Отново край езерото – 85 – Животът на Исус Христос – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Елена Вайт – (Елън Уайт) – Животът на Исус Христос – Отново край езерото – 85

Тази глава е основана на Йоан 21:1-22.

Отново край езерото

Исус бе определил да се срещне с учениците Си в Галилея. И веднага,
след като пасхалната седмица свърши, те се запътиха нататък. Отсъствието
им от Ерусалим по време на празника щеше да бъде изтълкувано като
отдръпване и еретизъм, затова останаха, докато той приключи. Но веднага
след това радостно тръгнаха към Галилея, за да се срещнат със Спасителя,
както Той им бе наредил.
Бяха група от седем души. Облечени бяха в скромното облекло на
рибари, бедни на земни блага, но богати в познаването и практикуването
на истината, което в очите на Небето им даваше най-висшето положение на
учители. Те не бяха следвали в пророческите училища, но в продължение на
три години и половина бяха поучавани от най-великия Учител, Когото
светът някога е познавал. Обучавани от Него, бяха станали благородни,
интелигентни и изтънчени служители, чрез които хората биха могли да
стигат до познаване на истината.
По-голямата част от времето на службата Си Христос прекара край
Галилейското езеро. Когато учениците се събраха на място, където
смятаха, че няма да бъдат обезпокоявани, седв видяха обкръжени от много
неща, напомнящи им за Исус и за Неговите велики дела. Веднъж на това
езеро, когато сърцата им бяха изпълнени с ужас и свирепата буря
заплашваше да ги унищожи, Исус бе ходил по вълните, за да им се притече
на помощ. Тук бурята бе утихнала по Неговите думи. Можеше да се види
брегът, където над десет хиляди души бяха нахранени с няколко малки
хлебчета и рибки. Наблизо бе Капернаум, сцена на толкова много чудеса.
Учениците гледаха тези места и в умовете им изпъкваха думите и делата на
Спасителя.
Вечерта бе много приятна и Петър, който все още хранеше старата си
любов към лодки и риболов, предложи да излязат в езерото и да хвърлят
мрежите си. Всички се съгласиха с този план. Нуждаеха се от храна и
облекло, които биха могли да се набавят чрез успешен нощен улов на риба.
Така че излязоха с лодката, но не можаха да хванат нищо. Трудиха се цяла
нощ, но без успех. През дългите уморителни часове си приказваха за своя
Господ и си припомняха чудните събития, на които бяха свидетели по време
на Неговата служба край езерото. Разискваха и за бъдещето си и се
натъжиха пред нерадостните перспективи, които им се откриваха.
През цялото това време един самотен наблюдател, макар да бе невидим,
ги следеше, без да откъсва очи от тях. Най-сетне започна да се зазорява.
Лодката не бе много навътре във водата и учениците видяха на брега да
седи чужденец, който се обърна към тях с въпроса: „Момчета, имате ли
нещо за ядене?” Когато те му отговориха „не” , „Той им рече: Хвърлете
мрежата отдясно на ладията и ще намерите. Те прочее хвърлиха и вече не
можаха да я извлекат поради многото риби.”
Йоан позна чужденеца и възкликна към Петър: „Господ е!” Петър
изпадна в такъв възторг и така се зарадва, че в своето нетърпение и
пламенност се хвърли във водата и скоро застана до своя Учител. Другите
ученици дойдоха с лодката, като влачеха мрежата, препълнена с риба. „И
като излязоха на сушата, видяха жарава положена и риба турена на нея, и
хляб.”
Те бяха твърде учудени, за да питат откъде са се взели огънят и
храната. „Исус им казва: Донесете от рибите, които сега уловихте.”
Петър се втурна към спуснатата мрежа и помогна на братята си да я
извлекат на брега. След като свършиха работата и приготвиха всичко, Исус
покани учениците Си да дойдат и да обядват. Разчупи хляба и го раздели
между тях. И седмината познаха и признаха, че това е Той. В съзнанието
им изплува чудото с нахранването на петте хиляди души на планинския
склон, но бяха обхванати от тайнствено благоговение и мълчаливо гледаха
своя възкръснал Спасител.
