“Който ходи непорочно, ходи безопасно.”

Наръчник на човека, зает в парични дела

Няма бранш на законна професия, за който Библията да не предлага нужната подготовка. Нейните принципи за прилежност, честност, пестеливост, въздържание и чистота са тайната на истинския успех. Тези принципи, както са изложени в книгата на Соломоновите притчи, съставляват съкровище на практическа мъдрост. Къде другаде търговецът, занаятчията или директорът на предприятие в каквато и да е област може да намери за себе си или за работниците си по-добри правила от съдържащите се в думите на мъдреца.

Максими за всекидневието

“Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора” (Пр. 22:29).
“От всеки труд има полза, а от бъбренето с устните само оскъдност” (Пр. 14:23).
“Душата на ленивия желае и няма, а душата на трудолюбивите ще се насити” (Пр. 13:4). “Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, и дремливостта ще облече човека с дрипи” (Пр. 23:21).
“Одумникът обхожда и открива тайни, затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си” (Пр. 20:19).
“Който щади думите си е умен”, “а всеки безумен се кара” (Пр. 17:27, 20:3).
“Не влизай в пътеката на нечестивите”, “Може ли някой да ходи по разпалени въглища и нозете му да не се опекат?” (Пр. 4:14, 6:28).
“Злото преследва грешните” (Пр. 13:21).
“Човекът, който има много приятели, намира в това погубването си” (Пр. 18:24).
Целият кръг от задълженията ни един към друг се съдържа в следното изявление на Христос: “И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях” (Матей 7:12).

Мерки против финансов крах

Колко много хора биха избегнали финансов фалит и гибел, ако биха обърнали внимание на предупрежденията, така често повтаряни и подчертавани в Писанието:
“Който бърза да се обогати, не ще остане ненаказан” (Пр. 28:20).
“Богатството, придобито чрез измама, ще намалее, а който събира с ръката си, ще го умножи” (Пр. 13:11).
“Придобиването на съкровища с лъжлив език е преходна пара; които ги търсят, търсят смърт” (Пр. 21:6).
“Който взема на заем, е слуга на заемодавеца” (Пр. 22:7).
“Който поръчителства за чужд човек, зле ще пострада, а който мрази поръчителството, е в безопасност” (Пр. 11:15).
“Не премествай стари межди, нито влизай в нивите на сирачетата, защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.” “Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, и който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.” “Който копае ров, ще падне в него и който търкаля камък, върху него ще се обърне” (Пр. 23:10, 11; 22:16; 26:27)

Основа на доверието

Това са принципи, с които е свързано благополучието на обществото, на съдружия както от светски, така и от религиозен характер. Това са принципи, които осигуряват имуществото и живота. За всичко онова, което прави възможно доверието и сътрудничеството между хората, светът е задължен на Божия закон, както е даден в Неговото Слово и както все още се забелязва, макар неясно и почти унищожено, в сърцата на хората.

Най-добрият капитал

Думите на псалмиста: “Законът на Твоите уста е за мене по-желателен от хиляди злато и сребро” (Пс. 119:72), изказват истина, вярна не само от религиозна гледна точка. Те обявяват една абсолютна истина, признавана и в деловия, и в търговския свят. Даже и в този век на страст за правене на пари, когато конкуренцията е толкова остра и методите са така безскрупулни, все още широко се признава, че за младежа, който се впуска в живота и започва някоя работа, честността, прилежанието, въздържанието, чистотата и пестеливостта съставляват по-добър капитал, отколкото каквото и да е количество пари.
И все пак, дори измежду хората, ценящи тези качества и признаващи Библията за техен източник, само малцина признават принципа, от който зависи успехът им.

