Поучаване и лекуване – 9 (2-ра част) – По стъпките на Великия Лекар – Елена Вайт (Елън Уайт)

Всяка църква трябва да бъде място за възпитание и обучение на християнски служители. Нейните членове трябва да се научат да изнасят библейски беседи, да ръководят групи в съботното училище и да поучават. Трябва да се напътстват как най-добре да помагат на бедните, да се грижат за болни, да работят за непокаяните. Трябва да се създадат здравни училища, готварски курсове и групи за различните клонове на християнската благотворителна работа. В тях трябва не само да се обучава, но и да се извършва практическа работа под ръководството на опитни учители. Учителите трябва сами да отиват сред хората и да работят. Тогава онези, с които те общуват, ще се поучават от техния пример. Личният пример е много по-ценен и резултатен от много поучения.
Нека всички развиват своите физически и духовни сили до най-висока степен, за да могат да работят за Бога там, където Той ги призовава. Същата Христова благодат, изляла се над ап. Павел и над Аполос и подготвила ги толкова добре, и днес ще се излива над смирените мисионери. Бог желае чедата Му да разбират, че Неговата слава ще се изяви в яснота и мощ в нашия свят.
Най-успешно работещите
Образовани християни, които се посвещават на Бога, могат да Му служат по много по-разнообразни начини и да бъдат много по-полезни от хора, които нямат никакво образование. Техните знания и развитите им умствени способности са преимущество. Но и онези, които не ги притежават, могат да служат с успех. Бог иска да употреби възможностите на всички, които желаят да работят за Него. Най-големите и трайните успехи не са на най-блестящите и талантливите хора. Нужни са мъже и жени, чули вестта на Небето. Най-способните Божии служители са тези, които са се отзовали на поканата: “Вземете Моето иго върху си и научете се от Мене…” (Матей 11:29).
Нужни са мисионери, които самоотвержено се посвещават на това дело. Онези, чието сърце е докоснато от Бога, копнеят да изявят Божията любов на хората, които не знаят нищо за нея. Така те се чувстват щастливи, тръгват като пратеници Божии, изпълнени с Неговия Дух, за да вършат от работа, в която участват ангели.
Когато хора, на които Бог е поверил духовни таланти, употребяват тези си дарби за егоистични цели, след един период на изпит ще бъдат оставени да следват собствените си пътища. Бог ще приеме на тяхно място други, които може и да не изглеждат толкова надарени, нито самоуверени. Той ще укрепи слабите, защото те се уповават на Него, че Той ще извърши онова, което те сами не могат. Бог ще приеме предлаганата от все сърце служба и ще компенсира несъвършенството.
Господ често си е избирал за сътрудници хора, успели да получат ограничено училищно образование. Но те са използвали силите си най-пълноценно и Той възнаграждава тяхното усърдие в работата, а също и трудолюбието, и стремежа им да трупат знания. Видял е желанието и е чувал молитвите им. Както някога благословението Му се е изляло над пленниците във вавилонския дворец, така и днес Бог обсипва с мъдрост и знания Своите служители.
Понякога хора без особено светско образование и без особено обществено положение чрез Христовата благодат са постигали огромни успехи в печеленето на души. Тайната е упованието им в Бога. Те всекидневно са се учили от Него ­ най-добрия Съветник с най-могъщата сила.
Такива работници трябва да бъдат насърчавани. Господ ще ги свърже с хора с по-големи способности, за да запълнят празнотите в образованието им. Те бързо ще схващат онова, което трябва. Готовността им да служат на нуждаещите се и добротата им ще разтварят вратите, за да могат да бъдат максимално полезни на други. Ще влизат бързо във връзка със затруднените и убедителните им думи ще притежават сила, с която ще завеждат много тръпнещи души при Бога. С делата си ще сочат какво биха могли да сторят всички други, стига да пожелаят.
Разширяващият се кръг на действие
Нищо не разпалва самопожертвователността и не възпитава така, както работата за други. Много изповядващи се за християни в стремежа си да се присъединят към църквата и да се радват на църковните грижи и душеспасението мислят само за себе си. Те стават членове на големи и добре организирани църкви и са доволни, ако не са принудени да отделят много време за другите. Но така те сами се лишават от ценни благословения. Мнозина биха били възнаградени значително повече, ако биха пожертвали малко от своите приятни мигове и спокойствие, за да отидат там, където силите им ще бъдат вложени в християнска дейност и ще се ангажират с някаква отговорност.