Много живо и ясно си спомниха те сцените, разиграли се край това
езеро, когато Исус им бе заръчал да Го последват. Спомниха си как по
Негова заповед бяха хвърлили мрежата си в дълбокото и бяха уловили
толкова много риба, че мрежата щеше да се скъса. Тогава Исус ги бе
призовал да напуснат рибарските си лодки и бе обещал да ги направи ловци
на човеци. Точно за да им напомни тази сцена и да я запечата по-дълбоко
в умовете им, повтори Той сега това чудо. С тази Своя постъпка Исус
поднови мисионерската поръчка, дадена на учениците. Тя показа, че
смъртта на техния Учител не бе намалила задълженията им към повереното
им дело. Макар че щяха да се лишат от близостта Му и от средствата си за
издръжка, осигурявани от предишния им занаят, възкръсналият Спасител
щеше да се грижи за тях. Докато вършеха Неговото дело, Той щеше да
снабдява нуждите им. Затова и нарочно им каза да хвърлят мрежата отдясно
на лодката – с това Исус целеше да ги научи на нещо. Той стоеше от тази
страна на брега – страната на вярата. Ако те работеха свързани с Него –
Божествената Му сила, съчетана с тяхното човешко усилие – успехът им
щеше да бъде сигурен.
Христос трябваше да предаде и още един урок специално за Петър.
Отричането му от неговия Господ се намираше в срамно противоречие с
предишната му изповед за вярност. Той бе опозорил Христос и бе изгубил
доверието на братята си. Те смятаха, че няма да му се позволи да заеме
предишното си положение сред тях, а и той сам се чувстваше недостоен за
тяхното доверие. Преди да бъде призован да поеме отново апостолската си
работа, той трябваше да даде пред всички тях доказателство за своето
покаяние. Без тази изповед неговият грях, макар да се бе покаял за него,
би рушил влиянието му като Христов служител. Спасителят му даде
възможност да спечели отново доверието на своите братя и доколкото бе
възможно, да премахне петното, което бе нанесъл на евангелието.
Това е урок за всички Христови последователи. Евангелието не прави
компромис със злото. То не може да извини греха. Тайните грехове трябва
да бъдат изповядани тайно на Бога. Но що се отнася до открития, явен
грях – за него се изисква явна, открита изповед. Неодобрението от греха
на ученика се хвърля върху самия Христос. Грехът дава повод на Сатана да
тържествува, а колебливите души да се спъват. Затова ученикът, доколкото
е в неговата власт, е длъжен да даде доказателство за своето покаяние,
за да премахне този укор.
Докато Христос и учениците се хранеха край брега на езерото,
Спасителят каза на Петър: „Симоне Йонов, любиш ли Ме повече, отколкото
Ме любят тия?” , сочейки неговите братя. Веднъж Петър бе заявил: „Ако и
всички да се съблазнят в Тебе, аз никога няма да се съблазня!” (26:33
Матей 26:33). Но този път прецени себе си по-вярно. „Да, Господи – каза
той, – Ти знаеш, че Те обичам!” Нямаше ги вече онези буйни уверения, че
любовта му към Него е по-голяма от тази на братята му. Не изрази
собственото си мнение за любовта и посвещението си към своя Спасител.
Сега призова Този, Който чете подбудите на сърцето, да съди за неговата
искреност – „Ти знаеш, че Те обичам” . И Исус му поръча: „Паси агънцата
Ми!”
Отново Исус подложи Петър на изпит, като повтори предишните Си думи:
„Симоне Йонов, любиш ли Ме?” Този път Той не го попита дали Го обича
повече, отколкото Го обичат братята му. И вторият отговор бе като
първия, без прекалени уверения: „Да, Господи. Ти знаеш, че Те обичам!”
Исус му каза: „Паси овцете Ми!” Още веднъж Спасителят зададе изпитващия
въпрос: „Симоне Йонов, обичаш ли Ме?” Петър се натъжи. Той си помисли,
че Исус се съмнява в любовта Му. Знаеше, че неговият Господ има причина
да не му вярва и затова с болка на сърце отговори: „Господи, Ти всичко
знаеш. Ти знаеш, че Те обичам!” Исус пак му каза: „Паси овцете Ми!”
Три пъти Петър се бе отрекъл явно от своя Господ, три пъти Исус
извлече от него уверението за любовта и предаността му, като
подчертаваше въпроса, забивайки го като назъбена стрела в неговото
наранено сърце. Пред събраните ученици Исус разкри дълбочината на
Петровото покаяние и показа колко пълно се бе смирил някогашният
самохвален ученик.