Домакини

В основата на всяка честно водена търговия и на всяко истинско преуспяване лежи признаването на Бога като собственик. Първоначалният собственик е създателят на всички неща. Ние сме Негови домоуправители. Всичко наше ни е поверено от Него, за да бъде употребявано според нарежданията Му.
Това задължение е възложено на всяко човешко същество и се отнася за цялата сфера на човешката дейност. Независимо дали съзнаваме или не, ние сме стопани, снабдени от Бога с дарби и способности и поставени в света, за да извършим определена от Него работа.
На всеки човек е дадена “особената му работа” (Марко 13:34) – работата, за която е способен и работата, която ще даде най-добри резултати за него и неговите ближни и най-голяма почест на Бога.

“Не се безпокойте”

Така че нашата професия или призвание е част от Божия велик план и докато я упражняваме в съгласие с Неговата воля, Той Самият е отговорен за резултатите. Тъй като “сме съработници на Бога” (1 Кор. 3:9), нашата част е да се съобразяваме вярно с неговите нареждания. В такъв случай няма място за тревожене и загриженост. От нас се изисква прилежание, вярност, внимание, пестеливост и честност. Всяка способност трябва да се проявява до най-висша степен. И ние трябва да разчитаме не на успешния изход от нашите усилия, но на Божиите обещания. Словото, което хранеше Израиля в пустинята и Илия през време на глада, има същата сила и днес. “И тъй, не се безпокойте и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием?… Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда и всичко това ще ви се прибави” (Матей 6:31-33).

Даване на десятък

Този, Който дава на хората сили да придобиват богатство, ги задължава да Му връщат една определена част от всичко от придобитото. Десятъкът е Господен. “Всеки десятък от земята, било от посевите на земята или от плода на дърветата, е Господен… И всеки десятък от черда и от стада… да бъде свят на Господа” (Лев. 27:30, 32). “И от всичко, що ми дадеш, ще дам десятък на Тебе” (Бит. 28:22).
“Донесете всички десятъци във влагалището…” (Малахия 3:10), гласи Божията заповед. Не се апелира за благодарност или щедрост, защото това е въпрос на елементарна честност. Десятъкът е Господен и Той иска да Му връщаме собственото Нему.
“При туй, което тук се изисква от настойниците, е всеки да се намери верен” (1 Кор. 4:2). Ако честността е необходим принцип в търговския и в занаятчийския живот, колко повече трябва да съзнаваме своето задължение към Бога, което стои над всичко друго?

Служба

Условията на нашата служба като стопани ни задължават не само спрямо Бога, но и спрямо човека. За всички дарове на живота всяко човешко същество е задължено на вечната любов на Изкупителя. Храна, облекло и подслон, тяло ум и душа – всички те са изкупени с Неговата кръв. Но чрез нашата отговорност за благодарност и служба към Бога Христос ни прави отговорни и спрямо нашите ближни. Той ни заръчва: “…с любов служете си един на друг” (Гал. 5:13). “Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили” (Матей 25:40).

“Имам длъжност”

Имам длъжност, заявява апостол Павел, към гърци и към варвари, към учени и към неучени” (Римл. 1:14). Така сме и ние. Чрез всичко онова, което прави живота ни по-благословен от живота на другите, ние сме задължени към всяко човешко същество, на което бихме могли да бъдем в помощ.
Тези истини не са повече валидни за частните отношения, отколкото за публичните. Стоката, с която търгуваме, не е наша собственост, и този факт никога не трябва за забравяме изпред очи. Ние сме само домоуправители и от изпълнението на нашите отговорности към Бога и човека зависи както благосъстоянието на нашите ближни, така и личната ни съдба на този и за бъдещия живот.

Печалба и загуба

“Един разпръсва щедро, но пак има повече изобилие, а друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия. Благотворната душа ще бъде наситена; и който пои, сам ще бъде напоен.” “Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш!” (Пр. 11:24, 25; Екл. 11:1).
“Не се старай да придобиеш богатство… Хвърляш ли на него очите си, то го няма! Защото наистина богатството си прави криле, като орел ще лети към небето” (Пр. 23:4, 5).
“Давайте и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва (Лука 6:38).