според превода „Кинг Джеймс“]. Няма предвид Божието провидение, а по-скоро мъдростта на управителя. Възхвалява го за онова, което е направил за поданиците си. Следователно, когато използваме думата „провидение“ по отношение на Божието водителство в живота ни, говорим за начина, по който Бог се е погрижил за нас. Четвъртата стъпка към опознаване на Божията воля в живота ни е да размислим за създадените от провидението обстоятелства. Може би е трудно, а често и невъзможно, да обясним или да разберем Божието провидение. Затова нека използваме нагледна илюстрация. Да си представим, че животът е един пъзел. Когато започнем да го сглобяваме парче по парче, виждаме, че се създава картина, разкриваща плана за живота ни. Случвало ли ви се е да сглобявате пъзел? Сравнително лесно е да се започне, тъй като отначало се търсят крайните парчета. След това става по-трудно. Ако имаме търпението да минем през трудната част, получаваме истинско удоволствие да сложим последните няколко парчета! Имаме приятелка, която много обича да сглобява пъзели. Гордее се, че е станала експерт. Може да сглоби пъзел по-бързо от всеки друг. На една Коледа съпругата ми й подари пъзел с картина на шапката на Червената шапчица. Всичко бе в червено! Отне й двадесет и четири часа да го нареди и това достави удоволствие на всички ни. Сглобяването на пъзел може да онагледи един от методите за разбиране на Божието провидение. Така виждаме как Бог се е отнасял към нас в миналото и осъзнаваме накъде ни е водил до този момент. Може да е полезно да седнем с лист хартия и молив и да изброим всички важни събития от последните пет или десет години на живота си. Виждате ли как се появява една картина? Вместват ли се в нея решенията, които сега се опитвате да вземете? Да си представим, че студент влезе в офиса ми, за да потърси съвет накъде да тръгне житейският му път. Докато се опознаваме, аз го питам за неговите интереси и хобита. Той разказва: „Баща ми е ветеринар. Винаги съм обичал животните. Като дете постоянно носех в къщи някое ранено или гладно животинче, за да го спася. Всяко лято работех при баща ми и това ми харесваше. Лятната ваканция минаваше съвсем неусетно. През учебната година любимият ми предмет бе биологията, макар че се справях добре и с останалите уроци. Спечелих стипендия във ветеринарен колеж. Опитвам се да разбера дали Бог желае да стана… автомонтьор.“ Това е доста краен пример за парче от пъзел, което не се вмества в картината, когато дойде време да размисляме за създадените от провидението обстоятелства. Разбира се, не бива да решаваме и единствено въз основа на парчетата от пъзела, както не е редно да вземаме решение само въз основа на която и да е друга стъпка. Ако обаче разгледаме внимателно Божието ръководство в досегашния си живот, това може да ни помогне да проумеем настоящата ситуация, в която трябва да вземем решение. В пъзелите може да има и изключения от правилото. Понякога Бог работи едновременно върху повече от една картина в живота ни и едно ново решение може да пасне на новата картина, дори когато то не е подходящо за старата. Така се случило с Мойсей. Той смятал, че трябва да изведе народа от Египет, но събитията не се развивали толкова бързо, колкото му се искало, затова решил да ги ускори и сам да предприеме нещо. Убил един египтянин. После избягал от фараона, прекосил пустинята и четиридесет години се грижил за стадата на тъста си от другата страна на планината. Дори не притежавал свое собствено стадо! Един ден Бог се срещнал с него до горящ храст и му напомнил за призива да стане избавител на Божия народ. Мойсей отговорил: „Не си избрал подходящия човек. Аз съм овчар. Освен това си чакал прекалено дълго. Забравил съм дори езика. Трябва да изпратиш някой друг“. Мойсей смятал, че „парчето от пъзела“ въобще не пасва, но Бог все още действал в живота му. Неговите намерения, които не могат да бъдат ускорени или забавени, били готови за осъществяване. Давид също бил овчар. Докато се грижел за овцете на баща си, слушал от братята си за войни и битки. Те били войници в царската армия. Дори на пророк Самуил, изпратен от Бога да помаже Давид за цар на Израел, било трудно да подмине братята