Апели за вярност – 23 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

Апели за вярност
Тежък кръст беше за мене да разказвам на съгрешилите това, което ми е било открито за тях. Голяма болка ми костваше да гледам как се смущават или наскърбяват. Така че, когато трябваше да предавам вестите, често пъти ги смекчавах и ги правех да изглеждат колко е възможно по-благоприятни за дадената личност, а след това се уединявах и плачех от душевна мъка. Гледах онези, които трябваше да се грижат само за собствените си очи и си мислех, че ако бях на тяхно място не бих се оплаквала. Тежко беше да се разказват ясните, режещи свидетелства, дадени ми от Бога. Наблюдавах със загриженост последствията и ако споменатите личности въставаха срещу укора и след това се противопоставяха на истината, умът ми се измъчваше от въпроси като: „Дали предадох вестта точно както трябва? Не можеше ли да бъдат спасени по някакъв начин?“ А след това такава потиснатост обхващаше душата ми, че често пъти мислех за смъртта като за желан пратеник, а за гроба – като сладка почивка.
На съзнавах, че като се питам и се съмнявам, проявявам невярност. Не виждах опасността и греховността на такъв начин на действие, докато във видение не бях пренесена в присъствието на Исус. Той ме погледна намръщено и отвърна лицето Си от мен. Не е възможно да се опишат ужасът и агонията, които преживях тогава. Паднах на лицето си пред Него, но нямах сила да изговоря и дума. О, как копнеех да бъда покрита и скрита от този неодобрителен поглед! Тогава можах до известна степен да разбера какви чувства ще изпитват изгубените за вечността, когато ще викат на планините и скалите: „Паднете върху нас и скрийте ни от Седящия на престола и от гнева на Агнето!“ (Откровение 6:16).
Тогава един ангел ми заръча да се изправя и трудно мога да опиша гледката, която видяха очите ми. Пред мен се намираше група хора, чиито коси и дрехи бяха раздърпани, а израженията им олицетворяваха самото отчаяние и ужас. Те се приближаваха до мен и отъркваха дрехите си в моите. Като погледнах дрехите си, видях, че са изцапани с кръв. Отново паднах като мъртва в нозете на придружаващия ме ангел. Не бях в състояние да произнеса и едно-единствено извинение и копнеех да избягам от това свято място.
Ангелът ме изправи на крака и каза: „Това, което виждаш, не е твоят случай сега. Но тази сцена ти беше представена, за да те накара да разбереш какво ще бъде състоянието ти, ако не обявяваш на хората точно онова, което Господ ти е разкрил. Ако останеш вярна докрай, ще ядеш от Дървото на живота и ще пиеш от реката на Водата на живота. Ще страдаш много, но Божията благодат ще е достатъчна за тебе“.
Тогава се почувствах готова да върша всичко, което Бог би изисквал от мене, стига само да имам Негово одобрение и да не чувствам страшния Му неодобряващ поглед.

Печатът на Божественото одобрение
Много тревожни бяха онези времена. Ако тогава не бяхме стояли твърдо, вярата ни щеше да претърпи крах. Някои казваха, че сме били упорити. Но ние бяхме задължени да „направим лицата си като кремък“, да насочим погледа си твърдо напред и да не се отклоняваме нито надясно, нито наляво. Години наред се трудихме, за да отблъснем предразсъдъците и да потиснем противодействието, което отвреме навреме заплашваше да завладее верните знаменосци на истината – героите и героините на вярата. Констатирахме, че онези, които търсят Бога със смирено и съкрушено сърце, са в състояние да различават истината от фалша. „Бог ще води кротките в правда и ще ги учи на Своя път“ (Псалм 25:9).
В онези дни Господ ни даде скъпоценна духовна опитност. Когато в борбата се сблъсквахме отблизо със силите на тъмнината (а това се случваше често), ние представяхме изцяло случая за разрешаване пред Великия Помощник. Молехме се много и много пъти за сила и мъдрост. Не искахме да отстъпим нито на косъм, защото чувствахме, че помощта ще дойде. И чрез вяра в Бога „артилерията“ на неприятеля се обръщаше срещу самия него. Делото на истината спечелваше славни победи и ние разбирахме, че Бог не ни дава Духа Си с мярка. Ако не бяха тези специални доказателства за Божията любов, ако Той не беше подпечатвал по този начин истината чрез изявяването на Духа Си, ние със сигурност бихме се обезсърчили. Но споменатите доказателства за Божественото ръководство, живите опитности в Божиите неща ни укрепваха да се борим мъжествено в битките на Господа. Вярващите можеха ясно да видят как Бог е начертал техния път и как ги ръководи сред изпитания, разочарования и жестоки конфликти. Колкото повече препятствия преодоляваха, толкова по-силни ставаха и печелеха богат духовен опит при всяка стъпка напред.

