ПОГРЕБАЛНИТЕ СЛУЖБИ В БАТЪЛ КРИЙК – 88 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

ПОГРЕБАЛНИТЕ СЛУЖБИ В БАТЪЛ КРИЙК
В събота на 24 юли 1915 г. Елена Вайт била положена да почива край съпруга си, покойния старейшина Джеймс Вайт, в гробището „Оук хил“ (Хълмът на дъбовете), в Батъл Крийк, щата Мичиган. Там тя ще чака зова на Животодателя.

В молитвения дом
Много приятели се стекли от близките градове и села, за да се присъединят към членовете на църквата в Батъл Крийк и към тамошните граждани, за да отдадат последна почит и любов на паметта на Елена Вайт. Множество хора дошли и от съседните щати, включително и председатели и служители на местните съединения, от Лейк юниън конферънс, от Североамериканската дивизионна конференция (съединение?) и от Генералната конференция на адвентистите от седмия ден.
Погребалната церемония била подходяща и впечатляваща. Службата се състояла в големия молитвен дом, за чието построяване преди повече от двадесет години съдействала цялата църква. В нея Елена Вайт много пъти била говорила думите на живота. Донесените цветя били толкова много, че образували нещо като красива градинска беседка. Приятелите от санаториума „Батъл Крийк“ изпратили цяла планина от саксии с палми, папрати, лилии и маргарити, които почти покривали целия подиум и се разпростирали наляво и надясно по стълбите към галерията. Изобилието от цветя като че ли символизирало небесната надежда. Църквата в Батъл Крийк изобразила чрез цветя едно счупено колело, издателството „Ривю енд херълд“ – счупена колона, Генералната конференция и Североамериканската дивизионна конференция – кръст и корона и отворена Библия, от страниците на която изпъквали думите на обещанието на Спасителя: „Ето, ида скоро и наградата Ми е с Мене“.
Два часа преди службата тленните останки на Елена Вайт били изложени на подиума. Край тялото стояла почетна стража,* *Шест души стояли на почетна стража, по двама едновременно – старейшините К. С. Лонгакр от Вашингтон, област Колумбия; М. Л. Андрийсен от Хатчинсън, щата Минесота; У. А. Уестуърд от Чикаго, щата Илиноис; Е. А. Бристоу от Индианаполис, щата Индиана; Л. Х. Кристиан от Чикаго, щата Илиноис; К. Ф. Маква от Гран Ръпидс, щата Мичиган/ докато хиляди минавали пред ковчега, за да хвърлят поглед върху старата и уморена служителка на Исус, спяща последния си сън. В тази дълга процесия имало мъже и жени, превити под тежестта на годините, които в младостта си често били слушали проповедите й. Сълзи се стичали по бузите на мнозина благородни пионери, които половин век издигали високо вярата, „веднъж завинаги дадена на светиите“, и които все още се радвали на надеждата за окончателната награда на верните.
Когато дошъл определеният час за службата, молитвеният дом с 3500 места бил препълнен; имало и много правостоящи. Над 1000, а може би повече души, не можели да влязат.
Сред членовете на семейството на Елена Вайт присъствали и двамата й живи сина – старейшината Джеймс Едсън Вайт от Маршал, щата Мичиган, и старейшината У. К. Вайт от Света Елена, щата Калифорния; госпожица Сара Макентърфър от Света Елена, щата Калифорния; госпожа Ади Уолинг Макферсън, племенница, живееща в Съфърн, щата Ню Йорк; госпожа Л. М. Хол, някога член на домакинството на Елена Вайт; и няколко други, които в предишните години били свързани повече или по-малко тясно с починалата. Изразили дълбоко съчувствие от името на госпожа Ема Вайт, съпруга на старейшината Дж. Е. Вайт, отсъстваща поради ревматично страдание, което през последните две години я направило неспособна да излиза от дома.
