Микеланджело
Знаете, ли че Микеланджело е роден през 1992 г.? Поради раждането му светът едва не бе обърнат с главата надолу. Ако сте само историк любител, а не компютърен спец, сигурно разбирате, че в това изказване има нещо неточно, тъй като всички историци и ценители на изкуството знаят, че Микеланджело е роден на 6 март 1475 г.
Но всички компютърни спецове знаят, че Микеланджело е роден на 6 март 1992 г. Става въпрос за вируса „Микеланджело“, а не за прочутия художник! Вирусът нанесе поражения точно в определения ден – 6 март 1992 г. В резултат на действието на този гениален и тайнствен електронен вирус хиляди и може би десетки хиляди компютри от цял свят излязоха от строя поради „заразяване“. Но благодарение на пресата и на обявяването на очакваната атака повечето компютри, включително и нашият в църквата „Пайъниър Мемориал“, бяха „прочистени“ навреме.
„Микеланджело“ обаче порази университета! Според един от компютърните специалисти семинарията пострада първа. Не бях никак учуден. След като художникът Микеланджело е създал толкова много творби с религиозно съдържание, нищо чудно, че вирусът „Микеланджело“ избра семинарията за начало!
Специалистите твърдят, че сега циркулират около 1200 компютърни вируси по цял свят. Държат се също като биологичните вируси и се възпроизвеждат изключително бързо. Създателите им? Ненормални спецове, изобретяващи поредици от електронни команди, с които навлизат в нищо неподозиращия компютър или хардуеър и след време унищожават файловете в електронната банка на паметта – хард диска.
Зловещи вируси, създадени за да инфилтрират и унищожават света на компютрите. Звучи ли ви познато? Не е ли историята на нашата планета проникната от вражески вирус, създаден в сърцето на този, който винаги е желаел да бъде не Микеланджело [Михаил-Ангел], а Архангел Михаил (Откр. 12:7)? Страстта на Луцифер била толкова голяма, че го довела до изхвърляне от небето поради вирусната му атака. Но да оставим настрана небето. Този фалшив Михаил, известен повече като Сатана или дявол, е вкарал унищожителния си вирус в човечеството. Много скоро – запомнете думите ми – ще дойде моментът, когато вирусът ще се активира и човечеството ще бъде хвърлено в тотален хаос – измамено и унищожено в деня на появяването на Луцифер като Михаил.

Последното изкушение
От загадъчните думи в един-единствен ред от Апокалипсиса проличава ужасната истина: „Поклониха се на звяра“ (Откр. 13:4). Нали знаете какво означава това? Означава, че последната мечта на Луцифер най-накрая ще се сбъдне. Мечтата, която се опита да осъществи чрез измамване на Исус в пустинята: „Ще ти дам цялата планета, всички царства на света, ако паднеш да ми се поклониш“ (виж Матей 4:9). Няма да има страдания, смърт, жертва, болка – ако просто ми се поклониш и ме наречеш „Господи“. Всичко ще бъде твое.
Луцифер не е забравил предложението си. След като Исус отказа – лошо! Все пак остава една цяла планета, която ще се хване на въдицата. Запомнете тези думи и ги вложете в душите си: Това отново ще се случи на планетата ни – пустинята на изкушението. То ще бъде последният страшен тест за земята. Измамата ще бъде завладяваща. Това ще стане и е толкова сигурно, колкото и фактът, че Откр. 13:4 се намира в Библията.
Но какво точно предстои? Свържете следващите два стиха и сами ще разберете какво ще се случи. „И не е чудно; защото сам Сатана се преправя на светъл ангел“ (2 Кор. 11:14). „Защото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена“ (Откр. 16:14). Иска ми се да добавя и трети стих – Исусовото предупреждение, записано в Матей 24:24: „Защото ще се явят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните.“
Последната измама е най-майсторската фалшификация. Каква ще бъде? Със сигурност ще е нещо повече от малко обявление във вестник: „Исус се върна на Земята и представя БЕЛИЯ КРЪСТ като символ на християнството. БЕЛИЯТ КРЪСТ дава истинската Божия светлина. Вземете си БЕЗПЛАТНО джобно издание на БЕЛИЯ КРЪСТ и лист хартия с молитва от Исус. Изпратете самоадресиран плик на адрес: Църквата на Второто пришествие…“ Следва адрес в Чикаго. Макар че това обявление е изпълнение на Исусовото пророчество за лъжехристите, трудно е да приемем, че то е от мащабите на последната сатанинска атака!
