Но има някои хора, които казват: „Марк, аз съм малко объркан. Аз мисля, че когато Исус е дошъл е казал да не се безпокоим за Десетте заповеди. Казал е само „Обичай Бога“ и „Обичай ближния си“ и това е всичко, което трябва да съблюдаваме.“ Е, добре. Не трябва да се тревожим от никакви човешки изказвания. Когато в Своята милост Исус влезе в едно любящо сърце, послушанието повече не е трудно, то става лесно. Нека да помислим за това. Някои хора имат много объркани разбирания по този въпрос.
В Матей 22:37-38 се казва: „Да възлюбиш Господа твоя Бог от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичкия си ум. Това е голямата и първа заповед.“ Знаете ли, че има хора, които винаги са ми казвали: „Марк, всичко, което трябва да правим, е да обичаме Бога. Не трябва да се безпокоим за Десетте заповеди. Просто само да обичаме Бога и да обичаме нашия ближен.“ Исус не е казал да отхвърлим Десетте заповеди. Моля, последвайте моите разсъждения. Казал ли е Исус, че Десетте заповеди трябва да бъдат отхвърлени? Той е казал: „Не мислете, че съм дошъл да разруша закона. Аз дойдох, за да го изпълня.“ Знаете ли, че тук Исус цитира Стария завет? Това не е Новият завет, но Той цитира Второзаконие 6:5, където се казва: „И да възлюбиш Господа твоя Бог от всичкото си сърце“ и стихът, който казва: „Обичай ближния се, както себе си“.
Но погледнете, какво казва Той: „Да възлюбиш Господа твоя Бог от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичкия си ум. Това е голямата и първа заповед.“ След това Той продължава: „А втора, подобна на нея, е тая: ‘Да възлюбиш ближния си, както себе си.’ На тия две заповеди стои целият закон и пророците.“ Той казва: „‘Обичай Бога’ и ‘Обичай ближния си.’ На тези две заповеди стои законът.“ Първите четири заповеди ми казват, как да обичам Бога. Последните шест заповеди ми казват, как да обичам своя съчовек. Така че, ако трябва да сведем цялата Библия до една дума, то това е „любов“. Ако трябва да я съберем само в два израза, те ще бъдат: „Обичай Бога“ и „Обичай своя съчовек“. Първите четири заповеди ми казват, как да обичам Бога. Последните шест заповеди ми казват, как да обичам моя съчовек. Така че наистина, ако съм човек, изцяло изпълнен с любов, аз съвсем естествено ще желая да се покорявам на Божия закон с неговите десет заповеди. „Обичай Бога“ и „Обичай своя ближен“ не ме карат да не се покорявам на Десетте заповеди, но те са основата на всичките десет заповеди.
Има хора, които се смущават от друго нещо. Те казват: „Марк, нека да те попитам нещо. Смущавам се от това, какво в действителност означава в Новия завет думите „Обичай Бога“ и „Обичай своя ближен“. Смущава ме всичко това – как мога да получа вечен живот. Защото аз мислех, че спасението идва по благодат, а за спасените по благодат единствения закон е законът на любовта. Аз мислех, че спасението е дар. А ти сега казваш, че се спасяваме чрез пазене на Божия закон? Ние придобиваме ли нашето спасение?“
Е, добре. В Римл. 6:23 се казва: „Заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.“ Можете ли да придобиете спасението чрез спазване на закона? Можете ли да заслужите своето спасение? Какво е спасението? Дар. Така, че спасението е нещо, което аз никога не придобивам. Спасението винаги е дар.
Сега чуйте, какво казва апостол Павел: „По благодат сте спасени“ (Ефес. 2:8). Наистина е така. Не сами, но това е дар от Бога. Спасението е единствено по благодат.
