В НАЦИОНАЛНАТА СТОЛИЦА – 80 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

В НАЦИОНАЛНАТА СТОЛИЦА
Унищожаването чрез пожар, и то в една година, на двата главни института на адвентистите от седмия ден в Батъл Крийк, щата Мичиган, довело до проучване на предимствата, които биха могли да се осигурят за Божието дело чрез преместване на главното седалище на деноминацията, а също и на издателството „Ривю енд херълд“.
Този проблем бил поставен пред делегатите, събрани на Генералната конференция през 1903 г. Братята били поканени да изразят свободно своите мнения за най-правилен начин на действие. Докато обсъждали този въпрос, Елена Вайт, която присъствала като делегат, дала решително свидетелство в полза на този начин, който водел към по-широко разпространяване на истините на третата ангелска вест. Тя привлякла вниманието към често повтаряните съвети да се открият центрове на влияние на стратегически места и да се разпределят мъдро силите за работа, вместо да се следват планове, целящи централизация. „Колчетата“ трябвало да се укрепват здраво, но само за да могат да се удължат въжетата. От установени центрове влиянието на истината трябвало да се разпространи по целия свят. Между другото Елена Вайт казала следното:
„Събраните в Батъл Крийк ще чуят ли Гласа, Който им говори, и ще разберат ли, че трябва да се разпръснат на различни места, където ще могат да разпространяват познанието за истината и да спечелят опит, различен от досегашния?
На въпроса за преместването някъде другаде аз отговарям: Да, нека службите на Генералната конференция и на издателското дело се преместят от Батъл Крийк. Не зная кое ще бъде мястото – дали на атлантическия бряг или другаде, но ще кажа следното: Не полагайте нито един камък или тухла в Батъл Крийк, за да изградите издателството на „Ривю“ там. Бог има по-добро място за тази цел*.“ *Бюлетин на Генералната конференция, 1903 г., стр. 85/

От Батъл Крийк на Изток
Преди приключването на Генералната конференция от 1903 г. делегатите гласували:
„Службите на Генералната конференция да бъдат преместени от Батъл Крийк, щата Мичиган, на друго благоприятно за нейната работа място в атлантическите щати*.“ *Там, стр. 67, 103/
Скоро след закриване на сесията на Генералната конференция Комитетът на Генералната конференция предприел следните действия:
„ГЛАСУВАМЕ за място на Главното седалище на Генералната конференция околностите на град Ню Йорк*“. *“Ривю енд Oерълд“, 12 май 1903 г., стр.16/
А на 43-то годишно събрание на издателство „Ривю енд херълд“, състояло се на 21 април 1903 г., били приети препоръките за преместване на издателското дело в източните щати.
При разискването на тези препоръки била повторена многократно целта, поставена по време на сесията на Генералната конференция – поставяне на институцията там, откъдето най-добре би могла да изпълни дълга си да даде гласност по целия свят на третата ангелска вест. Един от членовете на Комитета заявил в подкрепа на предложените препоръки: „Защо говорим за преместването на този институт? Не е ли за да се поставим там, където можем да изпълним най-добре поверения ни дълг, където можем да ускорим разпространението на третата ангелска вест по целия свят и да доведем нашето дело до славния му завършек*.“ *Допълнение към „Ривю енд херълд“, 28 април 1903 г., стр. 7/

