ИЗПИТАНО ЧРЕЗ СЛОВОТО – 03 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

ИЗПИТАНО ЧРЕЗ СЛОВОТО
Поради фанатизма, проявяван в делото на личности, изразяващи фалшивата претенция, че са вдъхновени от Бога, много добри хора се отнасят със скръбно подозрение и дори с неверие към твърденията на всеки, който има Божествено откровение. Но изследващият истината човек трябва да се пази в еднаква степен както от измамата на фалшиви пророци и учители, така и от грешката да не разпознае и признае истинския пророк. „Не презирайте пророчествата – пише апостол Павел. – Всичко изпитвайте, дръжте доброто“ (1Солунци 5:20, 21).
В съгласие с това наставление вярващите в Христос са увещавани безпристрастно да проверят доказателствата за Божествено ръководство в адвентното движение понастоящем и проявите на дарбите на пророчеството, свързани с това движение. Да се пренебрегне делото на Светия Дух, изявено чрез тази дарба, е гибелно. И все пак сме приканвани да бъдем нащрек срещу „фалшиви пророци, които ще дойдат… в овчи дрехи, но които отвътре са вълци грабители“. Дадена е и пробата, критерият: „По плодовете им ще ги познаете“.
Известно е, че никой не очаква да бере „грозде от тръни или смокини от бодили“, така и от долен измамник не може да се очаква неподправена истина и освещаваща сила. „Всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове. Не може добро дърво да дава добри плодове или лошото дърво да дава добри плодове… И тъй, по плодовете им ще ги познаете“ (Матей 7:15-20).
Активната дейност на Елена Гулд Хармон, известна след брака си като сестра Елена Вайт, покрива период от 70 години, от които 60 в Америка и 10 в Европа и Австралия. През това време тя бе удостоена с много откровения, за които вярваше, че са изпратени от Небето, и които се стараеше най-вярно да опише за наставление и назидание на църквата. Публикувани са и са получили световна популярност много томове от нейните писания. Милиони хора, убедени чрез Библията, че живеем в самия край на човешката история, с основание вярват, че Елена Вайт е инструмент, посредством който Бог е говорил чрез Духа на пророчеството на Своята църква „на остатъка“. Такава вяра със сигурност си заслужава да бъде разгледана и взета под внимание. За характера на делото на Е. Вайт трябва да се съди по собствения й живот, по нейните учения и по естеството на откровенията, които е получавала.
Елена Вайт винаги е желаела нейното дело и учения да бъдат изпитвани, проверявани и изпробвани чрез стандарта на Божието слово, както е разкрит в Свещените писания. „Нека свидетелствата да бъдат преценявани по техните плодове – пише тя. – Какъв е духът на учението им? Какъв е резултатът от тяхното влияние? […] Бог или поучава Своята църква, укорявайки грешките й и укрепвайки нейната вяра, или не. Това дело или е от Бога, или не е. Бог не участва в никакво партньорство със Сатана. Моето дело… носи печата на Бога или печата на неприятеля. По този въпрос не може да има половинчатост.
Когато Господ се е изявявал чрез духа на пророчеството. Миналото, настоящето и бъдещето са преминавали пред мен. Били са ми показвани лица, напълно непознати, и години след това съм ги разпознавала, когато съм ги виждала. Била съм събуждана от сън с усещане за неща, които преди са били представяни на моето съзнание. И аз съм писала и посреднощ писма, които са пресичали континента и са пристигали в момент на криза, спасявайки от голямо бедствие Божието дело. Това е била моята работа в продължение на много години. Една Сила ме е карала да изобличавам и укорявам неправди, за които не съм и помисляла. Това дело… отгоре ли е или отдолу? Онези, които наистина желаят да разберат, ще намерят достатъчно доказателства за своята вяра“ („Свидетелства за църквата“, т. V, стр. 671, 672).

