РАБОТА ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СКАНДИНАВИЯ – 69 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

РАБОТА ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СКАНДИНАВИЯ
Четвъртият европейски мисионерски съвет се състоял Грейт Гримсби, Англия, от 27 септември до 4 октомври 1886 г. Докладите на работниците показали, че големи трудности придружават делото във всяка негова сфера. Една сутрин преди богослужението група работници се събрали около печката в залата за събрания и разказали някои от своите опитности и разочарования. Добри зали за обществени и за публични богослужения стрували много скъпо, а в евтини салончета нямало да дойде именно онази категория хора, която те искали да достигнат. Скоро щяло да стане невъзможно да се опъват палатки поради влажния климат. Опитали се да работят от къща на къща, но вратите на добрите домове не се отваряли пред библейските работници. А в домове, където вратите се отваряли с готовност, умовете били твърде мудни, за да разберат важността от послушанието спрямо важните истини. „Какво може да се направи?“ – бил въпросът.

Посвещение, кураж, доверие
По време на серия от събрания, състояли се в Грейт Гримсби точно преди съвета, Елена Вайт изнесла няколко проповеди. Говорила за посвещение, за кураж и доверие. В края на една проповед за преживяванията на учениците във връзка с възкресението на Исус тя казала:
„Трябва да използваме всяка дадена ни възможност ден след ден, за да побеждаваме изкушенията на неприятеля. Този живот е борба. Имаме неприятел, който никога не спи, който постоянно търси начин да разстройва духа ни и да ни отклонява от нашия скъп Спасител, отдал живота Си за нас. Не трябва ли да вдигнем своя кръст? Или искаме да продължаваме да живеем в себично самодоволство и да изгубим вечното блаженство? Не можем да си позволим да съгрешаваме; не можем да си позволим да пренебрегваме Божия закон!
Въпросът за нас не трябва да бъде: Как да направим повече пари в този свят? И изобщо не трябва да става дума дали да служим на Бога, или не; дали да служим на Бога, или на Ваала? „Изберете днес, кому да служите, но аз и моят дом ще служим на Бога“ (Исус Навин 24:15).
Аз не очаквам да получа цялото щастие в края. Получавам щастие, докато вървя напред, въпреки че имам изпитания и страдания, защото гледам към Исус. Точно в най-тесните и в най-трудните места Той е най-близо до нас и можем да общуваме с Него и да възложим целия си товар на Великия Бременосец. Можем да кажем: „О, Господи, не мога повече да нося това тежко бреме“. Тогава Той ни утешава: „Моето иго е благо и моето бреме е леко“ (Матей 11:30). Вярвате ли това? Аз съм го изпробвала. Аз обичам Исус! Обичам Го! Виждам в Него несравнима прелест и искам да Го възхвалявам в Божието царство.
Искаме ли да бъде променено каменното ни сърце? Ще пожелаем ли да изминем трънливия път, който Исус извървя докрай – от яслата до кръста? След като виждаме следите от кръвта Му, ще допуснем ли гордостта да влиза в сърцето ни? Ще правим ли света свой образец? Или ще излезем от него? Поканата е: „Излезте отсред тях… не се допирайте до нечисто и Аз ще ви приема и ще ви бъда Отец, а вие ще Ми бъдете синове и дъщери“ (2Коринтяни 6:17, 18).
О, какво възвишена привилегия е това – да бъдем членове на небесното семейство, деца на небесния Цар; на Спасителя на вселената. Царят на царете да ни познава по име и да бъдем наследници на Бога, да имаме безсмъртното наследство, вечната реалност! Това е наша привилегия. Искаме ли да получим наградата? Ще воюваме ли в битката на нашия Господ? Желаем ли да водим борбата докрай? Искаме ли да спечелим победата?
Аз съм решила, че трябва да имам Небето и бих желала да го имате и вие! Никога не бих дошла от Калифорния в Европа, ако не исках да ви разкажа за скъпоценния Спасител и за скъпата истина, която имаме!
