ОПАСНОСТ ОТ ВЪЗПРИЕМАНЕ НА СВЕТСКИ НАЧИН НА ДЕЙСТВИЕ – 71 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

ОПАСНОСТ ОТ ВЪЗПРИЕМАНЕ НА СВЕТСКИ НАЧИН НА ДЕЙСТВИЕ В БОЖИЕТО ДЕЛО
По отношение на някои от съветите, представени по време на видението в Саламанка, както и на опитностите и увещанията, дадени на работниците в Божието дело през следващите няколко седмици, Елена Вайт писала:
„На 3 декември 1890 г., докато работех в Саламанка, щата Ню Йорк, като общувах с Бога през нощта, бях взета във видение и заведена на различни събрания в различни щати, където представих решително свидетелство на изобличение и предупреждение. В Батъл Крийк беше свикан съвет от проповедници и хора, заемащи отговорни постове в издателството и в други институти. Чух събраните да изказват мнения и да предлагат мерки не с кротък дух, което ме изпълни с опасения и безпокойство.
Преди години преминах през подобна опитност и тогава Господ ми разкри много неща от жизненоважно значение; даде ми и предупреждения, които трябваше да бъдат представени на намиращите се в опасност. През нощта на 3 септември тези предупреждения ми бяха припомнени и ми бе заповядано да ги представя на служители, заемащи отговорни постове, за да не се обезсърчават, нито да отпадат духом. Бяха ми представени някои неща, които не мога да обясня. Но ми беше дадено уверението, че Господ няма да позволи народът Му да бъде обгърнат от мъглата на светския скептицизъм и неверие, като се свързва със света. Стига само да чуе и да последва Неговия глас, съобразявайки се със заповедите Му, Той ще го издигне над мъглата на скептицизма и неверието и ще постави нозете му на Скалата, където Божият народ може да диша атмосфера на сигурност и победа.
Докато се молех сериозно, напълно изгубих представа за нещата около мен. Стаята се изпълни със светлина и аз представях една вест на събрание, което ми изглеждаше като Генералната конференция. Бях подбудена от Божия Дух да отправя най-сериозен апел, защото у мен бе създадено впечатлението, че в сърцето на делото се крие голяма опасност, която е точно пред нас. Все още съм приведена от душевна и телесна мъка, обременена от мисълта, че трябва да предам вест на нашия народ в Батъл Крийк, за да ги предупредя срещу начина им на действие, който ще отдели Бога от издателството.
Погледът на Господа е сведен надолу към народа Му и Той го гледа със скръб, примесена с неудовлетворение. Бяха изговорени думите: „Имам нещо против теб, задето си оставил първата си любов. Затова помни откъде си паднал и се покай, и върши първите си дела, да не би да дойда при теб скоро и да се отнеме светилника ти от мястото му, ако не се покаеш“ (Откровение 2:4, 5).
Този, Който е плакал над непокаяния Израил, посочвайки на израилтяните тяхното непознаване на Бога и в лицето на Христос – Изкупителя им, погледна в сърцето на делото в Батъл Крийк. Голяма опасност заплашваше нашите вярващи, но някои от тях не знаеха това. Неверие и липса на покаяние заслепяваха очите им и те се уповаваха на човешка мъдрост при ръководенето на най-важните интереси на Божието дело, свързани с издателската работа. Някои хора със слабите си човешки преценки поемаха в своите смъртни ръце контрола на различни сфери от делото, докато Божията воля, Божият начин на действие и Божият съвет не се търсеха като абсолютно необходими неща. Хора с упорита, желязна воля, както вътре, така и вън от издателството, се съединяваха, твърдо решени да предприемат известни мерки в съгласие със собствените си разсъждения и преценки.
