“В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните отвори се разкриха. И дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи… Водите се усилваха твърде много на земята, така щото се покриха всичките високи планини, намиращи се под цялото небе. Петнадесет лакти по-горе от тях се издигнаха водите, та планините се покриха. И всяка твар, която се движеше по земята, умря – птици, добитък, зверове, всички животни, които пълзят по земята, и всеки човек… Тогава Бог си спомни за Ной и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега” /Битие 7:11,12,19-21; 8:1/.

Никой от нас не може да разбере пълното значение на горецитирания пасаж. Въпреки това, обаче, нека заедно се гмурнем на дълбоко. Дали историята за потопа съвпада с истината за Бога /теологията/ и с доказателствата на науката /геологията/? Или казано с други думи, докладът на Битие отговаря ли и на Бога, и на науката? Какво да правим с библейската история за потопа?
Онова, което сега ще разгледаме, по всяка вероятност е един от най-спорните въпроси, най-горещо оспорваното доказателство в големия дебат между креационистите и еволюционистите. Бих искал да споделя с вас някои от проучванията и находките, за които съм чел, въпреки че има пълни с книги библиотеки, които не съм чел. Благодарен съм на всички, които споделят своята научна и теологична проницателност, за да спомогнат за отговарянето на най-трудния въпрос.
Отново обърнете внимание на сбития, на драматичен разказ за потопа, записан в Битие, от 6 до 8 глави.

“И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и че всичко, което мислите на сърцето му въображаваха, беше постоянно само зло, разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си. И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох – човеци, зверове, влечуги и въздушни птици, – понеже се разкаях, че ги създадох” /Битие 6:5-7/.

Богът със съкрушеното сърце! Тази болка не е непозната за някои родители. Наскоро разговарях по телефона с един баща, който ми се обади от другия край на страната. Той се притесняваше за детето си, което вече беше пораснало, но бе хванато в оплетената и отчаяна паяжина на неприятностите. Слушах, докато този баща, когото никога не бях срещал лице в лице, плачеше на другия край на телефонната линия за своето дете. Независимо колко големи са децата ни, сърцата ни се съкрушават, когато живота им се провали.
Още веднъж обърнете внимание на стих 6: “Разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си.” Познавам родители, които агонизират за отдавна взетото решение да доведат едно дете на този свят. Ако са знаели как ще се обърнат нещата, може би никога нямаше да създадат този живот. Няма бащина или майчина болка, която съкрушеното сърце на Бога също да не е изпитало!
Но метафората за Бога се променя – и от сърцесъкрушен родител, Той става отчаян животоспасяващ Хирург.

“И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох – човеци, зверове, влечуги и въздушни птици, – понеже са разкаях, че ги създадох” /Битие 6:7/.

За да спаси нечий живот, хирургът може да сметне за необходимо да приложи драстична интервенция – радикално премахване на заболелите части от организма, като, например, бял дроб, бъбрек или стомах. Хирургът премахва болната и нелечима част от организма, за да може да спаси останало, преди и то да се зарази и да изгуби цялата жизнена система.
Бог бе изправен пред един хирургически избор – и Той го направи, но това съкруши сърцето Му. Ще унищожи ли всичко? Не. Стих 8 е съвсем ясен. В умиращия организъм все още има една частица, която може да бъде спасена. Ако Бог може да запази тази частица, Той ще запази и човешката раса.

“А Ной придоби Господното благоволение. Ето Ноевото потомство. Ной беше човек праведен, непорочен, между съвременниците си; той ходеше по Бога. И Ной роди три сина: Сим, Хам и Яфет… И рече Бог на Ной: Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях. Затова, ето, ще ги изтребя заедно със земята. Направи си ковчег от гоферово дърво; стаи да направиш в ковчега; и да го измажеш отвътре и отвън със смола. Направи го така: дължината на ковчега да бъде триста лакти, широчината му петдесет лакти, а височината му тридесет лакти. Прозорец направи на ковчега, като изкараш ковчега без един лакът до върха, а вратата на ковчега постави отстрани. Направи го с долен, среден и горен етаж. И ето, Аз ще докарам на земята потоп от вода, за да изтребя под небето всяка твар, която има в себе си жизнено дихание. Всичко, що се намира на земята, ще измре” /Битие 6:8-10,13-17/.