Трябва да изследвате Библията, защото тя ви говори за Исус. Когато я четете, ще виждате несравнимата красота на Исус. Ще се влюбите в Човека на кръста и на всяка крачка ще можете да казвате на света: „Неговите пътища са пътеки на мир“. Трябва да представяте Христос на хората. Можете да покажете на света, че притежавате една толкова голяма надежда – безсмъртието. Можете да „пиете от водите на спасението“. Научете децата си да обичат Бога и да се отнасят със страхопочитание към Него. Молете се небесните ангели да обитават във вашето жилище. Искайте Слънцето на правдата да огрява и най-тъмните кътчета на душата ви; и тогава устните ви ще изговарят хвала към Бога.
Исус е отишъл да ни приготви жилища. Той е казал: „Да се не смущава сърцето ви; вярвайте в Бога и в Мене вярвайте. В дама на Отца Ми има много обиталища. Ако не беше така, бих ви казал. Отивам да ви приготвя място. И когато отида и ви приготвя място, ще дойда пак и ще ви взема при Себе Си, така щото, където съм Аз, да бъдете и вие“ (Йоан 14:1-3). Това ли са жилищата, за които копнеем? Това не са земни домове, защото всичко тук, на земята, в скоро време ще бъде разрушено от мощно земетресение. Но жилищата, които Христос е приготвил за верните си, са в небето.
Тук ние нямаме дом. Ние сме само странници и пришълци, пътуващи към една по-добра страна – небесната. Насочете мисълта си към тези неща и, когато правите това, Христос ще бъде съвсем близо до вас. Дано Господ да ни помогне да спечелим скъпоценната привилегия на вечния живот.“
Някои от работниците откликнали със свидетелства, изразяващи тяхната вяра и решителност. Други сметнали, че тя не разбира трудностите на работата. Трети пък потърсили някаква основа, на която да изградят надеждите си за бъдещ успех.

Разпръсване на мрака
През първите дни на съвета един от говорителите посочил някои от пречките за разпространението на вестта и след това апелирал към Елена Вайт да изложи възгледите си по отношение на това, какво може да се извърши и дали биха могли да се очакват промени в условията, при които се трудят Божиите служители.
В отговор на този въпрос Елена Вайт казала, че ще настъпят промени, които ще отворят врати, досега затворени и залостени, които ще променят състоянието и ще пробудят умовете на хората да разбират и оценяват настоящата истина. Ще има политически преврати и промени в индустриалния свят, а също и големи религиозни пробуждания, които ще подготвят умовете за третата ангелска вест. „Да, ще има промени – уверила тя, – но ВИЕ НЕ ТРЯБВА ДА ЧАКАТЕ ТЯХ. Вашата работа е да вървите напред, като представяте истината в нейната простота и издигате високо светлината й пред хората.“
След това им разказала как този въпрос й е бил представен във видение. „Понякога множествата в нашия свят, на които се изпраща предупредителната вест от Божието слово за скорошното идване на Христос, ми бяха представяни като обвити в облаци и мъгла и потънали в гъст мрак – точно както ги е описал пророк Исая: „Защото тъмнина ще покрие земята и мрак – народите“ (Исая 60:2).
Когато във видение наблюдавала тази сцена с дълбока болка, придружаващият я ангел казал: „Погледни“. Когато погледнала отново, можели да се видят малки блестящи звездички светлина, мъждукащи в мрака. Докато ги разглеждала, светлината им ставала все по-блестяща, броят им нараствал, защото всяка светлинка запалвала други светлини. Тези светлини понякога се съединявали, като че да се насърчат една друга; и отново се разпръсвали, стигайки всеки път все по-далече и запалвайки нови светлини. Така делото растяло, докато целият свят бил просветен от тяхната светлина.
