Търсене по ключови думи в книги от библиотеката
Нашата населена планета – 7 (1-ва част) – Открития в пророчеството – Марк Финли
В нашият свят мъже и жени се сблъскват в живота си с напрежение и отчаяние. В същност успокоителните таблетки станаха най-употребяваното лекарство в XX век. Голям брой хора вземат приспивателни, за да могат да заспят всяка вечер. През целия ден те вземат лекарства, за да придадат на живота си нормален вид. Един автор е казал: „Отчаянието е болестта на 90-те години.“ Хората се чувстват просто като листа, носени от вятъра, като едно малко камъче на брега на човечеството, като стъбло на тръстика, прегазена от някакъв камион. Животът им е безсмислен и безцелен. Къде можеш да бъдеш оценен? Къде можеш да откриеш смисъл, цел и посока в живота? Как можеш да се справиш в живота, когато изглежда, че се разпада, когато земята се тресе под краката ти, когато бракът ти се разтрогва, когато имаш проблеми със здравето и финансите, когато не се чувстваш добре?
Преди време, прочетох една история. Авторът, като преосмислил живота си, почувствувал, че не иска да живее повече. Бизнесът му вече не процъфтявал, както преди. Лекарят му казал, че има нужда от хирургическа намеса. Бракът му бил в сериозно затруднение. Започнал да пие. И точно в този ден решил: „Ще отида при моста вън от града и ще скоча“. Когато отишъл на моста, един полицай го забелязал и му казал: „Хей, спри, не скачай!“ Минувачите се насъбрали наоколо и слушали разговора между полицая и този човек, който искал да скочи. Полицаят казал: „Дай ми 15 минути и аз ще ти посоча всички причини, за да живееш. И аз ще ти дам 15 минути, за да ми посочиш всички причини, поради които искаш да скочиш. Дай ми 15 минути, за да те убедя да живееш.“ И тогава полицаят му посочил причини, за да живее, а човекът – всички причини, поради които искал да скочи. Тогава те и двамата скочили. Това щеше да бъде един забавен разказ, ако не бе един трагичен коментар за човешката раса.
Как да бъда оценен и да намеря смисъл в живота си? Къде да намеря вътрешен мир и удовлетворение всред това напрежение, което ни съкрушава. В книгата Йов 22:21 се казва: „Сприятели се сега с Него и бъди в мир. От това ще дойде добро за тебе.“
Вътрешният мир идва, когато се запознаеш с Бога, Който ни е създал. Тази вечер искам да ви взема на едно пътуване отвъд звездите и планетите. Едно пътуване в космоса. И там да открием тайни, които ще помогнат на теб и мен да получим мир, удовлетворение и смисъл в живота. Ще пътуваме до луната, нашия най-близък съсед, която е на разстояние около 380 хиляди километра – просто една крачка в Космоса. Припомнете си времето, когато първите астронавти се приземиха на Луната и стъпиха на нея. Нийл Амстронг каза: „Тази една стъпка на човека е една голяма крачка за човечеството“. Държи ли Космоса у себе си ключ, който да отключи пред нас въпросът за смисъла на живота? Помагат ли ни тайните на Космоса да разберем, кои сме ние? Откъде идваме? Защо сме тук? Тайните на Вселената крият ли у себе си ключ към придобиване на мир, ключ към преодоляване на стреса в живота? Подминаваме луната и пътуваме към слънцето, което е на разстояние 150 милиона километра. Но все още не сме отишли далече, защото слънцето е сравнително близък съсед. Сега продължаваме отвъд слънцето навътре във Вселената. Стигаме до първата звезда – Проксима Центури отдалечена на около 40 трилиона километра. Можете ли да схванете това? О, това е както да отидеш до съседа си зад ъгъла, само 40 трилиона километра. Нека се опитаме да опишем, колко голямо е това разстояние 40 трилиона километра. Ако пътувате с 40 000 км/ч, т.е. малко по-бързо отколкото, когато идвахте на срещата, ще ви отнеме 120 000 години, за да стигнете до тази звезда, и въпреки това ще се намирате в нашето съседство, понеже това е най-близката звезда. Космосът е едно величие, една необятност.
Древните хора гледали небето с онези примитивни телескопи, които не били много по-добри от човешкото око и преброили звездите. Те казвали, че има само 5119 звезди. Ако вие можете да преброите с невъоръжено око звездите във Флорида, Ню Йорк, Вашингтон или Канада при ясна нощ ще сте в състояние да изброите 5119. И тъй, ако не ми вярвате, утре вечер няма да имаме среща и ако нощта е ясна излезте и пребройте звездите във вашата област. Ако изброите 5118, сигурно сте пропуснали една. Моля, пребройте ги отново. Ако преброите 5120 – видели сте една двойна, значи имате раздвоено зрение. Моля ви, пребройте отново. И така, до какъвто и древен източник и научни книги да се допитате, те всички ще ви посочват все същото. Когато питали някой ученик: „Колко звезди има“, той отговарял 5119. Но ако дойдете с мен до един от най-големите телескопи в света, който се намира в Паломар, недалече от Южна Калифорния и погледнете през рефлектора – тези лещи с диаметър 5 метра ще можете да наблюдавате само в съзвездието Големия черпак се съдържат около 1 милион галактики. Всъщност един учен е изчислил, че там има 200 милиарда звезди. Чуйте какво се казва в Еремия 33:22: „…не може да се изброи небесното множество…“ Докато хората гледали нагоре към небето и казвали, че има 5119 звезди, Библията казвала: „…не може да се изброи небесното множество…“
Но нека да продължим нататък в необятното космическо пространство.