Службата била впечатляваща. Певците*, *Певците били госпожа Х. М. Дънлап, госпожица Флоранс Хауъл, госпожа Джордж Р. Израел, госпожица Нена Дънлап, професор Фредерик Грикс, господин М. К. Майниър, д-р М. А. Фарнсуърт и господин Франк У. Хъбард./ носачите, придружителите на ковчега* *Те били старейшините И. Т. Евънс, председател на Североамериканската дивизионна конференция; У. Т. Нокс, касиер на Генералната конференция; Дж. Б. Томпсън, секретар на Североамериканската дивизионна конференция; професор Фредерик Григс, секретар по образованието и възпитанието на Генералната конференция; Ф. М. Уилкокс, редактор на „Адвент ривю енд сабат херълд“; и Дж. Е. Лангдон, пастор на църквата в Батъл Крийк./ и проповедниците*, *Проповедниците били старейшините А. Г. Даниелс, председател на Генералната конференция на адвентистите от седмия ден (ръководител на службата); С. Н. Хаскел от Южен Ланкастър, щата Масачузетс; М. К. Уилкокс от Маунт Вю, щата Калифорния; К. Б. Стивънсън от Атланта, щата Джорджия; Уйлям Ковърт от Орора, щата Илиноис; Л. Х. Крисчън от Чикаго, щата Илиноис. Старейшината Джордж. И. Бътлър от Боулинг Гриин, щата Флорида, дългогодишен близък сътрудник на старейшината Джеймс Вайт и на Елена Вайт в административните работи, бил поканен от Генералната конференция да присъства на службата, но не бил състояние да дойде./ намиращи се на подиума, коленичили в тиха молитва. След това хорът запял:
„Заспал в Исуса сън блажен,
от грижи, скръб освободен,
в почивка мирна завсегда
в едно с умрелите в Христа.

……………………..

Заспал в Исуса сладък сън,
да се събуди увенчан
във радост и живот безкрай,
в блаженство вечно, в Божи рай.

Четене от Писанието
„И видях ново небе и нова земя – прочел старейшината Ф. М. Уилкокс от Вашингтон, област Колумбия. – Ето, храмът Божи е с човеците и ще се засели с тях, и те ще бъдат Негови люде и Той ще бъде техен Бог. И ще обърше всяка сълза от очите им. И смърт не ще има вече, нито скръб, нито писък, нито болест, защото първото премина.“ Пасажите, прочетени от виденията на Йоан на остров Патмос, били: Откровение 21:1-17, 22:1-5 и свързаните с тях скъпоценните обещания, записани в 35 глава от пророчеството на Исая: „Изкупените Господни ще се върнат и ще дойдат с възклицание в Сион, и вечно веселие ще придобият, а скръб и въздишка ще побягнат“.

Молитвата
Старейшината М. К. Уилскокс от Маунтън Вю, Калифорния, произнесъл следната молитва пред Трона на благодатта:
„Благи Боже, Татко наш небесни, радостни сме, че няма на земята изпитание толкова голямо, та Ти да не можеш да утешиш и да дадеш сила на Твоите деца. Радостни сме, че можем да дойдем при Тебе тази сутрин и да знаем, че Ти си наш Баща; радостни за великата любов, с която ни обичаш дори в нашето греховно и смъртно състояние – не защото сме достойни за обич, но защото Ти си Любов.
Благодарим Ти за Твоя дар – единородния Ти Син – затова, че Той умря заради нас и че в Него можеш да приемеш такива недостойни смъртни същества, каквито сме ние, и да ни направиш годни за славното наследство, за което сме чули.
Благодарим Ти, че Твоята сила е толкова голяма, та можеш да подчиниш и да победиш в нас всичко, което е недостойно за обич; че можеш да вземеш това наше бедно, низко човешко естество и да го направиш истинска скъпоценност за Бога.
Благодарим Ти за всички скъпи обещания и уверения на Твоето слово; за всички негови верни предупреждения; за всички негови свети заповеди; за блажената надежда – идването на нашия Господ, стоящо точно пред нас, когато Той ще промени тази земя чрез силата си, за да я направи вечен дом на всички Свои чеда.