В заключение Елена Вайт казала: „Това е картината на работата, която вършите. „Вие сте светлината на света“ (Матей 5:14). Вашата работа е да държите светлината високо пред хората, които са около вас. Дръжте я твърдо. Дръжте я малко по-високо. Запалвайте и други светлини. Не се обезкуражавайте, ако светлините ви не са големи. Дори това да е само една обикновена восъчна свещ за едно пени. Оставете я свети. Направете най-доброто, което можете, и Бог ще благослови усилията ви*.“*ЗАБЕЛЕЖКА. В официалните доклади за разпространението на третата ангелска вест във Великобритания често се отдава признание на влиянието, оказано от продажбата на периодични издания за едно пени. „Печатни издания се разпращат по всички части на кралството – докладват служителите през 1888 г. – Верни души са пробудени, за да прегърнат истината, а десетки искрено започват да я изследват“ (Годишник на църквата на адвентистите от седмия ден, 1888 г., стр.130). На Генералната конференция от 1885 г. било заявено, че „средната седмична продажба на ПРЕЗЪНТ ТРУТ [мисионерски вестник, издаван от 1884 г. във Великобритания от адвентистите от седмия ден] е излизал в тираж близо 10 000 бройки.“ „Нищо от направеното във Великобритания не е оказало такъв забележителен ефект върху хората, както разпространяването на този вестник“ (БЮЛЕТИН, 1895 г., стр.314,315). А през 1897 г. братята от Европа се радвали на още по-голямото популяризиране на своето мисионско списание. „ПРЕЗЪНТ ТРУТ стигнал до тираж 13 000 бройки седмично – обявили те – и мнозина идват до познанието на настоящата истина чрез тази медия.“
По време на сесията на Генералната конференция от 1909 г. брат У. К. Сислев, ръководител на британското издателство, резюмирал по следния начин резултатите от изминалите 4 години:
„През последните 4 години, изключвайки продаденото в чужбина, сме продали 168 947 книги, 6 871 649 периодични издания, 23 382 малки книжки и 964 163 брошури на обща стойност 310 225.57 долара. Или средно годишно 42 237 книги, 1 717 912 периодични издания, 5 840 малки книжки, 241 041 брошури на средна годишна стойност 77 555 долара.
Имаме 207 редовни разпространители на книги и периодични издания, средно по 1 на всеки 8 наши членове.
Чистата нетна печалба от издателската ни дейност през последните 4 години възлиза на 19 878 долара. Дружеството за печатане на брошури е дарило тази сума и още 12 832 долара от предишни печалби или общо 32 710 долара капитал, на Британския съюз“ (БЮЛЕТИН, 1909 г., стр.96)./

Първо посещение в Скандинавия
През двете години, в които работила в Европа, Елена Вайт посетила Дания, Швеция и Норвегия три пъти. В края на мисионерския Съвет, състоял се в Базел през септември 1885 г., делегатите от Скандинавия я помолили да посети тяхното поле веднага щом й е възможно. И макар братята в Швейцария да изтъквали, че лятото е по-добро време за пътуване в Северна Европа, тя решила да дръзне и да тръгне чрез вяра, уповавайки се на Бога да й даде сила за трудностите при пътуването.
Октомври и първата половина на ноември били прекарани в Копенхаген, Стокхолм, Грититехед, Уребро и Кристияния. Елена Вайт била придружавана от секретарката си, госпожица Сара Макентърфър, от сина си У. К. Вайт и от старейшината Дж. Г. Матесон, който бил водач, преводач и сътрудник. На различните места, където вярващи се събирали да я слушат, вестта й била приемана с почит и интерес. Събранията не били големи, с изключение на Кристияния, където църковното членство наброявало 120 души. На 31 октомври, събота, когато се събрали братя и сестри от други църкви, присъствали около 200 души. В неделя Елена Вайт говорила в работническата зала пред аудитории от 800 души. На следващата неделя по искане на председателя на влиятелно въздържателно дружество говорила пред около 1300 души, събрани във военната гимнастическа зала, за важността от обучение на въздържателните принципи в дома. Темата била представена от библейска гледна точка и илюстрирана чрез примери на библейски персонажи.