Пазим ли закона, за да заслужим нашето спасение или спазваме закона, защото идваме при Исус, Той ни спасява и ни води към послушание? Ние не сме спасени, защото пазим закона, но когато сме спасени, ние желаем да пазим закона. Действително това може да ви помогне да разберете. Преди известно време изнасях лекции в един град в щата Масачузец. Бях говорил и за закона. Два дни по-късно ми предстоеше среща и много бързах, понеже закъснявах. Затова натисках педала на газта, но забелязах, че жена ми става нервна. Тя ми казваше: „Скъпи, намали малко.“ Но аз й отвърнах: „Не се безпокой, мила.“ Имаше ограничение на скоростта 70 км/ч, но аз карах може би с 80 или 90. И както карах, забелязах край пътя мъж в синя униформа с шапка. Имаше спряна кола. И аз казах на жена си: „Познаваш ли този мъж?“ А тя ми отговори: „Не скъпи, но скоро ти ще се запознаеш с него.“
И така, полицаят вдигна палката си и ми даде знак да отбия в страни. Аз отворих прозореца и се усмихнах, а той ми каза: „Документите ви, моля!“ И аз извадих своята пасторска карта и му я подадох. А той отговори: „Пасторе, дайте си документите за правоспособност.“ Дадох му документите си за правоспособност и когато го видях, че се кани да попълни акт разбрах, че с мене беше свършено. И аз му казах: „Преди да ми попълните акта, мога ли да ви разкажа една история?“ И той много се зачуди, какъв е този проповедник. После каза: „Е добре, пасторе, стреляй!“ „Няма да стрелям – му отговорих, – ще ви разкажа история.“ „Давам ви две минути, пасторе.“ Тогава аз започнах: „Вижте, аз съм на ваша страна. Тъкмо говорих на аудиторията за нарушението на закона и за това, че гражданите са длъжни да се подчиняват на закона. Вие ги залавяте, след като вече са го нарушили, господине, а аз се опитвам да ги предпазя от нарушаване. Виждате ли, ние работим в един екип. И понеже сме колеги, не бихте ли могли да ми дадете благодат веднъж?“ И полицаят ме погледна и ми каза: „Е, добре, пасторе, ще ви дам благодат. Качвайте се в колата си и вървете.“
И така, под какво бях, когато наруших закона? Аз бях под закона и заслужавах какво? Веднъж, когато зададох този въпрос на една аудитория, една дама извика: „Смърт.“ „Почакайте малко, госпожо, – отвърнах, – аз не съм застрелял никого.“ Какво заслужавах, когато наруших закона? Заслужавах да ми напишат акт, нали? Но понеже ми бе дадена благодат, аз не бях под закона. Качвам се в колата и казвам: „Скъпа, не съм под закона, даде ми се благодат, да продължаваме! И увеличавам скоростта на 130 км/ч.“ Когато се качих в колата, вече не бях под закон, а под благодат. Ограничението бе 70 км/ч, но аз карах с 60. Аз бях под благодат, но трябваше да внимавам, да не наруша закона отново. Това не е ли съвсем просто?
Когато Христос умря на кръста, Той не направи това, за да продължавам да нарушавам Божият или човешките закони. Той не направи това, за да правя аз каквото си искам. Благодатта никога не води до неподчинение, но обратно – до подчинение. Тя не те кара да нарушаваш закона, но да го спазваш. Благодатта не те отвежда в робство на греха поради нарушението на закона, но те освобождава от него. В Божия закон ние намираме удовлетворение, намираме щастие и радост. Не законът бе прикован на кръста, но Исус. Той увисна там, защото ние нарушихме закона. Така че в подножието на кръста аз намирам прощение, намирам смисъл и благодат. Там откривам Неговата любов.
