Крилата на птиците са с аеродинамична форма. Морските риби също са чудно направени. Всъщност Библията казва в Йов 12:7-9: „Но попитай сега животните и те ще те научат…“ Чувстваш ли се самотен тази вечер? „Попитай животните и те ще те научат…“ Чувстваш ли се подтиснат тази вечер? Погледни „въздушните птици, и те ще ти кажат; или говори на земята, и тя ще те научи, и морските риби и те ще ти изявят. От всички тия кой не разбира, че ръката на Господа е сторила това“. Бог казва: „Погледни природата и тя ще ти открие, че Бог има план“ Вземи на пример сьомгата. Тя плува в реките към моретата на хиляди километри от родното си място, но когато наближи времето й да умре, тя се бори – преодолява водопади нагоре по течението, за да стигне до родното си място и там да изхвърли хайвера си. Морските риби ни разкриват, че има един Бог, Който ги направлява. Харесвам това, което Библията казва в Псалм 32:8: „Аз ще те науча пътя, по който трябва да ходиш…“ Същия Този Бог, Който направлява сьомгата, може да ръководи и твоя живот.
Когато Дарвин разглеждал красив папагал с невероятно оперение, той възкликнал: „Тук изглежда има замисъл!“ И това наистина е така! Тук има небесен замисъл и един любящ и всемогъщ Бог, Който желае да направлява твоя живот. Кой може да каже, че пеперудата-монарх се е появила случайно! Знаете ли, че когато пеперудата-монарх излиза от своето пашкулче, тя прелита хиляди километри над морето, от северните части на юг към Мексико. Всъщност на две, три места в Мексико и Северна Америка има милиони такива пеперуди, които се събират там, а после се връщат обратно. Кой направлява тези пеперуди, когато се събират? Кой направлява прелетните птици? Кой направлява сьомгата? Кой казва на приливите: „До тук идвайте, но не по-нататък!“ Кой постави слънцето точно там където се намира то? Един мощен Създател, Който ни е замислил и сътворил. От красивото море до въздушните птици всичко сочи, че Един Създател е установил този ред, хармония и симетрия. И всяко живо творение по един удивителен начин възпроизвежда вида си. Когато вземете една немска овчарка, тя не възпроизвежда мечка-коала. Еволюционистите казват, че това, което се ражда, се различава от вида, но в действителност в природата всеки вид ражда според вида си. Портокаловата палма ражда портокали, ябълката ражда ябълки, немската овчарка ражда немски овчарки и мечката-коала все още ражда мечета-коала. О, не, мой братко, моя сестро, ние не сме плод на еволюция. Ние не сме някакво същество, което се е появило случайно някъде си, по някакъв невероятен начин. Един любящ Бог ти е дал образ, Един любящ Бог те е оформил. Ти не си се образувал в някакво блато. Библията казва в Псалм 111:2,3: „Велики са делата Господни… Славно и великолепно е Неговото дело.“ Цялата природа ни говори, че са велики делата на нашия Господ. Но най-великото от всички творения е човекът. Когато Бог създавал човешкото тяло, Той създал един неузнаваем интелект. Той създал най-висшето от всички творения.