В търсене на място
Като предварителна стъпка за осъществяване препоръките на Генералната конференция и на акционерите на „Ривю енд херълд“ били избрани представители, които да съставят комитет по избиране на мястото. Преди да пристъпят към работа, те писали на Елена Вайт с молба да им съобщи, ако има някаква определена светлина за точното място, където да преместят издателството. В първия си отговор Елена Вайт писала:
„Нямам специална светлина, освен вече получената по отношение на Ню Йорк и другите големи градове, които не са обработено поле. Трябва да се положат решителни усилия във връзка с Вашингтон, област Колумбия. Жалко е, че според докладите извършеното там е съвсем малко. Ще бъде най-добре да обсъдите какво може да се направи за този град и да видите кои ще бъдат най-добрите начини за работа.
В миналото беше дадено специално свидетелство за нуждата от решителни усилия за занасяне на истината до жителите на Вашингтон…
Дано Господ ни помогне да се движим разумно и с молитвен дух. Сигурна съм, че Той желае всички ние да знаем, и то отрано, къде да разположим нашето издателство. Доволна съм, че единствен и сигурен курс е да бъдем готови да се преместим точно когато облакът се придвижи. Нека се молим Бог да ни ръководи. Той ни е сигнализирал чрез Провидението Си, че иска да напуснем Батъл Крийк…
Ню Йорк трябва да бъде обработен, но дали нашето издателство трябва да бъде установено там, това не мога да кажа. Не считам, че светлината, която съм приела, е достатъчно определена в полза на такова решение.
Нека всички въздигнем сърцата си към Бога в молитва, като вярваме, че Той ще ни води. Какво повече можем да направим? Нека Той да ни посочи мястото, където трябва да се установи издателството. Не трябва никак да разчитаме на собствената си воля, но да търсим Господа и да Го следваме там, където Той ни води*.“ *“Ривю енд херълд“, 11 август 1903 г., стр. 6/
Комитетът по определяне на място се събрал в Ню Йорк Сити на 18 мой 1903 г., съставил своите планове и веднага започнал търсенето на имоти в предградията, в Саунд и нагоре по река Хъдзън. Ден след ден членовете му продължавали своите търсения, докато накрая започнали да се обезкуражават, че някога ще намерят подходящо място. Двама или трима вече се били завърнали в Батъл Крийк, когато се получило второ писмо от Елена Вайт. В него тя давала по-нататъшен съвет:
„Миналата нощ ми бяха открити много неща по отношение на застрашаващите ни днес опасности, както и неща за нашето издателско дело. Бяха представени в съзнанието ми много отчетливо.
Докато братята търсят място за издателството „Ривю енд херълд“, в същото време трябва сериозно да търсят и Господа. Трябва да действат с голямо внимание, бдителност, предпазливост, молитва и с постоянното чувство за собствената си слабост. Не трябва да разчитаме на човешка преценка, но да търсим мъдростта, която Бог дава…
Що се отнася до установяването на този институт в Ню Йорк, трябва да кажа: Пазете се! Не мога да приведа всичките си основания за това, но съм убедена, че всяко място по-близо от 30 мили до града би било твърде близо до него. Проучете други околности. Сигурна съм, че предимствата на Вашингтон, област Колумбия, трябва да бъдат внимателно изследвани.
Работниците, свързани с издателството, трябва да бъдат внимателно пазени. Нашите млади мъже и жени не трябва да бъдат поставяни там, където ще бъдат изложени на опасността да бъдат впримчени от Сатана.
Не трябва да установяваме този институт в град, нито в предградието на някой град. Той трябва да е в селска местност, където да бъде заобиколен от земя. Трябва да се вземе под внимание и климатът. Институтът трябва да бъде на място, където атмосферата ще съдейства за най-добро здраве. На тази необходимост трябва да се отдава голямо внимание при разискване на нашите съображения, защото където се установят канцелариите на издателството, трябва да се направят приготовления и за малък санаториум, както и за малко земеделско училище. По тази причина трябва да намерим място с достатъчно земя за тази цел. Не трябва да се установяваме в гъсто населен център.
Братя мои, работете много разумно! Нека всяка точка бъде внимателно и с молитва обсъдена. Чрез много молитва и чести взаимни съвети действайте според най-добрата обща преценка. Нека всеки работник поддържа другия. Не отпадайте духом, нито се обезсърчавайте. Дръжте способностите си за преценка изострени и ясни, като постоянно се поучавате от Христос, Учителя, Който не може да сгреши*.“ *“Ривю енд херълд“, 11 август 1903 г./
Тъй като комисията, отговорна за намирането на място, не бе открила нищо подходящо в околностите на Ню Йорк и тъй като и в двете места бяха посъветвани да проучат предимствата на Вашингтон, някои от членовете решиха да отидат в този град. Макар твърде малко да се надяваха да открият желаните предимства, те бяха щастливо изненадани.
„Не бяхме търсили дълго – пише един от членовете на комисията – когато у нас започна да се прокрадва убеждението, че в края на краищата именно Вашингтон е мястото, където би трябвало да бъде разположено нашето главно седалище. Колкото по-дълго търсехме, толкова по-дълбоко ставаше това убеждение. Тук намерихме условия, отговарящи много повече на съвета…, който бяхме получили, отколкото където да било другаде*.“ *“Ривю енд херълд“, 20 август 1903 г./
Недълго след като братята стигнали до това убеждение, получили трето писмо от Елена Вайт, в което тя заявявала:
„Молихме се да получим отговор за местоположението на нашето дело на изток и той дойде по много определен начин. Дадена ми бе положителна светлина, че ще ни бъдат предложени за продажба места, върху които са били изразходвани много средства от хора с големи възможности. Собствениците на тези места са починали или вниманието им е било привлечено към нещо друго и имотът им ще се предлага за продажба на много ниска цена.
Що се отнася до Вашингтон, или по-скоро – за неговите предградия, ще кажа, че още преди 20 години там трябваше да са предприети неща, които да говорят на хората за Бога…
Изостанали сме с много години в разнасянето на предупредителната вест за този град – столицата на нашата нация. Много пъти Господ ми е представял Вашингтон като територия, странно занемарявана… Ако има място, което би трябвало да е предпочетено пред всяко друго, където да се установи санаториум и да се върши евангелизаторска работа, това е Вашингтон…
Представям ви това като въпрос, който силно ме вълнува. Едно нещо е сигурно: няма да бъдем наясно, докато веднага не направим нещо представящо нашето дело в този град. Няма да мога да си отдъхна, докато не видя истината да се движи като запален факел…
От дадената ми светлина зная, че главното седалище на „Ривю енд херълд“ трябва да бъде близо до Вашингтон. Ако на нашите книги и вестници стои печатът на Вашингтон, област Колумбия, ще стане ясно, че не се страхуваме да оставяме светлината ни да свети. Нека издателството се установи близо до Вашингтон. Така ще покажем, че се стараем да направим онова, което Бог ни е заръчал за прогласяването на последната вест на милост пред един загиващ свят*.“ *Ривю енд херълд, 20 август 1903 г./

