На тавана на Сиксинската капела във Ватикана се намира един от най-големите шедьоври на човешкото творчество и изкуство – известната фреска на Микеланджело “Сътворяването на Адам.” Предполагам, че пръстите на Бог и Адам, които почти се докосват, са най-известните пръсти в цялата история. Както казва един изкуствовед, “Микеланджело използва Бога и човека като главни герои и придава и на двамата качества от другия, за да постигне физическо въздействие със сюблимни обертонове, които рядко – ако изобщо някога – могат да се сравнят с нещо подобно.” Това наистина е класическото описание на великия момент на сътворението.
В тази фреска е предаден възвишеният възглед за човека, протягащ ръка към своя Създател. Еволюционната теория възприема противоположното становище. Вместо да припишат сътворението ни на някакво по-висше същество, еволюционистите ни карат да търсим произхода си сред по-низшите форми на живот.
Хората от маймуните ли са произлезли?
Някой ми изпрати следното хумористично стихотворение, което разглежда този въпрос от по-различен ъгъл.

Трите маймуни

Три маймуни в кокосовата гора
Разговаряха мъдро за това-онова.
Каза единият: Братя, наскоро дочух
Един неверен, ужасен, предателски слух.
Човекът бил произлязъл от нашата раса –
Каква подигравка с маймунската маса!

Маймуната нивга не бие свойта жена,
не проваля живота й, няма вина.
И друго няма да видите никога вий –
Пияната маймуна децата си да бий.
Размахваща нож, пистолет или сопа,
За да отнеме на друга маймуна живота…”

“Да, човекът е произлязъл,” извикаха двете маймуни тогаз.
“Но, братко, той не е произлязъл от нас!”

Ако не сме произлезли от маймуните, как сме се озовали тук! Този въпрос е в сърцевината на бушуващия дебат между дарвинизма и теизма – между теорията, че животът се е развил от някаква древна искрица живот чрез еволюцията, и теорията, че целият живот е произлязъл от щедрата ръка на Бога-Създател. Накратко, от маймуните ли сме произлезли или сме били създадени от Бога?
Еволюционистите може и да не харесват това опростяване на фразеологията на дебата. Всъщност, някои от тях вярват в един Създател, зародил живота, но позволил на процеса на еволюцията да нанесе своите корекции, докато се стигне до настоящото състояние на нещата. Вярвам, че за християните е много важно да уважават искреността, проявявана от много от еволюционистите. Нищо не можем да спечелим, ако считаме за несериозни и смешни искрените им старания да разберат откъде сме произлезли. И в този разгорещен дебат е приложимо златното правило – отнасяй се с другите така, както искаш да се отнасят с теб – с любезност и уважение.
Това не означава, че християнските мислители не трябва да отправят енергични предизвикателства към всяко a priori, към всяка предпоставка, към всяко предположение и внимателно да проучим всяко доказателство, предлагано от еволюционистите в подкрепа на своята теория. Затова се отправяме направо към сърцевината на еволюционния дебат, отправяйки предизвикателство към фактите на фосилите /или тяхната липса/, на които разчитат еволюционистите, за да докажат, че хората са се развили от по-низшите форми на живот, като маймуните.
Но преди да насочим вниманието си към фосилите, нека отново разгледаме великолепната напевност на великия пролог на Свещеното Писание: “В началото Бог създаде небето и земята” (Битие 1:1).
Това са едни от най-известните думи в Писанието, познати и на атеистите, и на агностиците, и на вярващите. Думите от Битие 1:1 бяха цитирани без коментар от американския астронавт, който, вглеждайки се от вратата на своята космическа капсула към синьо-бялото земно кълбо, както изглежда от лунната орбита, дословно повтори тези думи пред Космическия Център в Хюстън. Същите тези думи, оформени в метални букви, са врязани в каменната стрела на площадчето пред научния комплекс на Университета Ендрюс, където работя. Те са ежедневно визуално напомняне за a priory предпоставката и предположението, ръководещо християнските учени в изследванията и преподаванията им.
Bereshith Bara Elohim – ето как започва Библията на еврейски. Bereshith, Книгата на началата, “В началото.” Гърците превели тази еврейска книга на собствения си език и избрали думата за поколения /geneseo/ в 2:4, по този начин наричайки книгата Генезис или Битие. Във всеки език началните думи на Свещеното Писание са едни и същи – “В началото Бог създаде небето и земята” – Bereshith Bara Elohim.

А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата. И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина. И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината. И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи” /Битие 1:2-5/.

Пет дни по-късно, според този доклад, настъпи и сътворението на човешката раса.
Тогава Бог каза: “Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.”

