Красавицата и звярът – 2 (1-ва част) – Видях Исус да идва – Дуайт Нелсън

Историята й е от тези невероятни разкази, които заслужават да влязат направо в рубриката на Пол Харви!
Име: Евелин Глени. Възраст: 26 години. Професия: виртуоз по ударни инструменти. Дипломирала се е в престижната лондонска Кралска музикална академия. Започнала е професионална кариера, за която лекарите казват, че е невъзможна. Евелин удря, клати, дрънка или стиска повече от 600 музикални инструмента и е единствената в света солистка на ударни инструменти (от барабани до маримба, от ксилофони до кимвали, от тимпани до тамбурини).
Тази млада жена, говореща с тежък шотландски акцент и благословена със съвършени музикални дарби, създава история! Изнесла е първият солов рецитал на ударни инструменти в кралския „Албърт Хол“ в цялата история на Би Би Си. През ноември 1991 г. тази фермерска дъщеря създаде друг прецедент с гастрола си в центъра „Кенеди“ във Вашингтон.
Дебютът й с Лосанджелиската филхармония постигна зашеметяващ успех. Но тя изобщо не чува френетичните аплодисменти по време на изумителните си концерти. Евелин Глени е глуха. Свири на 600 инструмента, без да ги чува! Невъзможно?
Ето как е направила това възможно. Евелин Глени се научила да свири концертните си сола чрез фините вибрации на тона и височината, които чувства с тялото си. Обикновено сваля обувките си по време на концерт, за да усети вибрациите на дървената сцена.
Започнала да оглушава на 8-годишна възраст, а на 12 години съвсем загубила слуха си. Казвали й, че нищо не може да се направи. Тя обаче оставала до вратата на класната стая и слушала, как учителят й свири определени тонове, след което запомняла, как тези тонове вибрират по пръстите и китките й. Сега може да научи дълги и сложни музикални композиции просто като поставя магнетофон между коленете си. Озаглавила е наскоро написаната си автобиография „Добрите вибрации“. Харесва ми това заглавие!
Не става ли въпрос за един феномен? Не чува нито дума, но усеща вибрациите. Мисля си, дали това не е притча за света? Свят, който не може да чуе Словото, но усеща дълбоко в душата си вибрациите на предстоящия конфликт.
В настоящата книга се връщаме към някои от древните апокалиптични пророчества, чиито думи едва ли се чуват, нито пък някой има вече желание да ги слуша. Дори вие не можете да чуете думите им, но съм сигурен, че днес усещате вибрациите им – вибрации на пророческо слово, което най-накрая се изпълнява. Колко по-валидно е това за „Красавицата и звяра“. Истината е, че звярът отново е тук.

Звярът
Преди две години взехме сина ни Кърк и няколко приятели, за да посетим музея „Стъдбейкър“ в Саут Бенд, щата Индиана. Решихме да предприемем пътуване в сюрреалистичния свят на древните зверове. Чрез внимателно приготвени светлини и звуци огромните гумени праисторически чудовища се гърчеха, ревяха и се зъбеха със смразяващи кръвта ревове. И всичко това пред очите ни! Макар и да си казвахме, че всички тези неща са само електронни безжизнени кукли, ако щете ми вярвайте, те изглеждаха и звучаха като съвсем истински!
Представете си, как е реагирал престарелият апостол Йоан, когато за свой ужас видял във видение някакъв звяр, от който капе морска вода и чието туловище е брулено от морския вятър: „И видях звяр, който излизаше от морето, и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му десет корони, и на главите му богохулни имена. И звярът, който видях, приличаше на леопард, и краката му бяха като крака на мечка, устата му като уста на лъв; и змеят даде нему силата си, престола си и голямата си власт“ (Откр. 13:1,2).
Макар че изглежда като леопард, звярът има нокти на мечка гризли, зъби на лъв, седем глави и десет рога и от него тече морска вода. Но какво означава тази смесица?
„…и на главите му богохулни имена.“ Спомняте ли си, какво означава думата богохулство. Напразно изговаряне на Божието име. Родителите ми успяха да ми набият това в главата, още когато бях съвсем малък. Израснах в Япония и на 4-годишна възраст се върнах със семейството си в щатите за отпуската на родителите ми. Посетихме дядо и баба Нелсън в Ошауа, Канада. Спомням си, че там гледах по телевизията сериала за Тими Ласи. Тъй като Тими винаги казваше „гош“ и „джийс“, реших, че и аз мога да използвам тези думи. Когато ме чуха, родителите ми обясниха, че двете жаргонни думи всъщност са съкращения и ругатни, идващи от God (гош) и Jesus (джийс). Категорично ми беше забранено да ги изричам. Бързо разбрах, на какво се дължи забраната. Все пак никой родител не иска детето му да богохулства.
