РАБОТА В ЦЕНТРАЛНА ЕВРОПА – 68 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

РАБОТА В ЦЕНТРАЛНА ЕВРОПА
Втората сесия на Европейския мисионерски съвет, състояла се в Базел, Швейцария, от 28 май до 1 юни 1884 г., била ръководена от старейшината Джордж И. Бътлър от Америка. На това събрание били приети резолюции, изискващи Генералната конференция да замоли Елена Г. Вайт и сина й У. К. Вайт да посетят европейските мисии. На Генералната конференция, състояла се следващия ноември в Батъл Крийк, молбата била поставена в изпълнение и им било препоръчано да заминат.
В съгласие с това решение Елена Вайт и секретарката й, Сара Макентърфър, както и У. К. Вайт и семейството му напуснали Америка на 8 август 1885 г. и отплували от Бостън на парахода „Сефалония“. Пристигнали на 19 август в Ливърпул. В Англия прекарали две седмици, посещавайки групи от пазители на съботата в Грийнсби, Оулсби, Райзли и Саутхемтъм. