Практически уроци от книгата на природата – 7 – Детско водителство – Елена Вайт (Елън Уайт)

БОЖИЯТ ГЛАС ЧРЕЗ НЕГОВИТЕ ТВОРЕНИЯ.
Накъдето и да се обърнем, чуваме Божия глас и виждаме сътвореното
от ръката Му. От тържествения грохот на гърма и неспирния рев на стария
океан до радостните песни, които изпълват горите – десетки хиляди гласове
в природата Му пеят хвала. В земята, морето и небето с техните
чудесни багри и нюанси, така разнообразни, в пищен контраст или хармонично
съчетани, ние виждаме Неговата ‘слава. Вечните хълмове разказ-
ват за Неговата мощ. Дърветата, които развяват зелените си гранки, огрени
от слънцето, и цветята с нежната си красота, посочват своя Създател.
Живият зелен килим върху кафявата земя разказва за Божията грижа даже
и за най-скромното от Неговите творения. Пещерите на морето и дълбините
на земята разкриват съкровищата Му. Този, Който постави бисерите
в океана и аметиста и хрисолита сред скалите, обича красивото. Издигащото
се в небето слънце е представител на Този, който е животът и
светлината за всичките Си творения. Всичката яркост и красота, украсяваща
земята и издигаща небесата, говори за Бога. (53.1)
Трябва ли тогава ние, наслаждавайки се на Неговите дарове, да забравим
Дарителя? Нека по-скоро те да ни доведат до съзерцание на Неговата
доброта. Нека всичко красиво в нашия земен дом да ни напомня
за кристалната река и за зелените поля, за полюшващите се дървета и
живите извори, за ясното небе и облечените в бели дрехи певци – за нашия
небесен дом. Този красив свят никой художник не може да нарисува,
никой смъртен език не може да опише. „Каквото око не е видяло и ухо
не е чуло, и на човешко сърце не е идвало, всичко това е приготвил Бог
за тези, които Го обичат.“ (lKop.2:9) (53.2)
ЗА БОЖИЯТА ЛЮБОВ И ХАРАКТЕР.
Майките … не трябва да бъдат така прекалено натоварени с изкуствени
неща и с грижи, че да нямат време да обучават децата си от Божията велика
книга на природата, да впечатляват младите им умове с красотата на
отварящите се пъпки и цветове. Величествените дървета, красивите птички,
чуруликащи веселите си песни на своя Създател, говорят на чувството на
децата за добротата, милостта и благоволението на Бога. Всеки лист и цвят
с различните си оттенъци изпълва въздуха с аромата си и ги учи, че Бог
е любов. Всичко добро и красиво в този свят им говори за любовта на
нашия небесен Баща. Те могат да различат Божия характер в Неговите
творения. (54.1)
ЗА БОЖИЕТО СЪВЪРШЕНСТВО.
Както нещата в природата показват благодарността си към своя Създател,
като извършват най-доброто за украсяване на земята и за представяне на
Божието съвършенство, така и човешките чеда трябва да се стараят да представят
Божието съвършенство, като Му позволяват Той да действа чрез тях
за изпълнение на Своите намерения за правда, милост и доброта. (54.2)
ЗА СЪЗДАТЕЛЯ И СЪБОТАТА.
Кой ни дава слънчева светлина, която прави земята да процъфтява и
да дава плод? Кой дава живителните дъждове? Кой ни е дал небесата горе
и слънцето и звездите в небето? Кой ни дава разум и кой бди над вас всеки
ден? .. Всеки път, когато гледаме света наоколо, ни се напомня за могъщата
ръка на Бога, която го е извикала в съществуване. Ефирът над главите
ни и покритата с килим от трева земя ни призовават да помним Божията
сила и милостивия Му характер. Той можеше да направи тревата кафява
или черна, но Бог обича красивото и затова ни е дал красиви неща за
гледане. Кой би могъл да изпише с такива нежни цветове цветята, с които
Бог ги е облякъл? … (54.3)
НИЕ НЕ МОЖЕМ ДА ИМАМЕ ПО-ДОБРА КНИГА ОТ ПРИРОДАТА.
„Вижте полските кремове … те нито се трудят, нито предат, но Аз ви казвам,
че нито Соломон във всичката си слава не е бил облечен като един от ТЯХ.“
Нека умовете на нашите деца бъдат насочвани към Бога. Затова Бог ни е дал
съботния ден и го е оставил като паметник на творческото Си дело. (55.1)
ПОСЛУШАНИЕ КЪМ ЗАКОНА.
Същата сила, която поддържа природата, действа и в човека, Същите
велики закони, които водят звездите и атомите, ръководят и човешкия
живот. Законите, които управляват действието на сърцето, които регулират
движението на кръвта и живота в тялото, са закони на могъщия Разум, който
има юрисдикция върху душата. От Него произлиза всеки живот. Само в
хармония с Него може да се намери истинската сфера на действието му.
За всички Божии създания условието е едно и също- животът им се крепи,
Като го получават от Бога, живот в хармония с волята на Създателя. Да се
престъпи Неговия закон – физически, рационален или морален, това означава
да се постави някой извън хармонията на Всемира, да се въведе
несъгласие, анархия, унищожение. (55.2)
За този, който се учи така да тълкува Неговите учения, цялата природа
се изпълва със светлина. За него светът е учебник, а животът – училище.
Единството на човека с природата и с Бога, универсалната власт на закона,
резултатите от престъплението – това са неща, които впечатляват ума и
оформят характера. Това са уроци, които нашите деца трябва да научат. (55.3)
ДРУГИ УРОЦИ ОТ ЗАКОНИТЕ НА ПРИРОДАТА.
В обработката на почвата задълбоченият работник ще намери, че
съкровища, за които не е и мечтал преди, се откриват пред него. Никой
не може да успее в земеделието или градинарството, без да обръща внимание
на законите, които действат в тях. Особените нужди на всеки вид
растение трябва добре да се познават. Различните сортове изискват различна
почва и обработка, затова съобразяването със законите, владеещи
всяко растение, е условие за успех. (56.1) –
Внимателното пресаждане, така че нито едно коренче да не бъде сгъстено
или поставено на неподходящо място, грижата за младите растения,
подрязването и поливането, защитата от нощния студ И от слънцето през
деня, опазването от плевели, болести и неприятели, обработката, подрежда-
нето на растенията – всичко това не само ни учи на важни уроци за развитието
на характера, но това са и средства за развитието на детето. Като
се учи да бъде внимателно, търпеливо , загрижено за детайлите, в послушание
към закона, то получава най-важното поучение (56.2)
Постоянният контакт с тайните на живота и с красотата на природата,
както и нежната грижа, необходима за отглеждането на тези красиви
Божии творения, правят ума по-подвижен, очистват го и го издигат, а
научените уроци правят работника по-способен да учи другите. (56.3)
УРОЦИ ОТ СЕЕНЕТО НА СЕМЕТО.
Притчата за сеяча и семето предава дълбока духовна поука. Семето
представляват принципите, посети в сърцето, а растежът му – развитието
на характера. Направете го като практически урок. Децата могат да при-
готвят почвата и да посеят семето. и докато работят, родителят или учи-
телят може да им обяснява за градината на сърцето с доброто и злото семе,
посети в нея. И както градината трябва да бъде приготвена за естественото
семе, така и сърцето трябва да се подготви за семето на истината. А когато
растението пораства, може да продължите връзката между естественото
и духовното сеене. (56.4)
Когато семето се хвърля в почвата, те могат да предадат урока за Христоватс
смърт. А когато кълнът се показва – истината за възкресението. (57.1)
ГРАДИНАТА НА СЪРЦЕТО СЕ НУЖДАЕ ОТ ОБРАБОТКА.
От изораването на почвата може постоянно да се научават уроци. Ни-
кой не очаква необработено парче земя да даде веднага реколта. Трябва
да се положи внимателен и настойчив труд за подготовка на почвата,
посяване на семето, култивиране на посятото. Така трябва да бъде и при
духовното сеене. Градината на сърцето трябва да бъде обработена. Почвата
трябва да бъде разрохквана чрез покаяние. Злите плевели, които
заглушават доброто зърно, трябва да бъдат изкоренени. Когато се случи
да поникнат тръни, те могат да бъдат изкоренени само с внимателно
усилие, така че злите наклонности на сърцето да бъдат покорени единствено
със сериозно усилие в името и със силата на Христос. (57.2)
ПОРАСТВАНЕ ЧРЕЗ БЛАГОДАТ.
Разкажете на вашите деца за чудотворната сила на Бога. Като изучават
великия учебник на природата, Бог ще трогне техните умове. Фермерът
оре земята си и сее семе, но не може да направи семето да порасте. Той
зависи от Бога, Който да извърши онова, което никоя човешка сила не
може. Господ поставя чудотворната Си сила в семето, като го прави да
покълва за живот. Под Неговата грижа кълнът на живота израства, пробива
твърдата почва и се развива, за да даде плод. Първо се появява кълн,
после стъбло, после клас, а после пълно зърно в класа. Когато на децата
се разказва за Божията работа – какво прави Бог за семето, те научават
тайната за израстване в благодатта. (57.3)
ИЗРАСТВАНЕ НАД ОБКРЪЖАВАЩАТА СРЕДА.
В Америка ние имаме прекрасни водни лилии. Тези красиви цветове
се разтварят чисти, без петънца, съвършени, без никакъв недостатък. Те
поникват от боклуци. Казах на моя син: „Искам да се опиташ да ми
извадиш чепка от тази лилия колкото е възможно по-близко до корена
.Искам да ти покажа нещо важно.“ (58.1)
Той издърпа една шепа лилии и аз ги разгледах. Множество отворени
каналчета стигаха до чистия пясък най-долу на дъното. От него извличаха
свойствата си, за да се развият като чисти и безупречни лилии. Те под-
минаваха боклука и всяко некрасиво нещо, за да се развият в своята
чистота. (58.2)
ЕТО ТОЧНО ТАКЪВ Е НАЧИНЪТ, ПО КОЙТО ТРЯБВА ДА ВЪЗПИТАМЕ НАШИТЕ ЮНОШИ В ТОЗИ СВЯТ.
Нека сърцата и умовете им да бъдат наставени кой е Бог, кой е Исус
Христос и каква е жертвата, която Той даде за нас. Нека извлекат чистотата,
благодетелта, благодатта, любезността, любовта, търпението от Източника
на всяка сила. (58.3) . .
„Попитай сега животните и те ще те научат и въздушните птици, и ще
ти кажат … и морските риби ще ти изявят“. „Иди при мравката, о ленивецо,
размишлявай за постъпките и и бъди мъдър.“ „Погледнете небесните
птици.“ „Наблюдавайте враните.“ (Йов 12:7; Притчи 6:6; Матей 6:26; Лука
12:24). (58.4)
НИЕ НЕ ТРЯБВА ПРОСТО ДА КАЖЕМ НА ДЕТЕТО ЗА ТЕЗИ БОЖИИ СЪЗДАНИЯ.
Самите животни трябва да бъдат негови учители. Те преподават уроци
за прилежна работливост, постоянство сред обкръжаващите препятствия и
промисъл за бъдещето. И птиците са учители за сладкия урок на доверието.
Нашият небесен Баща се грижи за тях, но те трябва да събират храна, да
строят гнездата си, да отглеждат своите малки. Всеки момент са изложени
на неприятели, които се стараят да ги унищожат. Но колко весело се трудят!
Колко изпълнени с радост са песничките им! (58.5)
Колко красиво описва псалмистът Божията грижа за творенията в горите!
„Високите хълмове са прибежище на дивите кози, а скалите – на дивите
зайци.“ (Пс.l04: 18)
„Той изпраща потоците да тичат сред хълмовете, където живеят птиците
и пеят сред клончетата.“ (Пс.l04: 12). Всички същества по горите и
хълмовете са част от Неговото голямо домочадие. Той отваря ръката Си
и задоволява „желанието на всяко живо същество“ (Пс.145:16) (59.1)
НАСЕКОМИТЕ НИ УЧАТ НА ТРУДОЛЮБИЕ.
Работливата пчела дава на разумния човек един пример, който би било
добре да следваме. Тези насекоми притежават съвършен ред и не допускат
в кошера си никакъв безделник. Те извършват определената си работа с
разум и дейност, която надвишава всяко разбиране … Мъдрецът привлича
вниманието ни към малките неща на земята: „Иди при мравката, ленивецо,
виж нейните пътища и бъди мъдър. Тя няма водач, нито надзирател, нито
управител, но събира храната си през лятото и блага във време на жътва“.
„Мравките са слаб народ, но приготвят храната си през лятото.“ Ние
можем да научим от тези малки учители един урок на верност. Ако проявявахме
същото трудолюбие, като използваме способностите, които ни
е подарил нашият Създател, колко биха се увеличили нашите способности
да бъдем полезни! Божиите очи са над най-малките Му творения. Не
очаква ли Той от създадения по Негов образ човек съответен отклик за
всички предимства,с които го е надарил? (59.2)