Аз им казах: „Не бива да правите това! Управлението на тези големи интереси не може да се повери изцяло на хора, които показват, че притежават малко опит в Божиите неща и нямат духовна проницателност. Доверието на нашите вярващи по отношение на важните интереси в голямото сърце на делото се е разклатило поради погрешно ръководство от страна на грешащи хора. Това е оказало решително влияние върху нашите църкви в Съединените щати, а и в чуждите страни. Ако поставите ръка върху издателското дело, това мощно оръдие в ръцете на Бога, за да го оформите според своите предписания, ще констатирате, че то ще се окаже пагубно за собствените ви души и бедствено за Божието дело. Това ще бъде голям грях в очите на Бога, какъвто беше и грехът на Оз, който се опита с ръката си да задържи ковчега. Има хора, които се месят в работата на други служители, докато всичко, което Бог изисква от тях, е само да постъпват справедливо, да обичат милост и да ходят смирено пред Бога, да работят съзнателно, както наетите от хората работници вършат поверената им работа. Някои са пропуснали да сторят това, както свидетелстват делата им. Какъвто и да е постът им, каквато и да е отговорността им, дори да имат толкова власт колкото Ахав, ще установят, че Бог стои над тях и че Неговият суверенитет е върховен“… Не трябва да се сключва никакъв съюз с невярващи, нито пък трябва да се обкръжите с хора, мислещи като вас и казващи „Амин“ на всичко, което предложите, а да изключвате други, които смятате, че няма да са съгласни с вас. Показано ми бе, че в това се крие много голяма опасност.
„Защото така ми говори Господ със силна ръка и научи ме да не ходя в пътя на тия люде, като казва: „Да не наречете съюз всичко, което тия люде наричат съюз; и да не се боите от това, от което те се боят, нито да се плашите. Господа на силите – Него осветете, от Него да се страхувате и пред Него да треперите.“ „Нека прибягват при закона и при свидетелството. Ако не говорят според това слово, наистина няма зазоряване в тях“ (Исая 8:11-13,20). Светът не трябва да бъде наш критерий. Оставете Господ да действа, нека се чува Господният глас.
Работещите в която и да е област на делото, чиято цел е светът да бъде преобразен, не трябва да навлизат в съюз с онези, които не познават истината. Светът не познава нито Отца, нито Сина и няма духовно проницание, за да види характера на нашето дело и да знае какво трябва да направим и какво – не. Трябва да се подчиняваме на нарежданията, които идват отгоре. Не трябва да следваме плановете, предложени от невярващите. Мненията на хора, които не познават делото, провеждано от Бога за настоящето време, ще отслабват силата на Божиите инструменти. Като приемат подобни внушения, а пренебрегват Христовия съвет…
Окото на Господа бди над цялото Му дело, над всичките планове, над мислите на всеки ум. Той вижда под повърхността на нещата, разкрива дълбочините и намеренията на сърцето. Няма тъмно дело, няма план нито пожелание на сърцето, нито мисъл на ума, които Той да не чете като в отворена книга. Всяка постъпка, всяка дума, всяка подбуда се отбелязва вярно от великия Сърцеведец, Който казва: „Зная делата ти“.
Беше ми показано, че безумствата на Израил в дните на Самуил, ще се повторят сред Божия народ и днес, ако не се прояви по-голямо смирение, по-малко доверие в собственото „аз“ и по-голямо доверие в Бога на Израил, Управителя на Божия народ. Само когато Божествената сила се съедини с човешките усилия, само тогава делото ще устои на изпита. Когато хората престанат да се облягат на хора или на собствените си преценки, но направят Бога свое единствено упование, тогава във всеки случай ще се прояви смирен дух, по-малко говорене, а повече молене, както и повече предпазливост и внимание в провеждането на плановете и начинанията. Такива хора ще разкриват факта, че са зависими от Бога и че притежават Христовия ум.
