ЖИВЕЕНЕ В БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ-ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА-ТВЪРДЕ ЗАЕТ, ЗА ДА НЕ СЕ МОЛИШ-БИЛ ХАЙБЕЛС

Целта на молитвата не е просто да нареди прошенията и хвалебствията на личността и да ги представи в приемлива форма на Бога. Тя не е просто да се узнаят Божиите отговори и напътствия. Бог не ни казва да се молим непрекъснато, че по този начин да може лесно да ни изпраща подобрени напътствия, където е необходимо.
Предназначението на молитвата прониква по-дълбоко от това. Молитвата е начин да се подържа постоянно общение с Бог-Отец и Бог-Син чрез Бог-Святи Дух. Тя е средството да се преживее органичната връзка, която Исус описа в Йоан 15:5-8:
„Аз съм лозата, вие сте пръчките. Онези които пребъдват в Мен и Аз в тях принасят много плод, защото без Мен не можете да сторите нищо. Който не пребъдва в Мен бива изхвърлен вън като пръчка и изсъхва; такива пръчки се събират, хвърлят в огъня и изгарят. Ако пребъдвате в Мен и думите Ми пребъдват в вас, искайте, каквото и да е и ще ви бъде. В това се прославя Моят Отец, да принасяте много плод и да бъдете Мои ученици.“
Една книга за молитвата би била непълна без да се спомене за Пребъдващото Божие присъствие сред Неговите последователи. Молитвата и Божието присъствие са две страни на една и съща монета. Съзнанието за Божието присъствие идва като резултат на отделяне време да Му говорим и Го слушаме чрез молитва; обратно, силата на молитвата се освобождава в живота на онези, които прекарват време в Божието присъствие.

ПРОСТИТЕЛ, ГОСПОД И ПРИЯТЕЛ
Твърде много християни знаят много за Бога, но рядко или никога не преживяват Неговото присъствие в живота си. Аз съм израснал в една деноминация, която подчертаваше Божията трансцедентност. Ние мислехме за Бога с възвишени и недосегаеми понятия, както и би трябвало, но ние прекалено подчертавахме тази Негова страна. Той изглеждаше недостижимо високо над Своите творения и поклонници и разстоянието помежду ни често изглеждаше непреодолимо.
Аз знаех какво означава да се боиш от Бога и разбирах важността да Му се служи. Очаквах да застана един ден пред Неговия съд и вярвах, че мой дълг е да се подчинявам на Неговите заповеди. Но в моята християнска опитност ми липсваше едно нещо много силно: едно действително разбиране за тясната връзка, която Бог иска да има със Своите деца.
В колежа се срещнах с един професор, който ме удиви. Той понякога говореше за своята връзка с Исус Христос, като че ли току що беше обядвал заедно с Него. Изглеждаше, че той е способен да се отнася към Исус като към един приятел или брат, с когото води непринуден разговор.
Аз не можех да разбера този вид отношение към „безсмъртния, невидим Бог, Който обитава в непристъпна виделина, скрит от нашите очи“ – но го исках. И така, започнах да се навъртам около професора след класни занимания, докато един ден събрах куража да го запитам: „Как вие имате това познание за Христос, което аз нямам?“
Неговият отговор щракна в ума ми: „Може би, ти разбираш Исус само като Простител на твоите грехове.“
Професорът беше прав. Няколко години преди това, аз бях изповядал греховността си и признал нуждата си от Спасител. Бях преклонил моите колене пред Христос и Той беше ме очистил. Благодарен за благодатта Му в живота ми, аз се молех: „О, Господи, благодаря Ти, че умря на кръста, за да простиш моите грехове.“
Освен отношението ми към Исус като към Простител на моите грехове, аз се отнасях още към Него и като към Господ на моя живот. Но още не разбирах пълното измерение на отнасянето към Него, както сам ни учи в Йоан 15:15: „Не ви наричам вече слуги, понеже слугата не знае какво прави Господарят му. Но Аз ви нарекох приятели, защото всичко, което научих от Моя Отец, Аз ви го явих.“