Продължаваме покрай тези 200 милиарда звезди към милиарди други звезди и милиарди галактики, които се движат в Космоса като огнен фойерверк. Те танцуват като балерини, когато се разминават. Приличат на състезатели в космическата нощ. Един учен е казал: „Ако вземете всички песъчинки от всички морски брегове в света и сумирате техния брой, ще можете да разберете колко са звездите.“ Желаете ли да дам домашна работа на вас, които сте във Флорида и се радвате на слънчевите лъчи? Вървете на брега, напълнете една кофа с пясък и пребройте песъчинките в нея. Умножете броя им по количеството, което се намира на вашия бряг и в света и ще разберете, колко са звездите. Това трудно се побира в ума. Проксима Центури е на 40 трилиона километра разстояние. Но умножете тези трилиони галактики и звезди, които се движат в космическото пространство.
Някои казват: „Виждал ли си някога Бога?“ Ако аз вървя по брега и видя стъпки по пясъка, ще знам, че някой е минал от там преди мен, макар и да не съм го видял. Когато гледам звездите и това необятно и безкрайно пространство, ума ми разбира за величието, необятността, безкрайността и могъществото на нашия Бог И когато гледам тези звезди да се разминават в небето като огнени фойерверки, както казва един учен, без да се сблъскват, аз се питам: „Кой ръководи звездите? Кой направлява планетите и ги контролира в орбитите им? Кой се е погрижил за танца на тези балерини – небесните звезди? Кой се е погрижил за тези скиори, които се разминават в небето?“ Помислете само! Понякога експлодират метеорити, но те се разминават в небето. Как става така, че нито един от тези метеорити не се е сблъскал и разрушил нашата планета, наречена Земя? Защо става така, че планетите следват постоянно своя курс и не се отдалечават в Космоса? Защо нашата планета постоянно обикаля в орбитата си без да продължава напред в Космоса, така че да замръзне от студ или пък да се приближи до Слънцето и да бъде опепелена? Както казва древният учен Галилео Галилей: „Целите небеса разкриват ред, замисъл и хармония. А когато има ред замисъл и хармония, би следвало да има непременно Създател и Бог държи тази земя в ръцете Си.“ Тя се движи на точно определено разстояние от Слънцето, за да не изгори, за да не се взриви и да не замръзне.
Същият Този Бог, Който е проектирал Небето; Този Бог, Който има план за Вселената, Този Бог има план и за твоя живот, приятелю. Библията казва в Колосяни 1:17: „Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява.“ Той трябва да е един силен Бог, за да направлява милиарди звезди. Трябва да е велик Бог, за да поддържа Марс, Юпитер, Плутон и Земята в орбитите им. Колко чуден Бог е Той! Колко могъщ Бог е!
Но приятелю, ако Той може да направлява планетите, Той може да ръководи и моя живот. Ако Той може да пази звездите от сблъскване и разруха, Той може да пази и моя живот от напрежение и разпадане. Ако Бог може да поддържа тези планети в орбитите им, то Той може да изпълни Своя план за живота ти. Твоят живот може да има смисъл и цел. Доктор Лаки казва в книгата си „Чудни светове“: „Мъртвата материя не може да бъде надарена с такива възможности, такъв ред, хармония и симетрия. Вселената не е случаен сбор от тела, които се движат без ред и система. Това е дело на едно Всемогъщество, на Небесния Бог. Навсякъде, където погледнеш, ти виждаш ред и прецизност. Виждаш план и замисъл. Този план показва, че трябва да има Един, Който е планирал и замислил.“
Спомням си един случай, когато трябваше да държа реч в руско общество от учени. То било изградено в бившия Съветски съюз от Хрушчов през 50-те години. Било наречено „Пушена“. Аз бях поканен да отида и да говоря там пред група биолози. В бившия Съветски съюз имаше някои градове, в които живееха единствено учени в дадена област, например само ядрени физици. Пушена бе град за биолози и в него те бяха около 15 000. Първата вечер лекцията трябваше да бъде: „Истинна ли е Библията?“ Втората вечер: „Бог ли е Исус Христос“, а третата бе за края на света. И аз трябваше да представя доказателства, че Библията казва истина. Не се тревожех за лекцията, но в края тези учени щяха да ми задават въпроси. Аз приех да говоря, само при условие, че тези учени ще записват въпросите си. Аз мислех, че ще бъдат 20 или 30 човека, но когато отидох в залата, там имаше може би около 1000 учени. Аз си помислих: „Ето стоя пред умовете на Съветския съюз.