За да спаси незаразената част, останала от човешката раса, Бог измисля една плаваща баржа! Не си бях давал сметка за размерите на ковчега, описан в Битие, докато не прочетох книгата на Джон Уиткомб “Светът, който погина.”

Пространствените измерения на ковчега представляват забележително свидетелство за вътрешната последователност и обективната рационалност на библейския доклад за потопа. По отношение на неговите пропорции “Петер Янсен от Холандия изработи един модел, а и датските баржи, наречени “Флютен,” бяха конструирани по модела на Ковчега. Тези модели доказаха, че Ковчегът е имал по-голям капацитет от извитите или оформени плавателни съдове. Те са били годни за плаване и е било почти невъзможно да се преобърнат.”
В едно проучване за стабилността на Ковчега Хенри Морис стига до заключението, че той е трябвало да застане напълно вертикално, преди да може да се преобърне… Ето защо, начинът, по който е замислен Ковчега, го прави много стабилен, възхитително пригоден за целта си – да се носи по водите по време на едногодишните бури на великия Потоп.” Като плоскодънна баржа, която не е предназначена да се придвижва по водите, а само да се носи по тях, тя е имала една-трета по-голям носещ капацитет от кораба с наклонени бордове със същите размери.
Нещо още по-важно, размерите на Ковчега са били достатъчно големи, за да изпълнят предназначената му цел да спаси живота на хиляди дишащи създания, които иначе не биха могли да оцелеят при едногодишния Потоп. Ако приемем, че лакътят е дълъг поне 17,5 инча /или приблизително 44 см/, етажното пространство на тази трипалубна баржа би било над 95 000 кв. фута /или 32 000 кв.м./, а общата му вместимост би била 1 396 000 куб. фута /или над 46 500 куб.м./.
Трудно ни е да си представим подобни цифри без подходящо сравнение. Заради реализма, нека си представим, че се намираме на железопътен прелез и пред нас е спусната бариерата. Пред нас бавно минават десет товарни влака, като всеки един от тях се състои от по 52 товарни вагона. Точно толкова место е било на разположение и в Ковчега, защото капацитетът му се е равнявал на 520 съвременни товарни вагона. Баржа с подобни гигантски размери, с хилядите й вградени отделения /Битие 6:14/ би била достатъчно голяма, за да побере по два представителя на всички дишащи видове в днешния животински свят… само на половината от палубното си пространство. Останалото място би било заето от Ной и семейството му, от пет допълнителни представителя на относително малобройните видове животни, приемливи за жертвоприношения, по две от всички видове, изчезнали от Потопа до днес и от храната за всички тях /Битие 6:21/.

Действителните размери са били 300 х 50 х 30 лакътя. Счита се, че лакътят е дълъг около 18 инча /45 см/. Размерите в съвременни единици биха били 150 х 25 х 15 м. Ковчегът е бил дълъг колкото 1,5 футболен стадион, а височината е била равна на 4,5 етажна сграда.
Но историята за Потопа продължава. Бяха отделени 120 години за божествения призив към нефункциониращата и болна човешка раса. Но настъпи момента, в който Божественият Хирург вече не можеше да отлага.
Ако прочетете целия доклад за Потопа в Битие 7 и 8 ще откриете някои важни подробности за случилото се.