Второ посещение в Скандинавия
Второто посещение на Елена Вайт в Скандинавия било през лятото на 1886 г. в компанията на нейния син и на госпожица Макентърфър. През първата част от пътуването госпожица Кристин Дал служела за водач и преводачка.
Най-важното събрание по време на това пътуване се състояло в Уребро, Швеция. Тук Шведското съединение на църквите провеждало своята годишна конференция от 23 до 28 юни, по време на която били организирани дружество за разпространение на брошури и съботно-училищни сдружения, всяко включващо за свое поле на дейност Дания, Швеция и Норвегия.
Седмица преди откриването на тази конференция старейшината Матесон започнал провеждането на курс за подготовка на колпортьори и библейски работници. В ръководенето на тези курсове се включили старейшината А. Б. Оуен от Кристияния и старейшината О. А. Олсън от Америка. „Образование“ – бил девизът на ръководителите от онези дни, а обикновените хора били жадни да учат. Този работнически образователен институт бил откриван всяка сутрин в 6.30 ч. с молитва и с общо богослужение. В 9 ч. започвал часът по счетоводство; в 11.30 ч. се давали наставления за провеждане на мисионска работа по домовете. Наставления за провеждане на библейски часове се давали в 16 ч.; а в 20 ч. имало богослужение с проповед. Всеки час от деня бил считан за много ценен както от учителите, така и от учениците.
На последвалата сесия на конференцията присъствали около 65 редовни пазители на съботата. От десетте църкви в Швеция девет били представени чрез 23 делегати. Елена Вайт говорила 6 пъти на ранните утринни събрания и 5 пъти при други случаи. Обръщайки се към малката, но решителна група вярващи, тя казала:
„В началото делото върви трудно и бавно. Сега е времето, когато всички трябва да подложат рамене, за да вдигнат товара и да го понесат напред. Трябва да вървим напред, макар Червеното море да е точно пред нас и да ни заобикалят непроходими планини. Бог е бил с нас и е благословил усилията ни. Трябва да работим чрез вяра! „Царството небесно се взема насила и, който се насили, той ще влезе“ (Матей 11:12). Трябва да се молим и да вярваме, че молитвите ни са чути, а след това да работим.
Делото може да изглежда малко, но преди да има развитие, трябва да има начало. „Първо трева, после клас, а след това и пълно зърно в класа. Делото може да започва слабо и за известно време да изглежда, като че се развива бавно; но ако е започнало по правилен начин, ще има постоянен и съществен успех*. *В потвърждение на казаното наблюдаваме развитие на делото в Скандинавия в края на 1914 г., когато членството достига 3807 души, разделено на 6 местни съюза и три мисии./
Пред новодошлите във вярата трябва да се издигне висок пример. Трябва да бъдат възпитавани да бъдат внимателни в говора си и благоприлични в поведението си, давайки доказателство, че истината е извършила необходимо в тях, и по този начин с примера си да разпръсват светлината върху оставащите в мрак…
Приелите истината може да са бедни, но не трябва да остават невежи или с дефектен характер, та да влияят по същия начин и на околните. Когато църквата приеме светлината напълно, мракът ще бъде разпръснат. И ако по святост на характера Божиите деца вървят в крак с разкритата им истина, светлината им ще свети все по-ярко и по-ярко. Истината ще извърши своето пречистващо дело, възстановявайки моралния образ на Бога в човека. Тогава ще се сложи край на мрака и объркването, на „борбата на езиците“, които са проклятие за толкова много църкви. Едва ли човек може да си представи силата, която Бог ще даде на църквата Си, стига тя да живее според светлината и да я въвежда в практиката си толкова бързо, колкото тя я огрява.
