Понякога чуваме следните въпроси: “Никога ли не трябва да постъпвам така, както ми харесва?” “Никога ли не ще имам мой собствен път?” “Винаги ли трябва да бъда ограничаван?” “Ще мога ли някога да постъпвам в съгласие със собствените си желания?”
Колкото по-малко следвате естествените си наклонности, толкова по-добре ще бъде за вас и за другите. Естествените наклонности са били извратени, естествените сили – неправилно прилагани. Сатана е довел човека в конфликт с Бога. Постоянно работи, за да унищожи Божия образ в него. Затова трябва да ограничаваме собствените си думи и действия.

Резултати от пълното посвещение
Когато Божията благодат завладее сърцето, тогава става явно, че наследените и придобитите наклонности към злото трябва да бъдат разпънати. Нов живот, живот под нов контрол трябва да започне в душата. Всичко, що се прави, да се прави за Божия слава. Това дело включва както външния, така и вътрешния човек. Цялото същество – тяло, душа и дух – трябва да бъде подчинено на Бога, за да бъде използвано от Него като инструмент на правдата.
Естественият човек не е подчинен на Божия закон; нито пък може от само себе си да се подчини, но чрез вяра обновеният човек ден след ден живее Христовия живот. Ден след ден той показва разбирането си, че е Божия собственост.
Тялото и душата принадлежат на Бога. Той даде Сина Си за изкуплението на света и поради тази причина на нас ни е даден нов срок за живот – благодатно време, през което да развием характери на съвършена вярност. Бог ни е изкупил от робството на греха и ни е дал възможност да водим подновен и преобразен живот на служба.

Всички наши сили принадлежат на Него
Божият печат е върху нас. Той ни е купил и желае да помним, че нашите физически, умствени и духовни сили Му принадлежат. Време и влияние, разум, чувства и съвест – всичко е на Бога и трябва да се използва в хармония с Неговата воля. Не по светско указание; защото светът е под ръководството на Божия неприятел.
Плътта, в която е храмът на душата, принадлежи на Бога. Всяка жилка, всеки мускул е Негов. В никакъв случай не трябва поради небрежност или злоупотреба да отслабваме и един-единствен орган от тялото. Нужно е да сътрудничим на Бога като пазим тялото си във възможно най-доброто здравословно състояние, за да бъде то храм, където Светият Дух да обитава, оформяйки според Божията воля всяка физическа и духовна сила.
Умът трябва да е изпълнен с чисти принципи. Истината да е издълбана върху плочите на душата. Паметта да е изпълнена със скъпоценните истини на Словото; тогава те ще блестят в живота ни като скъпоценни камъни.

Цената на една душа
Високата стойност, която Христос отдава на делото на ръцете Си, любовта, която изпитва към Своите деца, се разкрива чрез Неговия дар – изкуплението на човека. Адам падна под владичеството на Сатана. Внесе греха в света, а чрез греха и смъртта. Бог даде единородния Си Син, за да спаси човека. Той направи това, за да остане справедлив и в същото време да оправдае всички, които приемат Христос. Човекът се продаде на Сатана, но Исус го купи обратно… Вие не принадлежите на себе си. Исус ви е откупил със собствената Си кръв. Не погребвайте талантите си в земята. Използвайте ги за Него. В каквото и занимание да се ангажирате, въвеждайте в него и Исус. Ако откриете, че губите любовта си към Спасителя, откажете се от вашия ангажимент и кажете: “Ето ме, Спасителю, какво искаш да направя?” Той ще ви приеме милостиво и ще ви обича изобилно и на драго сърце. Ще ви прости щедро, защото е милостив и дълготърпелив и не желае никой да загине…
Ние и всичко каквото притежаваме принадлежим на Бога. Не бива да смятаме, че правим жертва, когато Му отдаваме сърдечната си любов. Сърцето трябва да Му бъде отдадено като доброволен принос (“Младежки наставник”, 8 ноември 1900 г.).

Нужно е решение
Не е безопасно да спираме размишленията си върху предимствата, които бихме пожънали, ако се поддадем на сатанинските внушения. Грехът означава безчестие и бедствие за всяка отдала му се душа; но по естество той е замайващ и измамващ и ни прелъстява, представен в най-ласкателна форма. Ако дръзнем да стъпим на сатанинска почва, нямаме никакво уверение, че ще бъдем закриляни от Христовата сила. Доколкото е във властта ни, ние трябва да затваряме всеки достъп на изкушението до нас (“Мисли от планината на блаженствата”, стр. 171).