Виж с нови очи истинската красота на Божия характер – КАК ИЗГЛЕЖДА БОГ В ТЪМНИНАТА – Част четири – Тай Гибсън

Тук наистина е тъмно. Някой ще запали ли светлината?

Обикновено не свързваме Бог с тъмнината. Когато говорим за тъмнина в духовен смисъл, имаме предвид дявола и неговата империя на злото. Писанията докладват за Създателя: “Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина” (1Йоан 1:5). Можете да си представите моето объркване, когато прочетох Библейски текст, който поставя Бог по-скоро в тъмнината, отколкото в светлината. Оплаквайки се на Бог, цар Давид заявява: “Облаци и мрак Го обкръжават…” (Пс. 97:2 NKJV).

Ясно е, че този пасаж не говори за буквална тъмнина. Бог обитава в присъствието на милиони ангели, които излъчват ослепителна светлина. И така, какъв вид тъмнина би могла да заобикаля Единственият, който живее в “непристъпна светлина?” (1Тим. 6:16).

Ще намерим обяснението като прочетем целия стих:

“Облаци и мрак Го обкръжават. Правда и съд са основа на престола Му.”

Тук е подчертан контраста между тъмнина и правда. Правдата е дума, поясняваща характера, определяща мислите, чуствата, поведението. Ето защо тъмнината, спомената тук, също трябва да е дума, определяща характера. Боговдъхновената писателка казва: “Тъмнина обгръща Божия характер, но факт е, че правдата е истинската същност на Неговия характер.” На нас Бог може да ни изглежда лош, но в действителност Той е добър. Има един вид духовна тъмнина, която затъмнява представата ни за Бог.Тази тъмнина присъства в нашите възприятия и не произлиза от Неговата истинска същност. Ние не виждаме Бог такъв, какъвто е в действителност. По някакъв начин, с помощта на някакви средства, ние човеците, виждаме Неговия характер в погрешна светлина.

Но как? Каква е природата на тази тъмнина?

Човешкото възприятие на Божествения характер беше разрушено първо в сърцата и умовете на нашите първи родители, Адам и Ева. Докладът записан в Писанието, осветлява този въпрос.

Защото това, което се случи, беше следното: Божият най-голям враг, Сатана, каза на Адам и Ева двуопашата лъжа относно Божия характер. (1) Не може да се вярва на Бога (2) защото Той е напълно себичен и не взема присърце твоите интереси. Сатана изрисува нов образ на Бог и ние станахме бунтовници, понеже повярвахме на мрачния портрет. Забележете как бащата на лъжата скрои своя план срещу Твореца:

“А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше направил. И тя рече на жената7 Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем, но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. А змията рече на жената: Никак няма да умрете; но знае Бог, че в деня, когато ядете от него ще ви се отварят очите и ще бъдете като Бог да познавате доброто и злото.” (Бит.3:1-5)

Първото нещо, на което трябва да обърнем внимание е думата хитра в първи стих. Сатана се обърна към тях с намерение да ги измами, да накара човечеството да повярва неистини за Бога.

Не пропускайте подчертаните места в неговата лъжа. Четете между редовете. Когато Сатана произнесе думите: “Наистина ли Бог каза….?” той постави под въпрос Божието слово, като постави под съмнение Неговата честност. Той промъкна в човешките сърца идеята за недоверие към Господа. Тогава продължи безочливо да се противопоставя на това, което Бог беше казал: “Със сигурност няма да умрете.” Намекът е ясен.: Знаете, че Бог каза, че ще умрете, ако ядете от този плод, но аз ви казвам, че няма такова нещо. Бог е лъжец. Не можете да Му вярвате.

Ако това зло не беше достатъчно, следващото нещо, което Сатана каза, направи лъжата още по-мрачна и изкусителна: Причината, поради която Господ ви излъга е понеже знае, че ако ядете от този желан плод, ще се издигнете и ще станете като Него. Той е много себичен и не желае да нарушавате Неговия монопол над това високо положение на свобода и удоволствие. Той не ви обича. Той е загрижен само за себе Си. Освободете се от Неговото тиранично управление.