Благодарим Ти, Отче наш, за всичко, което си направил за нас в това последно, велико евангелско движение. Благодарим Ти за делото, което си извършил чрез твоята слугиня, нашата сестра, която лежи пред нас тази сутрин; за всичките съвети и наставления, които си дал чрез нея; за цялата работа, която си извършил чрез нея; за институтите, които е помогнала да се основат; за мощната вест, която тя е известила.
И макар сърцата ни тази сутрин да са неизразимо тъжни, Отче наш, ние все пак Те хвалим за милостта Ти – че си взел едно бедно, слабо човешко същество и си го направил инструмент за изграждането на Своето дело!
Ела близо до сърцата ни, разкъсани от болка тази сутрин! Влей в тях балсама на Твоя Дух, на Твоята целителна доброта! Изпълни цялата празнота, причинена от смъртта, със собственото Си скъпоценно присъствие. Помогни ни в това утро да погледнем отвъд настоящето към славното утро, което е съвсем близо пред нас, когато Господ Исус Христос ще излекува всяка рана, причинена от греха, ще утеши всяко сърце, което му се доверява, и ще направи всичко ново всичко за вечността.
Молим Те да ни помогнеш да научим урока за краткостта на човешкия живот; за необходимостта да Ти посветим себе си; за голямото насърчение, което си ни дал чрез този живот, който вече е приключил; за онова, което искаш да направиш за всички, посвещаващи себе си на служене за Тебе.
Знаем, че нашата сестра е спасена. Можем да я поверим на Тебе. Много скоро Ти ще призовеш мъртвите и те ще излязат от гробовете си безсмъртни. Но ние се молим за живите. Молим се онези, които са останали, за да посрещат борбите, изпитанията и конфликтите на последните дни. Колко слаби сме – колко напълно неспособни да посрещаме всяко от тези неща! Нашата надежда в този час е в Тебе! И се молим великият Господ, Който ни е призовал, да ни направи годни за Своята служба; да ни даде кураж и сила, за да можем да влагаме по-големи старания; да ни даде по-твърда вяра, по-голяма прилежност и по-голяма благодат, за да посрещаме изпитанията и конфликтите; да бъдем спасени от всички измами, хитрости и примки на лукавия; да ни даде по-ясна проницателност, за да виждаме онова, което Бог иска всеки да бъде и да направи; и да ни подари по-скоро последния триумф при идването на нашия Господ.
И така, Отче, в този тъжен ден оставяме тези неща в Твоите ръце! И молим Тебе, великия Бог, Който ни е ръководил, Който е бил с нас, да ни води още във всяка стъпка от пътя; да ни изведе от пустинята на съмнението и изпитанието; да ни заведе в страната на съвършения ден, където няма да има повече грях и скръб и където ще бъдем сгрети от усмивката на нашия благословен Изкупител, победил греха и по този начин – и смъртта. Дай ни, о, Татко наш, във великия ден на Твоето пришествие събраните тук да бъдат сред тези, които ще живеят вечно заедно с възкресените починали, и с останалите живи праведници. Молим те за всичко това в името на Исус! Амин!“

Слово от старейшината Даниелс
Солото „Почивка за трудещата се ръка“, изпълнено от професор Григс, било последвано от словото на председателя на Генералната конференция, старейшината А. Г. Даниелс. Говорителят проследил накратко, но достатъчно ясно ранния живот и християнската опитност на Елена Вайт, както и по-късната й дейност. Първата част на словото му представлявала биографичен очерк и била основата, златната нишка на неговата мисъл – а именно, че Господ действително е надарил църквата на остатъка със скъпоценна дарба – с Духа на пророчеството.
За призоваването на Елена Вайт в началото на живота й за специалното служене на Бога, както и за плодовете, характеризиращи това служене, старейшината Даниелс, заявил:
„Вземайки Библията за свое върховно ръководство в живота си, Елена Вайт беше напълно убедена от нейните учения, че Второто идване на Христос е наближило. По този въпрос тя никога не се поколеба и, вярвайки в Божието слово с цялата си душа, чувстваше, че главната цел на всяка личност в това време е да живее непорочен живот в Христос и да посвети всичките си сили и средства, за да изпълни заповедта за спасението на изгубените.