Гръцката дума за богохулство, използвана в Апокалипсиса, е blasphemia, откъдето идва и английската транслитерация blaspheme. Но забележете, как речникът разширява дефиницията: „Богохулно или скверно говорене за Бога или за свети хора и неща“. След това в речника е добавена и богословска нотка в термина богохулство: „Твърдения за притежаване на Божиите атрибути.“
Следователно какъвто и да е този звяр, сред другите си характеристики има и тази, че притежава Божиите атрибути и прерогативи. Има и нещо повече. Прочетете сами:
„И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя и цялата земя учудена отиде след звяра и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра; поклониха се и на звяра, казвайки: ‘Кой е като тоя звяр и кой може да воюва против него?’
И даде му се да говори и с устата си горделиво и богохулно; даде му се още власт да действа четиридесет и два месеца.
И отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули името Му и скинията Му, па и ония, които живеят на небесата.
И позволи му се да воюва против светиите и да ги победи; и даде му се власт над всяко племе и люде, език и народ. И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне“ (Откр. 13:3-8).
Разбрахте ли, колко време трае властта му? Четиридесет и два месеца. Според изчислението това е равно на три и половина години, т.е. 1260 дни. Но за кой период от време говори апостолът? Интересен факт е, че от времето на християнския писател Тихоний, живял в края на IV век, различни библейски учени приемат Божия ключ за разгадаване на пророчествата – пророчески ден е равен на действителна година (Езек. 4:6; Числа 14:34).
Следователно видяното от Йоан е символ на някаква сила, която ще контролира историята на християнската църква (това е и основната тема на Апокалипсиса – потресаващи символи на църковната история от времето на Голгота до Второто идване на Исус). Тази сила доминира църковната история цели 1260 години. Но кой (или по-точно какъв) е този звяр?
Като се придържаме много точно към вътрешните доказателства на пророчеството, какво можем да узнаем за звяра? Първо, дори от съвсем повърхностно четене на пророчеството е ясно, че звярът е символ на религиозна сила. Само религиозна институция би приела поклонението на целия свят (според стих 8) и би се опитала да се постави на мястото на Бога. Второ, ясно е, че звярът е политическа сила. Само политическа сила има трон, корони и световно господство (ст. 1 и 2). Трето, става въпрос за религиозно-политическа сила, която има глобално влияние. Следователно няма да сгрешим, ако разглеждаме този звяр като гео-религиозно-политическа институция.
Има и нещо повече. Пророчеството разкрива, че тази гео-религиозно-политическа сила, притежаваща световно господство повече от едно хилядолетие, получава рана (ст. 3) и е почти унищожена. Но за голяма почуда на хората раната зараства. След излекуването си тази сила възстановява своето глобално влияние. Накрая за тази сила се казва, че воюва срещу Божия народ (ст. 7).
Да резюмираме: гео-религиозно-политическа сила, която 1) доминира повече от 1200 години в историята на християнството; 2) неочаквано и тайнствено е ранена; 3) раната й заздравява; 4) получава световно господство.

Красавицата
Преди да идентифицираме докрай тази сила, трябва да споделя с вас нещо, което може би никога преди не сте разбирали, докато сте чели цитирания текст: звярът е нарочно направена фалшификация на Агнето от Апокалипсиса. Ако се вгледате по-внимателно, ще откриете седем паралела между звяра и Агнето. Кое е Агнето? Текстът от Откр. 5:6 не оставя съмнение за самоличността на този апокалиптичен символ, описан като „…стоеше [до Божия трон] Агне като заклано, което имаше седем рога и седем очи“.
Застаналите около трона пеят хвалебен химн на Агнето: „Достоен си… защото си бил заклан и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всяко племе, език, люде и народ“ (ст. 9). Агнето е апокалиптичен символ на нашия разпънат, възкръснал и възнесъл се Господ Исус. Забележете, колко стряскащи са паралелите между Агнето и звяра:
1. Както Агнето, така и звярът излизат от водата при започване на дейността си на земята: Агнето излиза от река Йордан при кръщението Си; звярът излиза от апокалиптичното море.
2. Както Агнето, така и звярът упражняват властта си три години и половина: Агнето за три и половина буквални години – времето на Исусовата служба на земята; звярът владее три и половина символични години (1260 дни/години).
3. Както Агнето, така и звярът са смъртно ранени; всъщност гръцката дума за „смъртоносния удар“ в Откр. 13:3 е идентична с думата, използвана за „закланото“ Агне в Откр. 5:6 и 13:8.
4. Както Агнето, така и звярът се връщат към живот (Откр. 1:18 и 13:3).
5. Както Агнето, така и звярът имат рогове: Агнето има седем рога (Откр. 5:6), а звярът – десет (Откр. 13:1).
6. Както Агнето, така и звярът получават почит и поклонение, на които само Агнето има право. (Интересно е, че описанието за всемирното поклонение пред звяра от Откр. 13:4 почти съвпадат с описанието на поклонението пред Бога в Изх. 15:11 и Пс. 35:10!)
7. Както Агнето, така и звярът се стремят да стигнат до всеки народ и племе, език и люде (14:6 и 13:7).
Разгледайте ги внимателно. Седем неоспорими паралела между Агнето и звяра – красавицата и звяра. Седем паралела, които с голяма сила изобразяват истината, че някой много упорито се опитва да бъде като Агнето и да изглежда като Него! Някой много упорито се опитва да заеме мястото на Христос. Всъщност гръцката дума „анти“ означава „вместо“, така че антихрист означава „вместо Христос“.
