Лекуване на душата – 18 (2-ра част) – По стъпките на Великия Лекар – Елена Вайт (Елън Уайт)

Обещания за изцеление
“Господ изкупва душата на слугите Си! И от ония, които се уповават на Него, ни един няма да бъде осъден” (Пс. 34:22).
“В страха от Господа има силна увереност и Неговите чеда ще имат прибежище” (Пр. 14:26).
“Но Сион рече: Йеова ме е оставил и Господ ме е забравил. Може ли жена да забрави сучещото си дете, та да не се смили за чедото на утробата си? Обаче те, ако и да забравят, Аз все пак няма да те забравя! Ето, на дланите Си съм те врязал, твоите стени са винаги пред Мене” (Исая 49:14-16).
“Не бой се, защото Аз съм с тебе; не се ужасявай, защото Аз Съм твой Бог. Ще те укрепя! Да! Ще ти помогна. Да! Ще те подпра с праведната Си десница” (Исая 41:10).
“… които съм носил още от утробата и съм държал още от рождението. Даже до старостта ви Аз съм същият и докато побелеете, Аз ще ви нося. Аз ви направих и Аз ще ви държа. Да! Аз ще ви нося и избавя” (Исая 46:3, 4).
Хвала и благодарност
Нищо не допринася толкова много за укрепване и поддържане на тялото и на душата, както духът на благодарност и хвала. Да се противопоставяме на песимизма, меланхолията, недоволството е наш дълг, какъвто е дългът да се молим. Ако небето е целта на нашето странстване тук, как можем да вървим нататък като тълпа опечалени и по целия път към дома на Отца само да стенем и да се оплакваме?
Хора, изповядващи християнството, които постоянно се оплакват и според които веселото настроение и щастието са грях, нямат истинска религия. Души, които намират печално удоволствие във всичко меланхолично и тъжно в природата, които предпочитат да се заглеждат в увехнали листа вместо в прекрасните свежи цветя, които не виждат красотата на високите планински върхове и китните долини, които затварят душата си за веселите гласове на природата ­ такива души не пребъдват в Христос. Те събират мрак и тъмнина там, където биха могли да имат светлина, да имат Слънцето на правдата, напиращо да изгрее в сърцата им и да изцелява.
Често страдания може да помрачават духа ти. Тогава се опитай да не мислиш. Ти знаеш, че Исус те обича. Той разбира твоите слабости. Можеш да вършиш Неговата воля, като просто се оставиш в ръцете Му.
Природен закон е мислите и чувствата ни да се насърчават и укрепват, когато ги изразяваме. Докато, от една страна, думите изразяват мислите, от друга, мислите следват думите. Ако бихме давали по-голям израз на вярата си и се радвахме повече на благословенията, които знаем, че имаме ­ голямата Божия милост и любов, щяхме да имаме повече вяра и по-голяма радост. Никой език не може да опише, никой смъртен дух не може да схване благословението, което е резултат от оценяването на Божията доброта и любов. Дори и на земята можем да живеем в бликаща радост, която никога да не пресъхва, тъй като извира от потоците край Божия престол.
Затова нека научим сърцата и устните си да изказват хвала на Бога за несравнимата Му любов. Нека възпитаме душите си да се изпълват с надежда и да пребъдват в светлината, която грее от кръста на Голгота. Никога не бива да забравяме, че сме деца на Небесния Баща, синове и дъщери на Господаря на небесните множества. Наша привилегия е да имаме тиха почивка в Бога.
“И нека царува в сърцата ви Христовият мир… и бъдете благодарни” (Кол. 3:15). Забравяйки собствените си трудности и грижи, нека да благодарим на Бога за възможността да живеем за слава на името Му! Нека благословенията на всеки нов ден да будят благодарност в сърцата ни за проявите на Неговата любов и грижи. Отваряйки очи сутрин, благодарете Му, че ви е запазил през нощта. Благодарете Му за мира в сърцето ви. Отправяйте сутрин, обед и вечер благодарствени молитви към Небето, които да бъдат като сладко благоухание.
Когато ви питат как сте, не мислете за нещо печално и не го разказвайте, за да събудите състрадание. Не говорете за своята липса на вяра, за своите проблеми и страдания. Изкусителят се радва, когато чува такива думи. Говорите ли по подобен начин, прославяте него. Ние не бива да мислим постоянно за голямата сила на Сатана. Често сами се предаваме в ръцете му, говорейки за неговата мощ. Вместо това нека по-добре да говорим за несравнимата мощ на Бога, Който счита всички наши интереси за Свои. Говорете за неизказаната Христова любов и за Неговото величие. Цялото небе взема участие в нашето спасение. Божии ангели, хиляди по хиляди и десетки хиляди по десетки хиляди служат на онези, които трябва да станат наследници на спасението. Закрилят ни от злото и отпъждат силите на тъмнината, опитващи се да ни погубят. Нямаме ли причина да сме благодарни всеки миг, дори и когато трудности се изпречват на пътя ни?
Пейте хвалебствени песни!
Нека от устата ни се леят песни на хвала и благодарност! Когато бъдем изкушавани, вместо да даваме израз на чувствата си, нека с вяра да отправяме благодарствена песен към Бога.
“О, Боже, Тебе слава!