Този възглед я караше да се моли постоянно за присъствието на Светия Дух. На нейният копнеж за това Божествено присъствие бе отговорено повече, отколко тя си представяше… Нейният живот на пълно посвещение, послушание и молитва за Божествена помощ бе възнаграден с дарбата на пророчеството – една от най-отбраните дарби на Светия Дух.
През декември 1844 г. Божият Дух й даде откровение за Второто идване на Христос. В това видение за бъдещето й бе представена славната награда, която очаква изкупените, и страшната участ, която ще сполети всички отказващи да служат на своя Господ и Учител. Тази картина на участта на човешкото семейство й направи дълбоко впечатление. Тук тя прие своята служба като вестител на Бога. Чувстваше, че Бог й заповядва да предаде тази вест на светлина и спасение на хората.
За нея това беше голямо изпитание. Тя беше само на 17 години – мъничка, крехка и срамежлива. Но след дълга и тежка борба прие и последва зова на своя Господ. Тогава й бяха дадени и кураж, и сила, за да започне делото на своя живот.
След това посвещение и победа тя получи серия от забележителни духовни опитности, абсолютно достоверни и приети от нейните съработници като проява на дарбата на пророчеството, обещана от Христос за църквата на остатъка. Хората, които са били свързани с нея през всичките години оттогава до днес, никога не са имали повод да променят убеждението си, че откровенията, достигали до нея, са от Бога.
Покойният Юрая Смит, цял живот съратник в това дело както на старейшината Вайт, така и на Елена Вайт, е оставил следното свидетелство за Духа на пророчеството:
„Всеки тест, всяка проба, които могат да бъдат приложени при такива прояви, доказаха тяхната достоверност. Доказателствата, които ги поддържат – вътрешни и външни, – са убедителни. Те са в съгласие с Божието слово и със самите себе си.*(Забележка под черта: Става дума за изявите на Духа на пророчеството.) Те се дават, когато Божият Дух присъства по особен начин (освен, ако и хората, които са най-добре подготвени да преценяват, са напълно измамени). Спокойни, достойни, възвишени и впечатляващи, те препоръчват себе си на всеки наблюдател като представляващи точно обратното на всичко фалшиво или фанатично.
Плодовете им показват, че Източникът, от който извират, е противоположността на злото.
1. Насочени са към най-чиста моралност. Те изобличават всеки порок и насърчават практикуването на всяка добродетел. Посочват опасностите, през които трябва да преминем по пътя към Божието царство. Разкриват ни хитростите на Сатана. Предупреждават ни срещу неговите примки. Задушават още в зародиш всяка склонност към фанатизъм, която неприятелят ще се опита да внедри в нашата среда. Изобличават скритото нечестие, изваждат на бял свят скритите неправди и излагат на светло злите подбуди на вероломството. Отблъсквали са опасностите от делото на истината от всички страни. Пробуждали са ни много пъти и са ни подтиквали към по-голямо посвещение на Бога, към по-ревностни усилия за сърдечна святост и към по-голямо старание в делото и службата на нашия Господ.
2. Водят ни към Христос. Както Библията и те Го посочват като единствената Надежда и единствения Спасител на човечеството. Представят пред нас с най-живи краски Неговия свят живот и благочестив пример и с покоряващи апели ни подтикват да вървим по Неговите стъпки.
3. Привличат ни към Библията. Представят Книгата на книгите като боговдъхновено и непогрешимо Божие слово. Увещават ни да я приемем за свой съветник и за правило за нашите вяра и живот. С непреодолима сила ни умоляват да изучаваме дълго и прилежно нейните страници, за да се запознаем с ученията й, защото тя – Божието слово – ще ни съди в последния ден.