1. Той е бил глобален, с което се има предвид, че по едно или друго време е покрил всички земни маси: “Водите се усилваха и прииждаха много на земята, така щото се покриха всичките високи планини, намиращи се под цялото небе” /стих 19/.
2. Всички сухоземни и въздушни създания /с изключение на тези в ковчега/ са били унищожени и са били погребани от водите на потопа: “От всичко, що беше на сушата, всичко, което имаше в ноздрите си жизнено дихание, измря” /стих 22/. От този стих става ясно и друго нещо, че сухоземните са били подложени на унищожението. Очевидно, част от морския живот и от водните създания биха оцелели – дори и при глобална катастрофа от такава величина. Нещо повече, горепосочения стих описва един истинския катастрофичен катаклизъм, ускорен от експлодиращите земни извори от долу и изливащата се вода от горе.
3. Обитателите на ковчега – и хората, и животните – са оформили новото ядро, чрез което Бог отново насели земята. “Тогава си спомни Бог за Ной и за всичко живо, и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.”… “Тогава говори Бог на Ной, казвайки: Излез от ковчега ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе. Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе – птици, добитък и всички животни, които пълзят по земята, за да се разплодят по земята, да раждат и да се умножават по земята” /Битие 8:1,15-17/.

Като че ли лесно можем да дадем отговори на теологичните въпроси за Потопа. Например, защо Бог би унищожил едно невинно творение? Фактът, че Той е принуден да избира, ни дава определена насока. В следедемския свят опустошителните ефекти на човешкото грехопадение бяха проникнали в самата същност на природата и творението. Кой би могъл да знае мутиращата дегенерация, посята от греха в невинното сърце на природата! Бог създаде този свят и всички нас с едно интимно, сложно взаимоотношение така, че в началото всички жизнени системи отбелязваха славната истина за Бога. Той е Същество, Копнеещо за приятели. Цялата природа бе майсторски замислена от Бога така, че да бъде взаимосвързана, защото Бог много държи на взаимоотношенията. Когато Адам и Ева паднаха в грях, възможно е в тях моментално, спонтанно да е настъпил някакъв срив, дори на химично ниво, защото вината поражда химични реакции в тялото ни. Телата ни наистина проявяват химични отклици – феромони.
Възможно ли е при трагичното грехопадение на човечеството да е настъпил някакъв верижен срив на цялата екосистема, като падаща поредица блокчета за домино, докато цялото творение се опетни и поквари от човешкото Падение?
Помислете си и за вероятната роля на Луцифер в адското произвеждане на мутантни зъби и бивни, на нокти и открови, на тръни и магарешки бодили. Дали се е възползвал от мутациите и генетичните отклонения и дали не се е занимавал с генно инженерство, за да оспори Божия благодатен план за нашата земя? Оригиналният Джурасик Парк, съществувал дълго време преди фантастиката на Майкъл Кричтън, е бил дело на сатана. Той го напълнил с яростни, поглъщащи динозаври! Тиранозавър Рекс не е плод на болното ни въображение! Но появата на ужасните създания – мутанти не е била в синхрон с първоначалния Божи план за междувидовата хармония.
В резултат на Грехопадението божественият Хирург бе принуден да изреже целия заболял организъм, с изключение на представителите на видовете, запазени в огромната носеща се по вълните баржа.
Накратко, това представлява обобщението на библейския доклад за Потопа. Теологически последователно ли е? Вярвам, че задачата на живото-спасяващия Хирург прави този доклад лесно защитим в светлината на Божия характер на неотслабваща любов.
Но дали тази история издържа на доказателствата на геологията? Геолозите, учените за земята, намират фосили високо в планините и дълбоко долу, в земната кора. Тези фосили представляват известно доказателство за предисторическите организми.
Учените наричат вертикалната последователност на седиментите и скалните пластове геологична колона. Това е просто вертикалната последователност на седиментите под краката ни. В хода на историята на тази земя са измирали милиони организми, някои от които са били погребани и покрити с пръст, за да се превърнат в подземни фосили. От техническа гледна точка, геологичната колона включва и онези части от земната кора под фосилните легла, но ние се интересуваме от естествената прогресия на фосилните останки, които могат да бъдат открити в горната част на земната кора.