О, Боже, безценен е небесний Твой Дар,
Нам дал си Исуса ­ Спасител и Цар!

Алилуя, Тебе слава! Алилуя! Амин!
Алилуя, Тебе слава по целия мир!

Исусе, ний славим и Твойта любов!
Пролял Си за нас скъпоценна Си кръв!

И Тебе ний хвалим, о, Душе Свети!
На святост и истина извор Си Ти!”

Песента е оръжие, с което винаги можем да си служим срещу обезсърчението. Като разтваряме така сърцето си за светлината на Христовото присъствие, ще се радваме на здраве и на Неговите благословения.

“Славете Господа, защото е благ, защото Неговата милост трае довека! Така нека говорят изкупените от Господа, които Той изкупи от ръката на противника” (Пс. 107:1, 2).
“Пейте Му, славословете Го; говорете за всичките Му чудесни дела. Хвалете се с Неговото свято име; нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа” (Пс. 105:2, 3).
“Защото насища жадна душа и гладна душа изпълня с блага. Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, вързани със скръб и с желязо, защото се разбунтуваха срещу Божиите слова и презряха съвета на Всевишния. Затова смири сърцето им с труд; те паднаха и нямаше кой да им помогне. Тогава извикаха към Господа в бедствието им и Той ги избави от утесненията им; изведе ги из тъмнината и мрачната сянка и разкъса оковите им. Да славословят Господа за Неговата благост и за чудесните Му дела към човешките чеда” (Пс. 107:9-15).
“Защо си отпаднала, душе моя, и защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го славословя за помощта от лицето Му” (Пс. 43:5).
“… и като винаги благодарите за всичко на Бога и Отца в името на нашия Господ Исус Христос” (Еф. 5:20). Тази заповед е едно уверение, че дори и нещата, които сякаш са против нас, са за наше добро. Бог не би ни заповядал да благодарим за нещо, което би било лошо за нас.
“Господ е светлина моя и Избавител мой ­ от кого ще се боя? Господ е сила на живота ми ­ от кого ще се уплаша? Защото в зъл ден ще ме скрие под покрова Си, ще ме покрие в скривалището на шатъра Си… И ще принеса в скинията Му жертва на възклицания, ще пея, да! Ще славословя Господа” (Пс. 27:1, 5, 6).
“Изведе ме из гибелната яма, из тинята на калта и постави на скала нозете ми, та утвърди стъпките ми. Тури още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог. Мнозина ще видят и ще се убоят, и ще уповават на Господа. Блажен оня човек, който възлага упованието си на Господа, и не е склонил към горделивите, нито към ония, които коварно отстъпват” (Пс. 40:2-4).
“Господ е сила моя и щит мой, на Него е уповало сърцето ми и Той ми помогна. Затова се развесели сърцето ми и с песните си ще Го възхваля” (Пс. 28:7).
Да вършим добро
Една от най-съществените пречки за оздравяването на болните е вглъбяването им в самите себе си. Много от тях смятат, че всеки трябва да им съчувства и помага, докато всъщност онова, което им е нужно, е да отклоняват мислите си от себе си, като мислят и се грижат за други.