Ако свържем логично цитираните по-горе три стиха, не е трудно да разберем какъв ще бъде обхватът на последното изкушение.
Представям си, как там са застанали световноизвестни журналисти – Дан Радър, Том Брокоу, Питър Дженингс. Около тях е изпълнено с високо усъвършенствана техника. Камионите за сателитно излъчване са наредени броня до броня по протежение на целия булевард чак до подножието на стълбите към Капитолия. Техниците се блъскат един в друг, опитвайки се да оправят електронни кабели и свързващи сигнали. Гигантски телевизионни камери с мигащи червени светлинки „В ефир“ започват да насочват немигащите си очи към най-грандиозната изява на демонична изява, която някога светът е виждал. Ето го и НЕГО, може би издигнат на няколко метра над земята – същество с ослепителна светлина и зашеметяваща слава. Тайнствен посетител от невидимия свят, подобен на ярко слънце, се появява в столицата на последната световна свръхсила. Си Ен Ен и всички останали телевизионни компании предават на живо удивителната гледка.
Един след друг сенатори и конгресмени пристигат в елегантните си костюми. Те се нареждат по стъпалата на Капитолия. Там са и съдиите от Върховния съд, облечени в черните си съдийски одежди. Защо обстановката изглежда такава, сякаш политическият елит на Вашингтон се е събрал да чуе поредната президентска реч за състоянието на съюза. Но това, което чуват, е реч за състоянието на планетата, произнесена от съществото в горния край на стъпалата.
По тези стъпала са се наредили и най-известните религиозни ръководители. Лица, станали известни благодарение на редовната си поява по телевизионните екрани на Америка. Красноречиви, обаятелни, привлекателни, те също са получили покана за рандеву с вечността.
Тълпите са задръстили „Пенсилвания авеню“ и са се прострели чак до Капитол Мол. Хиляди са дошли в столицата, за да станат свидетели на безпрецедентното историческо събитие. Всички се надигат на пръсти, за да зърнат обещаното зрелище.
Черна лимузина, ескортира от лъскави мотоциклети и върволица полицейска коли, се приближава към Капитолия. Вратите се отварят и президентът на Съединените щати излиза от колата. Макар и популярен и нахакан, лидерът проявява плахост и колебливост, видими от телевизионните камери. Камерите регистрират всяка негова стъпка към върха на стъпалата. Докато хилядите видеокамери се насочват натам, светлината става толкова силна, че в прозорчетата им се вижда само едно бяло петно и блендите им се свиват до минималния си отвор.
Величественото същество се усмихва на приближаващия се президент и благодарение на Си Ен Ен целият свят става свидетел на историческия момент. „Добре дошъл, сине мой! Очаквах те. Дойдох за тебе. Приветствам всички мои чада от цялата планета.“ Съществото не се нуждае от някакъв специален знак, за да се обърне към насочените камери. „Добре дошли! Моят отец ви изпраща мира и любовта си. Идвам при вас от отца си. Обещах, че ще дойда. Вие се молихте и ето сега съм тук. Мир ви оставям, моят мир ви давам.“
Ръце с прободни рани се издигат нагоре и сякаш по даден знак законодатели, президент, журналисти и масите народ по булеварда се покланят на завърналия се Христос. „Христос е дошъл!“ Този мощен вик се издига като гръм към небето.
Чуйте, как това събитие е представено в книгата „Великата борба“:
„Венецът на най-драматичната измама ще бъде сам Сатана да се представи за Христос. Църквата отдавна изповядва, че очаква идването на Спасителя като осъществяване на нейните надежди. И великият измамник ще наподоби това идване. В различни части на земята той ще се разкрие пред хората като величествено същество с ослепителен блясък, приличащо на даденото от Йоан описание за Божия Син (Откр. 1:13-15). Обкръжаващата го слава е ненадмината. Смъртни очи не са виждали подобна. Във въздуха отеква тържествуващият вик: ‘Христос е дошъл! Христос е дошъл!’ Хората падат на земята да му се поклонят, а той вдига ръце и ги благославя, както Христос благославяше учениците Си, когато живееше на земята. Гласът му е тих и мек и в същото време много благозвучен. С благ, състрадателен тон представя някои от благодатните небесни истини, изречени от Спасителя; лекува болестите на хората, после, копирайки Христовия характер, заявява, че е заменил съботата с неделята и заповядва на всички да освещават деня, благословен от него. Сатана заявява, че упоритите в свято пазене на седмия ден оскверняват името му, защото отказват да слушат ангелите, които им изпраща със светлина и истина. Това е много силна, почти побеждаваща измама“ (с. 382, бълг. изд. от 1993 г.).