ПРАКТИКУВАНЕ НА ПРИСЪСТВИЕТО
„Ако Исус трябваше да ти обясни лично този стих“, ми каза професорът, „ето какво би могъл да ти каже: ‘Аз искам да се отнасям към теб като твой Простител и Господ, но Аз искам също така и да бъда твой приятел. Искам нашият разговор да ти достави удоволствие. Бих желал в нашият диалог да има взимане и даване. Бих искал ти да мислиш за Мен през деня. Искам да знаеш, че никога не си сам, да чувстваш, че където и да отидеш, каквото и да правиш, до теб има един придружител. Искам ти да откриваш Моето присъствие в своя ежедневен живот.'“
Брат Лорънс, един готвач в един френски манастир от седемнадесетият век, даде на света една фраза, която добре описва едно такова дълбоко приятелство с Исус: „Практиката на Божието присъствие“. Докато този смирен монах миел чиниите и сервирал храната на своите братя, той общувал с Бога и сиянието на Божието присъствие придавало на неговите слугински кухненски задължения богатство и значение.
Аз открих книгата на брат Лорънс приблизително по времето когато моят професор ме предизвикваше да се запозная с Исус като приятел; и от книгата на монаха и поученията на моя професор и примерите му, аз постепенно добих съзнанието за Божието присъствие в моя собствен живот. От брат Лорънс научих, че когато съм в колата си, на работа, у дома, когато работя вън, когато помагам на някой да се движи,когато съм в леглото през нощта, по всяко време, на всяко място, при всички обстоятелства, аз можех да общувам съзнателно с Господа. Бог беше близо до мен и искаше да се радва на едно приятелството с мен чрез Своя Син Исус.

БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ В ИСТОРИЯТА
Като изследвах Библията, открих че навсякъде в записаната история, Бог е полагал усилия да увери народа Си в Своето присъствие между тях.
След като изведе израйлтяните от Египет и в пустинята, Бог знаеше, че ще се чувстват застрашени и сами. Носейки отговорност за децата и добитъка си, те бяха отседнали на лагер в едно място с диви животни, малко храна и практически никаква вода. Нямаха нито армии, нито защитни стени да ги пазят от вражеско нападение. Те дори не знаеха пътя за обещаната земя.
В себе си, те знаеха, че са Божий народ и че Той беше обещал да ги закриля. Но им беше трудно да чувстват присъствието Му. И така, Бог в желанието си да ги убеди, че е с тях, където и да отидат, им даде един видим знак за Своето присъствие. „През деня Господ вървеше пред тях в облачен стълб за да ги води по пътя, а през нощта в огнен стълб за да им свети“ (Изход 13:21).
Ако някога сред народа се появеше съмнение дали се движат в правилната посока, всичко което трябваше да направят беше да погледнат и видят облачния стълб. Ако някога биваха обзети от страх от животни или врагове, които биха могли да ги издебнат през нощта, достатъчно беше да погледнат към огнения стълб, който озаряваше със светлината си целия лагер. Бог се погрижи да чувстват присъствието Му сред себе си.
Старият завет докладва за много случаи, когато Бог е давал на Своя народ да знае, че Той е между тях; чрез скинията, която придружаваше Израил в пътуванията му; чрез Неговата Шекина слава, която почиваше над ковчега в храма, чрез цяла редица пророци, които говореха Словото Му на народа. Но пълнотата на Божието присъствие предстоеше още да дойде.

