КЪМ МАЛКОТО СТАДО – 30 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

КЪМ МАЛКОТО СТАДО
Мили братя, на 26 януари 1850 г. Господ ми даде откровение, което искам да разкажа. Видях, че някои от Божия народ са неразумни, лениви и полубудни. Те не осъзнават времето, в което живеят, и че някои от тях са в опасност да бъдат пометени. Помолих Исус да ги спаси, да ги пощади, като им даде още малко време, за да видят ужасната опасност, в която се намират, и да успеят да се приготвят, преди да е станало твърде късно. Ангелът каза: „Унищожението идва като мощна буря“. Помолих го да се смили и да спаси хората, обикнали този свят, привързали се към своите притежания и нежелаещи да се лишат от тях и да ги жертват за изпращането на вестители, които да нахранят гладните и загиващите от липса на духовна храна хора.
Видях бедни човешки души да умират, без да са чули настоящата истина, а някои изповядващи, че вярват в нея, вместо да ги спасят, задържаха необходимите за разпространението на Божието царство средства. Тази гледка ми причини такава мъка, че помолих ангела да я скрие от очите ми. Видях, че когато Божието дело изискваше част от тяхното имущество, те се оттегляха също като богатия младеж, който дошъл при Исус (Матей 19:16-22). Но скоро непреодолимото бедствие ще връхлети и ще помете всичките им притежания. Тогава ще бъде твърде късно за жертване на земни блага и за събиране на небесно съкровище.
След това видях славния Изкупител, прекрасен и мил, как напусна царството на славата и дойде в нашия мрачен и самотен свят да отдаде скъпоценния Си живот, Той – Праведният за неправедните – понесе жестоки подигравки и хули, носи трънения венец и в Гетсимания взе на Себе Си товара на греховете на целия свят, докато едри капки кръв бликнаха от челото Му. Ангелът запита: „За кого?“ О, аз видях и зная, че това беше за нас! Заради нашите грехове претърпя всичко това, та чрез Своята скъпа кръв да ни изкупи за Бога!
След това отново ми бяха представени хората, които не желаеха да отделят от земните си блага, за да се изпрати истината за спасяването на загиващи души, докато Исус още стои пред Отца, пледирайки за тях със Своята кръв, със Своите страдания и Своята смърт и докато Божии пратеници чакат готови да им занесат спасителната истина, за да бъдат запечатани с печата на живия Бог. Трудно е за някои изповядващи, че вярват в настоящата истина, да направят дори и това малкото – да дадат на Божиите вестители от средствата, които Бог им е заел само за да бъдат Негови управители над тях.
Страдащият Исус, Неговата толкова дълбока любов, накарала Го да отдаде живота Си за човека, ми бяха представени отново; а също и животът на изповядващите се като Негови последователи, които имат благата на този свят, но смятат, че е твърде тежко да помогнат на спасителното дело. Ангелът каза: „Могат ли такива да влязат в небето?“ Друг ангел отговори: „Не, никога, никога, никога! Онези, които не се интересуват от Божието дело на земята, никога на ще пеят песента на изкупителната любов на Небето.“ Видях, че бързото дело, което Бог извършва на земята, скоро ще бъде приключено в правда и че вестителите трябва да бързат в търсенето на разпръснатото стадо.
Голямото пресяване е започнало и ще продължава. Всички, които не заемат решително становище за истината и не жертват за Бога и за Неговото дело, ще бъдат отсети. Ангелът каза: „Смяташ ли, че някой ще бъде накаран насила да жертва? Не, не! Приносът трябва да бъде доброволен. За да се откупи „нивата“, ще трябва да се пожертва всичко.“ Аз извиках към Бога да пощади народа Си. Някои от Божиите люде бяха слаби и умиращи. Тогава видях, че наказанията на Всемогъщия идват бързо и помолих ангела да говори на народа на своя език. Той ми каза: „Всички гръмотевици и светкавици на Синай няма да раздвижат онези, които не се оставят да бъдат раздвижени от ясните истини на Божието слово, нито вестта на един ангел би могла да ги пробуди.“
След това видях красотата и прелестта на Исус. Дрехата Му бе по-бяла и от най-чистата белота. Никакъв език не може да опише Неговата слава и възвишената Му красота.
Всички, които пазят Божиите заповеди, ще влязат през портите на града и ще имат право на Дървото на живота. Те винаги ще бъдат в присъствието на милия Исус, Чието лице свети по-силно от обедното слънце.
Вниманието ми бе насочено към Адам и Ева. Те ядоха от забраненото дърво и бяха изгонени от Едемската градина, а след това около Дървото на живота бе поставен огненият меч, за да не ядат от плода му и да станат безсмъртни. Дървото на живота осигуряваше постоянно безсмъртие. Чух ангел да пита: „Кой от семейството на Адам е преминал през огнения меч и е ял от Дървото на живота?“ Друг ангел му отговори: „Нито един от Адамовото семейство не е преминал през огнения меч и не е ял от това дърво; затова няма безсмъртен грешник. Съгрешилата човешка душа ще умре с вечна смърт – смърт, която ще трае вечно, от която няма надежда за възкресение. Тогава Божия гняв ще бъде удовлетворен.“
Светиите ще останат в светия град и ще царуват като царе и свещеници хиляда години. След това Исус ще слезе заедно с тях на Маслинената планина. Тя ще се раздели и ще стане огромна равнина, където ще се установи Божият град. Останалата земя няма да бъде очистена до края на хилядата години, когато неправедните мъртви ще бъдат възкресени и ще се съберат около града. Нозете им обаче никога няма да осквернят новата земя. Огън ще падне от Бога от небето и „ще ги пояде, ще изгори и корен, и клонка“. Сатана е коренът, а неговите чеда са клонките. Същият огън ще очисти и земята.