4. Донесли са утеха и мир на много сърца. Укрепвали са немощните, насърчавали са слабите, повдигали са духа на отчаяните, внасяли са ред, когато сме били объркани, изправяли са кривите пътища и са хвърляли светлина върху онова, което е било мрачно и неясно.“
На 30 август 1846 г. госпожица Елена Хармон се омъжи за Джеймс Вайт, от Палмира, област Съмърсет, щата Мейн. От момента на брака й животът на Елена Вайт бе тясно свързан с живота на нейния съпруг в усилена евангелизаторска работа чак до смъртта му на 6 август 1881 г. Те пътуваха усилено нашир и надлъж из Съединените щати, проповядваха и пишеха, „засаждаха“ и „градиха“, организираха и ръководеха. Времето и изпитанията доказаха колко широки и твърди бяха основите, които те положиха, и колко мъдро и добре бяха градили.
Възгледите, поддържани и широко разпространявани от Елена Вайт по отношение на жизненоважните и основни въпроси – върховенството на Бога, Божествеността на Христос, силата на евангелието, боговдъхновеността на Писанията, величието на закона, характерът на греха и освобождаването от неговата сила, братството между хората, както и отношенията и отговорностите на това братство, а също и поученията, и животът й, докрай посветени на Господа и на служене на ближния, правеха дълбоко впечатление чрез откровенията, дадени й от Божия Дух. Те са плодовете на Духа – плодовете, по които трябва да бъде преценено делото на животът й. Те определят Източника и характера на Духа, който е управлявал целия й живот. „По плодовете им ще ги познаете.“ „Идете при закона и свидетелството; ако те не говорят според това Слово, наистина няма светлина в тях.“
Никаква несигурност няма по този въпрос. Учението на Елена Вайт е ясно и влиянието на живота й е изключително положително.
Никой християнски учител от това поколение, никой религиозен реформатор през който и да било от изминалите векове, не е ценял по-високо Библията. Във всичките писания на Елена Вайт тя е представена като Книгата на книгите, като върховният и вседостатъчен водач за цялото човешко семейство. Нито следа от „висша критика“ или „нова мисъл“, нито някаква скептическа, деструктивна философия не може да се открие в което и да било от нейните писания. Онези, които и днес вярват, че Библията е боговдъхновено, непогрешимо слово на живия Бог, ще оценят високо положителната и безкомпромисна подкрепа на този възглед в писанията на Елена Вайт.
В нейното учение Христос е признат и издигнат като единственият Спасител на грешниците. Набляга се на дръзновеното и решително проповядване на учениците, че „чрез никого другиго няма спасение, защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което можем да се спасим“. Силата да изкупва от греха и от неговите последици принадлежи единствено на Исус Христос и към Него трябва да са насочени надеждите на всичките човеци.
Нейните писания поддържат твърдо учението, че евангелието, така както е разкрито в Свещените писания, представлява единственото средство за спасение. Никакво признание не се отдава на която да било от философиите на Индия или на етичните кодекси на Бирма или Китай, в сравнение с евангелието на Божия Син. Единствен Той е Надеждата на този изгубен свят.
Светият Дух, Христовият представител на земята, е издигнат и възвишен като небесен Учител и Водач, изпратен на този свят от нашия Господ при Неговото възнесение, за да осъществи РЕАЛНО в сърцата и в живота на хората всичко, което Той е направил ВЪЗМОЖНО чрез Своята смърт на кръста. Дарбите на този Божествен Дух, така както са изброени в евангелията и в посланията на Новия завет, са признати. За тях се отправят молитви и биват получавани в такава мярка, в каквато Духът намери за добре да ги даде.
Църквата, основана от Господа и изградена от Неговите ученици в първото столетие, е представена като Божествен образец. Нейните прерогативи и авторитет са напълно признати и всичките й обреди и възпоменателни служби се съблюдават. Силно е наблегнато върху стойността на евангелския ред и организация – такива, каквито са разкрити в Писанията – за ефикасността му във всичките й действия по целия свят.
Чрез светлината и съветите, които й бяха дадени, Елена Вайт поддържаше широки и прогресивни възгледи по отношение на жизненоважни въпроси, засягащи подобряването и издигането на човешкото семейство в духовно, морално, интелектуално, физическо и социално отношение. Нейните писания са изпълнени с наставления, ясни и положителни, в полза на широкото практическо християнско възпитание и образование за всеки млад човек. В отговор на сериозните й съвети, църквата, с която тя бе свързана, днес поддържа образователна система за всички свои деца и младежи.