БОГ С НАС
Новият завет започва с вестта за Божието присъствие между нас, предложено ни в лицето на Неговия Син Исус Христос.
Обещаното бебе трябваше да се нарече Емануил – „Бог с Нас“ (Матей 1:23). Йоан отбелязва значителността на Исусовото рождение: „Словото стана плът и се всели между нас“ (Йоан 1:14). Теолозите наричат това „въплъщението“ – обличане от страна на Бога човешка плът и в действителност живеене сред човеците.
Божието присъствие на земята чрез Исус Христос не беше някакъв извънземен мистичен феномен. То не беше нещо, забележимо и различимо само от свещеници, пророци и интелектуалци. Йоан постави ударението върху физическата реалност на въплъщението:
„Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, в което се убедихме и ръцете ни докоснаха – това прогласяваме, за Словото на живота. Животът се яви; ние го видяхме и свидетелстваме за него и ви прогласяваме вечния живот, който беше с Отец и се яви на нас“ (1 Йоаново 1:1,2).
Божието присъствие чрез Исус беше мощно. То преобрази обикновени греховни човеци в апостоли, които „преобърнаха света“ (Деяния 17:6). Дори невярващите водачи признаха, това, което предизвика разликата в тези човеци: „Когато те видяха дързостта на Петър Йоан и като ги гледаха че са неграмотни и неучени човеци, смаяха се; и познаха че са били с Исуса“ (Деяния 4:13).

ХРИСТОС ВЪВ ВАС
Но колкото и мощно да беше Божието присъствие в Христос, то все пак се нуждаеше от нещо. Служенето на Исус на земята трая само около три години. Той не излезе вън от Палестина. Само един относително малък брой хора можаха да се срещнат с Него лично. Огромното болшинство от хора, които са живели на земята никога не са имали пряка връзка с Него. Затова Исус обеща на Своите ученици: „Аз ще поискам от Отец и Той ще ви даде друг Утешител да бъде с вас завинаги – Духът на истината“ (Йоан 14:16,17).
Кратко след като Исус се възнесе при Отец, това пророчество беше изпълнено. В деня на Петдесятницата, Бог изпрати Светия Дух, за да заеме постоянното Си обиталище в живота на вярващите.
От времето на Петдесятницата насам, всички вярващи имат един силен знак за Божието присъствие с тях. В момента пред който се преклоните пред Христос и станете негов, Бог ви очиства от греха ви и едновременно ви изпълва със Своя Свети Дух. Тогава обитаващия в вас Дух започва да излъчва към вашия дух един непрекъснат сигнал, обявяващ Божието присъствие в живота ви. В течение на известно време вие пораствате в съзнанието, че не сте сам. Божието присъствие е реално. Можете да го почувствате.То е с вас, където и да идете. Когато практикувате знанието за Божието присъствие, вие хващате неговите сигнали през целия ден. На работа, у дома, в колата ви или всякъде където сте, започвате един диалог с Господа. Разкривате сърцето си пред Него и знаете, че Той ви слуша. Това няма нищо общо с ходенето на църква или колениченето ви. То има общо с Божието присъствие във и около вас – „Христос във вас, надеждата на славата“ (Колосяни1:27).
Съзнанието за Божието присъствие е едно велико чувство, което донася много облаги.

ЕДИН ВЕРЕН ПРИЯТЕЛ
На първо място, когато съзнанието ви за Божието присъствие порасне, вие придобивате божествено общение.
Не е необходимо да живеете дълго за да установите, че Бог е създал хората да съществуват върху общението. Децата обичат да играят с приятелчета и невръстните се радват на общуването. Възрастните подържат отношения с приятели и колеги и се свързват за цял живот със съпрузи и деца.
Независимо от това, колко много и колко дълбоки са приятелствата ви, обаче, в известен момент започвате да осъзнавате, че човешкото общение не е достатъчно. Даже и най-добрият приятел не може да бъде около вас през цялото време. Те се преместват, отпадат или умират. Не винаги разбират това през което преминавате. Не винаги са верни и сигурни. Ако се опитате да посрещнете всичките си нужди от общение чрез човешки същества, вие сте обречени на постоянни копнежи
Но Бог не очаква ние да имаме само човешки приятели. Притчи 18:24 казва: „Има приятел, който се държи по-близко от брат.“ Евреи 4:15 ни казва, че Исус като беше „изкушаван всякак, като нас“, ни разбира напълно. Псалм 121:3 ни уверява, че нашият божествен Приятел е винаги на наше разположение: „Онзи, Който бди над вас няма да заспи.“
Вашият небесен Приятел винаги слуша. Той се съобщава свободно с вас, без прегради. Когато изразява привързаност, Той я мисли и дава. Той е търпелив към вашата незрялост, прощава ви когато Го онеправдавате и ви остава предан, даже когато го пренебрегвате за дълго време. Той е винаги верен.