По природа Петър бе бърз и импулсивен и Сатана се бе възползвал от
тези негови характерни черти, за да го повали. Точно преди падението на
Петър Исус му бе казал: „Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички,
за да ви пресее като жито, но Аз се молих за тебе да не отслабне твоята
вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си!” (22:31,32 Лука
22:31,32). Сега това време бе дошло и преобразяването на Петър бе
очевидно. Строгите, изпитателни въпроси на Господа не бяха предизвикали
нито един прибързан, самонадеян отговор. И поради своето смирение и
покаяние Петър бе сега много по-подготвен да действа като пастир на
стадото, отколкото беше по-рано.
Първата работа, която Христос му повери, след като го възстанови на
служба, бе да пасе агънцата. Това бе работа, за която Петър имаше съвсем
малко опит. Тя щеше да изисква голямо внимание и нежност, много търпение
и постоянство. Тази служба го призоваваше да работи за младите по вяра,
да поучава невежите, да им разкрива Писанията и да ги поучи на
ползотворна работа в Христовото дело. Дотогава Петър не бе годен да
върши тази служба, нито пък дори разбираше нейната важност. Но точно
това бе работата, за която Христос сега го призоваваше. Преживените от
него скръб и покаяние го бяха подготвили за нея.
Преди своето падение Петър винаги говореше необмислено, движен от
моментни импулси. Той бе винаги готов да поправя другите и да изразява
собственото си мнение, преди да разбере самия себе си или онова, което
трябва да каже. Но промененият Петър бе съвсем различен. Той запази по-
раншната си пламенност, но сега вече Христовата благодат управляваше
неговата ревност. Не бе вече буен, самонадеян и себеизтъкващ се, а тих,
самообладан и възприемчив. Следователно сега можеше да пасе както
агънцата, така и овцете на Христовото стадо.
Начинът, по който Спасителят постъпи с Петър, съдържа урок както за
него, така и за неговите братя. Той ги учеше да се отнасят към
престъпника с търпение, съчувствие и опрощаваща любов. Макар Петър да се
бе отрекъл от своя Господ, любовта, с която Исус го търпеше, никога не
отпадна. Точно такава любов трябва да храни и помощник-пастирът към
поверените му овце и агънца. Споменът за собствената му слабост и
падение щяха да карат Петър да се отнася към стадото си така нежно,
както Христос се бе отнесъл към него.
Зададеният на Петър въпрос бе е от голямо значение. Исус спомена само
едно условие, при което някой може да е Негов ученик и служител. „Любиш
ли Ме?” – каза Той. Това е най-важното. И да притежаваше всяко друго
качество, без Христовата любов Петър не можеше да бъде верен пастир на
Господното стадо. Знание, благотворителност, красноречие, признателност,
усърдие – всички те са помощни средства за добра работа; но без любовта
на Исус в сърцето работата на християнския служител е неуспешна.
Исус вървеше сам с Петър, защото имаше да сподели с него нещо
насаме. Преди смъртта Си Той му бе казал: „Където отивам, не можеш сега
да дойдеш след Мене, но после ще дойдеш.” Тогава Петър бе отговорил:
„Господи, защо да не мога да дойда след Тебе сега? Живота си ще дам за
Тебе!” (13:36-37 Йоан 13:36-37). Когато го бе казал, малко разбираше до
какви височини и дълбочини биха го завели Христовите нозе. Наистина
Петър пропадна на изпита, но пак щеше да има възможност да провери
любовта си към Христос. За да го укрепи за последния изпит на неговата
вяра, Спасителят откри бъдещето му. Той му каза, че след като изживее
един полезен живот, когато възрастта ще се отрази на физическите му сили
и те ще отслабнат, тогава наистина ще последва своя Господ. Исус каза:
„Когато беше по-млад, ти сам се опасваше и ходеше, където си щеше, но
когато остарееш, ще простреш ръцете си и друг ще те опасва и ще те води,
където не щеш. А това рече, като означаваше с каква смърт Петър щеше да
прослави Бога.”
Така Исус разкри на Петър вида на неговата смърт. Той даже предсказа,
че ръцете му ще бъдат „прострени” и приковани на кръста. А след това
наново подкани своя ученик: „Следвай Ме!” Петър не се обезсърчи от
откровението. Той бе готов да пострада от каквато и да е смърт за своя
Господ.
Дотогава познаваше Христос по плът, както много хора днес Го
познават, но занапред той нямаше да бъде повече ограничен по този начин.