Господ скоро ще дойде. Вестта на предупреждение трябва да се разнесе до всички народи, племена и езици. Докато Божието дело зове за средства и работници, какво правят тези, които живеят под пълната светлина на настоящата истина*?“*“Ривю енд херълд“, 5 октомври 1886 г./
След като конференцията в Швеция приключила, Елена Вайт прекарала две седмици в Кристияния в сериозна работа за църквата и за работещите в издателството. По това време била завършена нова издателска къща. Различните отдели на печатното дело били пренесени там и вече действали.
Когато показали на Елена Вайт различните отдели на новата печатница, тя изразила голямата си радост, че с това оборудване могат да се отпечатват периодични издания и книги за мисионското поле (сега вече в много добър вид!) и да се изпращат по предназначение. Когато при същото посещение стигнали до печатната зала, тя заявила, че същата тази стая с работещите печатарски машини както я виждат сега й е била показана във видение преди години.
Събранията в Кристияния били последвани от десетдневна работа в Копенхаген, след което групата се върнала обратно в Базел.

Пети европейски мисионерски съвет
През 1888 г. Елена Вайт отново прекарала месец юни в Скандинавия. Заедно с госпожа Ингс тя посетила много интересни богослужения на малки групи пазители на съботата във Вохвинкел и Гладбах, Германия. На тези събрания старейшината Л. Р. Конради бил и водач, и преводач, и сътрудник.
В Копенхаген се забелязвало решително нарастване на църквата от последното посещение насам. Там прекарали твърде натоварена седмица.
Петата годишна сесия на Европейския мисионерски съвет на църквата на адвентистите от седмия ден се състояла от 14 до 21 юни в Норвегия. Мястото, избрано за този форум, било Мос, красиво градче с 8000 жители на около два часа път от Кристияния. Присъствали следните делегати:
ОТ ЦЕНТРАЛНА ЕВРОПА: Б. Л. Уитни, Елена Вайт, У. К. Вайт и Л. Р. Конради;
АНГЛИЯ: С. Х. Лейн, Уилям Ингс, Дж. Х. Дърланд;
НОРВЕГИЯ: О. А. Олсън, К. Брорсен и Н. Клаузен;
ДАНИЯ: Е. Г. Олсън;
ШВЕЦИЯ: Дж. Г. Матесон;
РУСИЯ: Дж. Лаубан;
СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ: С. Н. Хаскел, Дж. Х. Уагонър, Д. А. Робинсън и К. Л. Бойд.
Във връзка с мисионерския събор се състояло първото лагерно събрание в Норвегия. Десет палатки били опънати в красива горичка и в тях били настанени около 100 души, а 50 други намерили подслон в близките къщи. Делегатите от Америка и Централна Европа били настанени в голяма и удобна къща с изглед към фиорда Кристияния.
Доминиращият език в лагера бил норвежкият – там се провеждала обикновената програма на местното лагерно събрание. В голямата къща преобладавали говорещите английски език. Там се провеждали много скъпоценни часове на молитва, а също и полезни съвещания по отношение средствата за разширяване и укрепване на делото във всички страни на Европа.
Във вторник, 14 юни, била съобщена окуражаваща информация за удивителното развитие на колпортьорското дело през годината. Старейшината Матесон разказал чудни опитности, станали през изминалата зима в неговото училище за колпортьори и библейски работници. Старейшината Конради изнесъл информация за успеха на работниците в Германия и Швейцария. Старейшината Олсън съобщил насърчителни вести от Норвегия, а старейшината Хендригсън – от Дания. Старейшината Лейн говорил за големия напредък на колпортьорското дело в Англия.
Мисионерският съвет продължил делово своята работа няколко дни, след като църковните членове от Норвегия вече се завърнали по домовете си. Били съставени планове и приети решения за обучението на мъже за проповедническа служба, както и за основаването на корабна мисия в Хамбург. Въпросът, обсъждан с най-голям ентусиазъм и най-много привличащ вниманието, бил организирането на училища във всяко съединение за обучаване на колпортьори. Най-сериозно проучване предизвикал въпросът за подготовката и издаването на подходяща литература.