Когато бях в Унгария изнасях лекции в един университет върху сътворението и Бога. Това беше времето, когато комунистическото правителство падна и отстъпи пътя на демократичните сили. И университетите изпратиха известия до мястото, където изнасях лекции, в които пишеше, че вратите им са отворени за Марк Финли, за да отиде и да говори пред студентите. И след една от първите ми лекции ме запитаха: „Пастор Финли, елате и говорете от научна гледна точка за това, че има Бог. И след като свършите, един от нашите професори-атеисти ще говори за това, че няма Бог. Аз им казах: „След като бяхте толкова любезни да ми изпратите покана, нека той говори първи, а след това аз.“ Предпочитах да коментирам това, което той щеше каже, вместо той да коментира това, което аз щях да кажа. И така аз отидох. Той трябваше да изнесе едночасова лекция, че няма Бог, а аз едночасова лекция, че Бог съществува. После едно голямо множество дойде при мене и ми каза: „Господин Финли, имаме сериозен проблем.“ Попитах: „Какво има?“ Отговориха ми: „Професорът-атеист не дойде. Бихте ли могли да говорите два часа?“ Не мисля, че това трудност, господине“, отговорих аз. Спомням си, че в края на лекцията им казах нещо подобно на това: „Да предположим, че не вярваш в Бога. Да предположим, че си атеист. Каква полза ще имаш от това когато умреш? Ако си атеист и не вярваш в Бога, ти ще отидеш в гроба, когато умреш и никога няма да излезеш от там. Червеите ще прояждат тялото ти. Смъртта е дълга нощ, която е без утро. Всичко е свършено. Ако ти желаеш да имаш тази надежда, тогава избери атеизма. Но ако това, което казва Библията е вярно, ако има един Бог, Който ни е създал и оформил, Този Бог може да ни даде вечен живот и ние можем да живеем с Него завинаги в небето един ден. Наистина има живот отвъд, въпреки че отиваш в гроба.“ Тогава запитах студентите: „Коя надежда бихте желали? Желаете ли надеждата на атеизма – вечна смърт и тъмнина? Или бихте желали надеждата за вечен живот?“ Казах им още: „Ако атеизмът е прав и вие вярвате във Бога, не губите нищо, но ако атеизмът греши и вие вярвате във Бога, получавате всичко.“ Последваха бурни аплодисменти. След това студентите казаха: „Доказателствата, природата и замисълът вложен в нашето тяло ни говори, че трябва да има един Създател“.
О, приятелю, има един любящ Бог, Който има план за твоя живот. Ти и аз не сме създадени в някаква епруветка. Погледни тялото си. Сърцето е една жива помпа и то разкрива удивителен замисъл. Сърцето ти изпомпва 9 000 литра всеки ден (количество достатъчно, за да се обиколи света два пъти и половина). После помисли за твоите бели дробове, които пречистват замърсяването. Навсякъде, където погледнеш, виждаш симетрия и замисъл. Помисли за човешките бъбреци, които филтрират 1 700 милилитра течност всеки ден. Да, твоето тяло, твоето сърце, дробове, бъбреци сочат на един велик Архитект. Ти не си просто една голяма протеинова молекула. Ти не си случаен сбор от клетки. Ти не си просто биологично същество, но Бог ти е дал разум. А след като има замисъл, то трябва да има и Създател. След като всичко е така разумно направено, то би трябвало да има и разумен Създател. И след като тези разумно създадени творения са способни да обичат, то трябва да има един разумен и обичащ Създател. Когато гледаме майката, която взема нежно детенцето в своите ръце, притиска го към гърдите си и му дава всичката си обич, можем ли да кажем, че има един Бог, Който е замислил Вселената и ни е създал, но не е способен да ни обича така, както ние сме способни да обичаме децата си? Наистина, ако хората са способни да обичат и ако ти желаеш за децата си най-доброто, не желае ли и Бог най-доброто за теб? Когато тази вечер излезеш, навън погледни нагоре, братко, погледни нагоре, сестро! Има един любящ и разумен Бог, Който е направил звездите. И ако ти желаеш най-доброто за своите деца, Той иска най-доброто за теб. Твоят живот има значение за Него. Той се грижи за теб. Той е загрижен за твоето бреме и за твоите трудности. Той се интересува от твоите желания. Когато погледнеш тази удивителната фотография на бебе в утробата на майка си с пъпната връв свързана към него, за да се храни от нея, можеш ли да кажете, че това е случайно? Погледни, как се оформят тези малки пръстчета! Виж, как се образува главата! Виж крачетата! Един любящ Бог е замислил и е направил това бебе. Планирал е за него живот на радост и смисъл. А Сатана иска да го унищожи с греха.