“ Започнах да се потя, стомахът ми се свиваше, сърцето ми биеше силно и преди да започна, трябваше да се успокоя. Казах им: „Нека първо да ви разкажа една история от Америка за един ядрен физик, който пътувал от един университет в друг и изнасял лекции по астрофизика. Но той изнасял едни и същи лекции в продължение на пет години, а и шофьорът му бил все същият през тези пет години. Лекцията била една и съща във всички университети. Един ден, когато вече бил изнесъл четири лекции му предстояло да изнесе пета. Шофьорът забелязал, че спи и му казал: „Хей, Дък, аз съм ти шофьор от пет години. Сега ще ти кажа, какво ще направим. Аз знам тази лекция. Позволи ми да прочета твоите записки и да я изнеса аз. А ти си сложи моята шофьорска шапка, седни отзад и спи.“ И така физикът казал: „Добре, нека опитаме.“ И той се преоблякъл като своя шофьор и седнал отзад, а шофьорът излязъл и изнесъл лекцията. В края последвали бурни аплодисменти. И след това шофьорът попитал: „Има ли въпроси?“ И един професор от университета станал и поставил един труден въпрос. А шофьорът, който стоял зад катедрата наистина бил затруднен, но той се усмихнал и казал: „Благодаря ви за този въпрос, той наистина е твърде лесен. Дори моя шофьор, който е там отзад, може да ви отговори.“
Така че аз казах на съветските учени: „Нямам нищо против да ми задавате въпроси, но ако ми зададете някой труден, ще помоля своя шофьор да отговори.“ И те се смяха. Изнасях лекциите в продължение на три вечери. Първият въпрос бе подобен на този: „Каква е разликата между Стария и Новия завет в Библията?“ Втория въпрос: „Какво казва Библията относно семейните проблеми?“ Третия: „Как можеш да се освободиш от вината?“ Те не ми поставиха нито един научен въпрос. Когато свърших лекцията една група учени се събраха около мен и аз им казах: „Тази вечер аз дойдох подготвен да отговарям на научни въпроси, но защо вие не ми поставихте такива?“ А те отговориха: „Виждаме, че атеизмът ни доведе до разруха. Ние искаме да научим нещо за този Бог, който има план за нашия живот“.
Представете си, че вървя по някоя улица на града и държа ръката си протегната напред. Мислите ли, че е възможно при една експлозия във фабрика за часовници един от тях да излети във въздуха и да падне точно на ръката ми? И ако ме попитате: „Марк, от къде взе този часовник?“ и аз ви отговоря: „Ами както си вървях по улицата стана експлозия, аз протегнах ръка и пружината и всички тези фини детайли, целият механизъм се събра…“, какво бихте отговорили? Вие бихте отговорили със сигурност: „Не, това въобще не е възможно, Марк!“
Вселената е много по-сложна, от който и да бил часовник. Тя разкрива хармония, замисъл и ред. Вижте какво се казва в Йов 22:12: „…Сега гледай височината на звездите, колко са на високо!“ Това необятно и безкрайно пространство ни говори за Този чуден Бог, на Когото служим.
Има една история за Наполеон. Една вечер той се разхождал по палубата на кораба, в който пътувал със своите моряци и войници и слушал техния атеистичен спор и как отричали съществуването на Бога. Наполеон им казал следното: „Господа, аргументите ви са много умни, но кой е направил всички тези звезди?“ И тогава Наполеон отишъл да си легне, като ги оставил да гледат към звездите. Когато излезете тази вечер, погледнете нагоре към звездите. Те са свидетелство за красота, ред, замисъл и хармония. Те са доказателство за Този чуден Бог, Който те е създал. Той е назовал всички звезди, не е забравил и твоето име. Ако Той е достатъчно мъдър и мощен, за да създаде звездите и да не ги забрави, Той не е забравил и теб. Когато се чувстваш самотен, погледни към звездите. Там има милиарди обещания, че Бог се грижи за теб. Ако се чувстваш самотен погледни към звездите, всяко едно тяхно потрепване ти казва: „Бог те обича.“ Казва ти, че има един Архитект на Вселената, че има план за Всемира. И въпреки, че животът ти изглежда объркан, въпреки, че животът ти изглежда изпълнен с проблеми, Бог – Създателят на Вселената все още се грижи. Пс. 19:1-3: „Небесата разказват славата Божия и просторът известява делото на ръцете Му; ден на ден казва слово и нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им.“ Навсякъде по света звездите свидетелстват за Този Бог, Който се грижи, за Този Бог, Който е създал света. Този свят не е плод на биологична случайност. Ти и аз не сме еволюирали от мъртвата материя. Този замисъл ни говори за един Архитект. Този разумно замислен свят сочи към един разумен и велик Архитект. Библията казва Бит. 1:1: „В началото Бог създаде небето и земята“. Този свят не е плод на случайност и твоят живот не е плод на случайност. Ти не си просто сбор от гени и хромозоми, които са се събрали случайно. Един Бог те е оформил и ти е предал вид. Той е планирал цвета на косата ти, тена на кожата ти, цвета на очите ти. Той е вложил в тебе генетичната формула на твоята личност.