И Бог създаде човека по Своя образ;
по Божия образ го създаде:
мъж и жена ги създаде /Битие 1:26,27/.

А сега, след като прочетохме древния доклад за сътворението, нека се обърнем към онова, което наричам “Ахилесовата пета на човека от Ява.” Сигурно сте чували за човека от Ява, от Пекинг, от Небраска. Това са възстановени “предчовеци,” които често ще видите в музеите, енциклопедиите и учебниците. Тези описания се основават на представите на еволюционистите за нашия произход.
На практика, човекът от Ява никога не е имал Ахилесова пета – или поне тя никога не е била открита. Всъщност, картините на човека от Ява, които можете да видите, се основават само на пет телесни части /три зъба, една бедрена кост и част от черепа/, намерени от холандския военен лекар Юджийн Дюбоа. През 1891 г. д-р Дюбоа пътувал до реката Соло, близо до селцето Тринил на остров Ява, Индонезия, с предварително обявената цел да намери примитивен човек! Първо открил частта от черепа край коритото на реката. Около една година по-късно намерил два моларни /кътни/ зъба и човешка бедрена кост 15 метра по-нататък от черепа. През 1898 г. открил премоларен зъб /предкътник/, за който сметнал, че също принадлежи на първоначалната му находка. Въпреки факта, че са били разхвърлени на широк периметър, Дюбоа заключил, че са принадлежали на едно и също същество. От тези пет части той съставил онова, което по-късно нарекъл Pithecanthropus erectus /на гръцки – изправена човекоподобна маймуна/, известна на широката публика като човекът от Ява. Еволюционистите заключили, че той е ранен предшественик на човечеството, живял преди около половин милион години.
По музеите започнали да се появяват картини и реконструкции на човека от Ява, придавайки на “нищо неподозиращата публика впечатлението, че този индивид е бил намерен почти непокътнат.” Но цялата реконструкция се е основавала само на пет телесни части, намерени в седиментите, отложени по речното корито. Дюбоа тържествуващо заявил, че неговата находка “представлява т.нар. преход между човека и маймуните… непосредственият предшественик на човешката раса.”
Тъй като в по-голямата си част научната общност не възприела заключенията му, Дюбоа пазил фосилите далеч от очите на учените в продължение на тридесет години. Запазил в тайна и още нещо – че по това време бил намерил и два човешки черепа /сега известни като черепите Ваджак/ недалеч от човека от Ява и в приблизително същия слой на разкопки.
Защо е запазил това в тайна? Защото информацията за тяхното намиране би отслабило твърдението му, че петте кости, първоначално открити от него, принадлежат на някаква междинна форма между човека и маймуната. Той не желаел да разглежда противоречащи на становището му доказателства – проблем, възниквал нееднократно при проучването на древните човешки останки. Ърнст Алберт Хуутън, еволюционист-антрополог от Харвардския Университет, пише: “Еретичните и непотвърждаващи становищата ни фосили на хора [са били] запратени в забвението на тъмните музейни шкафове, забравени или дори унищожени.” С други думи, Дюбоа не е бил единственият, скрил или пренебрегнал доказателствата, не отговарящ на заключенията, до които той искал да стигне.
Преди смъртта си Дюбоа променил становището си и заявил, че “изправеният маймуно-човек,” който той бил намерил, много приличал на голяма гибоно-подобна маймуна. По ирония на съдбата, по това време вече по-голямата част на научната общност била възприела първоначалното му твърдение и се считало, че неговият човек от Ява е едно от търсените липсващи звена на еволюцията.
Друг подобен случай бил този с човека от Небраска, “открит” през 1922 г от Харолд Кук и възстановен по един-единствен зъб. Кук изпратил зъба на известния палеонтолог /специалист по фосили/ Хенри Фейърфийлд Осбърн, директор на Американския Музей по Природна История в Ню Йорк Сити. Осбърн бил очарован от находката и я сравнил с всички описания, образци и рисунки, които могъл да намери, а след това се консултирал с други трима учени, двама от които били известни специалисти по фосилните примати. След голямо колебание, те обявили, че това било доказателство за ранното населяване на Северо-американския континет от човека и публикували откритието си в списанието “Америкън Мюзеум Новичитес,” както следва:

Трудно е да повярваме, че един-единствен, избелял от водата зъб… може да сигнализира за пристигането на антропоидните примати в Северна Америка… С нетърпение очаквахме някакво подобно откритие, но не бяхме подготвени за подобно убедително доказателство…!