Приятелю, тази вечер Този могъщ Бог те обича с любов, която не можеш да си представиш. Обича те с любов, за която никога не си мечтал. И когато се чувстваш подтиснат, отчаян и обезкуражен погледни нагоре – ти си дете на Царя. Погледни нагоре! Създателя на Всемира те е създал. Погледни нагоре! Създателя на Вселената те е оформил и ти е придал вид. В книгата на пророк Еремия се казва: „Ти ме позна, когато бях в утробата на майка си.“ Каквито и да са житейските ти проблеми, Бог е по-силен. Колкото и объркан да е твоя живот, Бог има по-добър план за твоето бъдеще. Колкото и подтиснат да се чувстваш, погледни нагоре към Този Бог, Който те е създал. Смисълът на целия живот е да се прекланяме с разума си пред Този Бог, Който ни е направил. Ти не си се появил случайно. Къде беше ти преди пет хиляди години? А преди десет хиляди? Ти ли си избра да бъдеш роден, ти ли направи това? Ти си тук, защото един любящ Бог, Който е всемъдър, вездесъщ и всемогъщ пожелал ти да съществуваш. Теб те има единствено поради Божията воля. Призовавам те да използваш целия си разум, всичките си способности да мислиш и преценяваш.
Когато веднъж изнасях лекции за мозъка, аз казах, че в човешкия мозък има четиринадесет милиарда мозъчни клетки. В залата имаше един физиолог, който дойде след лекцията и ми каза: „Марк, ела сега, седни тук, искам да ти кажа нещо. До сега мислихме, че в мозъка има 14 милиарда клетки, но сега открихме, че са 28 милиарда.“ И така на другия ден, когато изнасях същата лекция за мозъка аз поставих на таблото снимка на мозъка и казах, че той се състои от 28 милиарда клетки. По-късно един друг физиолог дойде при мене и ми каза: „До сега мислихме, че мозъка има 28 милиарда клетки, но сега знаем, че те са 100 милиарда.“ Аз се усмихнах и му казах: „Преброихте ли ги, докторе?“ Аз не знам, колко са мозъчните клетки, но знам, че те са повече от сто милиарда. Бог ти казва сега: „Ела при мен с всичкия си разум и намери в Онзи, Който те е създал цел, смисъл и посока в живота! Ела при мен и Аз ще създам светлина всред тъмнината ти! Аз ще събера парченцата на твоя живот!“ Писанието казва в 1 Йоан 4:8: „Бог е любов“. Всемогъщият, разумен Бог, Който те е създал и оформил, Който има план за твоя живот, има за теб намерения изпълнени с любов. В същност в 1 Петр. 5:7 Библията казва – нека прочетем тези думи заедно: „И всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.“ Изкажете тези 5 думи. „Той се грижи за мен.“ Вярваш ли това тази вечер? Обезкуражен ли си тази вечер, притеснен ли си, съкрушен ли си, имаш ли тази вечер проблеми с брака, семейството, безпокойство за децата? Имаш ли тази вечер притеснение в живота, финансови проблеми, кажи заедно с мен: „Той се грижи за мен.“ Възложи всичките си грижи, донеси всичките си проблеми при Него, донеси товарите си, донеси при Него болката на сърцето си, донеси копнежите си тази вечер! Този любящ Бог, Който направлява звездите, има план за теб. Този всемогъщ Бог, Който сътвори Вселената, Той може да пресътвори и живота ти. Този Бог, Който възпира приливите може да задържи и отдръпне прилива на обезкуражение в живота ти. Този Бог, Който прави цветята да растат и цъфтят, може да внесе радост, цвят, смисъл и цел в живота ти. Този Бог, Който прави дробовете ти дишат, сърцето ти да бие и стомахът ти смила храната, Този същия Бог се грижи за теб. Този Бог те обича. И когато си подтиснат, Той е там. Той мисли за теб. Псалм 139:17,18: „И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!“ Този текст е невероятен. Трудно е дори да се схване тази мисъл. „И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко е голямо числото им. Ако бих поискал да ги преброя, те са по-многобройни от пясъка. Събуждам ли се, още съм с Тебе.“ Божието слово казва, че мислите на Бог за нас са повече от песъчинките в морето. Другите могат да те забравят, но Той никога няма да го направи. Другите могат да те разочароват, но Той никога няма да го направи. Другите могат да ти обърнат гръб, но не и Той. Няма защо да се чувстваш самотен.