Отново и отново ми беше показано, че Божиите чеда в тези последни дни не могат безопасно да се уповават на човеци и да правят плътта своя сила. Великата „брадва“ на истината ги е изсякла от света като груби камъни, които трябва да бъдат одялани, изгладени и полирани за небесната постройка. Трябва да бъдат одялани чрез библейските пророци посредством изобличения, предупреждения, увещания и съвети, за да бъдат оформени според Божествения образец. Това е специалната работа на Утешителя – Светия Дух да преобразява сърцата и характерите, за да могат хората „да пазят пътя Господен“…
От 1845 г. насам отвреме навреме са ми били представяни опасностите пред Божия народ и конкретните заплахи, които се трупат около него в тези последни дни. Споменатите опасности са ми били разкрити чак до настоящото време. Пред нас скоро ще се разиграят велики сцени и събития. Господ иде със сила и голяма слава. Сатана също знае, че властта, която е узурпирал, скоро ще му бъде отнета завинаги. Сега му се отдава последна възможност да влияе над света и той ще положи най-решителни усилия, за да постигне унищожението на земните жители. Вярващите в истината трябва да бъдат като верни стражи на кулата, иначе Сатана ще им внуши особени разсъждения и те ще изказват мнения, които ще бъдат предателство спрямо святото доверие. Враждата на Сатана срещу доброто ще се развихря все повече и повече. Той пуска в действие силите си за последния бунт и всяка душа, която не се е предала напълно на Бога и не е пазена чрез Божествена сила, ще сключи съюз със Сатана против Небето и ще се присъедини в битката против Владетеля на вселената.
Във видение през 1880 г. бях запитала: „В какво е сигурността за Божия народ в това опасно време?“ Отговорът бе: „Исус се застъпва за народа Си, макар Сатана да стои „отдясно Му, за да Му се съпротивява“. „И Господ каза на Сатана: „Бог да те смъмри, Сатано, да те смъмри Бог, Който избра Ерусалим. Не е ли този главня, изтръгната из огън?“ Като Застъпник и Адвокат на човека Исус ще води всички желаещи да бъдат водени, като им казва: „Следвай Ме стъпка по стъпка нагоре, където свети ясната светлина на Слънцето на правдата“.
Но не всички следват светлината. Някои се движат встрани от безопасния път, който във всяка стъпка е път на смирение. Господ е поверил на служителите си вест за това време. Но тази вест не съвпада във всяка подробност с идеите на всички ръководители на делото. А някои критикуват и вестта, и вестителите. Дръзват даже да отхвърлят изобличителните думи, изпратени им от Бога чрез Неговия Свят Дух.
В такъв случай каква възможност остава на Господа да достигне онези, които отхвърлят предупрежденията и укорите Му и приписват свидетелствата на Божия Дух на не по-възвишен източник от човешка мъдрост? В деня на съда, вие, които вършите това, какво извинение бихте представили пред Бога за пренебрегването на дадените ви доказателства, че Бог стои зад делото Си? „По плодовете им ще ги познаете.“ Няма да ви излагам сега доказателствата, представени през миналите две години за Божието ръководство чрез Неговите избрани служители. Но настоящото доказателство за Неговото действие ви се откри и сега сте задължени да вярвате. Не можете да пренебрегнете Божиите предупредителни вести, не можете да ги отхвърлите, нито да ги третирате леко, освен с риск да претърпите вечна загуба.
Критикуване, подигравки, погрешно представяне тези неща може да се поддържат само с опасност да унищожите собствените си души. Употребата на такива „оръжия“ не ви спечелва скъпоценни победи, но в действителност принизява много вашия ум и отделя душата ви от Бога. Свещените неща се поставят на равнището на обикновените; се създава положение, което се харесва на княза на мрака и наскърбява Божия Дух. Дребнавите възражения и критикуването лишават душата от росата на благодатта, „както хълмовете на Гелвуе са лишени от дъжд“. Никакво доверие не може да се има в преценката на хора, които си позволяват да осмиват и да представят изопачено нещата. На техните съвети или решения не може да се придава никаква тежест. Трябва да носите пред себе си Божествените доказателства, преди да решите да направите каквото и да било,за да оформите действието на Божието дело.
Да бъдат клеветени и критикувани хора, които Бог използва, това означава да се обвинява и да се критикува Господ, Който ги е изпратил. Всички трябва да контролират своите способности, така че да имат правилна преценка. Някои не могат да различават блясъка на чистото злато от обикновената лъскавина, нито същността от сянката.