Интересът на събранието се повишил много и от присъствието в съвета на старейшините К. Л. Бойд и Д. А. Робинсън, които били на път от Америка за голямото Южноафриканско поле. Те с цяло сърце се присъединили към проучването на трудностите по отношение на работата в Европа. Поставили за неофициално разглеждане и много от своите Южноафрикански проблеми.

Успех в мисионерската служба
Като писала на тези братя за голямата работа, която им предстои, Елена Вайт наблягала и на важността да положат правилно нейното начало. Говорела им за полета, където можело да се извърши много повече работа, ако делото не е спъвано от неразумни икономии. Заявила, че ако то бъде започнато правилно, в действителност биха се черпили много по-малко средства. Казала:
„В лицето на дадените ни възвишени истини ни е поверено нещо много велико и свещено. Радваме се, че има хора, които желаят да навлязат в мисионерските полета и да работят със скромно възнаграждение. Парите за тях нямат тежест в сравнение с изискванията на съвестта и дълга за разкриването на истината пред тънещите в мрак и заблуда в далечните страни. Такива вярващи копнеят да разнесат истината от любов към Христос и към ближния.
Хората, които се посвещават на великото дело да проповядват истината, не могат да бъдат подкупени с богатство, нито ще се изплашат от бедността. Но Бог желае Неговите посланици постоянно да се развиват. За да бъде провеждано делото успешно Господ изпращаше учениците Си двама по двама… Никакви идеи на един човек, никакви планове на един човек не трябва да упражняват контролиращо влияние върху делото… Човек не трябва да стои настрана от другите и да защитава собствените си начини на действие и планове. Може да е образован в известна насока, но също и да притежава определени черти на характера, които, ако се позволи да упражнят контролиращо влияние върху работата, могат да се окажат във вреда.
Божиите работници не трябва да се държат настрана един от друг, но да си сътрудничат във всичко, което се изисква от интереса на Божието дело.
А самообразованието трябва да се счита за едно от най-важните неща в делото. Твърде малко внимание му се обръща. Трябва да се развиват всички сили, за да се върши възвишена и почтена работа за Бога. Мъдростта може да се придобие в много по-голяма степен, отколкото мнозина, работили с години в Божието дело, предполагат…
Издигайте високо възвишения характер на мисионерската работа. Нека мъжете и жените, свързани с нея, си зададат въпроса „Какво съм аз? и „Какво би трябвало да бъда и да правя?“ Нека всеки Божи работник осъзнае, че не може да даде на другите онова, което самият той не притежава. Затова не бива да се чувства доволен от малкото и да разчита на собствените си пътища и навици, но да се развива и усъвършенства. Ап. Павел казва: „Не съм постигнал, но се стремя напред“. Постоянният напредък, подобрение или реформиране – това е пътят, по който обикновената личност може да развие хармоничен, добре уравновесен характер…
Който и да било човек, ако е сам, може да стори съвсем малко. Двама и повече са по-добре, отколкото един, стига обаче всеки да оценява другия като „по-горен от себе си“. Ако някой от вас счита, че неговите планове и начин на работа са съвършени, до голяма степен мами себе си. Съветвайте се заедно с много молитва и със смирен дух и охотно приемайте съвети. Това ще ви постави там, където Бог ще може да бъде ваш съветник…
По отношение един на друг не трябва да възприемаме светския начин на поведение. Трябва да даваме благороден пример на света, като изявяваме възвишения и благороден характер на нашата вяра. Отнасяйте се към другите така, както бихте искали те да постъпват с вас. Нека всяко ваше действие да изявява благородството на истината. Бъдете верни на вярата си и ще бъдете верни и на Бога. Идете при Словото, за да научите какви са неговите изисквания. Когато Бог говори, наш дълг е да слушаме и да се покоряваме…