Дървета, които са насадени много гъсто едно до друго, не могат да се развиват добре и да растат правилно. Градинарят ги разсажда, за да имат около себе си простор. Подобно “разсаждане” би било полезно и за доста членове на наши големи църкви. Много от тях би трябвало да бъдат пренасочени там, където силите им ще бъдат вложени в активна християнска дейност. Иначе духовните им сили залиняват и те стават бездейни. Но “присадени” в някое друго мисионско поле, биха укрепнали, самопожертвованието би укрепило духа им.
Важно е да се знае, че никой не бива да чака да бъде пренасочен, за да започне да служи на нуждаещите се. Навсякъде има поле за изява, навсякъде около нас има нуждаещи се от помощ ­ вдовици, сираци, болни и умиращи, опечалени и обезсърчени, невежи и безпризорни.
Трябва да смятаме за свой дълг да работим за нашите съседи. Замислете се как най-добре бихте могли да помогнете на онези, които нямат никакъв интерес към религията. Когато посещавате приятели и съседи, показвайте им, че се интересувате от тяхното духовно благополучие в момента. Говорете им за Христос като за Спасител, Който опрощава грехове. Поканете ги на гости. Използвайте знанията си относно Библията и други книги, които разясняват нейните истини. Христос желае да има повече подобни сбирки. Той присъства на тях и изпълва сърцата със Своята благодат.
Църковните членове трябва да се обучават в извършването на такава дейност. Тя е толкова важна, колкото и спасяването на заблудени в нощна тъмнина души, намиращи се в непозната страна. Докато някои отиват да спасяват хора в далечни страни, нека повечето, които остават по домовете си, чувстват и поемат бремето за спасението на ценните души в своето обкръжение и нека работят със същата ревност.
Мнозина се оплакват, че водели много затворен живот. Стига да искат, биха могли лесно да разширят кръга на ползотворната си дейност. Онези, които обичат Исус с цялото си сърце и душа и ближния колкото себе си, имат твърде обширно поле за прилагане на своите способности и влияние.
Дребните случаи
Никой не бива да пропуска дребното в очакване на голямото. Трябва да се започне от по-незначителното и успешно. Провалът при по-сериозните дейности може да доведе до обезсърчаване. Когато вършите с желание онова, което ви се отдаде, развивате способностите си и се подготвяте за по-големи дела. Много вярващи омаловажават всекидневните случаи, с които се сблъскват. Пренебрегват дребните неща, остават бездейни и погиват.
Не оставайте зависими от човешка помощ. Опитайте се да погледнете над хората ­ към Онзи, Който е определен от Бога да поеме нашите болки върху Себе Си, да ни помага при нужда. Уповавайте се на Словото Божие и подхващайте работата там, където ви се предлага. Вървете с непоклатима вяра напред. Вярата в Христовото присъствие дава сила и устойчивост. Вършете я самоотвержено и с интерес.
На места, където обстоятелствата са били толкова тежки и обезсърчителни, че мнозина са отказвали да отидат, са наставали очевидни промени благодарение на труда на самопожертвователни работници, на тяхното търпение и издръжливост. Те не са се уповавали на човешката сила, а на Бога и Неговата благодат ги е подкрепяла. Доброто, което се извършва по този начин, никога не ще стане ясно на този свят, но благословените Му резултати ще бъдат изявени в славното “отвъд”.
Самоиздържащи се мисионери
На много места самоиздържащите се мисионери могат да работят с успех. Апостол Павел сам се издържаше и разпространяваше Христовото учение по света. Той всекидневно проповядваше евангелието из големите градове на Азия и Европа и същевременно упражняваше и занаят, за да издържа себе си и своите сподвижници. Думите му при раздялата със старейшините в Ефес, разкриват как е работил и съдържат ценни поуки за всеки евангелизатор.
Той казва: “Вие знаете, как… всичкото време бях с вас; …как не се посвених да ви изявя всичко, що е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите… Никому среброто или златото, или облеклото не съм пожелал. Вие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене. Във всичко ви показах, че така, трудещи се, трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господ Исус, как Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да приема” (Деян. 20:18-35).
Всичко това важи и за съвременните мисионери. Те биха могли да се движат по двама или по повече и да извършват мисионерска дейност. Трябва да посещават хората, да се молят, да пеят, да поучават, да обясняват Писанието и да служат на болните. Някои могат да си изкарват прехраната чрез разпространение на литература, други ­ като апостол Павел ­ да работят някакъв занаят. Ако вървят напред с работата, ако съзнават своята слабост и се оставят смирено на Бога, ще получат благословени опитности. Господ Исус върви пред тях и те ще намират благословение и подкрепа у богати и бедни.