„И поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра; поклониха се и на звяра, казвайки: ‘Кой е като тоя звяр и кой може да воюва против него?'“
Спомняте си, че в Откр. 13 гл. са описани две сили. Можете да бъдете абсолютно сигурни, че дошлия „Христос“ ще се появи и пред базиликата на другата сила. Всъщност цялата планета ще се поклони на Луцифер като на Господ. Най-накрая мечтата му ще се сбъдне.

Те са в очакване
Заглавие във вестник „Чикаго трибюн“ от 8 март 1992 г. би трябвало да привлече вниманието на съвременния изследовател на Апокалипсиса: „Еврейска секта е убедена, че идването на Месия е предстоящо.“ Източник на информацията: Кфар Хабад, Израел. Продължих да чета:
„След края на годината, през която видяхме сгромолясването на съветския комунизъм и появяването на нов световен ред, изглежда е благоразумно да разгледаме възможността за едно предстоящо велико събитие, например идването на Месия. Голяма и влиятелна част от израелските ултраконсервативни евреи е убедена, че времето е дошло. Наскоро се появиха плакати и лепенки по коли, съобщаващи за скорошното идване на Месия. Мнозина вярващи са залепили върху паспортите си светлоотразяващи лепенки, предизвестяващи великото събитие.“
Те вярват, че Месия скоро ще дойде. Това като че ли е позор за нашето много по-малко ентусиазирано чакане на събитието. Вижте, как безстрашно говорят за идването на деня!
„Според равин Менахем Брод, говорител на [въпросната еврейска секта в Израел]… талмудските мъдреци също са казали, че идването на Месия ще бъде предшествано от дълъг период на мрак и объркване. [Звучи ли ви познато?] Знаем, че изминалите 70 години са този период. Преживяхме две световни войни и разпадането на комунизма. Никога преди не е имало такъв период на трудности и промени – казва Брод. – Прилича на детска игра, в която събирате елементите и постепенно цялата картина се разкрива. Всяко събитие, разгледано поотделно, не е особено важно, но когато ги свържете, виждате значението.“
Точно това се опитва да ни каже и Апокалипсисът! Ето че в неделен вестник се натъкваме на съобщение за еврейска секта, което свързва елементите от текущите събития. Толкова силна е тяхната вяра, че мнозина си носят специални телефонни сигнализатори, свързани с определен телефонен номер, по който ще им бъде съобщено кога Месия ще дойде.
Но макар че бързаме да ги похвалим как прилагат тази надежда в ежедневния си живот, пак имаме причина да се позамислим. Не е ли в хармония със стратегията на Луцифер да фалшифицира надеждата на всички големи световни религии? Не е ли логично да заключим, че е съвсем възможно измамникът да се яви на всички световни религии като техния очакван „спасител“?
В района на моята църква живеят представители на 80 националности, които са във връзка с родните си страни. Един приятел от Индия – Мелхиседек Пониа, преподавател по сравнителна религия в близкия колеж, ми даде малкото вестниче „Хиндуизмът днес“ от март 1992 г. На заглавката има надпис: „Хиндуистки семеен вестник, утвърждаващ дхарма и регистриращ съвременната история на близо милиард членове на една световна религия.“
Вниманието ми обаче беше привлечено от заглавието на първа страница: „Индия очаква идването на Вишну.“ Индусите вярват, че живеем в последната епоха и че Вишну, член на индуското триединство, ще се завърне на земята. Имало „все по-голям брой хора, които започват да вярват, че е дошло времето за ново раждане на Господ Кришна в Индия. Той е казал в Бхагавад Гита, че когато дхарма [пътят на праведността] стигне до упадък и човешките същества не могат да се върнат на високия пиедестал, който трябва да заемат, Той ще се превъплъти и ще осъществи тази задача.“
Не ви ли звучи и това познато? Когато положението на човечеството стане толкова безнадеждно, че не се вижда никакъв изход, ще се появи „спасител“, който да оправи нещата в нашата изгубена планета. Католици и протестанти копнеят за Исус. Евреите очакват Месия. Хиндуистите чакат Вишну – техния Господ Кришна. Мюсюлманите вярват, че Аллах ще дойде скоро. Яините и зороастрианците очакват боговете си.