Обитаема ли е нашата Вселена? Да. Тя се обитава от Един любящ Бог, Който се грижи за теб и Неговите мисли за теб са повече от морските песъчинки. Той непрестанно мисли за теб. Бил ли си някога далеч от децата си? Понякога, когато пътувам, аз съм далеч от тях и мисля за тях сутрин, мисля за тях на обед, мисля за тях вечерта. Бил ли си някога далеч от някой, когото обичаш? Може би си обвързана и си нетърпелива да си отидеш в къщи, защото знаеш, че приятелят ти ще се обади, за да си поговорите по телефона. Може би съпругът ти е бизнесмен и пътува често, а ти нямаш търпение да го дочакаш да се върне, за да споделиш с него това, което става с децата ти. Ако това е някой, когото наистина обичаш, но е далеч от теб, сърцето ти наистина е съкрушено, ти непрестанно мислиш за него. Бог мисли за теб. В Божието сърце има място само за теб. Мислите, които Той има за теб, са скъпоценни. Това не са мисли на осъждение, не са мисли на горчивина или неприязън. О, не! В твоето отчаяние и мъка, в твоята подтиснатост и разочарование Бог мисли за теб. И Бог иска да те вземе в Своите ръце, Бог желае да почувстваш топлината Му, Той желае да погали косите ти. Той иска да прошепне в ушите ти думи на окуражение. Той се грижи за теб. И когато твоята душа вика: „О, Боже, толкова съм самотен, толкова съм разочарован! О, Боже животът ми е така изпълнен с мъка!“, когато погледнеш през счупените прозорци на своя живот и когато се оглеждаш в счупеното огледало на живота си, погледни нагоре към звездите, защото Този Бог, Който е създал Вселената, е там. Той е там, за да те прегърне и да прошепне насърчителни думи в ушите ти.
Ако си на възраст и съпругата ти е починала, ти стоиш в креслото, очите ти са замъглени, не чуваш добре и си сломен, помни, че има един Бог, Който се грижи за теб и Който те обича. Той има място в сърцето Си само за теб и вечността може да бъде твоя в Христос. И когато се чувстваш самотен сред тълпата, помни, че Божиите очи виждат само теб в тази тълпа – ти не си просто един от 5-те милиарда, но ти си нещо специално в Божиите очи.
Приятелю, когато си самотен в къщи и се надяваш телефонът да позвъни, а той мълчи, когато се чувстваш изоставен и обезсърчен, Бог е там. Яков знаеше, какво е да си обезсърчен. Той знаеше, какво е да си сломен. Когато избяга от семейството си, той бе сам. Вятъра духаше, беше студено, той се загръщаше, бягаше и колкото повече се отдалечаваше, толкова по-тъмна ставаше нощта. Той бе самотен, обезкуражен и сломен. И там той коленичи. Библията ни казва в Битие 28:15: „Ето, Аз съм с тебе и няма да те оставя!“ Тази вечер Бог ти казва: „В твоето разочарование Аз съм с теб. Когато тялото ти се раздира от физическа болка, когато ти предстои операция, Бог казва: „Аз съм с теб“. Когато бракът ти се разтрогва, Бог казва: „Аз съм с теб“. Когато се чувстваш самотен и мислиш, че никой не го е грижа за тебе, Бог ти казва: „Аз съм с тебе, Аз никога няма да те изоставя!“ И Яков заспа и сънува сън онази нощ. Той видя една огромна стълба и небесна слава освети мястото, където се намираше, а стълбата се спусна при нозете му. И Яков погледна нагоре към стълбата и почувства, че може да се изкачи по нея от мястото, където се намираше до мястото, където беше Бог. Когато Яков бе обезкуражен и разочарован, стълбата се спусна точно там, където беше той. Който и да си ти тази вечер, в твоето разочарование стълбата идва точно там, където си. Когато страдаш и понасяш сърдечна болка стълбата, слиза там, където си. В твоята самота стълбата се спуща точно там, където си. Където и да си тази вечер, точно това е мястото, където Бог протяга ръка към теб. Където и да си тази вечер, това е мястото, където Бог те докосва. Бог не казва, че трябва да се промениш, преди Той да те приеме. Той не казва, че трябва да станеш нещо, което не си бил, преди Той да те приеме. Той казва: „Където и да си тази вечер, Аз протягам ръце към теб.“ Животът ми може да бъде положен в Неговите ръце, аз съм скъпоценен за Него, аз означавам нещо за Него.