Още от самото начало започнете работата си по благороден, богоугоден начин, за да придадете добро влияние на истината, за която знаете, че е от небесен произход. Но помнете, че голяма грижа трябва да се полага за представянето на истината. Водете мисълта на хората предпазливо. Спирайте се повече върху практическото благочестие, втъкавайки същото в доктриналните беседи. Ученията и любовта на Христос ще смекчат и покорят почвата на сърцето за доброто семе на истината и вие ще спечелите доверието на хората чрез стремежа си да работите за тях. Винаги издигайте високо възвишения характер на делото. Нека изданията, вестниците, брошурите работят сред хората и подготвят умовете на читателите за проповядването на истината. Нека не се правят оскъдни усилия в тази насока. Тогава, ако е започнала мъдро и се провежда мъдро, работата ще доведе до успешни резултати. Но вие самите бъдете смирени и готови да се поучавате, ако искате да учите и другите и да ги водите по пътя на истината и правдата.“

„Вървете напред!“
Като правела преглед на напредъка на делото, постигнат в края на 1887 г., Елена Вайт писала спонтанно за действията на Божието Провидение в Европа и за бъдещите възможности:
„Велико дело е поверено на тези, които представят истината в Европа… Ето Франция и Германия с техните големи градове и гъсто население; ето Италия, Испания и Португалия след толкова столетия мрак разтварят врати за Божието слово и приемат последната предупредителна вест към света. Ето Холандия, Австрия, Румъния, Турция, Гърция и Русия – „дом“ на милиони и милиони хора, чиито души са същото толкова скъпоценни в Божиите очи, колкото и нашите собствени. Те не знаят нищо за специалните истини за последното време…
В тези страни вече е извършена доста работа. Има вярващи, които са приели истината и са се пръснали като светлоносци почти навсякъде… Но колко малко е направеното в сравнение с великата работа, която ни предстои! Божии ангели действат върху умовете на хората и ги подготвят за приемане на предупреждението. Нужни са мисионери в полетата, в които истината едва е навлязла. Постоянно трябва да се навлиза и в нови полета. Литературата за истината трябва да се превежда на различни езици, за да могат всички народи да се радват на нейното чисто, животоспасяващо влияние…
Колпортьорите имат окуражаващ успех при продажбата на адвентните книги. По този начин светлината на истината е занасяна на хората, а самият колпортьор (който в повечето случаи е бил изхвърлен от работа задето е приел истината) е в състояние да издържа и себе си, и да оказва финансова помощ на делото. В дните на Реформацията монасите напускали манастирите си и като нямали други средства за издръжка, пътували из страната и продавали книгите на Лутер, които по този начин бързо се разпространили из цяла Европа. Колпортажната работа е била едно от най-ефикасните средства за разпространяване на Божията светлина по онова време, такова ще бъде и сега…
Ще се появят пречки, които да забавят делото. Такива срещаме навсякъде, където основаваме мисии. Липса на опит, несъвършенства, грешки, неосветени влияния – всички тези неща е трябвало да се преодоляват. Колко често са пречели на напредъка на делото и в Америка! Не очакваме да срещнем по-малко трудности в Европа. Някои хора, свързани с делото в тези чуждестранни полета, както и в Америка, проявяват малодушие и по примера на неверните съгледватели поднасят обезсърчаващи доклади. Както недоволния тъкач и те гледат тъканта от опаковата й страна. Не могат да проследят плана на Дизайнера. За тях всичко е объркано. И вместо да чакат, докато започнат да схващат Божието намерение, бързат да предадат и на други своя дух на съмнение и мрак.
