БОЖИЯТА ЛЮБОВ КЪМ НЕГОВИЯ НАРОД – 27 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

БОЖИЯТА ЛЮБОВ КЪМ НЕГОВИЯ НАРОД
Видях нежната любов, която Бог изпитва към Своя народ – тя е много голяма. Видях ангели с разпрострени криле над светиите. Всеки светия имаше по един придружаващ го ангел. Когато светиите плачеха от обезсърчение или се намираха в опасност, придружаващите ги ангели винаги отлитаха бързо нагоре, за да съобщят това и в същия момент ангелите в града преставаха да пеят. Тогава Исус поръчваше на друг ангел да слезе, да ги окуражи, да бди над тях и се опита да ги опази да не се отклонят от тесния път. Но ако те не обърнеха внимание на тази бдяща грижа и не пожелаеха да приемат утешението, но продължеха да се отклоняват, ангелите се натъжаваха и плачеха. Те съобщаваха тази новина горе и всички ангели в града плачеха, а след това с висок глас казваха: „Амин“. Но ако светиите продължаваха да гледат на скъпата Жертва пред тях и прославяха Бога с хвалението си, ангелите занасяха радостните новини в града. Ангелите там докосваха златните си арфи и запяваха със силен глас: „Алилуя!“ и небесните сводове проехтяваха от прекрасните им песни.
В светия град съществува съвършена хармония и ред. Всички ангели, имащи поръчението да посещават земята, притежаваха златна карта, която представяха на ангелите пред портите на града при влизане и излизане. Небето е едно добро място. Копнея да бъда там и да гледам моя мил Исус, Който отдаде живота Си за мене. Копнея да бъда преобразена по подобие на Неговата славна Личност. О, да имаше език, на който да изразя славата и красотата на бъдещия свят! Жадувам за животворните потоци, които веселят града на нашия Бог.
Господ ми позволи да погледна и към други светове. Бяха ми дадени криле и ангел ме придружи до много блестящо и славно място. Тревата там беше свежо-зелена, птиците чуруликаха и пееха сладки песни. Жителите имаха най-различен ръст, бяха благородни, величествени и мили. Приличаха на Исус и лицата им горяха от свята радост, изразяваща щастието от свободата на това място. Запитах един от тях защо са много по-красиви от жителите на Земята. Отговори ми: „Ние сме живели в пълно послушание на Божиите заповеди и не сме изпадали в непослушание както жителите на Земята“.
След това видях две дървета. Едното приличаше на Дървото на живота в града. Плодовете им бяха прекрасни, но от едно от тях им бе забранено да ядат. Жителите имаха възможност да ядат и от двете дървета, но едното им бе забранено. Тогава придружаващият ме ангел ми каза: „Никой от тук не е вкусвал от забраненото дърво. Но ако ядат от него, ще паднат.“
След това бях отнесена в друг свят, който имаше седем луни. Там видях преселения на небето добър, стар Енох. В дясната си ръка държеше славна палма. На всеки неин лист бе написано: „Победа“. На главата си носеше ослепително бял венец с листа, а в средата на всяко листо бе написано: „Чистота“. Венецът бе обсипан с разноцветни камъни, които блестяха по-силно от звездите, отразяваха се върху написаните над листата букви и ги правеха още по-прекрасни. Отзад на главата му имаше панделка, свързваща венеца, на която бе написано: „Святост“. Над венеца имаше прекрасна корона, грееща по-силно от слънцето. Запитах го дали живее тук, откакто е взет от земята. Той отговори: „Не. Моят дом е градът. Дошъл съм на посещение.“ Той се движеше из мястото, като че ли си е у дома. Помолих придружаващия ме ангел да ми позволи да остана тук. Не можех да си помисля, че ще се върна обратно в тъмния свят. Ангелът каза: „Трябва да се върнеш и, ако си вярна, ще имаш привилегията заедно със 144-те хиляди да посещаваш всички светове и да разглеждаш Божието дело“.