Преди много години музикантът Томи Дорси имаше среща в Сейнт Луис. Той трябваше да напусне Чикаго и да отиде в Сейнт Луиз. И когато се готвел да замине, съпругата му била бременна с първото им дете. Той я погледнал и казал: „Скъпа, струва ми се, че ще родиш тази вечер. Не мога да отида на концерта“. Тя му казала: „Мили, върви, върви. Всичко ще бъде наред. Може би ще родя утре или в други ден.“ Била една сурова зимна вечер в Чикаго. Томи Дорси казал: „Мила, не мога да отида.“ А тя му отвърнала: „Върви. Всичко ще бъде наред. Сигурно ще родя сутринта. Та аз дори нямам още болки!“ И Томи Дорси отишъл и изнесъл концерта същата вечер, а след концерта получил бележка. Той я прочел и там пишело: „Вие сте баща, може да се гордеете с мъжко детенце, което тежи 3 килограма и половина… но съпругата ви почина в родилни болки. Тя не успя да стигне на време в болницата.“ Томи Дорси бил съкрушен и плакал. После хванал обратния влак за Чикаго. Отишъл в болницата, за да види това мъничко сладурче, този малък свой син. Лекарят и медицинските сестри го поканили в малка стая и му казали: „Томи, бебето не издържа. То умря. То е мъртво.“ И това го накарало да изпадне в дълбока депресия: „Само ако бях там. Само ако бях у дома!“ В продължение на седмици той бил подтиснат. И три месеца по-късно той седнал пред пианото, една песен изплувала в съзнанието му и той започнал да свири: „Скъпи Господи, вземи ръката ми! Води ме напред, помогни да устоя. В тъмнината и в нощта, води ме напред към правдата.“ „Скъпи Господи, вземи ръката ми.“ Господи, Ти можеш да превърнеш в радост мъката на живота ми. Господи, Ти можеш да събереш парченцата на моя живот. Господи, Ти можеш да излекуваш съкрушеното ми сърце. „Скъпи Господи вземи ръката ми.“ Слушай сега с наведена глава, когато Дженифър пее „Скъпи Господи, вземи ръката ми“.

Скъпи Господи, вземи ръката ми
Води ме напред, помогни да устоя,
Аз съм окован, аз съм слаб.
през бурята и през нощта
води ме напред към светлината.

Вземи ръката ми скъпи Господи,
и помогни да устоя, когато бремето тежи,
когато пътят не виждам пред мен.
Скъпи Господи, ти бъди наблизо.
Когато животът ми е почти съкрушен.

Това е молитвата ми,
това е моят зов:
Дръж ръката ми, да не би да падна.
Вземи ръката ми скъпи Господи
и ме води към дома.

Той ще вземе ръката ти, приятелю!
Нека се помолим заедно: „Татко, тази вечер ние идваме при Теб. Идваме със своята мъка, идваме съкрушени, идваме от напрежението на живота, идваме от разочарованията на живота, идваме от мъката на живота, идваме при Тебе – Богът, Който ни е създал, Който ни направил, Който има замисъл за живота ни, Този, Който ни обича с неизмерима любов. Господи, думите на песента изричаме в сърцата си: ‘Скъпи Господи, вземи ръката ми.’ Ние издигаме ръката си към Твоята точно сега и Ти благодарим, че си ни дал радост, мир и щастие. Благодарим Ти, че не сме частици космичен прах на пуста планета. Благодарни сме Ти, че можем да прибегнем в ръцете на един любящ Създател, Който ще ни прегърне и ще прошепне в ушите ни, колко много се грижи за нас. Благодарим Ти за това в името на Христа. Амин.“