Не е необходим докторат, за да се стигне до извода, че Луцифер подготвя сцената за последната си и най-голяма заблуда. Каква по-ефикасна стратегия би могъл да измисли този, който ще се яви като светъл ангел и ще се представи на духовно жадните множества за техния дългоочакван спасител?

Изпитанието
Имате ли представа какво значи да се обявите срещу това световно мнозинство и спокойно да заявите: „Не вярвам, че това е спасителят?“ Представете си, че това същество ви извика: „Ела тук, сине, дъще, ела, ела при мене. Не вярваш в мене? О, Тома неверни, ела тук, докосни раните и виж белезите ми. Блажени са тези, които като видят, повярват. Но що се отнася до тези, които отказват да повярват в мене, по-добре би било да не са се раждали. По-добре би било да си окачат воденичен камък на шията и да се хвърлят в морските дълбини.“ Разбирате, че Луцифер ще цитира Писанието селективно – както направи в пустинята. Ще цитира Библията и дори самия Исус, за да постигне целта си да измами целия свят и цялото християнство!
Тогава ще дойде големият въпрос: На какво да вярвам – на сетивата си или на Божието слово?
„Само прилежно изучавалите Писанията и приелите любовта на Истината ще бъдат защитени от мощната измама, запленила света. Чрез свидетелството на Библията те ще открият измамника в прикритието му. Времето на изпитанието ще връхлети над всички. Истинският християнин ще се открие именно чрез пресяването, предизвикано от изкушението. Здраво ли е основан Божият народ на Словото, за да не се поддаде на доказателството на сетивата си? Ще се придържа ли във време на криза към Библията и само към Библията?“ („Великата борба“, с. 382, бълг. изд. от 1993 г.).
Мисля си, колко чувствени, колко жадни за сензации сме станали. Изненадваме се, ако музиката няма някакъв чувствен подтекст. Чувстваме се излъгани, ако богослужението не е достатъчно драматично и занимателно. Защото сме поколение, израснало и подхранвано от видео културата на Холивуд и „Медисън авеню“. Станали сме толкова пропити от чувственото, че подобно на агнета, водени на клане, сме мамени от сетивата си в по-голяма степен, отколкото можем да признаем. Нападани ден и нощ от плакати, списания, телевизия, видео и стерео – списъкът е неизчерпаем.
Какво ще се случи с това поколение, когато преживее последната голяма измама – месмеричен монопол на картина, звук, миризма и докосване, които ще направят отрицателите да изглеждат побъркани в очите на хората. Как ще устоим тогава, ако не устояваме сега?
Точно като в академичния свят. Всеки добър студент знае, че не е възможно да се провали на тестовете и контролните, а накрая да си вземе изпита. Просто не става така! Знам някои студенти, които са се опитвали да постъпят по този начин. Прескачат тестовете, забравят си домашните, пропускат упражненията, не учат за контролните и след това се опитват да изкарат изпита! Майтап! Как ще се проявите накрая зависи от това, как се справяте с малките изпитания сега – не съм ли прав? Бил съм и студент, и преподавател. Всички знаем академичния закон: За да се приготвиш за големия изпит, трябва първо да изкараш малките.
Но разбирате, че име един, който не желае да изкарате малките изпити. Защото ако успее да ви попречи да се подготвяте сега, ще може да ви направи на глупаци в края. Затова във „Великата борба“ този проблем е описан толкова тревожно:
„Последната голяма измама скоро ще ни се открие… Фалшивото ще прилича толкова много на истинското, че ще бъде невъзможно да се разграничат едно от друго, освен чрез Свещеното писание… Само укрепените с библейските истини умове ще могат да устоят в последния голям конфликт“ (с. 364, 365, бълг. изд. от 1993 г.).