Но ние не носим такъв доклад. След две години престой в Европа не виждаме по-голяма причина за обезкуражение от състоянието на делото тук, отколкото при започването му в Америка. Тук видяхме как Господ изпитва материала, с който иска да си послужи. Някои не издържаха на този Божествен изпит. Не пожелаха да бъдат издялани и огладени. Всеки удар на длетото, всеки удар на чука, възбуждаше техния гняв и съпротива. Те бяха оставени настрана и беше донесен друг материал, за да бъде изпитан по същия начин. Всичко това предизвикваше бавене в развитието на делото. За всяко отчупено и отхвърлено парче се скърбеше и тъжеше. Някои мислеха, че тези загуби ще разрушат постройката. Но точно обратното – отстраняването на слабите елементи я правеше по-силна. Делото вървеше по-бързо напред. Всеки ден ставаше все по-ясно, че ръката на Господа го ръководи и че една и съща голяма цел се преследва от началото до края. Така виждаме да се движи делото и в Европа.
Една от най-големите трудности е бедността. Срещаме я на всяка крачка. Тя забавя развитието на истината, която (както и през първите векове непосредствено след Христа) обикновено намира първите си последователи сред по-скромните класи. Имахме подобен опит и в нашата страна – както на изток, така и на запад от Скалистите планини. Тези, които първи приеха вестта, бяха бедни хора, но когато се заеха да работят с вяра, за да направят възможното със своите таланти, способности и средства, Господ им дойде на помощ. Чрез Своето Провидение доведе в истината великодушни и щедри мъже и жени, които имаха средства и желание да дадат светлината и на другите. Така ще бъде и сега. Но Господ иска, докато това време настъпи, да работим сериозно и с вяра.
Към Европа са отправени думите: „Вървете напред!“ И най-скромният вярващ, който работи за спасението на души, е сътрудник на Бога, сътрудник на Христос. Ангели му прислужват. Докато напредваме според както Божието Провидение отваря пътя, Бог ще продължава да го отваря пред нас. И колкото по-големи са трудностите за преодоляване, толкова по-голяма ще бъде спечелената победа*.“ *“Ривю“, 6 декември 1887 г./

Забележително развитие
Елена Вайт доживяла да види деня, когато чрез неуморните усилия на мнозина Божии работници, в Европа възникнало силно ядро от вярващи адвентисти от седмия ден. Тя се радвала на видимото проспериране на много отрасли от Божието дело в различни страни и на доклади, информиращи за бързото нарастване на броя на църковните членове (през 1914 г. – 33 000 души – повече от общия брой на адвентистите пазители на съботата по целия свят по време на нейния престой в Европа).
А колко голяма била радостта на Елена Вайт винаги когато й поднасяли екземпляри от книги и други издания на различни езици от европейското мисионско поле, продукт на многото издателски центрове с годишна продажба на църковна литература, възлизаща през 1913 г. на 482 000 долара.

Вести на надежда и кураж
Вестите, които Елена Вайт изпращала отвреме навреме на служителите в Божието дело в Европа, насърчавали провеждането на по-широки планове, осигуряващи сила и успех на различните му отрасли. През 1902 г.тя писала:
„Братя мои, свържете се тясно с Господа Бога на силите. Нека Той бъде вашият страх, нека Той бъде вашият трепет. Дошло е времето, когато Неговото дело трябва да бъде разширено. Пред нас стоят трудни времена. Но ако сме обединени в християнско братство, без никой да се стреми към върховенство, Бог ще подейства мощно за нас.
Нека бъдем изпълнени с надежда и кураж. Унилостта и отчаянието в Божията служба са нещо греховно и неразумно. Той знае всяка наша нужда. Има цялата сила. Може да дари на служителите Си онази мярка на способност, която нуждата изисква. Неговата безкрайна любов и съчувствие никога не се свършват. С величието на Своето всемогъщество Той съчетава благородството и грижата на нежния пастир. Няма нужда да се страхуваме, че Той не ще изпълни Своите обещания. Той е Вечната Истина. Никога няма да промени завета Си с онези, които Го обичат. Неговите обещания за църквата Му са валидни навеки. Той ще я направи вечно великолепие, „радост на много родове“* *“Свидетелства за църквата“, т. 5, стр. 38, 39/