му, които изглеждали далеч по-подходящи за тази цел. Бог обаче имал нова картина за живота на Давид и затова предупредил Самуил да не съди по външността. Прочетете 1 Царе 16:7. Поканата да стане цар изглеждала съвсем неуместна. Всъщност Давид бягал от Саул цели седем години и като че ли тя никога нямало да се осъществи! Давид, Мойсей и мнозина други благочестиви люде е трябвало да чакат години до осъществяването на Божия план в живота им. Но накрая планът Му винаги се изпълнявал. Това ни води до друга важна точка, която трябва да помним, когато размисляме над действията на провидението: Бог се движи по „разписание“, което е различно от нашето. Като че ли изпитва удоволствие да чака до последната минута! Не отваря Червеното море пред израелтяните, когато те за първи път стигат до бреговете му. Изчаква египетската армия да ги настигне и да бъдат на ръба на унищожението. Подслажда водите на Мерива едва след като израелтяните ги опитват и откриват, че са горчиви. Не се намесва с огън от небето до последната минута на последния ден при окончателния сблъсък между Бог и Ваал. Може да открием в живота си, че Бог все още притежава същия навик. Ако сме във финансово затруднение и до тридесет дни трябва да обявим фалит, можем да бъдем спокойни! Имаме цели двадесет и девет дни или дори двадесет и девет и половина, докато се наложи Бог да се намеси. С човешкото си нетърпение често смятаме, че Той би могъл да побърза малко! В плана Си обаче Господ има нещо повече от даване на избавление в определена кризисна ситуация. Той желае да ни научи на важните уроци на доверието и упованието в Него. Иска да ни помогне да надникнем в собствените си сърца и да видим какво ни кара да действаме. Какво се случва в нас, когато Бог чака? Можем ли да действаме спокойни, като Му се доверяваме за избавление, и то в избраното от Него време и по избрания от Него начин? Или сме изкушени подобно на Мойсей да вземем нещата в собствените си ръце? Гневим ли се на Бога за това, че не се движи според нашата скорост? Добре е да осъзнаем колко лесно се гневим на Бога и колко лесно преставаме да Му се доверяваме и започваме да разчитаме на собствените си незначителни сили? Когато се учим на урока на чакането, дори да ни се струва, че провалът и разгромът са съвсем наблизо, не можем да не оценим Божието провидение, което невинаги действа незабавно. Вълнуващо е да Го очакваме и да наблюдаваме как вьрши чудеса в живота ни. Друг начин, по който Божието провидение действа, е чрез определени от Бога срещи и пресичане на пътя ни с хора, притежаващи информацията, от която може би се нуждаем, за да вземем правилно решение. Може би се опитваме да решим каква кола да купим. Отиваме при търговеца и изслушваме неговата тирада. Преди това сами сме проверили някои неща по отношение качествата на определената марка и модел, от които се интересуваме. Преди време също се е налагало да вземаме подобно решение и се е случвало да преглъщаме горчиви хапове. Започваме да каним Господ да ни ръководи и за най-голямо свое учудване скоро виждаме как провидението Му действа. Съвсем „случайно“ се срещаме с хора. които имат опит точно с този модел кола, който искаме за купим. Те не знаят нищо за решението, което се опитваме да вземем, но някак си разговорът поема в тази насока и ние се възползваме от техния опит. Нима на всеки от нас не се е случвало нещо подобно? Преди известно време бяхме поканени от една група да проведем поредица събрания във Флорида. Поканиха ни да доведем цялото семейство, тъй като събранията трябваше да се проведат по време на коледните празници. След като го обсъдихме, решихме да приемем поканата. Имаме млади хора в семейството, които не желаеха да прекарат цялата си коледна ваканция по събрания. Все пак това е в реда на нещата, нали? Започнахме да се чудим какви дейности да включим, за да бъде ваканцията колкото се може по-приятна за тях. Спомнихме си за едно предложение, направено от приятели преди няколко години, които имаха лятна къща недалеч от мястото, където трябваше да проведем събранията. Никога до този момент не бяхме имали случай да приемем предложението им. Но сега се сетихме за нея и се опитахме да се свържем с