„Само.“ С-а-м-о у-к-р-е-п-е-н-и-т-е. Ужасно неприятна дума и израз. „Само укрепените с библейските истини умове ще могат да устоят в последния голям конфликт.“
Знам, че си мислите: „Хайде, пасторе. Какво се опитваш да направиш? Да обезсърчиш всички, така че да спрат да се опитват?“ Ни най-малко. Но разсъждавам на глас доколко сериозно някои от нас гледат на предстоящата криза. Преди време църквата проповядваше Апокалипсиса и други отрезвяващи пророчества. Но през годините започна да се проявява реакция срещу това, което се смяташе за негативна емфаза: „Все пак, ние се спасяваме чрез вяра, така че тя е единственото, от което се нуждаем. А пък на всичко отгоре изглежда, че ще мине доста време, докато се изпълнят тези пророчества.“
Е, вярвам, че това „доста време“ вече е минало. Разбира се, вярно е, че се спасяваме чрез вяра в Исус. Апокалипсисът провъзгласява тази славна истина! Но днес има мнозина, които просто използват „евангелието“ като фронт на типа християнство, наречен „Каспар Милктост“ – очаквайки нищо, но пропадащ във всичко. Можете до посиняване да си тананикате: „Само вярвай“, но ако вярата в Исус не е част от едно страстно упование в Него и радикално следване на принципите Му, каква е стойността на всички приятни и щастливи мелодийки? Никой не умира за дадена мелодия. Героите от Апокалипсиса са били и продължават да желаят да умрат за онова, което до такава степен е наситило живота им, че предпочитат да загинат, вместо да го загубят. За тях се казва: „Защото не обичаха живота си дотолкоз, щото да бягат от смърт“ (Откр. 12:11).
Дитрих Бонхьофер, млад лютерански пастор и теолог, екзекутиран от Хитлер в края на Втората световна война, написал едно вълнуващо изречение в класическата си книга „Цената на ученичеството“: „Когато призове някого, Христос му казва да дойде и да умре.“ Такава е била съдбата на милиони мъже и жени от всички векове. Милиони християнски мъченици със страстна вяра в Исус отказали да се поклонят пред изображенията на кесаря или пред римските образи. Ще има ли такова поколение в тази епоха на последната криза?
Апокалипсисът призовава такова поколение. Не е съвпадение, че по средата на гл. 12, 13 и 14 има ясен призив за „интензифициране“ на вярата.
• Гл. 12: „А те го победиха [змея] чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелстване; защото не обичаха живота си дотолкоз, щото да бягат от смърт“ (ст. 11).
• Гл. 13: „Тук е нужно търпението и вярата на светиите“ (ст. 10).
• Гл. 14: „Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса“ (ст. 12).
Апокалипсисът казва съвсем ясно, че само пребъдващата вяра може да оформи сърцата и да преведе последното поколение през последната и почти повсеместна измама.
Очевидно единственият начин, по който можем да устоим, е да се държим здраво за Исус. Също толкова очевидно е, че не трябва да чакате до края, за да се хванете за Исус! Църквата на последното време трябва да преживее „интензитет“ в „държането“, за да устои до идването Му.
Вярвам, че все по-голям брой мъже, жени, юноши и деца в цялата страна и по света решават наистина да се „хванат здраво“. Сърцето ми тръпне пред доказателството за това, което Христовият Дух започва да прави между нас, привличайки търсещите умове и сърца към едно по-дълбоко изучаване и познание за Бога чрез Свещеното писание.
Но какво да кажем за тези, които изглежда нехаят за приближаващия кризисен миг; тези, чийто живот сякаш е заплетен в паяжината на ценностна система, която много скоро ще се разпадне и ще бъде хвърлена в прахта? Какво да кажем за хората вътре и извън църквите ни, които поне външно изглежда са заети с изживяването на сегашния миг и само на сегашния миг? В живота им няма никаква подготовка за бъдещето. Няма внимателно, дълбоко и лично подготвяне, което надхвърля утъпкания коловоз на религиозните форми. Те като че ли не знаят, че Бог на Апокалипсиса умолява тази цивилизация чрез последния апел на милост. И какво от това, питам аз със загриженост, преминаваща в страх.

Призив за молитва
Възможно ли е да е дошло времето да се молим един за друг? Възможно ли е сега да е най-подходящото време да си отделите специално време за молитва и пост и искрено да търсите Божия дух – за себе си, за семейството си, за приятелите, за града, за умиращата цивилизация? Какво би се случило, ако поканите и други да се присъединят към вас – може би хора от църквата, в която ходите на богослужение. Какво ще стане, ако всички вие заедно решите да си определите един и същ ден, в който с усърдна молитва да се обедините в сърдечна просба към небесния Отец за обещаното Му благословение? Ще отговори ли Бог? Нека сам Исус отговори: „И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Светия Дух на ония, които искат от Него!“ (Лука 11:13).
„Колко повече!“ Точно за това „повече“ копнее църквата ни и светът. „Искайте и ще получите“, обещава Исус. В такъв случай защо да не искаме? Или може би за нас важи изказването на апостол Яков: „Нямате, защото не просите“ (Яков 4:2).