Подготвените за лекарско мисионерско дело в далечни страни трябва да се насърчават да заминат незабавно за там, където ги очаква работа. Необходимо е да да подхванат делото сред хората, като започнат от изучаването на техния език. Много скоро ще бъдат в състояние да проповядват простите истини на Словото Божие.
По целия свят са нужни вестители на Божията милост. Към християнските семейства се отправя зовът да отидат в страни, които са в тъмнина и заблуда, да отпътуват за далечни местности, за да се запознаят с нуждите на своите съчовеци там и да работят за каузата на Спасителя. Какво благородно дело биха извършили семейства, пожелали да се установят там, където хората са заобиколени от духовна тъмнина, и да им занесат светлината на Христовия живот.
Това дело обаче изисква саможертва. Докато мнозина изчакват да бъде премахната всяка пречка, работата, която те би трябвало да вършат, си остава неизвършена и безброй хора умират без надежда и без Бога. Някои заради пари или с научна цел се осмеляват да тръгнат и са готови да понесат трудностите; но колко малко са готови заради своите ближни да отидат със семействата си в места, които се нуждаят от евангелието!
Да се стига до човеците там, където са, каквото и да е тяхното положение или състояние, да им се помага по всеки възможен начин ­ това е истинското служене. Само така можете да печелите сърцата им и да намирате отворени врати към души, които погиват.
При всяка ваша работа помнете, че сте тясно свързани с Христос, че участвате във великия изкупителен план. Вашият живот трябва да излъчва Христовата любов, подобно на целебен, животворен поток. С това ще привличате други в кръга на Неговата любов. Нека чистотата на думите ви, себеотрицанието на служенето ви и вашите обноски да свидетелстват за силата на Божията благодат. Давайте на света такава чиста и правдива представа за Бога, че хората да Го видят в Неговата красота.
Такт и съчувствие
Малко полза ще има, ако се опитваме да променим хората, нападайки ги за онова, което смятаме за погрешно у тях. От такава дейност има повече вреда, отколкото полза. В разговора си със самарянката, вместо да отрече достойнствата на Якововия кладенец, Христос є представя нещо по-добро. Казва: “Ако би знаела Божия дар, и кой е Онзи, Който ти казва: Дай ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода” (Йоан 4:10). Исус насочва разговора върху съкровището, което може да є даде, предлага є нещо по-добро от онова, което тя има ­ жива вода, радост и надежда чрез евангелието.
Това е илюстрация за начина, по който трябва да работим. Трябва да предлагаме на хората нещо по-добро от онова, което те имат ­ Христовия мир, надвишаващ всяко познание. Трябва да им разказваме за Божия свят закон ­ отпечатък на Божия характер и израз на онова, което те трябва да бъдат според Неговата воля. Посочвайте им колко по-велика е непреходната небесна слава в сравнение с временните радости и удоволствия на този свят. Разказвайте им за свободата и мира, които могат да се намерят в Спасителя. Той казва: “… който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века” (Йоан 4:14).
Не забравяйте думите: “Ето Божия Агнец, Който носи греха на света!” (Йоан 1:29). Само Той може да задоволи копнежа на сърцето и да даде мир на душата.
От всички хора на света Христовите последователи трябва да са най-самопожертвователните, най-любезните и най-учтивите. В живота им трябва да се откриват истинска доброта и себеотрицателни дела. Божи работник, който проявява липса на учтивост, който се показва нетърпелив към невежеството или слабостите на другите, който говори необмислено или постъпва неразумно, може да си затвори вратите за сърцата така, че никога повече да не може да ги спечели.
Както росата и тихият дъжд падат върху зажаднелите растения, така и вашите любезни думи трябва да падат над сърцата, ако искате да изтръгнете хората от заблудата и да ги спечелите за Христос. Божият план е най-напред да се спечели сърцето. Необходимо е да изявяваме истината с любов и да очакваме от Господа Той да даде сила, която преобрази живота. Светият Дух ще вкорени в душата словото, което любовта є е нашепвала.
По природа сме себелюбиви и упорити. Но когато възприемем поученията, давани ни от Христос, ставаме съпричастни на Неговото естество и започваме да живеем Неговия живот. Чудесен е Христовият пример, незабравима е нежността, с която Той се отнася към хората ­ плаче с плачещите и се радва с радващите се. Неговият характер трябва да впечатлява дълбоко всички, искрено следващи Го.
Една дума навреме
“Господ ми даде език на мъдрост, за да мога с думи да подкрепя изнемогващия.”
Навсякъде около нас има наскърбени души, навсякъде можем да ги намерим. Нека ги потърсим и да им кажем добра дума навреме, за да утешим сърцата им. Нека бъдем канали, по които да текат освежаващите води на съчувствието.