Вече не Го познаваше така, както Го бе познавал при общуването си с Него
в човешкия Му образ. Бе Го обичал като човек, като изпратен от Бога
Учител; сега Го обичаше като Бог. Бе научил урока, че за него Христос е
всичко. Сега бе готов да вземе участие в пожертвувателната мисия на своя
Господ. Когато в края на живота си бе отведен на кръста, помоли да го
разпънат с главата надолу. Смяташе, че е твърде голяма чест да пострада
по същия начин, както бе пострадал неговият Господ.
За Петър думите „върви след Мене” съдържаха голяма поука. Този урок
му бе даден не само по отношение на неговата смърт, но и за всяка стъпка
от живота му. Дотогава Петър беше склонен да действа независимо.
Опитваше се да прави планове за Божието дело, вместо да чака, за да
следва Божиите планове. Но той не спечели нищо, като избързваше пред
Господа. Исус му заръча: „Върви след Мене! Не избързвай пред Мене! Така
няма да срещаш сам сатанинските пълчища. Остави Ме Аз да вървя пред тебе
и тогава няма да бъдеш побеждаван от неприятеля.”
Като вървеше до Исус, Петър забеляза, че Йоан върви след тях. В него
се пробуди желанието да узнае и неговото бъдеще и „казва на Исус:
Господи, а на тогова какво ще стане? Исус му каза: Ако искам да остане,
докле дойда, тебе що ти е? Ти върви след Мене!” Петър трябваше да
разбере, че неговият Господ би му разкрил всичко, което е най-добро за
него да знае. Дълг на всеки е да следва Христос, без да проявява
неподходяща загриженост по отношение на работата, определена за другите.
Като каза за Йоан: „ако искам да остане той, докле дойда” , Исус не даде
гаранция, че този ученик ще живее до второто идване на Господа. Той само
изтъкна своята върховна власт и факта че ако би пожелал да бъде така,
това съвсем не би засегнало работата на Петър. Бъдещето, както на Йоан,
така и на Петър, бе в ръцете на техния Господ. Послушание в следването
на Христос – това бе задължението, изисквано от всеки един от тях.
Колко много хора днес са като Петър! Те се интересуват от работите на
другите и са много загрижени да узнаят техните задължения, докато в
същото време има опасност да пренебрегнат своите собствени. Нашата
работа е да гледаме на Христос и да Го следваме. Ако гледаме на другите,
ще откриваме грешки в живота и дефекти в характерите им. Човечеството е
пропито от недостатъци и несъвършенство, но в Христос ще намерим
съвършенство. Като Го гледаме и живеем с вярата в Него, ние ще бъдем
преобразени.
Йоан доживя до дълбока старост. Той стана свидетел на разрушаването
на Ерусалим, на унищожението на величествения храм – символ на
последното разрушаване на света. До последните си дни Йоан следваше
отблизо своя Господ. Същността на неговото свидетелство към църквата бе:
„Възлюбени, да любим един другиго!” , „Който пребъдва в любовта,
пребъдва в Бога и Бог пребъдва в него” ( 4:7,16 1Йоаново 4:7,16).
Петър бе възстановен на своята апостолска служба, но почитта и
авторитетът, които получи от Христос, не му даваха право за върховенство
над неговите братя. Христос даде ясно да се разбере това, когато в
отговор на Петровия въпрос: „А на този какво ще стане?” , бе казал:
„Тебе що ти е? Ти върви след Мене!” Не бе удостоен да стане глава на
църквата. Благоволението, което Христос му оказа, като му прости
отстъпничеството и му повери стадото, както и верността, с която той
следваше Христос, му спечелиха доверието на братята. Имаше голямо
влияние в църквата, но получения от Христос урок край Галилейското езеро
носеше със себе си през целия свой живот. Пишейки по-късно до църквите
чрез вдъхновението на Светия Дух, той казва:
„Прочее, презвитерите, които са между вас, увещавам аз, който тоже
съм презвитер и свидетел на Христовите страдания, и участник на славата,
която има да се яви; пазете Божието стадо, което е между вас,
надзиравайте го не с принуждение, а драговолно, като за Бога, нито за
гнусна печалба, но с усърдие, нито като че господарувате над паството,
което ви се поверява, а като показвате пример на стадото, и когато се
яви Пастиреначалникът, ще получите венеца на славата, който не повяхва”
(1Петрово; 5:1-4 1Петрово 5:1-4).