тях. За съжаление бяхме загубили адреса им и не можехме да намерим никой, който да знае къде се намират. Без дори да каже на останалите членове от семейството, съпругата ми започнала да се моли Бог да ни намери място, където да останем през седмицата, докато се провеждат събранията. След няколко дни се срещнала с непознати хора по работа и обядвала с тях. По време на обяда те й казали, че имат къща на брега на океана във Флорида, която можем да използваме, когато и да имаме нужда от нея! Къщата, към която Господ ни насочи, бе много по-добра от малката ваканционна къщурка, която имахме предвид отначало, тъй като бе точно на плажа и юношите можеха да използват слънцето и пясъка на воля. Бяхме взели решението да проведем събранията, преди още да получим предложение за къщата на брега! Когато размишлявахме за различните начини за разбиране на Божието водителство в живота ни, Неговото провидение по въпроса за къщата стана една от причините да се почувстваме уверени, че Бог ни води точно на това място и по това време. Исус приема ръководството на Отец, Който Му урежда Божествени срещи, докато е тук, на земята. Готов е да се отклони петдесет мили от пътя си, за да се срещне със сирофиникианката, която копнее за Неговото присъствие и помощ. Готов е да забрави за почивката и храната и дори за глътката вода в горещия следобеден пек, за да помогне на една жена от Самария. Готов е да отложи съня в края на изнурителен ден, за да разговаря с Никодим, който се срамува да Го посети в обичайното „работно време“! Позволява Неговият Отец да прави плановете Му, след което да Му ги разкрива всеки ден по време на часовете за общуване помежду Им. Виждали ли сме Господ да действа в живота ни и да ни урежда Божествени срещи? Това е друг аспект от ръководството на Неговото провидение. Може би търсим някаква възможност да свидетелстваме за евангелието. Започваме да се молим и не след дълго Той ни свързва с хора, които имат нужда точно от тази помощ, която можем да им предложим. Всъщност въз основа на моя опит, както и на истории, които други са споделяли с мен. мога да предскажа, че Бог ще ни дава поне една такава възможност на ден, стига да сме чувствителни към Неговото ръководство и да Го каним да го прави. Възможно е да открием, че Божествените срещи прекъсват личните ни планове. Но ако сме готови да бъдем прекъсвани. Божието провидение ще ни води по вълнуващ начин. Божествените срещи винаги са в подходящото време. Понякога може да имаме среща, която да ни изглежда като от Бога, но времето да не е подходящо. Тогава може да сме сигурни, че не Божията десница направлява нещата. Когато приехме поканата да напуснем красивата Северна Калифорния и да тръгнем към Небраска, започнахме да се молим, да размишляваме и да преживяваме различните стъпки към научаване на Божията воля. Тогава взехме решение. Настъпи времето да дадем окончателния си отговор и нямаше как да отлагаме повече. Въз основа на събраната информация и на това, което бяхме научили от различните стъпки, решихме, че Господ ни води към приемане на поканата за Небраска. Затова изпратихме официално потвърждение. Следващата седмица ми се обади близък приятел, който е радио евангелизатор Дъщеря му живееше в нашия град и му разказала за решението ни да отидем в Небраска. Започна с думите: „Здравей, брат Венден. Говори твоята съвест!“. След това изложи всички възможни основания защо трябва да останем в Северна Калифорния. Имаше внушителни доводи и освен това е човек, чиито съвети съм ценил високо и чиято мъдрост съм уважавал. Ако се бе обадил седмица по-рано, щеше коренно да промени решението ни въпреки доказателствата от останалите стъпки за опознаване на Божията воля. Той обаче го направи в неподходящо време. Решението вече бе взето, вратите се бяха отворили в тази посока и аз не се вслушах в гласа му, макар че (по човешки погледнато) бе много трудно да пренебрегна съвета му.