Някой се опитва тайно да заеме мястото на Исус. Някой, който е гледал с гордо око към Божия Син още от самото начало на бунта, наречен „Великата борба“. Някой, който е започнал война в небето и се е заклел да я продължи на Земята. Луцифер – змеят срещу Христос – Агнето. Откр. 13 гл. е описание на борбата между Агнето и Луцифер, между красавицата и звяра. Луцифер е толкова отчаян, че създава в християнската църква фалшификация чрез звяра – фалшификат, който трябва да прилича на Исус!
Преди да назовем името на звяра, трябва да отправя юридическото възражение: Никога не забравяйте, че Апокалипсисът описва определена сила, а не човек или народ; институция, а не човек; система, а не човешка душа.
Въз основа на това пророчество никой няма право да посочва свой съсед, приятел, колега или познат и да казва: „А, значи за тебе пише в Библията.“ Никога! Агнето е казало: „Не съдете, за да не бъдете съдени.“ Може така да стане, че накрая грехът, довел до падането на Луцифер, да унищожи и вашата душа – имам предвид черния грях на гордостта и себевъзвеличаването.

Но кой е звярът?
В библиотеката си имам поредицата книги „Пророческата вяра на нашите бащи“, написани от Лерой Фрум. В нея се проследяват тълкуванията на Апокалипсиса в историята на християнската църква – четиритомен труд, описан от д-р Уилбър Смит от теологичната семинария „Фулър“ като „безпрецедентен по своята изчерпателност, свежест и надеждност“.
Удивен съм да открия, колко са много на брой и колко единодушни са християнските автори изследователи на Библията в дългия период на църковната история, които са на еднакво мнение по въпроса за идентичността на гео-религиозно-политическата система. Можете да се върнете назад към Еберхард II, архиепископ на Залцбург (1200-1246 г.), за да откриете една дълга верига от учени, които са вярвали и проповядвали, че звярът от Апокалипсиса (и от „Даниил“) е папската институция в Рим.
Щом някой заключи, че звярът от Откр. 13 гл. символизира Римската църква, много лесно бива обвиняван, че това е проява на стереотипен протестантизъм – архаична добавка към средновековното мислене. (Между другото, в Апокалипсиса има предупреждение и срещу стереотипния протестантизъм, както ще видим в следващата глава.)
Все пак тези 1260 години Средновековие са вече минало. Сега светът е просветен и някогашните варварства не са на мода.
Така че какво толкова има във факта, че в 538 г.сл.Хр. обсадата на варварите на Рим е била разкъсана и римският епископ заел неоспоримото водаческо място в Католическата църква? (Рим бил обсаден през 538 г.сл.Хр. от остготите. За да помогне на католиците на Запад, Юстиниян, император на Източната част от Римската империя, изпратил армия, която да премахне обсадата и да освободи града. В резултат на това императорът дал възможност на Римската църква да изиска изпълнението на указа от 533 г.: „В съответствие с решенията на тези събори нареждаме най-светият папа на древния Рим да заема първо и най-видно място сред всички понтифи, а блаженият архиепископ на Константинопол, новия Рим, да заеме второ място след Светия апостолически престол на древния Рим, който да има предимство пред всички останали престоли.“ Господството на Рим било смъртоносно ранено 1260 години по-късно, когато Наполеоновия генерал Бертие, предвождащ френската армия, нахлул в Рим през 1798 г. и провъзгласил края на папското политическо господство, след което изпратил папа Пий VI във Франция, където папата умрял като политически затворник.) Какво толкова има във факта, че 1260 години по-късно в 1798 г. папството е било смъртно ранено и папата бил отведен в плен, където не след дълго умрял? Какво толкова има във факта, че по време на революцията на Гарибалди в Италия (1866-1870 г.) Римската църква била лишена дори от земите си и папата се превърнал в нещо като затворник във Ватикана? Какво толкова има във факта, че 59 години по-късно, на 11 февруари 1929 г., италианският диктатор Мусолини подписал конкордат с кардинал Гаспари, възстановявайки част от земите на църквата и по този начин още веднъж дал на папството статута му на международна гео-религиозно-политическа система? Какво толкова има в зарастването на раната? Какво толкова…
Въпросът не е: „Какво толкова?“ Въпросът трябва да бъде: „Кое е следващото събитие?“ Всеки читател на това апокалиптично пророчество не може да пренебрегне вълнуващото предсказание за предстоящо световно господство на същата сила, водещо до кулминацията на човешката история. Едва ли е стереотипен протестантски отговор разсъждението, как ще се изпълни това божествено пророчество.
Съвсем ясно е, че в тази част от Апокалипсиса Римската църква заема централно място. Вътрешните доказателства от 13 гл., идентифициращи католицизма, не могат да бъдат отхвърлени с лека ръка. Това пророческо описание на гео-религиозно-политическа сила, доминирала света повече от хиляда години на църковна история, не може да бъде отхвърлено лекомислено. Не можем да пренебрегнем и апокалиптичното предсказание, че същата тази институция ще упражни всемирно влияние в края на времето.