Често се отправят молитви за хората, сполетени от беда, за опечалените и обезсърчените ­ и това е редно. Трябва да се молим Бог да изпрати светлина в помрачените души и да утеши опечалените сърца. Но Той има особено благоволение към молитвите на онези, които сами вървят по пътя на Неговите благословения и Му позволяват да ги благослови. Докато отправяме молитви за страдащите, трябва същевременно да ги насърчаваме и те да помагат на хора, които са в по-голяма нужда от тях. Мракът ще изчезне от сърцата им, когато се опитат те да бъдат полезни някому. Когато се стремим да утешаваме другите с “утехата, с която ние самите сме утешени”, благословението се връща обратно върху нас.
Петдесет и осма глава от книгата на пророк Исая ни предлага лекарство за болестите на тялото и на душата. Ако искаме да бъдем здрави и жизнерадостни, трябва да изпълняваме дадените в този текст от Писанието правила. За служенето, което приема, и за благословенията от него Господ казва:
“Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш и да се не криеш от своите еднокръвни. Тогава твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще процъфти; правдата ти ще върви пред тебе и славата Господня ще ти бъде задна стража. Тогава ще зовеш и Господ ще отговаря; ще извикаш и Той ще рече: Ето Ме! Ако махнеш изсред себе си хомота, соченето с пръст и нечестивите думи; ако даруваш на гладния желаното от душата ти и насищаш наскърбената душа, тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне. Господ ще те води всякога, ще насища душата ти в бездъждие и ще дава сила на костите ти, и ти ще бъдеш като напоявана градина и като воден извор, чиито води не пресъхват” (Исая 58:7-11).
Добрите дела са двойно благословение ­ облагодетелстват с добро както извършителя, така и получателя. Съзнанието за доброто, което вършим, е едно от най-ефикасните лекарства за телесни и душевни заболявания. Когато сме удовлетворени от своя изпълнен дълг, когато сме направили някого щастлив, душата ни се чувства свободна и ведра, радостно чувство изпълва с нов живот цялото ни същество.
Нека болните, вместо постоянно да очакват състраданието на другите, да се стремят сами според възможностите си да помагат на нуждаещи се. Отдайте бремето на вашата собствена слабост, мъка и болки на състрадателния Спасител. Разтворете сърцето си за Неговата любов и я раздавайте щедро и на други. Помнете, че всички имат свои тежки изпитания и изкушения, на които им е трудно да се противостоят, и че можете да направите нещо, за да облекчите бремето им. Изказвайте благодарността си за благословенията, които имате. Покажете, че цените оказваното ви внимание. Нека сърцето ви бъде изпълнено с ценните Божии обещания и от тази съкровищница да излизат думи на утеха и подкрепа за ближните ви. Това ще ви обкръжи с атмосфера стопляща, въздигаща другите. Поставете си за цел да бъдете благословение за хората, които ви заобикалят, и ще откриете начин да бъдете в помощ както на собственото си семейство, така и на други.
Ако боледуващите се опитат да забравят себе си, като се грижат за други; ако изпълняват заповедта на Господа да служат на онези, които са в по-голяма нужда от тях, ще почувстват истинността на пророческото обещание: “Тогава светлината ти ще изгрее като зорница и здравето ти скоро ще процъфти.”