Осбърн е неговите колеги не били много сигурни дали първоначалният собственик на зъба трябва да се класифицира като маймуно-подобен човек или като човеко-подобна маймуна. Той получил отличителното научно име Hesperopithecus haroldcookii /Западният човек на Харолд Кук/. Лондонският “Дейли Илюстрейтед Нюз” посветил цяла страница на човека от Небраска, като реконструирал точния му външен вид, без да пропуска отличителните му изпъкнали вежди и широки рамене – и това само от един-единствен зъб!
Но, уви, две години по-късно кариерата на човека от Небраска, както казва Пет, внезапно била прекъсната! Оказало се, че той не бил човек, не бил дори и маймуна. По-късно се установило, че зъбът принадлежат на фосила пекари – диво животно, свързано с питомната свиня. По-късно Гиш писал: “Вярвам, че това е случай, при който ученият направи прасето на човек, а прасето направи учения на маймуна.”
Защо споделям всичко това с вас? За да се присмея на еволюционистите ли? В никакъв случай! Не забравяйте за златното правило. Все пак, задължително е да споделяме информация като тази, за да разкрием липсата на фосилни доказателства, подкрепящи убеждението, че хората са се развили от някакви маймуно-подобни предшественици.
Има скелети-фосили, които – ако се разгледат от еволюционни предположения – може да им се даде тълкуванието, че приличат на полу-човек, полу-маймуна. Онова, което следва, са най-често срещаните примери за човешката еволюция.
РАМАПИТЕК – Зъби и части от челюст, които са били намерени в Индия през 1932 г., са били смятани за фосил на хуманоид /някакво под-човешко създание, което по-късно, посредством еволюционното развитие би трябвало да стане човек/. Но по-нататъшни проучвания вече свързват тези фосили с шимпанзетата или бабуините, все още живеещи в Африка.
АВСТРАЛОПИТЕК – За първи път фосили от този род са били открити в Южна Африка през 1924 г. от Дарт и в Танзания през 1959 г. от Лики. Двамата известни британски учени Цукерман и Окснард направили по-нататъшните проучвания на всички фрагмените от скелетите. Резултатите посочили, че представените животни не приличат нито на човека, нито на шимпанзето, нито на горилата, а спадат към някаква собствена отделна категория. Но ако днес срещнем такова живо животно, сигурно не бихме се поколебали да го наречем маймуна.
Известната “Люси” /австралопитечка/ на Доналд Йохансон бе открита през 1973 г. в Етиопия. Въз основа на останки, равняващи се на 40 % от целия скелет, бе пресметнато, че индивидът /от женски пол/ е бил висок малко повече от 1 м. и е притежавал около една трета на умствения капацитет на съвременните хора. Твърдеше се, че Люси е бипедален /т.е. ходещ на два крака/ хуманоид на възраст 3,5 млн. години. По-късно бяха открити останките и на други такива индивиди. По-нататъшните проучвания премахнаха становището, че Люси наистина е била бипедална. Премахнаха и надеждата, че тя може да се превърне в истинското “липсващо звено.”
ХОМО ХАБИЛИС – Първоначално открит от сина на Лики и наречен Череп 1470, той бе считан за междинната форма между Australopithecus и Homo Erectus /Човека от Ява/. Неотдавнашните находки на части от скелета му показаха, че той има повече сходства с маймуните, отколкото се смяташе досега. Някои дори считат, че Хомо Хабилис е мозайка, съставена от части на повече от един вид.
НЕАНДЕРТАЛЕЦ – Илюстрациите го представят като примитивен грубоват хуманоид дълги години преди да стане ясно, че той е бил напълно човек, въпреки че може би е принадлежал към вече не съществуваща раса. Скелетът, на който се основавали първоначалните описания, по всяка вероятност е бил деформиран от някаква болест. Умствените му способности са били равни или дори по-големи от тези на съвременните хора.
КРОМАНЬОНЕЦЪТ е бил направо супермен. Прекрасните му рисунки могат да се видят из пещерите на южна Франция и северна Испания. Нито неандерталецът, нито кроманьонецът могат да бъдат използвани като доказателство, че сме произлезли от маймуните.
Били са открити и други древни човешки останки, но те или са спорни, или са фрагментарни, или пък нямат значение за човешката еволюция. Години наред ПИЛТДАУНСКИЯТ ЧОВЕК заемаше важно място в еволюционното родословно дърво, докато не се установи, че някой е съединил отчасти фосили, отчасти нови кости, някои на маймунски, а други на човешки останки и част от череп. Как е възможно толкова много учени да са се заблуждавали толкова дълго, особено като се има предвид ясната следа от мошеничество? Този епизод е достатъчно красноречив коментар за капаците, които силната наклонност може да постави на очите дори и на учените!