Благоприятни условия при Такома парк, област Колумбия
През втората половина на юли 1903 г. представители от много части на мисионското поле се срещнали във Вашингтон, област Колумбия, и незабавно започнали да оглеждат различните части на областта за подходящ имот. Сутрин след сутрин, преди да тръгнат те се събирали, за да се молят сериозно за Божествено ръководство. На молитвите им било отговорено. В Такома парк – едно от най-атрактивните и красиви селища край Вашингтон – била намерена земя от 50 акра, която изглеждало, че отговаря на всички изисквания. Намирала се на около 300 стъпки над морското равнище и била само на седем мили от зданието на Капитолия и вътре в границите на Такома парк, като по този начин си осигурявала предимствата на пощенска служба, газ, вода, канализация и улици. В същото време била достатъчна изолирано с гъсти горички, така че имала допълнителното предимство на уединено селско кътче. Имотът бил покрит със стотици местни дръвчета, а през едната му страна вътре в него, течал живописен поток, подхранван от живи извори.
Преди години този имот бил избран от бостънски лекар като място за санаториум и за него той изхарчил заедно с изкупната цена около 60 000 долара. Немалко му коствало и разчистването на ниските храсти, пъновете и сметта. Но се оказало, че не е в състояние да финансира начинанието, което възнамерявал да осъществи, и след смъртта му собствеността попаднала в ръцете на някакъв джентълмен, който получил срещу него ипотека от 15 000 долара и сега го продавал за 6 000 долара.
Братята почувствали ясно, че трябва да си осигурят без отлагане този хубав имот, чрез който ставало практически осъществимо създаването на санаториум и на училище близо до предложеното за установяване там главно седалище на църквата. Макар този имот от 50 акра земя в Такома парк да бил разположен на около миля и нещо отвъд границата на окръга, все пак комисията успяла да купи до същото селище достатъчно земя, лежаща вътре в границите на окръга, която да послужи за място, на което да се изгради печатницата на издателството „Ривю енд херълд“. Били закупени и съседни места за изграждане на административното здание на Генералната конференция и за сградата на местна църква и църковното училище.
Така стъпка по стъпка се отворил пътят за ранното преместване на печатницата „Ривю енд херълд“, както и на администрацията на Генералната конференция, от Батъл Крийк, щата Мичиган, в националната столица. Цялостното преместване станало само след няколко седмици и братята се установили във временно наети помещения в сърцето на града, докато бъдат построени зданията в Такома парк.

