ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЗДРАВЕТО – 66 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЗДРАВЕТО
През април 1882 г., Калифорнийската конференция открила училище в Хилдсбърг, което скоро се сляло с Хилдсбъргския колеж. Желаейки да бъде в близост до този институт, Елена Вайт си купила дом в покрайнините на града и живяла там няколко години.
Една година след смъртта на съпруга си тя била в този нов дом, а приятелите й забелязали колко добре изглежда и разговаряли за нейната активна работа.
На 22 август тя отишла в Оукланд, за да посрещне дошлите от Изток – старейшината Юрая Смит, старейшината Уилям Ингс и съпругата му и професор К. К. Рамзи и семейството му. Три дни по-късно в дома на сина си У. К. Вайт прекарала силна треска. Последвала висока температура и въпреки лечението, приложено от д-р К. Ф. Янг, и големите грижи от страна на госпожа Ингс и на Мери Чинок маларичните пристъпи продължили до 10 септември. Макар и много слаба, тя пожелала да бъде заведена в санаториума „Света Елена“, като вярвала, че превъзходният планински климат ще окаже по-благоприятно въздействие за нейното възстановяване.
Пътуването било предприето на 15 септември в болнична количка, която на гарата била поставена във вагона за багаж. След няколко дни лечение в санаториума, без каквото и да било подобрение, тя помолила да бъде върната в дома си в Хилдсбърг. Във вагона било приготвено легло и, придружена от сина си и госпожа Ингс, тя предприела изморителното пътуване от 35 мили.
Годишното лагерно събрание на Калифорнийската конференция трябвало да се състои в Хилдсбърг от 6 до 16 октомври. На това събрание трябвало да се вземат важни решения, свързани с работата на колежа „Хилдсбърг“. Ще обединят ли братята и сестрите усилията си, за да го подкрепят и да направят щедри дарения за изграждането на общежития за студентите, или делото ще бъде спънато от липсата на достатъчно средства?
Елена Вайт силно желаела да има здраве и сили, за да може да присъства на събранието и да даде своето свидетелство. Но изгледите били много обезкуражаващи. Кашляла лошо и левият й бял дроб бил възпален. Била извънредно слаба и без сили и кураж. Въпреки това казала: „Пригответе ми място на събранието, защото, ако е възможно, ще го посетя“. Изразила надеждата, че когато пристигне на събранието, това ще има някакво оздравяващо влияние.
В събота преди обяд се чувствала слаба, едва могла да стане от леглото. Но на обяд помолила: „Пригответе ми място в голямата палатка, където да мога да чувам говорителя. Възможно е гласът на говорителя да се окаже благословение за мен. Надявам се на нещо, което да ми донесе нов живот.“
Близо до амвона бил поставен за нея диван с гръб към църквата. Старейшината Уагонър говорил за възникването и началото на вестта, както и за нейното развитие до 1882 г. Събранието било голямо, присъствали и няколко бизнесмени от Хилдсбърг. Когато Уагонър приключил, Елена Вайт помолила: „Помогнете ми да се изправя“. Сестра Ингс и нейният син я вдигнали и тя била занесена до амвона. Хващайки се за амвона с двете си ръце, тя заговорила тихо, като казала на хората, че може би за последен път я слушат на лагерно събрание. След като произнесла няколко изречения, в гласа и държанието й настъпила промяна. Почувствала тръпка на изцелителна сила. Гласът й укрепнал и изразите й станали ясни и пълни. Продължила да говори и силата й укрепнала. Стояла твърдо и нямало нужда да се държи за амвона, за да се подпира.
Голямото събрание видяло с очите си изцелението. Всички забелязали промяната в гласа й, а мнозина – и промяната в изражението й. Видели как внезапно смъртната бледност се сменила от здравословна руменина, като естественият цвят се появил най-напред на врата й, след това в долната част на лицето и най-сетнe – на челото. Един от бизнесмените от Хилдсбърг възкликнал: „Чудо се извършва пред очите на цялото събрание!“ След богослужението тя свидетелствала пред приятелите си, че Бог я е излекувал. Заедно с изцелението дошли сила и кураж за работа. По време на останалите събрания тя говорила пет пъти.
В „Знамения на времето“ от 26 октомври 1882 г. редакторът, Дж. Х. Уагонър, разказва следното за това преживяване:
„В края на проповедта [събота следобед],… тя стана и започна да говори на присъстващите. Гласът и изражението й се измениха и тя говори известно време с яснота и жизнено. Тогава покани всички желаещи да поставят начало на служенето си за Бога, както и отстъпилите от Бога да минат напред. Доста голям брой хора последваха нейната покана…
След първия опит на сестра Вайт да говори, както отбелязах по-горе, възстановяването на здравето й бе пълно.“
За чудото, станало с нея, Елена Вайт сама свидетелства в „Знамения“ от 2 ноември 1882 г.:
„Цели два месеца перото ми почиваше. Но съм много благодарна, че сега съм в състояние да възобновя писането. Господ ми даде още едно доказателство за Своята милост и любеща доброта, като отново възстанови здравето ми. Неотдавнашното ми заболяване ме доведе до ръба на гроба. Но молитвите на Божиите чеда се възнасяха заради мене.
