РАБОТА В СРЕДНИЯ ЗАПАД – 1856, 1858 Г. – 46 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

РАБОТА В СРЕДНИЯ ЗАПАД – 1856, 1858 Г.
През есента на 1856 г., докато бяхме на посещение на група пазители на съботата, адвентисти в Раунд Гроув, щата Илиной, ми беше показано, че групата на братята в Уокън, щата Айова, има нужда от помощ; че сатанинските примки трябва да бъдат строшени и тези скъпоценни души – освободени. Много ми беше тежко на душата, докато не решихме да ги посетим.

Победата в Уокън, щата Айова
Когато в края на декември 1856 г. пристигнахме в Уокън, изглеждаше, че почти всички пазители на съботата съжаляват, задето сме дошли. Срещу нас се бяха натрупали много предразсъдъци, тъй като много беше говорено по наш адрес, за да се навреди на влиянието ни.
На вечерното събрание бях взета във видение и Божията сила слезе върху цялата група. Разказах какво ми бе показал Господ за народа. То бе следното: „Върни се при Мене и Аз ще се върна при тебе и ще излекувам всичките ти отстъпления! Отстрани сметта от вратата на сърцето си и отвори вратата, и Аз ще вляза, и ще вечерям с тебе!“ Видях, че ако те разчистят пътя и изповядат грешките си, Исус ще дойде сред нас с голяма сила.
След като предадох свидетелството си, една сестра започна да се изповядва по ясен и решителен начин. Докато се изповядваше, небесните порти сякаш внезапно се отвориха и аз бях повалена от Божията сила. Мястото ми изглеждаше страшно и въпреки това прекрасно. Събранието продължи до среднощ и голяма работа бе извършена.
На другия ден събранието започна там, където бе свършило предната нощ. Онези, които на предишното събрание бяха благословени, задържаха благословението. Не бяха спали много, защото Божият Дух бе почивал над тях през цялата нощ. Някои изповядваха своите чувства на разединение с нас и своето състояние на отстъпничество. Събранието продължи без прекъсване от 10 ч. сутринта до 17 ч. следобед.
Същата вечер бремето ни напусна. То бе възложено на братята и сестрите в Уокън и те заработиха един за друг с ревност и с Божията сила, почиваща над тях. Лица, които изглеждаха тъжни, когато дойдохме на това място, сега грееха от небесното миропомазване. Изглеждаше, че небесни ангели преминават в стаята от един човек на друг, за да завършат доброто дело, което бе започнато. Скоро можехме да кажем сбогом на братята в Уокън и да потеглим към дома.

Видение в Лъвътс Гроув, щата Охайо
През пролетта на 1858 г. посетихме Охайо и присъствахме на конференциите в Грийн Спрингс, Гилбоа и Лъвътс Гроув. В Лъвътс Гроув Господнето благословение почиваше върху нас с особена сила. В неделя следобед имаше и погребална служба в училището, където се провеждаха събранията. Съпругът ми бе поканен да говори. Той бе благословен със свобода на мисълта и изговорените думи, изглежда, докоснаха слушателите.
Когато завърши, Божият Дух ме подбуди да представя своето свидетелство. Тъй като трябваше да говоря за идването на Христос и за възкресението, както и за радостната надежда на християните, душата ми тържествуваше в Бога. Пиех на богати глътки от Извора на спасението. Небесата, блажените небеса, бяха магнитът, който привличаше душата ми нагоре, и аз бях завладяна от видение за Божията слава. Тогава ми бяха разкрити много важни въпроси за църквата.

Създаването на „Духовни дарби“, том I
Във видението, дадено ми в Лъвътс Гоув, ми бе повторена по-голямата част от нещата, които бях видяла преди 10 години за великата борба през вековете между Христос и Сатана. Бях наставена да ги опиша. Беше ми показано, че макар да трябва да се боря със силите на мрака, защото Сатана ще полага големи усилия, за да ми попречи, въпреки това трябва да възлагам цялото си доверие на Бога и ангелите няма да ме оставят сама в борбата.
Два дни след това, докато пътувахме във влака за Джаксън, щата Мичиган, обмисляхме планове за написването и отпечатването на книга, озаглавена „Великата борба между Христос и Неговите ангели и Сатана и неговите ангели“, известна като „Духовни дарби“, том I* *ЗАБЕЛЕЖКА: Този том, който третира грехопадението на човека, изкупителния план и историята на църквата от времето на Христос до новата земя, съответства на втората част от книгата „Ранни писания“, стр.145-295 (ново английско издание). Част от този том, разширен и преработен в по-късните години, е публикуван отделно под общото заглавие „Великата борба между Христос и Сатана“./ По това време бях в обичайното си здравословно състояние. След пристигането на влака в Джаксън, отидохме у семейството на брат Палмър. Съвсем скоро след като влязохме в къщата, докато разговарях със сестра Палмър, езикът ми отказа да изговаря онова, което исках да кажа и изглеждаше надебелял и безчувствен. Усещане на особен студ ме удари в сърцето, премина през главата ми и слезе надолу по дясната ми страна. Известно време бях в безсъзнание, но се пробудих от звука на сериозни молитви. Опитах се да си послужа с левите си крайници, но те бяха съвършено безчувствени. Известно време не очаквах да оживея. Това беше моят трети удар на парализа. И макар да бях само на 50 мили от дома, не очаквах да видя отново децата си. Спомних си за хубавите часове на триумф над врага, на които се бях радвала в Лъвътс Гроув и си помислих, че това е било моето последно свидетелство. Примирих се с мисълта за смъртта.
Сериозните молитви на моите приятели все още се въздигаха към небето за мен и скоро почувствах в крайниците си чувство на пробождане. Възславих Господа, че можех да ги раздвижа мъничко. Господ чу и отговори на искрените молитви на моите приятели, на молитвите на Своите чеда и силата на Сатана бе съкрушена. Тази нощ страдах много, но на следващия ден вече имах достатъчно сили, за да се върна вкъщи.
В продължение на няколко седмици нямах усещане за допир върху ръката си нито можех и да почувствам и най-студената вода, излята върху главата ми. Когато се изправях да ходя, често се олюлявах, понякога и падах на пода. В това болезнено състояние започнах да пиша книгата за великата борба. Отначало можех да пиша само по една страница дневно, а след това трябваше да си почивам три дни. Но колкото повече напредвах, толкова повече силата ми се увеличаваше. Безчувствеността на главата, изглежда, не засягаше ума ми и преди да приключа този труд [„Духовни дарби“, том I], последиците от удара бяха напълно изчезнали.
По време на конференцията в Батъл Крийк през юни 1858 г. ми бе показано във видение, че с внезапната атака в Джаксън, Сатана е възнамерявал да отнеме живота ми, за да попречи да напиша книгата. Но Божии ангели били изпратени, за да ме избавят. Видях също сред различните други неща, че ще бъда благословена с много по-добро здраве, отколкото преди пристъпа.