Сатана нарисува в човешкото въображение своя собствен грозен портрет в тъмните тонове на нечестие и себичност и го представи за образа на Бог. Тъй като изкушението беше изтъкано от едва доловимо /фино/ погрешно представяне на Божия характер, проблемът грях е много по-дълбок, отколкото погрешното /неправилното/ поведение. Когато Адам и Ева взеха от забранения плод, те всъщност повярваха това, което Сатана каза за Бог. В резултат, възприятието им за Божия характер се промени драстично. Докато веднъж вярваха, че Той е Бог на безкрайната любов, който желае тяхното вечно щастие, сега те повярваха, че не може да се разчита на Него, че е себичен.

Тук, на нивото на възприятието и вярата, затъмняването /замъгляването/ на Божия характер бе прието и в човешката душа. Сега си представяме нашия Създател такъв, какъвто не е и този изопачен образ дълбоко нарани нашата възможност да общуваме с Бог с любов и доверие. Ето защо Библията определя греха като има предвид неговото влияние върху нашето общуване с Бог и способността ни да Го видим ясно: “Вашите престъпления ви отделиха от вашия Бог и греховете ви скриха лицето Му от вас.”( Ис.59:2 NKJV) Бог не отхвърли своеволно човечеството и не се отвърна от нас разгневен. По-скоро, грехът натрапи на човешкото сърце емоционална и психологична бариера, коята ни отделя от Бога. Грехът, чрез силата, която притежава, скри Божия характер от нашите сърца и умове. Поради греха ние приемаме за Бога неща, които не са истина. Грехът е измамно, замъгляващо влияние, което затъмнява нашето възприятие за Този, който ни създаде. Остатъкът от историята обяснява, с психологични термини, как грехът постига това.

Внезапният ефект от греха на Адам и Ева беше да събуди в тях чуство на осъждане и вина: “Очите им се отвориха и видяха, че са голи” (Бит. 3:7). Споменатите тук очи не са буквалните очи, с които виждаме, но е по-скоро метафора, която се отнася за вътрешните очи на съвестта, с които чустваме и двете, вина и невинност. Адам и Ева осъзнаха грешката си и започнаха да изпитват психологичния феномен на вината.

Забележете какво се случи след това: “И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога като ходеше в градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета” (бит. 3:8).

Странно, нов инстинкт! Онези, които до вчера се чустваха много добре в присъствието на Бог, сега чустват непреодолим подтик да се скрият от Него.

“И Господ Бог повика Адам и му рече: Къде си?” (Бит.3:9).Като че ли Бог не знаеше зад кое дърво са се скрили. Разбира се Той знаеше къде са, но Той ги докосна с нежно увещание с цел, по-скоро да ги примири със себе Си, отколкото да ги отчужди.Фактът, че Адам и Ева със желание излязоха от скривалището си показва, че тонът на Божия глас и отношението Му трябва да са били изпълнени по-скоро със съчуствие, отколкото с осъждане.

Когато Адам отговори на Бог, той разкри източника на новия порив да се скрият: “Чух гласа Ти в градината и се изплаших, защото бях гол; и се скрих” (Бит. 3:10).

Страхувше се от Бога?

Но защо?

Никога преди не се бяха страхували от Бога.

Беше ли се променил Бог по някакъв начин?

Не!

“Понеже Аз Господ не се изменям” (Мал.3:6). “Същият вчера, днес и до века” (Евр. 13:8).Той все още ги обичаше и се грижеше за тях по същия начин. Но те бяха променени Сега те не можеха да видят Неговата доброта Естествената последица от греха е да изключи в перспектива човека от Божията любов. Онези чуства произлизат директно от резултата от самия грях върху съвестта, те не са наложени деспотично от осъдителното поведение на Бог. Той остава непроменен, но грехът променя нас. Нашите грехове не променят Божията любов, по-скоро издигат стена на раздяла, за което причината е нашит грях, не Бог.