ОСНОВА ЗА ДОВЕРИЕ
Една втора облага, която идва от подържането връзка с Христос и живеене в Неговото присъствие е свърхестествено доверие.
Общението е чудесно. Дори още по-чудесно е да знаеш Кой е твоят най-близък Приятел – Всемогъщият Бог, Създателят ти, крепителят на универса, способен да те укрепи да посрещнеш каквото и да се появи на пътя ти.
Когато бях млад тийнейджър и се учех да управлявам платноходката на моя баща, често вземах един по-голям от мен тийнейджър на открито в езерото Мичиган. Ако забележех застрашителни облаци да се движат към нас или вятърът започваше да се усилва, бързо свалях платната и се отправях към брега. Беше ми приятно да имам приятел със себе си. Общуването с другар беше приятно. Но в случай на буря, моя необучен екипаж не би ми бил от голяма полза.
При друг случай излизахме на разходка заедно с баща ми. Аз пак поставях румпела но с татко в лодката, аз вече не се боях, а желаех облаците и вятъра. Баща ми беше плувал по Атлантическия океан, беше преживял петдневен ураган и беше в състояние да се справи с всичко, което езерото Мичиган би ни поднесло. С него на борда, аз имах както общение така и доверие.
Когато се радвате на Божието присъствие в живота си, вие придобивате повишено познание за самоличността на вашия придружител, за Неговата сила и характер. Няма нещо трудно, с което Бог не може да се справи. Няма граници за силата Му. Животът не може да ви поднесе нещо, което да не можете да посрещнете с Бога.
Може сега да се радвате на безбурно плуване. И присъствието на Всемогъщия Бог като ваш придружител, може да не изглежда много важно. Но аз ви гарантирам, че животът ви няма да бъде свободен от бури – ничий не е. В периода от настоящия момент до деня на смъртта ви, вие ще трябва да вземете своя дял от сърдечна скръб, разочарование, изпитание и трагедия. С Божието присъствие в живота ви, ще можете да посрещнете тези бури с доверие.

ОБИЧАЙТЕ СЕ ЕДИН ДРУГ
Трета полза от практикуването на Божието присъствие е повишено състрадание към другите човешки същества.
Колкото повече време прекарвате с Христос, толкова повече започвате да действате като Него. Хората имат значение за Исус, а каквото има значение за Него то е от значение и за неговите последователи. Неговата грижа и съчувствие започват да ви се придават.
Вижте какво се случи с апостол Йоан. В един момент той искаше да унищожи цял град защото някои от неговите обитатели не искаха Исус да остане там (Лука 9:54). След един живот в Божието присъствие Йоан писа: „Който не люби не познава Бога, защото Бог е любов“ (1 Йоаново 4:8).
Или погледнете към Петър, апостолът, който дори след Петдесятницата не можеше да понася да общува с някои хора (Галатяни 2:11-14). Във всеизвестната си „стълба“ на християнските добродетели, той проследява как се развива христоподобния характер: „Приложете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие и на братолюбието си любов“ (2 Петрово 1:5-7). Чрез своята траеща цял живот връзка с Христос, Петър достигна до оценяване на братолюбието и любовта. Той позна, че Бог е който ни помага да растем в братолюбие и в същото време ни дава усета за Своето присъствие чрез съчувствието и любовта на други християни.
В последно време ми се наложи да пътувам много мили далеч от моя дом за да говоря на една конференция. Точно когато напусках моята хотелска стая, телефонът иззвъня. Беше един брат християнин от моя град. Беше ме проследил в дългото ми пътуване просто за да ми каже: „Искам да знаеш, че каквото и да правиш днес, Бог е с теб, също и аз. Стоя зад теб и се моля за теб.“
Чрез грижата на моя приятел, аз чувствах Божието присъствие през цялата конференция. И аз знаех, че моят приятел е способен да ми послужи, защото Бог присъстваше също и в неговия живот.
Това е един начин по който Христос съгражда Своето царство-чрез вливане Своето съчувствие в сърцата на всичките Си последователи, които след това служат един на друг и на целия свят. В Старият завет, Бог присъстваше в храма Си. След Петдесятницата, ние ставаме Негов храм (1 Коринтяни 3:16), и нашата загриженост спрямо тях им помага да разберат и почувстват Божието присъствие.

