РАБОТАТА В ЗАПАДЕН НЮ ЙОРК ПРЕЗ 1848 Г. – 33 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

РАБОТАТА В ЗАПАДЕН НЮ ЙОРК ПРЕЗ 1848 Г.
От коситбата съпругът ми спечели 40 долара. С част от тях купихме някои необходими дрехи и ни останаха достатъчно средства, за да отидем до западен Ню Йорк и да се върнем. Здравето ми беше влошено и ми беше невъзможно да пътувам и в същото време да се грижа за детето ни. Затова оставихме малкия Хенри (на десет месеца) в Мидълтаун при сестра Клариса Бонфи. За мен беше тежко изпитание да се разделя с детето си, но не смеехме да оставим чувствата ни към него да ни отклонят от пътя на дълга. Исус даде живота си за нас, за да ни спаси. Колко малка е всяка жертва, която можем да направим, в сравнение с Неговата! На 13 август сутринта пристигнахме в Ню Йорк сити и отидохме в дома на брат Д. Муди. На другия ден към нас се присъединиха братята Бейтс и Гърни.

Конференцията във Волни
Нашето първо общо събрание в западен Ню Йорк започна на 18 август във Волни в плевнята на брат Дейвид Арнолд. Присъстваха около 35 души – всичките приятели, които можеха да бъдат събрани в тази част на щата. Но от тях едва ли имаше и двама да са съгласни помежду си. Някои поддържаха сериозни заблуди и всеки упорито налагаше собствените си възгледи, заявявайки, че те са в съгласие с Писанията.
Един брат твърдеше, че хилядата години от 20 глава на кн. Откровение били в миналото и че 144-те хиляди, споменати в 7 и 14 глави на Откровение, били възкръсналите при Христовото възкресение.
Точно когато пред нас бяха символите на нашия умиращ Господ и се готвехме да споменем Неговите страдания, този брат стана и каза, че не вярвал в онова, което се готвехме да направим, защото Господнята вечеря била продължение на Пасхата и затова трябвало да се провежда само веднъж годишно.
Тези странни различия в мненията поставиха върху мен тежко бреме. Видях колко много заблуди се представят за истина. Струваше ми се, че Господ бива обезславян. Голяма скръб притисна духа ми и аз припаднах под този товар. Някои се страхуваха, че умирам. Братята Бейтс, Чембърлейн, Гърни, Едсън и съпругът ми се помолиха за мен. Господ чу молитвите на своите служители и аз се съвзех.
Тогава над мен слезе небесна светлина и скоро бях откъсната от земните неща. Придружаващият ме ангел ми представи някои от заблудите на присъстващите, а също и истината в контраст с техните заблуди. Тези разнородни възгледи, за които те твърдяха, че са в съгласие с Писанията, бяха в съгласие само с тяхното мнение за библейските учения. Беше ми заръчано да им кажа, че трябва да изоставят заблудите си и да се присъединят към истините на третата ангелска вест.
Събранието ни приключи триумфално. Истината удържа победа. Братята изоставиха заблудите си и се съединиха с третата ангелска вест, Господ богато ги благослови и добави мнозина към техния брой*. *Виж забележката към заглавието на главата „Видение за запечатването“/

Посещение у брат Сноу в Ханибал
От Волни отпътувахме за Порт Гибсън, отдалечен на 60 мили, за да посрещнем друг ангажимент, определен за 27-28 август. „По пътя – писа съпругът ми в писмо до брат Хейстингс с дата 26 август 1848 г. – спряхме у брат Сноу в Ханибал. На това място имаше девет или десет скъпоценни души. Брат Бейтс, брат и сестра Едсън и брат Симънс прекараха с тях цялата нощ. На сутринта Елена бе взета във видение и докато то траеше, пристигнаха всички братя. Един от тях не беше с нас в истината за съботата, но беше смирен и добър. Докато беше във видение, Елена се изправи, взе голямата Библия, държа я пред Бога, говори от нея, а след това я занесе на този смирен брат и я постави в ръцете му. Той я взе, а от очите му се стичаха сълзи. Тогава Елена дойде и седна до мен. Тя бе във видение час и половина, през което време никак не дишаше. Беше много трогателно. Всички плакаха много от радост. Оставихме брат Бейтс с тях, а ние дойдохме на това място с брат Едсън.“

Събрание в Порт Гибсън
Събранието в Порт Гибсън се състоя в плевнята на брат Хайрам Едсън. Присъстваха хора, които обичаха истината, но бяха слушали и съхранявали в душите си заблуда. Преди приключването на това събрание Господ подейства за нас с голяма сила. Отново ми бе показано във видение колко е важно братята да изоставят различията си и да се съединят върху основата на библейската истина.