Крачка напред
„Преместването във Вашингтон на делото, което дотогава се осъществяваше в Батъл Крийк – писала Елена Вайт на дръзналите да предприемат преместването, – е стъпка в правилната посока. Трябва да продължим да си пробиваме път към отдалечените области, където хората се намират в духовен мрак*.“ *Ривю енд херълд“, 1 октомври 1903 г./
Онези, които напредвали с вяра, били богато възнаградени. И докато продължавали да работят, все по-ясно и по-ясно съзирали мъдростта от предприетата стъпка. „С течение на времето – писал редакторът на „Ривю“ в бележка на последната страница с дата 25 февруари 1904 г. – все по-ясно виждаме значението на преместването на главното седалище във Вашингтон и оценяваме възможността, която ни се предлага тук за най-широко влияние в полза на истината. От наставленията, дадени чрез Духа на пророчеството, е ясно, че всеки клон от нашето дело – издателският, образователният и медицинският – трябва да бъдат установени тук по представителен начин. Трябва да бъдат полагани постоянни усилия за провеждането на евангелизаторска работа, така че в столицата на нашата нация, както и в главното седалище на църковното ни дело благата вест да бъде правилно представяна.“

Думи на насърчение
В началото на 1904 г. Елена Вайт решила да отиде сама във Вашингтон, за да прекара няколко месеца там, докато се полагат основите. В първата си проповед в събота на 30 април 1904 г. казала:
„В град Вашингтон има да се извърши много работа. Благодарна съм на Бога, че ми даде привилегията да видя земята, която бе закупена за делото на църквата там. Осигуряването на тази земя бе по Божие Провидение и аз хваля Бога, че нашите братя имаха вярата да предприемат тази стъпка напред. Като гледам този град, съзнавам величието на работата, която трябва да бъде извършена…
Сега Бог призовава всеки вярващ в този център да даде своя личен дял за изграждането на делото тук*.“ *“Ривю енд херълд“, 24 май 1904 г.)
Няколко дни по-късно Елена Вайт писала:
„Местоположението, избрано за нашите училище и санаториум, е всичко, което бихме могли да желаем. Земята прилича на онези места, които Господ ми е показвал във видение. Тя е добре приспособена за целта, за която ще бъде използвана. Има достатъчно място и за училище, и за санаториум…
За печатницата е избрано много добро място на близко разстояние от пощата. Определено е и място за молитвен дом. Като че ли земята в Такома парк е била специално приготвена за нас и само е чакала да бъде заета от нашите институции и работници.
Храня големи надежди за това място. Местността до Вашингтон в продължение на много и много мили оттук трябва да бъде обработена. Благодарна съм, че нашето дело трябва да се установи на това място! Ако Христос би бил тук, щеше да каже: „Повдигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва“ (Йоан 4:35)*. *Непубликуван ръкопис, 10 май 1904 г./

„Станете и градете“
За да се изгради силен образователен център в главното седалище на деноминацията, братята намерили за необходимо да съставят проект за създаването на фонд от 100 000 долара. „Божият зов към Неговите работници във Вашингтон е „станете и градете“ – писала Елена Вайт в един от своите публикувани призиви в полза на този фонд. – И Неговото слово към народа Му във всички конференции е: „Подкрепете ръцете на строителите“. Делото във Вашингтон трябва да върви право напред, без отлагане и пречки. Нека не бъде задържано поради липсата на средства*.“ *“Ривю енд херълд“, 14 юни 1904 г./
Братята и сестрите по целия свят откликнали великодушно на апелите. Дотолкова великодушно, че когато делегатите на сесията на Генералната конференция от 1905 г. се събрали в красивата горичка, закупена в Такома парк и представили дарбите на различните конференции, открили, че събраното надхвърля определената сума и че остава добър излишък за мисиите.
„Чувстваме се много благодарни на нашия небесен Баща – заявила Елена Вайт по време на сесията на конференцията от 1905 г., когато фондът бил попълнен, – защото Той е докоснал чрез Светия Си Дух сърцата на Своите чеда, за да дарят така щедро средства за Неговото дело във Вашингтон… Той ще постави Своето одобрение върху всички усилия, направени за провеждането на делото по пътищата, които Той самият е очертал*.“ *Там, 1 юни 1905 г., стр.13/

_________________