РАДВАЙТЕ МУ СЕ ЗАВИНАГИ
Това ни връща отново към Господната молитва: „Да дойде царството Ти и да бъде волята Ти както на небето, така и на земята.“ Каква е Божията воля?
• Да повярваме в Неговата любов и сила.
• Да дойдем при Него в искреност и доверие.
• Да разчистим преградите помежду ни, влючително и презаетост и прекомерна ангажираност.
• Да се вслушваме в Неговия тих и нежен глас и да му бъдем послушни, когато го чуем.
• Да живеем в Неговото присъствие и му се радваме вечно.
Молитвата е начинът да се превърнат теологичните сухи описания в топли, живи, лични реалности. Когато живеем в постоянно общение с Бога, нуждите ни биват посрещнати, вярата ни расте, любовта ни се разширява. Започваме да чувстваме Божия мир в сърцата си и спонтанно Го обожаваме.
Заедно със светите небесни същества, описани в Откровение, ние извикваме: „Достойно е Агнето, Което е било заклано, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит слава и благословение!… На Този Който седи на престола и на Агнето да бъде благословение и почит, слава и Господство до вечни векове!“ (Откровение 5:12,13).
Аз се наслаждавам в Господа през тези дни. Той отговаря на молитвите ми. Той ме облича в сила. Дава ми прозрение от Словото Си. Той води живота ми. Дава ми мили и любезни връзки. Той има чудесни неща, приготвени за мен.
Моят живот с Бога е непрестанно приключение, и то цялото започва с молитва. Редовна молитва, рано сутринта, насаме с Него. Молитва, която и говори и слуша.
Ти също можеш да се наслаждаваш на Господа, за което си бил създаден. „Винаги се радвайте; непрестанно се молете; благодарете при всички обстоятелства, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса“ (1 Сол. 5:16,17). Ти можеш да почувстваш Неговото общение, неговата способност, Неговото съчувствие. Той те поканва за един по-изобилен живот, и то сега.
ТИ СИ ТВЪРДЕ ЗАЕТ, ЗА ДА НЕ КАЖЕШ ДА!

ВЪПРОСИ ЗА РАЗМИШЛЕНИЕ И РАЗИСКВАНЕ
Към глава 15: ЖИВЕЕНЕ В БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ
1. Каква е връзката между молитва и живеене в Божието присъствие?
2. В разговорите ти с Бога,кой подход ти допада повече: рационалния или опитностният?
3. Как Бог е открил Своето присъствие в историята?
4. Открива ли ни Бог Своето присъствие и днес? Ако да, в какво това присъствие е различно днес от Божието присъствие в библейските времена? В какво е подобно?
5. Как можем да практикуваме Божието присъствие в живота си?
6. Какви ползи и облаги получаваме от практикуване Божието присъствие в живота си?
7. Какво ще ти струва, ако замениш миенето на чинии или косенето на ливадата с една аудиенция с Бога?
8. Кое е най-важното проникновение, което получи при изучаването на молитвата?