Нека винаги да помним, че в живота на другите има глави, които смъртни очи не могат да прочетат. По страниците на спомените се намират печални събития, които се пазят грижливо от любопитни. Там са отбелязани продължителни, тежки борби с трудности, често семейни, които са отслабвали от ден на ден куража, доверието и вярата им. Души, които трябва да водят прекалено тежки битки в живота, могат да бъдат подкрепени и насърчени с малко внимание и съпричастие, само чрез малко любезност от наша страна. За такива хора едно сърдечно ръкостискане на верен приятел, който им съчувства, е по-ценно от злато или сребро. Добрите думи са равностойни на усмивката на ангел.
Има твърде много бедни, които се борят с мизерията, принудени да работят до изнемога за нищожна заплата, и едва успяват да спечелят за необходимото за съществуването си. Непосилният труд и гнет, без надежда за някакво подобрение, правят тяхното бреме още по-тежко. А когато към това се прибавят и страдания и болести, тогава става почти непоносимо. Притеснени и измъчени, те не знаят към кого да се обърнат за помощ. Изразете вашето съчувствие към техните изпитания, тегоби и обезсърчения. Това ще ви отвори път да им помогнете. Говорете с тях за Божиите обещания, молете се с тях и за тях, вдъхвайте им надежда.
Думите на любов и насърчение, казани, когато душата е болна и куражът е изчезнал, се приемат от Спасителя като казани на Него. Когато утешавате сърцата, ангели от небето гледат с благоволение на това.
Божественото братство
От век на век Господ се е старал да събуди в сърцата на хората чувство за Божествено братство между тях. Бъдете Негови сътрудници! Докато светът е пропит от недоверие и отчужденост, Христовите ученици трябва да изявяват духа, който управлява в небето.
Говорете така, както Христос би говорил; постъпвайте както Той би постъпил. Проявявайте винаги кротостта на Неговия характер, изявявайте богатството на любовта, която е в основата на всичките Му поучения и постъпки към човеците. Най-смиреният служител в общение с Христос може да докосне струни, чиито звуци да се разнесат из всички краища на земята и да стигнат до вечността.
Небесни същества очакват да заработят заедно с човеци, за да открият на света какво може да се постигне за спасението на погинали души чрез връзката им с Бога. За способностите на онзи, който се е освободил от собственото “аз”, който оставя Светият Дух да действа в сърцето му и води безрезервно посветен на Бога живот, няма граници. Всички, които посвещават тяло, душа и дух в служенето на Христос, постоянно ще получават все нови и нови духовни, умствени и телесни сили. На тяхно разположение ще е неизчерпаемата пълнота на Небето. Христос им вдъхва диханието на собствения Си Дух, живот от Своя живот. Светият Дух развива техните най-висши сили за работа с души и сърца. Чрез даваната ни благодат ние можем да печелим победи, които поради нашите собствени заблуди и предразсъдъци, поради слабостите на нашия характер и недостатъчната ни вяра са ни се стрували невъзможни.
На всеки, който се посвещава безрезервно в служба на Господа, се дава сила да постига неизмерими успехи. За такива хора Бог желае да извърши велики неща. Той ще действа върху духовете на човеците, така че още в този свят в техния живот ще личи изпълнението на обещанието за бъдещето състояние.
“Пустото и безводно място ще се развеселят и пустинята ще се възрадва и ще цъфне като крем. Ще цъфти изобилно и ще се развесели дори с радост и песни. Ще се даде на нея славата на Ливан, превъзходството на Кармил и Сарод. Те ще видят славата Господня, величието на нашия Бог. Укрепете се, не бойте се, ето вашия Бог! Възмездието ще дойде с Божието въздеяние, Той ще дойде и ще ви избави. Тогава очите на слепите ще се отворят и ушите на глухите ще се отпушат. Тогава куцият ще скача като елен и езикът на немия ще пее, защото в пустата земя ще избликнат води и потоци ­ в пустинята. Нажеженият пясък ще стане езеро и жадната земя ­ водни извори… И там ще има друм и път, който ще се нарече път на светостта. Нечистият няма да мине през него, но ще бъде само за тях. Пътниците ­ даже и глупавите ­ няма да се заблуждават по него. Лъв не ще има там, нито ще се качи по него хищен звяр, такъв не ще се намери там, но изкупените ще ходят по него. Изкупените от Господа ще се върнат и ще дойдат с възклицание в Сион. Вечно веселие ще бъде на главата им, ще придобият радост и веселие, а скръб и въздишане ще побегнат” (Исая 35:1-10).