Когато търсим ръководство от Светия Дух, за да вземем някакво решение в живота си, можем да видим как десницата Му действа чрез Божествени срещи и създава или предотвратява контакти, които биха повлияли на избора ни. Случвало ли се е и на вас? Опитваме се многократно да влезем във връзка с дадена личност, обаждаме се всеки ден, линията е заета или човекът току що е излязъл, или вече би трябвало да се е върнал, но още не е пристигнал. Нищо не можем ли направим, за да говорим с него. Понякога не се ли случва точно обратното? Срещаме някого петнадесет пъти на ден, докато накрая се заговаряме с него и тогава откриваме срещата от Бога. Божиите начини на действие често са непонятни за човешкия ни разум, но провидението Му ни определя Божествени срещи като един от найобичайните методи, които Той е избрал, за да ни разкрива волята Си. Има и друг аспект на провидението – една тъмна страна, която бихме желали да избегнем, ако имаме възможност за това. Божието провидение често ни превежда през изпитания и неприятности, с които се сблъскваме в този свят на грях. Не Бог предизвиква неприятностите, но провидението Му може да ни преведе през тях. Всяка спънка, която силите на тъмнината хвърлят по пътя ни, може да бъде превърната от Бога в трамплин за изпълнение на плана Му за нашия живот. Спомняте ли си за Йосиф? Докато яздел през нощта и бащините му шатри останали далеч назад, изглеждало, че това е краят. Как е възможно такова грозно предателство от страна на братята му и лошото отношение на търговците на роби да е част от Божия план за неговия живот? Нещата изглеждали малко по-благоприятни, когато в Египет започнали да му се доверяват и да разчитат на него в дома на Петефрий. Благоприятните обстоятелства обаче не продължили дълго. Наложило се да прекарва дните и нощите си затворен в египетска тъмница. И тогава вярата и доверието му в Бога били подложени на горчиво изпитание. Точно тъмната страна на Божието провидение му помогнала да стигне дотам. И все пак това било Божие провидение, тъй като изпитанията, които били допуснати в живота на Йосиф, го подготвили да стане избавител не само на Египет, но и на цялото си семейство, и на околните народи. Давид, бягащ от разгневения и ревнив Саул, Йеремия в калната яма, Йоан Кръстител в тъмницата па Ирод, възлюбеният ученик Йоан на остров Патмос – списъкът би могъл да продължи още и още. В безчет случаи провидението на Бога е превеждало народа Му през тъмни и безлюдни пътища. В човешката си слабост се радваме далеч повече, когато Даниил е избавен от лъвовете, отколкото когато Йоан Кръстител е обезглавен. Но любящият Бог ни води чрез провидението Си във всеки отделен случай. Все още е валидно обещанието, че „всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение“ (Римляни 8:28). Трудно ни е да разберем, че грабването в огнена колесница не е по-силно доказателство за Божията благосклонност и ръководство, отколкото смъртта, причинена от дълго и тежко заболяване. Елисей бил почетен от Бога подобно на Илия. И двамата били ръководени от Божието провидение, за да изпълнят своя дял от Божествения план. На верните Му последователи е обещано както участие в Христовите страдания и в служенето, така и в Неговата слава. Дори когато изборът на Бога за нас изглежда съвсем различен от това, което самите ние бихме избрали, пак можем да Му поверим живота си. Както се пее в една песен: Господ ме води по славния път. макар и минаващ през порти на скръб. По царския път да мина не мога. защото не води до рая и Бога.
Създадените от провидението обстоятелства са една от най-вълнуващите от осемте стъпки, тъй като там всичко е изцяло в ръцете на Бога. Той е Този, Който избира времето и начина за осъществяване на намеренията Си. Тези обстоятелства не са нещо, което може лесно да бъде имитирано с човешки сили. Дори когато не разбираме причините за Божиите действия, за желаещия да разбере волята Му те са непогрешимо доказателство за Неговото водителство. Ако се опитваме да станем чувствителни към Божията воля в живота си, да се научим какво означава чрез благодатта Му да нямаме собствена воля и всеки ден да се стремим да Го опознаваме чрез Словото Му и чрез молитва и общуване с Него, водителството на провидението Му става изключително важно за пас. Ръководството Му в миналото, както и създадените от провидението обстоятелства в настоящето могат да ни помогнат да разберем каква е Неговата воля, стига да вземем под внимание тези обстоятелства.