Обърнете внимание на факта, че Адам и Ева се страхуваха от Бог, поради вината, която чустваха в себе си. Това е съдбоносния ключ /решаващ/ за разбиране на проблема грях. Понеже грехът включи приемането на изопачен образ на Божия характер, те си представиха, че обвинението, което чустваха идваше от Бога. Затова се страхуваха от Него. Поради измамното влияние на техния бунт, не можеха повече да чустват Неговата любов и одобрение. Грехът е сила, която замъглява реалността, като внася мрачни емоции в душата. Той насилва ума да види Бог в погрешна /фалшива/ светлина. Той казва на сърцето, че Бог отхвърля и осъжда грешника заедно с греха. Разбита / съсипана/ невинност, водеща до объркваща смесица от себеомраза и себеоправдание, е органичен /основен/ основанието за истинската природа на греха. Бог осъжда греха. Не може да направи нищо друго. Но Той продължава да обича грешника. Осъждането, което чустваме е в греха, не в Бога.

Докато Бог е архитект на съвестта, Той не е автор на осъждането и вината. Начинът, по който чустваме другите и себе си в отговор /резултат/ на греха, не е точно отражение на Божиите мисли и чуства към нас. “Относно всичко, в което нашето сърце ни осъжда, Бог е по-велик от нашето сърце и знае всичко.” (1Йоан 3:20). С други думи, трябва да погледнем отвъд осъждането в нашите сърца и да видим, че Божията любов е по-силна реалност отколкото вината, която грехът ни налага. Той знае всичко за нас и въпреки това все още ни обича. Няма нищо по-добро, което да освободи нашата съвест. Да знаем и вярваме, че Бог ни обича без осъждане, въпреки че знае всичко за нас и мрази нашия грях, ни освобождава от силата присъща на нашата вина да ни държи в безнадеждно робство. Всяка религиозна идеология, която представя Бога като извор на осъждане на грешника е неспособна да прекърши властта на греха. Докато вътрешните очи на възприятие и съвест не могат да видят Божията доброта и безкрайна любов, давана ни щедро, докато сме все още грешници, грехът ще продължава да се представя като наше освобождаване и Бог ще продължива да ни се струва като вечен враг.Освен истинското познание на Божия характер на любов, имаме две възможности: или бунт срещу Бога, или страшното /ужасен/ робство на погрешното разбиране на Бога.

Вината е премахната, когато видим и повярваме, че Единственият, който можеше да ни осъди, не го направи. Когато Божията опрощаваща милост се издигне в умовете ни, по-голяма от нашия грях, тогава виждаме греха такъв, какъвто е в действителност и Бог такъв, какъвто наистина е. Грехът губи своето замъгляващо влияние. Когато разберем, че Божията любов не е затворена в себе си в отговор на нашите грешни постъпки – когато видим и повярваме тази реалност – добрите вести неутрализират нашия срам и възстановяват истинския образ в душата. Този истински образ ни изцелява.

Това не е просто позитивно мислене. Това е истина. Бог не ни осъжда. Той наистина продължава да ни обича, въпреки нашия грях. Неосъдителната любов е постоянна, непроменима реалност за красотата на Божия характер. Да видиш Бога в тази изцелителна светлина, такъв какъвто е, поглъща парализиращата отрова на нашата вина и слага край на нашето влечение към греха.

Аз съм виновен. Няма съмнение.

Бог мрази греха ми, защото той наранява мен, този, когото Той обича.

Какво облекчение!

Край на бунта.

Сега мога да живея.

Сега мога да бъда добър като Него.

ОТЧЕ: Грехът ме изцапа. Той сериозно повреди моята възможност да видя истинския Ти характер ясно. Естествено е да се боя от Теб поради вината ми. Грехът завъртя нещата в ума ми, насилвайки ме да вярвам, че Ти ме осъждаш и не можеш да ме обичаш. Ясното съзнание за Твоята прощаваща милост е моята единствена надежда. Изцели ме чрез Твоята любов като гледам Твоя характер. Очаквам Те в Христос. Амин.