ЮДА ПРЕДАВА ИСУС – ГЛАВА 12 – ДЪРВОДЕЛЕЦЪТ (НОВ ПОГЛЕД КЪМ ИСУС) – КЕНЕТ ДЖ. ХОЛАНД

Евангелието представя предателството на Христос от Юда, един от Неговите дванадесет ученици, като ужасно, дяволско престъпление. То е познато като най-черното дело в човешката история. Но то не трябваше да се случи. В продължение на три години Юда бе в ежедневен контакт с Учителя. Той чу Неговите благи слова, присъства на Исусовите чудеса, видя Неговото състрадание и нежност, както и силата и благородството на характера Му. Юда имаше това и още много, много повече предимства пред всички нас. Това е един наистина ценен урок, как пътуването към греха се определя от момента. Една погрешна постъпка и една лоша мисъл, наслагвани едно върху друго ни водят до най-големите дълбочини. Помислете всички, щедрото Исусово търпение спрямо този ученик продължаваше ден след ден. Дори когато Той срещна Юда след неговия договор с враговете на Христос, Той поздрави Юда с „приятелю“. Нашето човешко естество би предпочело да се отдръпне от някого, когото смята за дяволско въплъщение. Той бе крадец, касиерът на дванадесетте, избран поради бизнес-проницателността си и търговските си умения. Но Исус не мисли по начина, по който ние мислим; Той не действаше, по начина, по който ние действаме и в Своето дълго търпение Той понасяше всичко, докато Юда не хвърли жребия и най-накрая Исус Му каза: „Каквото вършиш, върши го по-скоро.“ Колко чудесно е, че Исус дългодърпеше заедно с нас. Той не е само милостив, Той е многомилостив. Той не само спасява, Той може съвършено да спасява. И в най-мрачните ни моменти Той казва: „Никога няма да ви напусна, нито да ви забравя“, „Елате при Мене и Аз ще ви успокоя“, „Моят мир ви давам.“ Както в случая на Юда, идва време, когато човешкият бунт против Бога достига точката, от която връщане няма. Това е и Съдният ден за цялото човечество. „Ето, сега е спасителен ден.“ Кой знае, какво може да ни донесе утрешният ден? Историята за Юда завършва трагично. „И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде и се обеси“ (Матей 27:5). Не трябваше да се случи по този начин. Никой не трябва да бъде изгубен поради греха, който е извършил. Изгубеният отхвърля прощателността и очистването, предпочитайки да остане в греха. Това могат да бъдат серия от шансове, но Последният съд ще разкрие, как всяка изгубена личност отново и отново е презирала Светлината, която свети в нейната помрачена душа.

„И Той Сам, носейки кръста Си излезе; и дойде на мястото, наречено Лобно, което на еврейски се казва Голгота“ (Йоан 19:17).