О, приятелю, ти си нещо уникално, ти си специален, изключителен, не просто кожа, покриваща кости, ти не си генетична случайност. Ти си нещо особено. Ти знаеш, че звездите нямат разум, но ти наистина имаш. Един разумен Бог те е създал със разум, за да можеш да върнеш своята любов на Него. Нека да се върнем при сътворението на света. Бог каза и стана. Той заповяда и се утвърди. Кой е поставил граници за приливите? Цялото творение разкрива ред, симетрия и замисъл. Как става така, че можем да предвидим, кога утре ще бъде приливът и отливът? Как става така, че можем да го предскажем за по-следващия ден. Това може да се направи за предстоящите шест месеца. Съществуват седмични и месечни карти за приливите и отливите. Кой е установил границите за приливите? Кой е подредил в такъв ред Вселената? Помислете за изкусната екосистема. Вали сняг и като вали, снегът пада върху планините, там се топи, стича се в красивите езера и реки, и тези реки се потапят през провинциите, които ги подхранват и така цветята разцъфтяват. Помислете за изкусната екосистема. Вали сняг. Той пада в планините. После се топи и отива в красивите реки и езера. И след това тези реки текат през полето и напояват земята и цветята разцъфват. Помислете за тази чудна екосистема. Когато дъждът пада в реките, те се вливат в моретата. Те носят радост. Знаете ли, че снегът се топи и водите се вливат в реките, а от там в моретата? И същата тази вода се изпарява и се връща обратно в системата. Тя не се създава отново, но се движи в кръговрат. Кой е създал такава изкусна екосистема в света, която да осигурява непрекъснат кръговрат на водата и така освежава земята?
Цялата природа разкрива Един изкусен Архитект. Цялата природа разкрива Един Бог, Който е замислил този свят – от реките и езерата до най-малките капчици вода върху стръкчетата трева. Има красота, има замисъл. И Бог, Който е положил толкова грижи при замислянето и на най-малките капчици вода, ще устрои и твоя живот, за да бъде щастлив и радостен? Същия този Бог, Който създаде светлина сред тъмнината, може да пропъди тъмнината в твоята душа. Същият Бог, Който прави слънцето да изгрява сутрин, може да направи слънцето да изгрее и в твоя живот. Знаете ли, че водата, която пиете е по-стара от пирамидите? Тя е част от една деликатна екосистема. Същия Бог, Който украсява пейзажа с лалета и цветя, може да украси и твоя живот. Този Бог желае да донесе радост в живота ти. Този Бог е Архитект. Тази космическа сила е замислила всичко така съвършено, че да радва душата ти. Бихте ли си поели въздух сега и бихте ли издишали! Виждате ли? Ние дишаме ни най-малко да се замислим, че го правим, нали? Но кой е създал химичната формула на въздуха? Знаете, че въздуха се състои от азот, кислород, аргон и въглероден двуокис. Какво щеше да стане, ако във въздуха нямаше никакъв азот или кислород? Какво щеше да стане ако въздухът се състоеше само от въглероден двуокис? Кой е уравновесил химическата формула на въздуха така съвършено, като е поставил у теб и у мен съвършени дробове. По цялата земя виждаме доказателства за съществуването на Този Бог, Който те обича толкова много и Който е уравновесил така точно формулата на въздуха, та ние дори не се замисляме.
В Йов 12:10 Библията ни казва: „В Неговата ръка е животът на всичко живо и дишането на цялото човечество.“ Твоя дъх е в ръцете Му, защото ако химическия състав на въздуха беше малко по-различен, всички щяхме незабавно да умрем. Какъв Бог имаме! Той постоянно мисли за нас. А какво да кажем за слънцето? Какво щеше да стане, ако не бяхме на разстояние 150 милиона километра от слънцето, а 500 милиона? Щяхме незабавно да замръзнем. Какво щеше да стане, ако то бе на 15 милиона километра от нас? Тогава щяхме незабавно да изгорим. Кой постави слънцето на точно определено разстояние от земята? Кой е установил граници за приливите? Кой е съставил химичната формула на въздуха? Ако Той е бил толкова загрижен при създаването на слънцето, водата и въздуха и е направил земята дом на Своите творения, Той трябва да е загрижен и за твоя живот. Той трябва да е загрижен за твоето бреме, твоите трудности, твоите желания и за страданията ти. Когато погледнем на еволюционната теория от много научни страни виждаме, че тя е безсмислена. Еволюцията представя всичко като случайно станало. Тя също казва, че видовете не се развили „според вида си“, но имало вариации. Но когато гледам природата, виждам, че от житните посеви се получава жито, всеки вид ражда според вида си. Сигурно никога не сте очаквали от едно хубаво ябълково дърво да ви роди грозде. Когато гледаме природата, там всеки вид ражда според вида си, точно така, както ни казва Библията. Точно както Бог има замисъл и план за природата, Той има план и за твоя живот. Нека да погледнем една снежинка. Тя е невероятна. Знаете ли, че всяка една снежинка е с различна форма? Ако не ми вярвате, вие които се намират на север в Онтарио свалете очилата си, когато излизате тази вечер и оставете снежинките да падат на тях. След това ги разгледайте под микроскоп. Казаха ми, че шведските производители на дантела нямало нужда да се тревожат, че може да се повтори някой от моделите, понеже те ги вземали от моделите на снежинките. И тъй като всяка снежинка е различна, то и всеки от моделите дантела е различен. Какъв Бог имаме!
Ако Този Бог е замислил и оформил така внимателно снежинката, приятелю, Той има план и за теб. Но ти ще кажеш: „Почакай малко, предстои ми развод, сърцето ми е съкрушено! Почакай малко, наскоро ходих на изследвания и този тумор в дробовете ми бе определен като злокачествен! А аз дори не съм казал на децата си, че имам рак. Ти казваш: „Пасторе, осъзнавам, че има Бог, но аз съм безработен.“ Ти казваш: „Разбирам, че има Бог, но се чувствам толкова потиснат и обезсърчен.“ Този Бог, Който е създал снежинката с такъв безкраен замисъл, с такава прецизност, точност и симетрия, приятелю, дошъл ли си при Него, при Създателят на цялата Вселена; Онзи, Който е поставил звездите в Космоса; Онзи, Който е създал планетите; Онзи, Който ги държи в орбитите им; Онзи, Който казва на вълните: „До тук ще идвате, но не по-нататък“? Когато дойдеш при този Бог тази вечер, Той ще въдвори ред в твоя живот. Той ще направи хармония от безредието в живота ти. Цялата природа говори за замисъл.