Нейните писания представляват най-понятните и общодостъпни възгледи за здравната реформа, за законите на живота и здравето и за употребата на разумни и ефективни методи на лечение. Възприемането на тези принципи са поставили народа, с когото тя работеше, в челните редици на всички, които защитават разумните въздържателни реформи и се трудят за физическото здраве и благоденствие на човечеството.
Не е оставен без внимание и общественият статус на човешкото семейство. Робството, кастовата система, несправедливите расови предразсъдъци, потисничеството на бедните, пренебрегването на нещастните – всичкото това социално зло е представено като нехристиянско и като сериозна заплаха за благополучието на човешката раса, като злина, която църквата на Христос трябва в името на своя Господ да отхвърли.
В писанията на Елена Вайт видно място се отдава на отговорностите на църквата както по отношение на мисионерската служба в страната, така и по отношение на дейността в чужбина. Всеки член на църквата е съветван да бъде светлина на света, благословение на онези, с които общува. Всички трябва да живеят неегоистичния живот на Господа. Църквата от християнските страни трябва да положи най-големи усилия, за да евангелизира хората, които се лутат в мрака и предразсъдъците на езическите страни. „Идете по целия свят, дайте на целия свят, работете за целия свят!“ – това е увещанието, което преминава през всички писания на Елена Вайт, илюстрирано и от следния цитат:
„Нека членовете на църквата имат по-голяма вяра, като черпят повече плам и ревност от своите невидими небесни съюзници, от познанието за техните неизчерпаеми Източници на сила, от величието и мащабите на делото, в което участват, и от мощта на своя Водач. Онези, които поставят себе си под контрола на Бога, за да бъдат водени и направлявани от Него, ще схванат нишката на събитията, които Той е наредил да се случат. Вдъхновени от Духа на Христос, Който е отдал живота Си за живота на света, те няма да стоят повече в безсилие, сочейки онова, което не могат да извършат. Облечени с небесното всеоръжие, те ще отидат да участват в битката, желаейки да вършат нещо за Бога и да рискуват за Него, уверени че Божието всемогъщество ще посрещне всяка тяхна нужда.“
Така в продължение на цели 70 години тя посвещаваше живота си на активна служба за Божието дело в полза на грешното, страдащо, скръбно човечество. След обширни пътувания из Съединените щати от 1846 до 1885 г. тя посети Европа, където посвети две години на делото там, намиращо се по това време все още в организационен стадий. През 1891 г. замина за Австралия, където остана девет години, пътувайки из колониите и посвещавайки всичките си сили на изграждането на делото.
При завръщането си в Съединените щати през 1900 г., на 73-годишна възраст, тя като че ли чувстваше, че дългът й да пътува е почти приключил и че трябва да посвети остатъка от живота си на писане. Работи в тази област почти до смъртта си на почти 88-годишна възраст.
Може би не сме достатъчно мъдри, за да кажем определено точно коя част от живота на Елена Вайт и от нейната дейност са били от най-голяма стойност за света. Но изглежда, че огромният обем библейска литература, която тя остави, ще е от най-голяма полза и ще послужи най-мощно на човечеството. Книгите й наброяват повече от двадесет тома. Повечето от тях вече са преведени на много езици в различни части на света. Сега – т.е. 1915 г.* *Днес те достигат разпространение в над два милиона екземпляра и продължават да бъдат издавани със стотици хиляди на много езици – бел. ред./.
Ако огледаме цялото поле на евангелската истина – отношението на човека към Бога и към неговите ближни, – ще видим, че във всичките си учения Елена Вайт е давала своята градивна подкрепа на тези велики основни принципи. Тя се е докоснала до всяка жизненоважна точка от нуждите на човечеството и го е възвисила до по-високо равнище.