Преди няколко месеца църквата ни „Пайъниър Мемориъл“ се обедини в специален ден за молитва и пост. През онова денонощие отправихме молитва към Бога, състояща се от пет части. Нима това не е списък, който всички да приемем в този исторически час?
1. Светият Дух да се излее в сърцата на всички нас в много по-голяма мярка.
2. Тези, които все още не са усетили предстоящата криза, да бъдат внимателно доведени до разбиране на необходимостта от душевна подготовка – сега, днес.
3. Всички ние да бъдем водени през годината към едно по-пълно посвещение и духовна опитност с Христос.
4. Да изчезнат страховете ни и да получим сила от Духа, за да можем да започнем смело, но тактично да споделяме добрата вест за скорошното Исусово идване с други хора в работата, в класната стая или сред съседите си.
5. Бог да ни покаже, как искрено и ефективно да се възползваме от духовния тласък в града ни и по целия свят.

Бог е наше прибежище
Сега е часът. Бог е готов да затвори последната страница на човешката история. Но има и добра вест! Това не е час, от който да се страхуваме; това е време за вяра. Вяра в Бога, за Когото псалмистът заявява в Пс. 46: „Бог е нам прибежище и сила, винаги изпитана помощ в напасти. Затова няма да се уплашим… Господ на Силите е с нас; прибежище е нам Якововият Бог.“
Ето защо не се страхувам, нито пък трябва и вие да се страхувате! Предстояща криза? Да. Побеждаваща измама? Да. Всички изправени пред смъртта? Да. Но няма защо да се боим. Бог е с нас. „Бог е нам прибежище и сила, винаги изпитана помощ в напасти“.
Помислете за историята, разказана от Люелин Уилкокс в книгата му „Сега е времето“. Става въпрос за баща и малкото му момиче, които избягали в малко противобомбено скривалище в Англия по време на кулминацията на войната. В тази военна обстановка било очевидно, че трябва да прекарат нощта в подземната стаичка. Над тях царели смърт и разрушение. Всички били в паника и малкото момиче се уплашило.
Бащата я пъхнал в една от малките ниши в стената, след това загасил светлината и легнал на малка кушетка до другата стена. Но момичето не можело да заспи. Отгоре се чувал грохот, под земята било странно и необикновено и черните сенки плашели детето. Майка й била починала. То знаело, че много хора умират в този час. В тъмнината се почувствало отчаяно самотно.
Момичето не заплакало, но не след дълго не издържало и прошепнало: „Татко, там ли си?“
„Да, мила, тук съм. Сега заспивай“, тихо отговорил бащата.
Опитало, но не могло. Не след дълго тъничкият глас пак се обадил: „Татко, още ли си там?“
Бащата бързо отговорил: „Да, мила. Тук съм. Не се бой, просто заспи. Всичко е наред.“ Известно време царяла тишина и всеки бил погълнат от собствените си мисли.
Накрая, когато тишината и тъмнината станали непоносими, отново се чул тънкият гласец, изискващ уверение: „Татко, моля те, кажи ми само още едно нещо: лицето ти обърнато ли е към мен?“
В тъмнината бащата бързо отговорил: „Да, мила. Татко е тук и лицето му е към тебе.“ Само след миг момиченцето заспало с пълното упование на малко дете.
„Бог е нам прибежище и сила, винаги изпитана помощ в напасти. Затова няма да се уплашим“.
Добрата вест за предстоящата криза е: Лицето на нашия небесен Отец е обърнато към нас.
И точно това лице ще видим много по-скоро, отколкото предполагаме…

Веднъж годишно американският президент произнася реч, наречена „За състоянието на съюза“, в която се прави обзор на изминалия период и в общи линии се представят приоритетите на американската политика за следващата година.
„След това видях небето отворено и ето, бял кон и Оня, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно.
Очите Му бяха огнен пламък, на главата Му бяха много корони и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той, и беше облечен в дреха, попръскана с кръв; и името Му беше Божието слово.
И небесните войски, облечени в бяла дреха и чист висон, следваха подир Него на бели коне…
И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете и Господ на господарите…
Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам да отплатя на всекиго, според каквито са делата му. Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят.
Оня, Който свидетелства за това, казва: ‘Наистина ида скоро. Амин!’ Дойди, Господи Исусе!“ (Откр. 19:11-14,16; 22:12,13,20).