ЗАПЕЧАТВАНЕТО – 28 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

ЗАПЕЧАТВАНЕТО
В началото на святата събота на 5 януари 1849 г. ние се молехме в семейството на брат Белден в Роки Хил, щата Кънектикът, когато Светият Дух слезе върху нас. Бях отнесена в Светая Светих, където видях Исус все още да се застъпва за Божия Израил. На долния край на дрехата Му имаше редуващи се звънчета и нарове. След това видях, че Той няма да напусне Светая Светих, докато всеки човешки случай не бъде решен – било за спасение, било за унищожение. Видях, че Божият гняв не може да дойде, преди Исус да е приключил Своето дело в Светая Светих, преди да е съблякъл свещеническите Си одежди и да е облякъл дрехата на възмездието.
Тогава Исус ще се оттегли от мястото Си на Посредник между Бога и човека и Бог повече няма да мълчи, но ще излее гнева Си над отхвърлилите Неговата истина. Видях, че гневът на народите, Божият гняв и времето за съдене на мъртвите са три различни и независими помежду си неща, които ще следват едно след друго. Видях също, че Михаил не се е повдигнал; че времето на скръбта, каквато никога не е имало, още не е започнало. Сега народите се разгневяват, но когато завърши делото Си в светилището, нашият Първосвещеник ще се повдигне и тогава ще се излеят седемте последни язви.
Видях, че четирите ангела задържат четирите „ветрове“, докато не завърши Исусовото дело в Светилището, и тогава ще започнат седемте последни язви. Те ще разгневят грешните против праведните.
Грешните смятаха, че ние сме им докарали Божиите наказания и че ако успеят да освободят земята от нас, язвите ще престанат. Излезе указ светиите да бъдат избити, което ги накара да викат ден и нощ за спасение. Това бе времето на Якововата скръб. Тогава всичките светии викаха в душевна агония и бяха избавени чрез Божия глас. Сто четиридесет и четирите хиляди тържествуваха. Лицата им бяха осветени от Божията слава.
След това ми бе показана група хора, които плачеха и агонизираха. На дрехите им бе написано с големи букви „Претеглен си на везните и си намерен недостатъчен“. Запитах кои са тези хора. Ангелът каза: „Това са тези, които някога са почитали съботата, но после са се отказали от нея“. Чух ги да викат високо: „Ние вярвахме в Твоето идване и го проповядвахме със сила“. Но докато говореха, погледите им попадаха върху дрехите им, виждаха написаното и горко ридаеха. Видях, че бяха пили от дълбоките води и останалото бяха размътили с нозете си – бяха потъпкали съботата – и затова бяха претеглени на везните и намерени леки.
Тогава придружаващият ме ангел ме поведе отново към светия град, където видях четири ангела, летящи към портата на града. Тъкмо представяха златните си карти на ангела пред портата, когато видях друг ангел да лети бързо от мястото на най-голямата слава и със силен глас да вика и да размахва нещо в ръката си към другите ангели. Помолих придружаващият ме ангел да ми обясни това. Той отговори, че сега не мога да видя повече, но скоро ще ми покаже какво означава видяното.
В събота следобед един от нашите членове беше болен и пожела да се помолим за неговото оздравяване. Всички се съединихме в молитва към Лекаря, Който никога не е имал неуспешен случай. Докато изцелителната сила слизаше над болния и той оздравя, Светият Дух дойде над мен и аз бях взета във видение.
Видях четирима ангели, които щяха да извършат едно дело на земята и тъкмо се канеха да го започнат. Исус бе облечен в свещенически одежди. Той се взираше със състрадание към остатъка, след това вдигна ръце и извика с глас на дълбоко състрадание: „МОЯТА КРЪВ, ОТЧЕ, МОЯТА КРЪВ!“ Тогава видях една необикновено блестяща светлина да излиза от Бога, седящ на големия бял престол, и всичката да се излива над Исус. След това видях ангел да лети бързо с поръчка от Исус към четиримата ангели, които трябваше да извършат едно дело на земята. Той размахваше нещо в ръката си и викаше високо: „СПРЕТЕ! СПРЕТЕ! СПРЕТЕ! СПРЕТЕ! Докато не бъдат запечатани челата на Божиите служители!“
Запитах придружаващия ме ангел за значението на чутото и какво трябва да извършат четиримата ангели. Той ми отговори, че Бог задържа силите и че е възложил на Своите ангели ръководството над земните работи. И още, че тези ангели имат сила от Бога да задържат „четирите ветрове“, които те тъкмо искали да пуснат на свобода. Но докато освобождавали ръцете си и ветровете щели да задухат, милостивото око на Исус погледнало останалите незапечатани и Той издигнал ръце към Отца и Му напомнил за пролятата Си заради тях кръв. Тогава на друг ангел било поръчано да отлети бързо до четиримата ангели и да им поръча да задържат делото си, докато Божиите служители бъдат запечатани с печата на живия Бог върху челата.