Но някой ще каже: „А апостол Павел?“ Бих искал да ме разберете добре. Какво означава да бъдеш под закона? Моля, следвайте ме внимателно. Римляни 6:14,15: „Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат. Тогава какво? Да грешим ли понеже не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!“ Нека да ви задам един въпрос. Казва ли Библията, че не сме под закон? Не ставайте нервни. Просто помислете за това, което ви питам. Казва ли такова нещо Библията? Да. Вижте, какво се казва: „Вие не сте под закон.“ Но казва ли Библията, че понеже не сме под закон можем свободно да го нарушаваме? Там се казва: „…понеже не сте под закона, а под благодат. Тогава какво? Да грешим ли…“ А какво е греха? Грехът е беззаконие или нарушение на Божия закон. „…защото не сме под закон, а под благодат – да не бъде!“ Така, че каквото и да значи изразът „да бъда под закон“ и „да бъда под благодат“, да си под благодат не означава да нарушаваш Божия закон, защото Библията казва: „Да не бъде!“
Но какво всъщност означава да бъда под закон. Апостол Павел обяснява това. Римляни 3:19,20: „А знаем, че каквото казва законът, казва го за ония, които са под закона, за да се затулят устата на всекиго и целия свят да се доведе под съдбата на Бога. Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха.“ Да бъдеш под закона означава, да бъдеш виновен, означава да бъдеш под законовата система на спасението. Или с други думи, да се опитвам да спася себе си. Това означава да се опитвам да живея праведен живот отделно от Христос. Да бъда под закона означава, че нямам познания за Христос, че нарушавам Неговия закон. Означава, че съм виновен, защото законът ме осъжда и аз продължавам да го нарушавам постоянно. Да бъда под закона означава да бъда под осъждение, да нося вина. Но когато дойда при Христос, вече не съм под осъждението на закона, който съм нарушил, но вече съм под благодат и съм опростен. Затова Библията казва в Римляни 3:31: „Тогава чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.“
Така че чрез вяра ние утвърждаваме закона. Моля, следвайте ме внимателно. Когато сме под закона и стоим далеч от Христос ние сме виновни и под осъждение. Но когато дойдем при Исус, вече сме под благодат и сме опростени. Той ни дарява ново сърце и ни прави способни да обичаме да се подчиняваме и да спазваме Неговия закон. И така, ние вече не сме под осъждението на закона, който сме нарушили. Римл. 8:1: „Сега прочее няма никакво осъждение на тия, които са в Христа Исуса, които ходят не по плът но по Дух.“ Ние вече не сме под осъждение. Терзанията на съвестта са отминали. Вината, която те смачква, която съкрушава духа и прогонва радостта, е отнета. Ние идваме при Исус и Той казва: „Дете мое, Аз зная, че ти не успя. Аз зная, че ти бе паднал. Дете мое, Аз зная, че когато ти бе далеч от Мен, много пъти се опитваше със собствени сили да вършиш добро, но нито веднъж не успя. Ела, дете Мое, Аз те очаквам. Ръцете Ми са протегнати към теб. Аз желая да те прегърна. Осъждението вече е отнето. Вината ти е премахната. Ти си напълно опростен. Моята благодат те опрощава. Но освен това аз ще предам на твоето сърце нов живот. Ще те направя способен да живееш по друг начин.“
Законът не те спасява, но неговата цел е да ти покаже, че имаш нужда от Спасител. В Римл. 3:20 се казва: „…понеже чрез закона става само познаването на греха.“ Законът ми показва, че съм грешник. В действителност законът е нещо подобно на огледало. Нека да предположим, че работя нещо по двигателя на колата си. След това влизам в къщи, но на носа ми има петно от грес, също на бузите и брадичката ми. И моята съпруга ми казва: „Скъпи, носът и бузите ти са изцапани с грес.“ А аз отговарям: „Не, няма никакъв грес по лицето ми, скъпа. Не усещам нищо.“ И тя ми казва: „Ела и се виж на огледалото.“ И аз отивам пред огледалото, усмихвам се и виждам голямо петно от грес тук и друго тук. И тогава аз се ядосвам на огледалото, свалям го от стената и го стъпквам. Сега проблема е решен – огледалото вече го няма.
Огледалото ми показва, че съм изцапан. Но аз се нуждая от нещо повече от огледало, което да ми каже, че съм изцапан. Имам нужда от сапун, за да измия лицето си.