Около две седмици преди лагерното събрание болестта, от която страдах, беше преминала, но имах съвсем малко сили. Когато събранието наближи, ми изглеждаше невъзможно да участвам в него… Много се молих по въпроса, но все още оставах твърде слаба… В това състояние на страдание можех само безпомощно да падна в ръцете на Изкупителя и там да си почина.
Когато дойде първата събота на събранието, почувствах, че трябва да бъда в лагера, защото може би там ще срещна Божествения Лекар. Следобеда лежах на едно кресло в голямата палатка, докато старейшината Уагонър проповядваше за знаменията, показващи, че денят Господен е наближил. Към края на проповедта реших да стана на крака, надявайки се, че ако дръзна по този начин да проявя вяра и направя всичко според силите си, Господ ще ми помогне да кажа няколко думи на хората. Когато заговорих, Божията сила дойде над мене и силата ми в миг се възстанови.
Бях се надявала, че слабостта ми може постепенно да изчезне, но не съм очаквала незабавна промяна. Това, което Бог внезапно извърши за мен, бе съвсем неочаквано. То не може да се припише на въображение. Хората ме видяха колко бях слаба и мнозина отбелязаха, че ако се съди по външния ми вид, съм кандидат за гроба. Почти всички забелязаха промяната, която настъпи с мен, докато говорех. Те заявиха, че изражението на лицето ми се е изменило и смъртната бледност се е сменила със здравословен цвят.
Свидетелствам пред всички, които четат тези думи, че Господ ме излекува. Божията сила подейства мощно в мен, за което се радвам. Бях в състояние да работя всеки ден по време на събранията и няколко пъти говорих по повече от час и половина. Целият ми организъм беше пропит с нова сила и енергия. Нова вълна от чувства, нова и възвишена вяра завладяха душата ми.
По време на болестта си научих някои скъпоценни уроци – че трябва да се доверявам там, където не мога да виждам; когато не съм в състояние да направя нищо, да си почивам тихо и спокойно в ръцете на Исус. Не упражняваме вяра така, както трябва. Страхуваме се да се облегнем на Божието слово. В часа на изпитание трябва да подкрепяме душите си с увереността, че Божиите обещания никога не пропадат. Каквото Той е изговорил, ще бъде изпълнено…
Преди болестта си мислех, че имам вяра в Божиите обещания. Но въпреки това се изненадах от голямата промяна, която стана с мен, така далеч надхвърляща моите очаквания. Недостойна съм за тази проява на Божията любов. Имам основание да възхвалявам Бога по-пламенно, да ходя с по-голямо смирение пред Него и да Го обичам по-горещо от всякога. И отново дължа да посветя на Господа всичко, което съм и което имам. Трябва да пръскам над другите блажените лъчи, които Той направи да изгреят над мен.
Не очаквам да бъдат премахнати от мен всички немощи и изпитания и да пътувам към небето като по спокойно, неразвълнувано море. Очаквам изпитания, загуби, разочарования и тежки случаи. Но имам обещанието на Спасителя: „Достатъчна ти е Моята благодат“. Не трябва да считаме за нещо странно, ако бъдем нападани от неприятеля на всяка правда. Христос е обещал да бъде „готова помощ във време на нужда“. Но Той не ни е казал, че ще ни освободи от изпитанията. Напротив, ясно ни е информирал, че ще имаме скърби. Да бъдем опитани и изпробвани – това е част от нашето християнско възпитание. Тук можем да научим най-скъпоценните уроци и да придобием най-ценните добродетели, ако се приближим при Бога и понесем всичко чрез Неговата сила.
Прекараната болест ми показа моята слабост и търпението и любовта на моя Спасител, а също и Неговата сила да спасява. Когато прекарвах безсънни нощи, намирах надежда и утеха, размишлявайки върху дълготърпението и нежността на Исус към Неговите слаби, грешащи ученици. Спомнях си, че Той е все същият – непроменим в милост, в състрадание и любов. Той вижда нашата слабост, знае колко ни липсва вяра и кураж; но въпреки това не ни отхвърля. Той е състрадателен и нежно ни съчувства.
Може да падна на поста си, преди Господ да дойде. Но когато всички, които са в гробовете излязат от тях, ако съм вярна, аз ще видя Исус и ще бъда подобна на Него. О, каква неизразима радост – да видим Този, Когото сме обичали! Да видим в славата Му Този, Който така ни е обикнал, че е дал Себе Си за нас! Да гледаме ръцете, прободени за нашето изкупление, протегнати към нас за благословение и приветствие! Какво значение има, ако се трудим и страдаме тук, щом можем да придобием възкресението и живота! Ще чакаме търпеливо, докато времето на страданието свърши, и тогава ще възкръснем с радостен вик на победа.“