Преди време, прочетох една история. Авторът, като преосмислил живота си, почувствувал, че не иска да живее повече. Бизнесът му вече не процъфтявал, както преди. Лекарят му казал, че има нужда от хирургическа намеса. Бракът му бил в сериозно затруднение. Започнал да пие. И точно в този ден решил: „Ще отида при моста вън от града и ще скоча“. Когато отишъл на моста, един полицай го забелязал и му казал: „Хей, спри, не скачай!“ Минувачите се насъбрали наоколо и слушали разговора между полицая и този човек, който искал да скочи. Полицаят казал: „Дай ми 15 минути и аз ще ти посоча всички причини, за да живееш. И аз ще ти дам 15 минути, за да ми посочиш всички причини, поради които искаш да скочиш. Дай ми 15 минути, за да те убедя да живееш.“ И тогава полицаят му посочил причини, за да живее, а човекът – всички причини, поради които искал да скочи. Тогава те и двамата скочили. Това щеше да бъде един забавен разказ, ако не бе един трагичен коментар за човешката раса.
Как да бъда оценен и да намеря смисъл в живота си? Къде да намеря вътрешен мир и удовлетворение всред това напрежение, което ни съкрушава. В книгата Йов 22:21 се казва: „Сприятели се сега с Него и бъди в мир. От това ще дойде добро за тебе.“
Вътрешният мир идва, когато се запознаеш с Бога, Който ни е създал. Тази вечер искам да ви взема на едно пътуване отвъд звездите и планетите. Едно пътуване в космоса. И там да открием тайни, които ще помогнат на теб и мен да получим мир, удовлетворение и смисъл в живота. Ще пътуваме до луната, нашия най-близък съсед, която е на разстояние около 380 хиляди километра – просто една крачка в Космоса. Припомнете си времето, когато първите астронавти се приземиха на Луната и стъпиха на нея. Нийл Амстронг каза: „Тази една стъпка на човека е една голяма крачка за човечеството“. Държи ли Космоса у себе си ключ, който да отключи пред нас въпросът за смисъла на живота? Помагат ли ни тайните на Космоса да разберем, кои сме ние? Откъде идваме? Защо сме тук? Тайните на Вселената крият ли у себе си ключ към придобиване на мир, ключ към преодоляване на стреса в живота? Подминаваме луната и пътуваме към слънцето, което е на разстояние 150 милиона километра. Но все още не сме отишли далече, защото слънцето е сравнително близък съсед. Сега продължаваме отвъд слънцето навътре във Вселената. Стигаме до първата звезда – Проксима Центури отдалечена на около 40 трилиона километра. Можете ли да схванете това? О, това е както да отидеш до съседа си зад ъгъла, само 40 трилиона километра. Нека се опитаме да опишем, колко голямо е това разстояние 40 трилиона километра. Ако пътувате с 40 000 км/ч, т.е. малко по-бързо отколкото, когато идвахте на срещата, ще ви отнеме 120 000 години, за да стигнете до тази звезда, и въпреки това ще се намирате в нашето съседство, понеже това е най-близката звезда. Космосът е едно величие, една необятност.
Древните хора гледали небето с онези примитивни телескопи, които не били много по-добри от човешкото око и преброили звездите. Те казвали, че има само 5119 звезди. Ако вие можете да преброите с невъоръжено око звездите във Флорида, Ню Йорк, Вашингтон или Канада при ясна нощ ще сте в състояние да изброите 5119. И тъй, ако не ми вярвате, утре вечер няма да имаме среща и ако нощта е ясна излезте и пребройте звездите във вашата област. Ако изброите 5118, сигурно сте пропуснали една. Моля, пребройте ги отново. Ако преброите 5120 – видели сте една двойна, значи имате раздвоено зрение. Моля ви, пребройте отново. И така, до какъвто и древен източник и научни книги да се допитате, те всички ще ви посочват все същото. Когато питали някой ученик: „Колко звезди има“, той отговарял 5119. Но ако дойдете с мен до един от най-големите телескопи в света, който се намира в Паломар, недалече от Южна Калифорния и погледнете през рефлектора – тези лещи с диаметър 5 метра ще можете да наблюдавате само в съзвездието Големия черпак се съдържат около 1 милион галактики. Всъщност един учен е изчислил, че там има 200 милиарда звезди. Чуйте какво се казва в Еремия 33:22: „…не може да се изброи небесното множество…“ Докато хората гледали нагоре към небето и казвали, че има 5119 звезди, Библията казвала: „…не може да се изброи небесното множество…“
Но нека да продължим нататък в необятното космическо пространство.