Предразсъдъците и мненията, които господстваха в Минеаполис, в никакъв случай не са мъртви. Посетите тогава в някои сърца семена са готови да избуят и да дадат подобна жетва. Върховете са отрязани, но корените никога не са били извадени и все още дават своя несвят плод: отравят разсъдъка, извращават преценките и заслепяват разума на онези, с които контактувате – както по отношение на вестта, така и по отношение на вестителите. Когато чрез изповед унищожите горчивия корен, ще видите светлина в Божията светлина. Без тази цялостна работа никога не ще очистите душите си. Трябва да изучавате Божието слово не с цел да потвърдите собствените си идеи, но да бъдат те „отрязани“, осъдени или одобрени, според това, дали са или не са в хармония с Божието слово. Библията трябва да бъде вашият постоянен другар. Необходимо е да изучавате свидетелствата й, а не да вземате отделни пасажи и да ги употребявате така, както вие намерите за добре, за да подкрепяте собствените си твърдения и да не обръщате внимание на най-ясните изявления, дадени за да коригират начина ви на действие.
Сред нас съществува отстъпление от Бога и още не е дошло пламенното покаяние и завръщане към първата любов – така необходима за възвръщането към Бога и за обновяването на сърцето. Неверието се е промъкнало в нашите редици, защото е модерно човек да се отдалечава от Христос и да дава място на скептицизъм. Викът на много човешки сърца е: „Не искаме Този да царува над нас!“ Ваал, Ваал е изборът! Религията на мнозина от нас ще е религията на отстъпилия Израил, защото много предпочитат да вървят по своите си пътища и да изоставят пътя Господен. Истинската религия – единствената религия на Библията, която учи, че прощението е само чрез заслугите на разпънатия и възкръснал Спасител, която защитава праведността чрез вяра в Божия Син – се пренебрегва, на нея се гледа леко, срещу нея се говори, осмива се и се отхвърля. Отричана е като водеща към нездрав ентусиазъм и фанатизъм. Но само животът на Исус Христос в душата е активният принцип на всадената чрез Светия Дух любов, единствено способен да направи човека да принася плода на добрите дела. Любовта на Христос е силата и мощта на всяка вест за Бога, която някога е била изговаряна от човешки устни. Какво бъдеще ни предстои, щом пренебрегваме необходимостта да съгласуваме своя начин на мислене с вярата?
Когато сме съединени в единството, за което Христос се молеше, тази дълга борба, водена чрез сатанинските инструменти, ще приключи и няма вече да виждаме хора, оформящи планове според изискванията на света поради факта, че нямат духовно прозрение и не схващат духовните неща. Сега те виждат хората като „движещи се дървета“ и имат нужда от Божието докосване, за да могат да виждат така, както Бог вижда и да работят така, както работеше Христос. Едва тогава стражите на Сион ще издават сигурен звук с тръбите си – все по-ясен, все по-силен, защото ще виждат приближаването на меча и ще схващат опасността, която грози Божия народ.
Имате нужда да направите прави пътеки за нозете си, „да не би куцото да се отклони от пътя“. Заобиколени сме от „куци и хроми“ във вярата. И трябва да им помогнем, но не куцайки и ние самите, а като стоим твърдо като скала за принципа, както хора изпитани и проверени. Зная, че едно дело трябва да се извърши за хората, иначе мнозина не ще бъдат подготвени да приемат светлината на ангела, изпратена от Небето, за да просветли цялата земя с Божията слава. Не мислете, че ще се окажете съдове за почест във времето на Късния дъжд и че ще приемете Божията слава, ако суетно и горделиво надигате душите си, ако говорите извратени неща и тайно подхранвате горчиви „корени“. Божието неодобрение ще бъде над всяка душа, която таи тези корени на разединение и притежава дух така различен от Духа на Христос.