Уроци от миналото
По-късно през годините ми бе показано, че фалшивите теории, поддържани в миналото, в никакъв случай не са изчезнали. При благоприятни обстоятелства те отново ще възкръснат. Нека не забравяме, че ще бъде отсято всичко, което може да се отсее. Неприятелят ще успее да събори вярата на мнозина. Но които са верни на принципа, няма да бъдат отсети. Те ще останат твърди и в изпитания, и в изкушения. Господ е посочил тези заблуди и които не схващат откъде прониква Сатана, ще продължават да бъдат водени по фалшиви пътеки. Исус ни заръчва да бъдем бдителни и да укрепим „останалото, което е готово да погине“.
Често сме призовавани да не влизаме в спор с поддържащите фалшиви теории. Спорът е безполезно нещо. Христос никога не го е практикувал. „Писано е“ – това е оръжието, използвано от Изкупителя на света. Нека се придържаме точно към Словото. Да дадем възможност на Господ Исус Христос и на Неговите вестители да свидетелстват. Знаем, че тяхното свидетелство е вярно.
Христос стои над всички дела на Своето творение. В огнения стълб Той е ръководил израилевите чеда, а очите Му са прониквали в миналото, в настоящето и в бъдещето. Той трябва да бъде признат и обичан от всички, които обичат Бога. Заповедите Му трябва да бъдат управляващата сила в живота на Неговия народ.
Лукавият идва с изкушението, че Христос едва ли не е отдалечил престола на славата и силата Си „на неизвестно място“ и че спестява на хората „неудобството“ да Го почитат и да бъдат послушни на закона Му. „Човекът трябва да бъде закон сам на себе си“ – заявяват те. Такива софистики възвеличават личното „аз“ и свеждат Бога до нищо. Ограниченията и контролът на морала в човешкото семейство биват елиминирани. Обуздаването на порока се губи все повече и повече. Светът нито обича, нито се бои от Бога. А които не обичат БОга и не се боят от Него, скоро губят всякакво чувство и за дълга си един към друг. Те са без Бога и без надежда в този свят.
Християнски учители, които не прилагат ежедневно Божието слово в живота и в служенето си, са в голяма опасност. Те нямат онова познание за Бога, което спасява. Точно такива, които не прилагат истината в живота си, са най-склонни да съчиняват софизми, за да запълват времето си и да поглъщат човешкото внимание, което би трябвало да се отдава на Божието слово. Страшна грешка е да се занемари изучаването на Библията, за да се съчиняват теории, които подвеждат и отклоняват ума от думите на Христос и ги насочват към лъжливи човешки измислици.
Нямаме никаква нужда от фантастични учения по отношение Личността на Бога. Това, което Той желае да знаем за Него, е открито в Словото Му и в делата Му. Красивите неща в природата разкриват характера и силата Му като Творец. Те са Неговият дар за човешкия род. Извяват силата Му и Го доказват като Бог на любовта. Но никой няма право да твърди, че Бог лично е в цвете, в листо или в дърво. Тези неща са само Божии творения, разкриващи любовта Му към човечеството.
Христос е съвършеното откровение за Бога. Нека всички, които желаят да опознаят Всевишния, да изучават делото и учението на Христос. На онези, които Го приемат и вярват в Него, Той дава сила да станат Божии синове и дъщери.