Продължаваме покрай тези 200 милиарда звезди към милиарди други звезди и милиарди галактики, които се движат в Космоса като огнен фойерверк. Те танцуват като балерини, когато се разминават. Приличат на състезатели в космическата нощ. Един учен е казал: „Ако вземете всички песъчинки от всички морски брегове в света и сумирате техния брой, ще можете да разберете колко са звездите.“ Желаете ли да дам домашна работа на вас, които сте във Флорида и се радвате на слънчевите лъчи? Вървете на брега, напълнете една кофа с пясък и пребройте песъчинките в нея. Умножете броя им по количеството, което се намира на вашия бряг и в света и ще разберете, колко са звездите. Това трудно се побира в ума. Проксима Центури е на 40 трилиона километра разстояние. Но умножете тези трилиони галактики и звезди, които се движат в космическото пространство.
Някои казват: „Виждал ли си някога Бога?“ Ако аз вървя по брега и видя стъпки по пясъка, ще знам, че някой е минал от там преди мен, макар и да не съм го видял. Когато гледам звездите и това необятно и безкрайно пространство, ума ми разбира за величието, необятността, безкрайността и могъществото на нашия Бог И когато гледам тези звезди да се разминават в небето като огнени фойерверки, както казва един учен, без да се сблъскват, аз се питам: „Кой ръководи звездите? Кой направлява планетите и ги контролира в орбитите им? Кой се е погрижил за танца на тези балерини – небесните звезди? Кой се е погрижил за тези скиори, които се разминават в небето?“ Помислете само! Понякога експлодират метеорити, но те се разминават в небето. Как става така, че нито един от тези метеорити не се е сблъскал и разрушил нашата планета, наречена Земя? Защо става така, че планетите следват постоянно своя курс и не се отдалечават в Космоса? Защо нашата планета постоянно обикаля в орбитата си без да продължава напред в Космоса, така че да замръзне от студ или пък да се приближи до Слънцето и да бъде опепелена? Както казва древният учен Галилео Галилей: „Целите небеса разкриват ред, замисъл и хармония. А когато има ред замисъл и хармония, би следвало да има непременно Създател и Бог държи тази земя в ръцете Си.“ Тя се движи на точно определено разстояние от Слънцето, за да не изгори, за да не се взриви и да не замръзне.
Същият Този Бог, Който е проектирал Небето; Този Бог, Който има план за Вселената, Този Бог има план и за твоя живот, приятелю. Библията казва в Колосяни 1:17: „Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява.“ Той трябва да е един силен Бог, за да направлява милиарди звезди. Трябва да е велик Бог, за да поддържа Марс, Юпитер, Плутон и Земята в орбитите им. Колко чуден Бог е Той! Колко могъщ Бог е!
Но приятелю, ако Той може да направлява планетите, Той може да ръководи и моя живот. Ако Той може да пази звездите от сблъскване и разруха, Той може да пази и моя живот от напрежение и разпадане. Ако Бог може да поддържа тези планети в орбитите им, то Той може да изпълни Своя план за живота ти. Твоят живот може да има смисъл и цел. Доктор Лаки казва в книгата си „Чудни светове“: „Мъртвата материя не може да бъде надарена с такива възможности, такъв ред, хармония и симетрия. Вселената не е случаен сбор от тела, които се движат без ред и система. Това е дело на едно Всемогъщество, на Небесния Бог. Навсякъде, където погледнеш, ти виждаш ред и прецизност. Виждаш план и замисъл. Този план показва, че трябва да има Един, Който е планирал и замислил.“
Спомням си един случай, когато трябваше да държа реч в руско общество от учени. То било изградено в бившия Съветски съюз от Хрушчов през 50-те години. Било наречено „Пушена“. Аз бях поканен да отида и да говоря там пред група биолози. В бившия Съветски съюз имаше някои градове, в които живееха единствено учени в дадена област, например само ядрени физици. Пушена бе град за биолози и в него те бяха около 15 000. Първата вечер лекцията трябваше да бъде: „Истинна ли е Библията?“ Втората вечер: „Бог ли е Исус Христос“, а третата бе за края на света. И аз трябваше да представя доказателства, че Библията казва истина. Не се тревожех за лекцията, но в края тези учени щяха да ми задават въпроси. Аз приех да говоря, само при условие, че тези учени ще записват въпросите си. Аз мислех, че ще бъдат 20 или 30 човека, но когато отидох в залата, там имаше може би около 1000 учени. Аз си помислих: „Ето стоя пред умовете на Съветския съюз.“ Започнах да се потя, стомахът ми се свиваше, сърцето ми биеше силно и преди да започна, трябваше да се успокоя. Казах им: „Нека първо да ви разкажа една история от Америка за един ядрен физик, който пътувал от един университет в друг и изнасял лекции по астрофизика. Но той изнасял едни и същи лекции в продължение на пет години, а и шофьорът му бил все същият през тези пет години. Лекцията била една и съща във всички университети. Един ден, когато вече бил изнесъл четири лекции му предстояло да изнесе пета. Шофьорът забелязал, че спи и му казал: „Хей, Дък, аз съм ти шофьор от пет години. Сега ще ти кажа, какво ще направим. Аз знам тази лекция. Позволи ми да прочета твоите записки и да я изнеса аз. А ти си сложи моята шофьорска шапка, седни отзад и спи.“ И така физикът казал: „Добре, нека опитаме.“ И той се преоблякъл като своя шофьор и седнал отзад, а шофьорът излязъл и изнесъл лекцията. В края последвали бурни аплодисменти. И след това шофьорът попитал: „Има ли въпроси?“ И един професор от университета станал и поставил един труден въпрос. А шофьорът, който стоял зад катедрата наистина бил затруднен, но той се усмихнал и казал: „Благодаря ви за този въпрос, той наистина е твърде лесен. Дори моя шофьор, който е там отзад, може да ви отговори.“
Така че аз казах на съветските учени: „Нямам нищо против да ми задавате въпроси, но ако ми зададете някой труден, ще помоля своя шофьор да отговори.“ И те се смяха. Изнасях лекциите в продължение на три вечери. Първият въпрос бе подобен на този: „Каква е разликата между Стария и Новия завет в Библията?“ Втория въпрос: „Какво казва Библията относно семейните проблеми?“ Третия: „Как можеш да се освободиш от вината?“ Те не ми поставиха нито един научен въпрос. Когато свърших лекцията една група учени се събраха около мен и аз им казах: „Тази вечер аз дойдох подготвен да отговарям на научни въпроси, но защо вие не ми поставихте такива?“ А те отговориха: „Виждаме, че атеизмът ни доведе до разруха. Ние искаме да научим нещо за този Бог, който има план за нашия живот“.