Посещение у брат Харис в Сентърпорт
Оставихме брат Едсън с намерение да прекараме следващата събота в Ню Йорк сити. Закъсняхме за пощенския параход, затова взехме маршрутно корабче с намерение да се прехвърлим на следващия. Като видяхме парахода да приближава, започнахме да се приготвяме да се прехвърлим на борда. Но той не спря и трябваше да скочим на борда в движение.
Брат Бейтс държеше парите за нашето пътуване в ръката си, казвайки на капитана на корабчето: „Ето, вземете парите“. Като видя, че корабчето започна да се отдалечава, той скочи, за да се прехвърли на борда, но кракът му се удари в ръба и той падна по гръб във водата. Започна да плува към корабчето, като в едната си ръка държеше портфейла си, а в другата – един книжен долар. Шапката му падна и при опита си да я спаси, загуби банкнотата, но стискаше здраво портфейла си. Пощенският параход спря, за да го вземе на борда. Дрехите му бяха мокри от мръсната вода на канала и тъй като бяхме близо до Сентърпорт, решихме да се отбием в дома на брат Харис, за да може брат Бейтс да постави дрехите си в ред.
Посещението ни се оказа голямо благословение за това семейство. Години наред сестра Харис страдала от някакъв катар. Използвала емфие, за да облекчи това страдание и казваше, че не можела да живее без него. Страдаше от силни болки в главата. Препоръчахме й да отиде при Господа – Великия Лекар, Който ще излекува нейното страдание. Тя реши да стори това и ние определихме време за молитва за нея. Тя напълно престана да употребява емфие. Болките й до голяма степен бяха облекчени и оттогава насетне здравето й стана по-добро, отколкото е било години наред.
Докато се намирахме у брат Харис, аз имах разговор с една сестра, която носеше златни украшения, а изповядваше, че очаква Христовото пришествие. Говорихме върху изричните изявления от Писанието срещу носенето на злато. Тя обаче посочи онези текстове, в които на Соломон бе заповядано да разкраси храма. Посочи и текста, че улиците на Божия град били от чисто злато. Каза още, че ако можем да подобрим външния си вид чрез носенето на златни накити, така че да имаме влияние върху света, това би било добро нещо. Отговорих, че сме бедни, паднали в грях смъртни същества и вместо да украсяваме тези тела, понеже Соломоновият храм бил славно украсен, трябва да не забравяме своето греховно състояние и че нашето изкупление е струвало страданията и смъртта на Божия Син. Тази мисъл трябва да ни смирява. Исус е нашият Пример. Ако не бяха Неговото унижение и Неговите страдания, както и призивът: „Който иска да дойде след Мене, нека не угажда на себе си и не се наслаждава на света, и тогава ще бъде Мой ученик“, то множествата биха повярвали в Него и биха Го последвали. Исус дойде при нас не иначе, но като кротък и разпнат. Ако искаме да бъдем с Него на небето, трябва да бъдем като Него на земята. Светът ще иска своето, но който желае да победи, трябва да остави онова, което принадлежи на света.

Посещение у брат Аби в Брукфилд
На другия ден продължихме пътуването си с пощенския параход и стигнахме чак до област Мадисън, щата Ню Йорк. Слязохме от парахода и пропътувахме 25 мили до Брукфилд, където бе домът на брат Айра Аби. Тъй като пристигнахме в петък следобед, беше предложено някой да отиде до вратата и да попита дали могат да ни приемат, та ако бъдем разочаровани в надеждата си, да можем да се върнем със същата кола и да отседнем за съботата в някой хотел.
Сестра Аби се появи на вратата и съпругът ми се представи, като християнин, пазещ съботата. Тя каза: „Радвам се да се запознаем, влезте“. Той отвърна:“В колата има още трима души с мене. Помислих си, че ако всички се явим пред вас, може да ви изплашим.“ „Никога не се плаша от християни“ – беше отговорът. Сестра Аби много се зарадва, като ни видя, и бяхме сърдечно посрещнати от нея и семейството й. Когато брат Бейтс бе представен, тя каза: „Нима това е брат Бейтс, който е написал онази силна книга за съботата? И е дошъл да ни види? Не съм достойна да влезете под покрива ми, но Господ ви е изпратил при нас, защото гладуваме за истината.“
Едно дете бе изпратено на полето да каже на брат Аби, че са дошли четирима пазители на съботата. Той обаче не бързаше да се запознае с нас, защото преди това е бил мамен от хора, които често са го посещавали. Те изповядвали, че са Божии служители, но пръскали заблуди сред малкото стадо вярващи, които се опитвали да държат здраво истината. Брат и сестра Аби се бяха борили толкова дълго срещу тях, че се страхуваха да не би отново да влязат в контакт с подобни хора. Когато влезе в къщата, брат Аби ни прие хладно, а след това ни зададе няколко ясни прями въпроса – дали пазим съботата и дали вярваме, че миналите ни вести са от Бога. Когато се увери, че се е срещнал ис носителите на истината, той радостно ни посрещна.
Събранията на това място бяха много ободряващи за малцината, които обичаха истината. Радвахме се, че Господ чрез Своето Провидение ни е насочил нататък. Всички заедно се радвахме на Божието присъствие. Голяма утеха беше за нас да намерим неколцина, които бяха устояли твърдо през цялото време на разпръскването, държейки здраво вестите на истината през мъглата на спиритизма и фанатизма. Това мило семейство ни помогна в пътуването по един благочестив начин.