Сега тя почива. Гласът й вече не се чува. Перото й е оставено настрана. Но мощното влияние на този деен, енергичен, твърд, изпълнен с Духа живот ще продължава. Този живот бе свързан с Вечния. Той действаше с Бога. Прогласената от Божията служителка вест и извършеното от нея дело представляват паметник, който никога не ще бъде разрушен, нито ще изчезне. Многото томове, които тя ни остави, третират всяка фаза от човешкия живот, насърчават всяка реформа, необходима за благоденствието на обществото (представено чрез семейството, града, щата и нацията) и ще продължат да оформят общественото мнение и характера на отделната личност. Нейните вести ще бъдат ценени повече, отколкото в миналото. Делото, на което бе посветен целият и живот, и на което дело животът й оказа влияние и спомогна за неговия напредък, до голяма степен, ще прогресира в течение на годините с все по-голяма сила и бързина. Ние, които сме свързани с него, не трябва да таим никакъв страх, освен страха да не успеем да извършим своята част така вярно и искрено, както трябва.“

Проповед на старейшината Хаскел
В своята проповед, последвала речта на старейшината Даниелс, старейшината С. Н. Хаскел обърнал вниманието към думите на псалмиста: „Скъпоценна е в очите на Господа смъртта на Неговите светии“ (Псалм 116:15). Някои могат да счетат споменатото изявление за странно. Въпреки това обаче то е вярно. Божиите служители, които сега заспиват, са за Него извънредно скъпоценни. Докато трае времето, влиянието на техния благочестив живот ще продължава да дава богати плодове. Неприятелят на човешкия род не може повече да застрашава тяхното благополучие. Те са спасени от неговата власт. Исус ги обявява за Своя собственост и в утрото на възкресението ще им дари пълната радост.
В едно от славните видения, дадени на възлюбения Йоан на остров Патмос, вниманието на пророка е привлечено от „глас от небето“, заръчващ му да запише: „Блажени отсега мъртвите, които умират в Господа. Да, казва Духът, за да си починат от трудовете си и делата им следват подир тях“ (Откровение 14:13). Чудни думи са това и особено когато са разгледани в светлината на контекста в края на пророчеството за една тройна вест, която трябва да прозвучи преди края на света и преди Второто пришествие на Христос, за да призове човечеството към подготовка.
Небето, изглежда, желае да ни помогне да разберем, че във времето на края, когато тези вести се прогласяват със силата на Светия Дух, на някои от ангажираните в това дело ще бъде разрешено да си починат от трудовете си. Уверени сме, че всички те са считани за святи блажени пред Бога. Не са останали без резултат и техните неуморни усилия да държат високо знамето на истината. „Делата им следват след тях.“ Днес в светлината на тази увереност, отправена от Небето към човешките чеда, можем да кажем за нашата скъпа сестра, която сега спи, че „макар и мъртва, тя говори“ (Евреи 11:4).
Старейшината Хаскел разгледал опитността на вярващите в Солун, които още съвсем отрано са били призовани да претърпят жестоки преследвания, „дори до смърт“. В Първото си послание до скърбящите там апостол Павел ги утешава със сигурността на християнската надежда. „Да не скърбите както другите, които нямат надежда – увещава той, – защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исуса Бог ще приведе заедно с Него. Защото това ви казвам чрез Господнето слово, че ние, които останем живи до Господнето пришествие, няма да преварим починалите, понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик при глас на архангел и при Божия тръба и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред. После ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците, за да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа. И тъй, насърчавайте се един друг с тия думи“ (1Солунци 4:13-18).
Говорителят обърнал особено внимание върху израза „защото ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исуса Бог ще приведе заедно с Него“. Илюстрирал това с преживяното от Мария Магдалена пред отворения гроб. Горчиво разочарована, че не е намерила своя Господ, „Мария стоеше до гроба отвън и плачеше. И като плачеше, надникна в гроба и видя два ангела в бели дрехи, седнали там, дето бе лежало Исусовото тяло – един откъм главата, един откъм нозете. И те й казват: „Жено, защо плачеш?“ Казва им: „Защото вдигнали Господа мой и не знаем къде са го положили“. Сърцето й плачело за нейния Спасител. А точно в този момент Той бил до нея, макар тя да не Го познала. „Казва й Исус: „Жено, защо плачеш, кого търсиш?“ Тя като мислеше, че е градинарят, казва му: „Господине, ако ти си го изнесъл, кажи ми къде си го положил и аз ще го вдигна“.