Представете си, че вървя по някоя улица на града и държа ръката си протегната напред. Мислите ли, че е възможно при една експлозия във фабрика за часовници един от тях да излети във въздуха и да падне точно на ръката ми? И ако ме попитате: „Марк, от къде взе този часовник?“ и аз ви отговоря: „Ами както си вървях по улицата стана експлозия, аз протегнах ръка и пружината и всички тези фини детайли, целият механизъм се събра…“, какво бихте отговорили? Вие бихте отговорили със сигурност: „Не, това въобще не е възможно, Марк!“
Вселената е много по-сложна, от който и да бил часовник. Тя разкрива хармония, замисъл и ред. Вижте какво се казва в Йов 22:12: „…Сега гледай височината на звездите, колко са на високо!“ Това необятно и безкрайно пространство ни говори за Този чуден Бог, на Когото служим.
Има една история за Наполеон. Една вечер той се разхождал по палубата на кораба, в който пътувал със своите моряци и войници и слушал техния атеистичен спор и как отричали съществуването на Бога. Наполеон им казал следното: „Господа, аргументите ви са много умни, но кой е направил всички тези звезди?“ И тогава Наполеон отишъл да си легне, като ги оставил да гледат към звездите. Когато излезете тази вечер, погледнете нагоре към звездите. Те са свидетелство за красота, ред, замисъл и хармония. Те са доказателство за Този чуден Бог, Който те е създал. Той е назовал всички звезди, не е забравил и твоето име. Ако Той е достатъчно мъдър и мощен, за да създаде звездите и да не ги забрави, Той не е забравил и теб. Когато се чувстваш самотен, погледни към звездите. Там има милиарди обещания, че Бог се грижи за теб. Ако се чувстваш самотен погледни към звездите, всяко едно тяхно потрепване ти казва: „Бог те обича.“ Казва ти, че има един Архитект на Вселената, че има план за Всемира. И въпреки, че животът ти изглежда объркан, въпреки, че животът ти изглежда изпълнен с проблеми, Бог – Създателят на Вселената все още се грижи. Пс. 19:1-3: „Небесата разказват славата Божия и просторът известява делото на ръцете Му; ден на ден казва слово и нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им.“ Навсякъде по света звездите свидетелстват за Този Бог, Който се грижи, за Този Бог, Който е създал света. Този свят не е плод на биологична случайност. Ти и аз не сме еволюирали от мъртвата материя. Този замисъл ни говори за един Архитект. Този разумно замислен свят сочи към един разумен и велик Архитект. Библията казва Бит. 1:1: „В началото Бог създаде небето и земята“. Този свят не е плод на случайност и твоят живот не е плод на случайност. Ти не си просто сбор от гени и хромозоми, които са се събрали случайно. Един Бог те е оформил и ти е предал вид. Той е планирал цвета на косата ти, тена на кожата ти, цвета на очите ти. Той е вложил в тебе генетичната формула на твоята личност.
О, приятелю, ти си нещо уникално, ти си специален, изключителен, не просто кожа, покриваща кости, ти не си генетична случайност. Ти си нещо особено. Ти знаеш, че звездите нямат разум, но ти наистина имаш. Един разумен Бог те е създал със разум, за да можеш да върнеш своята любов на Него. Нека да се върнем при сътворението на света. Бог каза и стана. Той заповяда и се утвърди. Кой е поставил граници за приливите? Цялото творение разкрива ред, симетрия и замисъл. Как става така, че можем да предвидим, кога утре ще бъде приливът и отливът? Как става така, че можем да го предскажем за по-следващия ден. Това може да се направи за предстоящите шест месеца. Съществуват седмични и месечни карти за приливите и отливите. Кой е установил границите за приливите? Кой е подредил в такъв ред Вселената? Помислете за изкусната екосистема. Вали сняг и като вали, снегът пада върху планините, там се топи, стича се в красивите езера и реки, и тези реки се потапят през провинциите, които ги подхранват и така цветята разцъфтяват. Помислете за изкусната екосистема. Вали сняг. Той пада в планините. После се топи и отива в красивите реки и езера. И след това тези реки текат през полето и напояват земята и цветята разцъфват. Помислете за тази чудна екосистема. Когато дъждът пада в реките, те се вливат в моретата. Те носят радост. Знаете ли, че снегът се топи и водите се вливат в реките, а от там в моретата? И същата тази вода се изпарява и се връща обратно в системата. Тя не се създава отново, но се движи в кръговрат. Кой е създал такава изкусна екосистема в света, която да осигурява непрекъснат кръговрат на водата и така освежава земята?