Аз се нуждая от нещо повече, отколкото да разбера чрез Божия закон, че съм съгрешил. Аз имам нужда от Божията благодат, за да ме очисти от греховете ми. Божия закон ми казва, че съм паднал, а Божията благодат ми прощава падението и ме прави способен да живея нов живот. Забележете какво ни казва посланието на ап. Яков: „…ако някой е слушател на Словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа лицето си в огледалото; понеже се оглежда, отива си и завчас забравя какъв бе. Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянства, той като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител ще бъде благословен в дейността си.“
Библията казва: „…когато гледаш в огледалото на Божия закон…“ Тази вечер ти погледна ли в огледалото на Божия закон? Почувства ли, че не си бил честен, че понякога си измамвал, че не си морално чист? Почувства ли, че си имал бунтовно поведение, че не си живял в хармония с някои страни на Божия закон? Този закон, който ти си нарушил, те осъжда, но той също те води при Исус. И когато разбера, че съм изцапан, че съм непокорен, че съм съкрушил сърцето Му, аз прибягвам при Него и Той отнема от мен вината и осъждението. Той ми дава нов живот. Ние не чупим огледалото, когато ни казва, че сме изцапани. Така че отхвърлянето на Божия закон не е начина да се справим с вината. Някои хора казват: „Проблема с вината мога да разреша като отхвърля Божия закон и повярвам, че няма разлика между добро и зло.“ Но това само би задълбочило вината. Вината може да бъде „добра“ или „лоша“. Тя е „добра“, ако те води към разрешение на този проблем чрез Исус, ако те води към Спасителя. Законът ми показва, че съм грешник. Но вината от нарушаването на този закон, която тежи върху мен ме води при Исус. И аз коленича и казвам: „Господи, съгреших. Отнеми, моля Те, тази вина и това осъждение.“ И Христос наистина прави това. Библията ми казва, че когато се изправя, аз съм опростен, променен и преобразен. Аз съм способен да започна нов живот в Исус Христос. Приятелю, Исус протяга ръце към теб и ти казва, че животът ти може да бъде обновен!
„Но какво общо има това с книгата ‘Откровение’?“, ще кажеш ти. Ела с мен на о-в Патмос, за да видиш, как стария пророк Йоан пише книгата „Откровение”. Гледате мотив на св. Йоан, който се намира в една малка църква на о-в Патмос – там, където е написана книгата Откровение. Бог знаел, че в последните дни на човешката история в обществото ще се шири беззаконие. Затова Бог ни призовава да се върнем обратно – Откровение 12:17: „Тогава змеят (т.е. Сатана) се разяри против жената (която е символ на църквата – ще научим за това по-късно), та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса.“
Точно в последните дни Бог ще има хора, които ще Го обичат тогава, когато обществото се разпада поради неморалност. Откровение 14:12 – прочете с мен, моля: „Тук е търпението на светиите…“ Думата „светии“ означава „вярващи“, „търпение“ означава „издръжливост“. Продължаваме нататък: „…на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса.“ В последните дни на човешката история ще има хора с вяра във Исус, които ще Го обичат и ще Му служат поради вярата си. В едно време на сексуална неморалност, измама и присвояване, във време, когато законът се потъпква, Бог ще има хора, които ще спазват Неговия закон. Те правят това, не за да бъдат спасени, но защото вече са спасени и защото обичат Исус. Той е направил толкова много за тях и това, с което те се отплащат, е да живеят за Него. Той умря за тях, затова те живеят за Него. Те спазват Божия закон, защото вярват, че е справедлив. Вярват, че това е най-добрия и най-щастливия начин да се живее. За тях не представлява бреме да спазват този закон. За тях той не е някакво ограничаващо изискване. След като Бог е показал, как да живея чрез Десетте заповеди, аз бих желал да ги спазвам, защото знам, че моят небесен Баща няма да ми даде нито една заповед, която да ме направи нещастен. Всичко, което Той иска от мен, е за мое добро, защото Бог иска аз да съм щастлив. Безопасният път е да Го следваш и да Му се довериш. Той не само, че ни дава чудни дарове – прощение, милост и обновление на сърцето, но Той отдаде за нас самия Себе Си на кръста. Затова най-силният мотив за подчинение е този, че Христос увисна на кръста и гвоздеите бяха забити в ръцете Му, кръвта се стичаше по китките Му, тръненият венец бе поставен на Неговата глава. Най-силният мотив за подчинение е това, което Той е направил за нас.