Христовата служба – възвеличена
Въплъщението на Исус Христос – Божият Син, равен на Бога – „Христос във вас, надеждата на славата“ – е великата тема на Евангелието. „В Него обитава цялата пълнота на Божеството. И вие имате пълнота в Него“ (Колосяни 1:27, 2:9, 10). Приемането или отхвърлянето на тази жизненоважна истина е едно от определените от Бога тестове спрямо всяка личност, която твърди, че има дарбите на пророчеството.
„На всеки дух не вярвайте – пише апостол Йоан, – но изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци излязоха на света. По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповядва, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога; а никой дух, който не изповядва Спасителя, не е от Бога“ (1Йоаново 4:1-3).
Фалшивите пророци не възвишават Христос. По-скоро привличат вниманието към самите себе си. „Ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си“ (Деяния 20:30). За да постигнат това, те поучават по начин, задоволяващ плътския ум на онези, които в сърцата си „казват на гледачите: „Не гледайте“, и на пророците: „Не ни пророкувайте правото, но говорете ни ласкателно, пророкувайте измами“ (Исая 30:10). Тези така наречени пророци или учители са „от света; затова светски говорят и светът тях слуша“ (1Йоан 4:5).
В ученията на Елена Вайт Христос е признат и възвишен като единственият Спасител за грешниците. В тях се подчертава, че Христос е „Божият Агнец, Който взема греха на света“ и „чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим“ (Деяния 4:11, 12). В собственото си дело и работа за Господа тя даде пример на вярност към Божиите наставления, предадени от нея на братята й по служене:
„Христос разпънат, Христос възкръснал, Христос възнесъл се на небесата, Христос идещ отново – това трябва да смекчава, да радва и да изпълва ума на човек, който проповядва тези неща с любов и дълбока сериозност. Тогава проповедникът ще се изгуби от погледа и Исус ще бъде извисен. Въздигайте Исус, вие, които поучавате хората, въздигайте Го в проповед, в песен, в молитва. Нека всичките ви сили бъдат впрегнати, за да посочвате на смутените, обърканите, изгубените души „Божия Агнец“. Въздигайте Него – възкръсналия Спасител – и казвайте на всички, които искат да слушат: „Елате при Този, Който „ни е възлюбил и е пожертвал Себе Си за нас“. Нека науката на спасението бъде бремето, което ще лежи върху вас при всяка ваша проповед, а също и тема на всяка ваша песен. Нека тя се възнася нагоре при всяко умоляване и молитва. В проповядването си не вмъквайте нищо, което се опитва да замести Христос – мъдростта и силата Божии. Дръжте се за Словото на живота, като представяте Исус – единствената надежда на покаяните и единствената крепост на всеки вярващ. Разкривайте на смутените и отчаяните пътя на мира и показвайте благодатта и всемогъществото на Спасителя“ („Евангелски работници“, стр.159, 160).

„При закона и свидетелството“
Неприятелят на правдата винаги се е опитвал да накара хората да не зачитат изискванията на закона на Йехова. Чрез пророците Си от Своя страна Бог винаги се е опитвал да им помогне да осъзнаят задължителните изисквания на Неговия вечен и непроменим закон. За древния Божи народ е писано: „ЧРЕЗ ВСИЧКИТЕ ПРОРОЦИ и всичките гледачи Господ беше предупреждавал Израиля и Юда, казвайки: „Върнете се от злите си пътища и пазете Моите заповеди и Моите повеления съвършено според закона, който дадох на бащите ви и който ви пратих чрез слугите Си пророците“ (4Царе 17:13).
В днешното време, когато все повече се проявява тенденцията да се отхвърлят ограниченията на Божия закон, Елена Вайт безстрашно се е старала да представи на съвестите на хората светостта на Божиите изисквания. Непроменимостта на този закон и жизнено важната необходимост от послушание чрез силата на Христос на всяко от Божиите изисквания, включително и на четвъртата заповед, е било постоянно изтъквано в нейната публична работа. За връзката на закона с евангелието тя пише:
„В живота на Христос принципите на закона са ясно изявени. И когато Светият Божи Дух докосва сърцата, когато светлината на Христос разкрива на хората нуждата им от Неговата очистваща кръв и от оправдаващата Му праведност, законът все още е средство за довеждането им при Бога, за да могат да бъдат оправдани чрез вяра. „Законът на Господа е съвършен, обръща душата“.
„Небето и земята ще преминат – казва Исус, – но нито една чертица, нито една точка от закона не ще премине, докато не се сбъдне всичко.“ Слънцето, греещо на небето, солидната земя, върху която живеем, са Божии свидетели, че Неговият закон е непроменим и вечен. Дори и те „да преминат“, Божиите предписания ще останат. „По-лесно е земята и небето да преминат, отколкото и една чертица от закона да отпадне.“ Символичната жертвена система, която е посочвала Исус като Божия Агнец, е трябвало да бъде премахната при Неговата жертвена смърт. Но предписанията на Декалога са така непроменими, както е непроменим Божият престол“ („Животът на Исус Христос“, стр. 308).