Цялата природа разкрива Един изкусен Архитект. Цялата природа разкрива Един Бог, Който е замислил този свят – от реките и езерата до най-малките капчици вода върху стръкчетата трева. Има красота, има замисъл. И Бог, Който е положил толкова грижи при замислянето и на най-малките капчици вода, ще устрои и твоя живот, за да бъде щастлив и радостен? Същия този Бог, Който създаде светлина сред тъмнината, може да пропъди тъмнината в твоята душа. Същият Бог, Който прави слънцето да изгрява сутрин, може да направи слънцето да изгрее и в твоя живот. Знаете ли, че водата, която пиете е по-стара от пирамидите? Тя е част от една деликатна екосистема. Същия Бог, Който украсява пейзажа с лалета и цветя, може да украси и твоя живот. Този Бог желае да донесе радост в живота ти. Този Бог е Архитект. Тази космическа сила е замислила всичко така съвършено, че да радва душата ти. Бихте ли си поели въздух сега и бихте ли издишали! Виждате ли? Ние дишаме ни най-малко да се замислим, че го правим, нали? Но кой е създал химичната формула на въздуха? Знаете, че въздуха се състои от азот, кислород, аргон и въглероден двуокис. Какво щеше да стане, ако във въздуха нямаше никакъв азот или кислород? Какво щеше да стане ако въздухът се състоеше само от въглероден двуокис? Кой е уравновесил химическата формула на въздуха така съвършено, като е поставил у теб и у мен съвършени дробове. По цялата земя виждаме доказателства за съществуването на Този Бог, Който те обича толкова много и Който е уравновесил така точно формулата на въздуха, та ние дори не се замисляме.
В Йов 12:10 Библията ни казва: „В Неговата ръка е животът на всичко живо и дишането на цялото човечество.“ Твоя дъх е в ръцете Му, защото ако химическия състав на въздуха беше малко по-различен, всички щяхме незабавно да умрем. Какъв Бог имаме! Той постоянно мисли за нас. А какво да кажем за слънцето? Какво щеше да стане, ако не бяхме на разстояние 150 милиона километра от слънцето, а 500 милиона? Щяхме незабавно да замръзнем. Какво щеше да стане, ако то бе на 15 милиона километра от нас? Тогава щяхме незабавно да изгорим. Кой постави слънцето на точно определено разстояние от земята? Кой е установил граници за приливите? Кой е съставил химичната формула на въздуха? Ако Той е бил толкова загрижен при създаването на слънцето, водата и въздуха и е направил земята дом на Своите творения, Той трябва да е загрижен и за твоя живот. Той трябва да е загрижен за твоето бреме, твоите трудности, твоите желания и за страданията ти. Когато погледнем на еволюционната теория от много научни страни виждаме, че тя е безсмислена. Еволюцията представя всичко като случайно станало. Тя също казва, че видовете не се развили „според вида си“, но имало вариации. Но когато гледам природата, виждам, че от житните посеви се получава жито, всеки вид ражда според вида си. Сигурно никога не сте очаквали от едно хубаво ябълково дърво да ви роди грозде. Когато гледаме природата, там всеки вид ражда според вида си, точно така, както ни казва Библията. Точно както Бог има замисъл и план за природата, Той има план и за твоя живот. Нека да погледнем една снежинка. Тя е невероятна. Знаете ли, че всяка една снежинка е с различна форма? Ако не ми вярвате, вие които се намират на север в Онтарио свалете очилата си, когато излизате тази вечер и оставете снежинките да падат на тях. След това ги разгледайте под микроскоп. Казаха ми, че шведските производители на дантела нямало нужда да се тревожат, че може да се повтори някой от моделите, понеже те ги вземали от моделите на снежинките. И тъй като всяка снежинка е различна, то и всеки от моделите дантела е различен. Какъв Бог имаме!
Ако Този Бог е замислил и оформил така внимателно снежинката, приятелю, Той има план и за теб. Но ти ще кажеш: „Почакай малко, предстои ми развод, сърцето ми е съкрушено! Почакай малко, наскоро ходих на изследвания и този тумор в дробовете ми бе определен като злокачествен! А аз дори не съм казал на децата си, че имам рак. Ти казваш: „Пасторе, осъзнавам, че има Бог, но аз съм безработен.“ Ти казваш: „Разбирам, че има Бог, но се чувствам толкова потиснат и обезсърчен.“ Този Бог, Който е създал снежинката с такъв безкраен замисъл, с такава прецизност, точност и симетрия, приятелю, дошъл ли си при Него, при Създателят на цялата Вселена; Онзи, Който е поставил звездите в Космоса; Онзи, Който е създал планетите; Онзи, Който ги държи в орбитите им; Онзи, Който казва на вълните: „До тук ще идвате, но не по-нататък“? Когато дойдеш при този Бог тази вечер, Той ще въдвори ред в твоя живот. Той ще направи хармония от безредието в живота ти. Цялата природа говори за замисъл.