Когато Духът на Господа слезе на мен, изглеждаше ми, че присъствам на съвет. Един от вас се изправи. Държанието му беше много решително и сериозно. Държеше един вестник пред вас. Можах ясно да прочета заглавието му – „Американски страж“. След това се изказаха критики срещу вестника и срещу характера на публикуваните в него статии. Участващите в съвета посочиха някои пасажи, заявявайки, че трябва да бъдат премахнати, а други променени. Изговорени бяха силни думи на критика по отношение начините на издаване на вестника. Силно доминираше нехристиянски дух. Чуваха се решителни и нападателни гласове.
Моят водач ми даде да изговоря думи на предупреждение и укор срещу онези, които участваха в споменатото заседание – хора, бързи в обвиненията и в осъждането. По същество укорът бе следният: „Господ не е ръководил този съвет. Сред съветниците съществува дух на борба. Умовете и сърцата на тези хора не са под направляващото влияние на Божия Дух. Нека противниците на нашата вяра бъдат тези, които ще препоръчват и ще провеждат такива планове, каквито вие сега разисквате. От светска гледна точка някои от тях са приемливи. Но те не бива да се възприемат от хора, които имат светлина от Небето. Трябва да се зачита светлината, дадена от Бога не само за нашата собствена безопасност, но и заради безопасността на Божията църква. Стъпките, които сега се предприемат от неколцина, не могат да бъдат следвани от останалия Божи народ. Господ не може да подкрепи вашето поведение. От начина ви на действие става явно, че плановете ви са били съставени без помощта на Господа, Който е „мощен в съвет“. Но Господ ще подейства! Тези, които са критикували Божието дело, имат нужда да помажат очите си, защото са се чувствали мощни чрез собствената си сила. Но има Един, Който може да върже десницата на силния и да осуети съветите на умния.
Нашата вест не е вест, която ще ни кара да се притесняваме. Не трябва да се опитваме да я прикриваме или да укриваме нейния произход и цел. Защитниците й трябва да бъдат хора, които не ще млъкнат нито ден, нито нощ. Като такива, които сме дали тържествена клетва пред Бога и сме удостоени да бъдем вестители на Христос, домакини на тайните на Божията благодат, ние сме поставени пред тържественото задължение да предаваме вярно цялостното Божие намерение. Не трябва да омаловажаваме специалните истини, които са ни отделили от света и са ни направили това, което сме, защото в тях са вплетени вечни интереси. Бог ни е дал светлина за нещата, които стават сега, в последния остатък от време. Необходимо е с перо и глас да прогласяваме истината пред света – не вяло и бездушно, но чрез проявата на Божия Дух и със сила. Най-големите конфликти на света са свързани с победоносния ход на тази вест и резултатите от нейното прогласяване са от най-голямо значение както за Небето, така и за земята.
Борбата между двете велики сили на доброто и злото скоро ще приключи. Но дотогава ще има постоянни и остри стълкновения. Трябва сега да решим, подобно на Даниил и неговите другари във Вавилон, да останем верни на принципа, каквото и да се случи. Горящата огнена пещ, нажежена седем пъти повече от обикновено, не е могла да накара онези предани Божии слуги да се откажат от верността си към истината. Те останали твърди във времето на изпитанието и затова били хвърлени в пещта. Но Бог не ги изоставил. Един – Четвърти – бил забелязан заедно с тях в пламъците, от които те излезли невредими, без дори с дъх на изгоряло по дрехите си.
Днес светът е пълен с ласкатели и двуличници. Но Бог да не допусне онези, които твърдят, че са стражи на свещените истини, да станат предатели на интересите на Божието дело чрез внушения и съвети, произлизащи от неприятеля на всяка правда.
Сега не е време да се нареждаме на страната на престъпниците на Божия закон, нито да гледаме с техните очи или да слушаме с техните уши и да схващаме с техните извратени сетива. Трябва да бъдем сплотени. Трябва да работим, за да станем едно цяло, да имаме свят живот и чист характер. Нека изповядващите се за слуги на живия Бог да не се прекланят повече пред идола на човешките мнения. Нека не бъдат вече роби на каквато и да било срамна похот, нека не принасят повече пред Господа осквернено приношение – омърсена от грях душа.“