По време на войната във Виетнам един млад войник казал следните думи на шестте свои другари от батальона: „Аз ви гарантирам, че всеки от вас ще се прибере у дома. Най-важното нещо за мен е да заведа всеки от вас благополучно у дома.“ Това било в края на войната. Те били обстрелвани от виетнамските войски, куршумите прелитали над главите им. Лейтенантът се изтеглил назад в един окоп. Излязъл един човек, втори, трети, четвърти…, но шестия останал там. Той бил прострелян в краката. Лейтенантът знаел, какво правят с пленниците. Знаел, как ги обесват на дърветата, знаел, как страдат пленените американски войници. Той казал: „Каквото и да става, аз ще отида и ще го спася.“ И така този лейтенант пълзял по корем под вражеските куршуми, достигнал до ранения войник, започнал да го дърпа и го довлякъл до окопа. Лейтенантът бил ранен в гърдите, в гърба и врата и починал веднага. Той отдал живота си за този войник. В края на войната родителите на младия лейтенант, който починал, искали да се срещнат с войника. Те му казали: „Искаме да те поканим на вечеря. Бихме желали да разговаряме с теб. Искаме да научим нещо за храбростта и героизма на нашия син.“ И така, той дошъл. Майката била приготвила чудесна трапеза. Но този млад мъж, когото сина на тези родители спасил във войната, през цялото време се смеел, шегувал се относно войната. Било ужасно преживяване. Държал се неприлично на масата, правел си глупави шеги… Когато вечерята свършила, бащата придружил този млад мъж до колата. Потеглил със свирещи гуми – заминал си неблагодарен. Бащата се върнал обратно в къщи, а майката седяла на дивана и плачела. Тя погледнала през сълзи и казала: „Нашия син, нашия скъп син – заради този ли умря?! Нашия син умря заради него?!“ Колко е неблагодарно да се отплатиш с толкова малко на някой, който е дал толкова много. Колко е неблагодарно да се отнасяш така лекомислено към този, който е умрял.
Когато си мисля, как Исус увиснал на кръста със стичаща се по лицето Му кръв, даде всичко за моето спасение, най-малкото нещо, което мога да направя, е да падна в нозете Му и да кажа: „Господи, искам да живея за Теб!“ Не мога да дам толкова малко на Един, Който е пожертвал толкова много. Той умря, за да мога да живея аз. Най-малкото нещо, което мога да направя, е да живея за Него. И в своята немощ, когато гледам към този закон и разбирам, че не мога да го спазвам, че моралните изисквания са прекалено високи, аз коленича до леглото си и поканвам Този, Който ми прощава и ми дава благодат, да влезе в моето сърце, да промени живота ми и да ми даде сили. Аз викам към Него: „Нуждая се от Теб, Исусе, всеки час.“ Слушайте, когато Стийв пее тази чудесна песен „Нуждая се от теб, всеки час“.

За тебе всеки час, о, Господи
о, как жадувам аз! Близо бъди!

От тебе се нуждая, много се нуждая!
Сега благослови ме, Спасителю!

Чувствате ли това тази вечер? Станете и запейте „От Тебе се нуждая всеки час“. Запейте всички в Америка и Канада.

Нека да се помолим. „Татко небесен, благодарим Ти за Исус! Когато мислим за смъртта Му на кръста, когато мислим за Този, Който е направил толкова много за нас, най-малкото с което можем да отговорим, е да отдадем живота си на Него. О, Татко, ние идваме при Теб и признаваме, че сме нарушили Твоя закон, признаваме, че сме съгрешили. Ние ти благодарим за Твоята благодат, за Твоята милост и за това, че Христос премахва нашето осъждане. Благодарим Ти, че отнемаш нашата вина, страха и безпокойството. Благодарим ти, Татко, че ни даваш ново сърце и ни правиш такива, каквито наистина искаме да бъдем. Подаряваш ни живота, който желаем. Татко наш, ние викаме към Теб с цялата си душа. Ние се нуждаем от Теб всеки час. Благодарим Ти за живия Христос в Неговото име! Амин.“