Казва й Исус: „Марио!“ Това било всичко, което Той казал – „Марио!“ Много пъти била слушала тя познатия глас и трябва да е познала Исус по тона или по израза, защото незабавно го признала за своя Учител и Господ. „Не се допирай до Мен – каза й Той, – защото още не съм се възнесъл при Отца Си. Но иди при братята Ми и кажи им: „Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог“ (Йоан 20:11-17). Тогава именно Мария побързала да отиде при учениците с радостните новини за възкръсналия Спасител.
Това била нейната любов към Господа – продължил говорителят – поради всичко онова, което Той направил за нея. Простил греховете й и свързал душата й с Небето. Тази любов задържала Спасителя на земята след Неговото възкресение, докато й помогне да Го види. В този случай има нещо покъртително. Показва, че Спасителят желае да разкрие Себе Си на хората, които са се посветили на Него, на онези, които над всичко друго желаят да поддържат жива връзка с Небето. Както Мария познала своя Господ след Неговото възкресение по гласа и по Неговото държание, така, вярвам, и ние ще можем отново да познаем нашата сестра, която сега спи. И макар да не можем да чуваме повече гласа й в този свят, нейното влияние е живо. И в утрото на възкресението, ако останем верни и участваме заедно с Божия народ в онзи радостен час, ще чуем нейния глас и ще я познаем. Мили мои приятели, все още съществува жива връзка между Небето и тази земя. Обещанията на Господа, отправени към Неговия народ, ще се изпълнят. Нито едно слово на Бога не ще остане неизпълнено. Дано Господ помогне на всички ни да бъдем сред онези, които ще посрещнат своя Господ в мир и които ще имат привилегията да поздравят нашата сестра в небесното царство. Дано Бог да ни даде това в Своето име!“
С песента „Ще се срещнем отвъд реката“ и с молитвата, произнесена от старейшината У. Т. Нокс, приключила погребалната церемония в молитвения дом. Файтони и коли чакали отвън и превозили стотици хора до гробището „Оук хил“.

При гроба
Половин столетие изминало, откак Елена Вайт и съпругът й погребали най-малкото си дете, а скоро след това и първородния си син на красивото място, където сега тя самата щяла да почива. Когато през 1881 г. старейшината Джеймс Вайт бил положен край децата си, неговата опечалена съпруга едва ли е мислела, че Господ ще я укрепи да продължи службата си още една трета столетие. Но точно това станало. И сега, след като нейното дело приключило, тя трябвало да почива до своите обичани.
Старейшината И. Х. Евънс прочел епизода за възкръсналия от мъртвите Лазар, записан в 11 глава от Евангелието на Йоан. Исус е заявил: „Аз Съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, ако и да умре, ще оживее. И никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре довека“. Старейшината Евънс прочел и от боговдъхновеното свидетелство на апостол Павел в 1Коринтяни 15 глава много недвусмислени и насърчителни уверения за възкресението на праведните. „Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен; и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и нашата вяра.“ „Ако само в този живот се надяваме на Христос, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление. Но сега Христос е бил възкресен – първият плод на починалите.“ „В Христа всички ще оживеят.“ „Погълната биде смъртта победоносно. О, смърт, къде ти е победата! О, гробе, къде ти е жилото!“ „Благодарение да бъде на Бога, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос. Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и преизобилвайте всякога в Господнето дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е напразен.“

„Ний може в смърт да заспим,
но няма това да е вечно!
Архангелът щом затръби
в утро съвсем недалечно,
от урви, поля, равнини,
по цялата земна шир пръснати,
от морските в мрак дълбини,
безбройни тълпи ще възкръснат!
И повече няма да има
раздяла с нашите любими!