Да, някои от древните хора са живели в пещери, но това едва ли е доказателство за хуманоидно или примитивно съществуване. И днес хората продължават да живеят в пещери. В същност, когато една вечер обсъждах с жена ми и дъщеря ми слабостта на аргумента за пещерните хора, Кристин възкликна:
– Пещерните хора са човешки същества, татко. Нали и Дъг Бачълър е живял в пещера!
Не може да се отрече – тя е права.
Ето това са великите доказателства на фосилите, които – оказва се – в никакъв случай не доказват предположението на Дарвин, че някога някъде сред фосилите ще бъде намерено “липсващото звено” между маймуната и човека. А хората биват убеждавани, че има изобилие от доказателства!
В такъв случай, коя е Ахилесовата пета на човека от Ява, след като той изобщо не е имал Ахилесова пета? О, това е Ахилесовата пета на всеки един от предполагаемите преходни фосилни скелети между човека и маймуната, които току-що разгледахме: Просто не съществува достоверно фосилно доказателство, че някога на тази земя е имало преходна форма на живот между маймуната и човека. Повтарям, все още не е било намерено убедително фосилно доказателство, потвърждаващо хипотезата на Дарвин, че хората са произлезли от маймуните или от маймуноподобните същества.
В такъв случай, откъде сме се появили ние? Накъде да се обърнем, за да потърсим отговора на този въпрос? Думите на Битие 1:26,27 са съвсем ясни. Но в случай, че все още не сте готови да прегърнете описанието на Сътворението, дадено в Битие, нека потърсим на друго място в Свещеното Писание. Все още не сте готови да прегърнете мотото на стария фермер, за което говорихме в Глава 1: “Ако Бог го е казал, значи аз го вярвам.” Готови ли сте като християни да направите тази изповед: “Ако Исус го е казал, значи аз го вярвам?”
Нека разгледаме какво има да ни каже Исус по този въпрос.
При Него отишли някакви фарисеи и за да Го изпитат, Му задали следния въпрос: “Позволено ли е на човека да напусне жена си по всякаква причина?” Той отговорил по следния начин: “Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е направил, направил ги е отначало мъжко и женско и е казал: Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена с; и двамата ще бъдат една плът? Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва” /Матей 19:3-6/.
Обърнете внимание, че в горното твърдение Исус директно цитира думите от Битие 1:27 и 2:24. Той запита учените: “Не сте ли чели?” Да са чели какво? Не сте ли чели книгата Битие? Не сте ли чели историята за Сътворението? Не вярвате ли в онова, за което пише там? Че Бог е създал човешката раса от един мъж и една жена? В разказа на Марко за тази история Исус заявява, че хората са съществували “в началото на създанието” /Марко 10:6/. По същество Исус казва: “Вие знаете историята на Сътворението – и вие като Мен приемате авторитета на Битие по този въпрос – не си ли спомняте какво точно пише там?”
Няма да има никакви въпроси по отношение на Сътворението, ако приемате евангелските учения на Христос, предадени от Матей и Марко. Ако не ги приемате, то тогава така или иначе свидетелството на Писанието не означава нищо за вас и вие нямате друг избор, освен да приемете трактовката на фосилите, независимо от оскъдността на доказателствата. Но ако приемате изложението на Евангелието, то тогава няма никакво съмнение, че Исус е приемал за вярно изложението на Битие за Сътворението. Точка. А ако Исус го е казал, значи аз го вярвам.
Твърде наивен ли съм? Не мисля! И ако имахме възможността лично да Му зададем въпроса: “Господи Исусе, от по-низшите форми на живот и приматите ли сме еволюирали?” как мислите, щеше да ви отговори Той? Сигурно отговорът Му щеше да е същият! “Не сте ли чели, че от началото Бог ги е направил мъжко и женско? Не сте ли чели книгата Битие?” Питам ви, защо Му днес да ни отговаря по-различно, отколкото на учените от Неговото време?
Може би същият този Исус би завършил отговора Си по същия начин, по който го направи с онези учени: “Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.” Не позволявайте на никой да ви отдели от историята за Сътворението, защото всяко учение, философия или теория, които биха могли да ни отделят от историята за Сътворението от Битие, в края биха ни отделили точно от Исус, Който проповядваше историята за Сътворението “в началото.” Дали е бил глупак да вярва в тази история? Или просто ни е казвал истината? Не може и двете твърдения да са верни. Въпросът в какво вярвате по отношение на Сътворението, в крайна сметка се свежда и до въпроса в какво вярвате по отношение на Исус.
Що се касае до мен, ако Той го е казал, аз го вярвам!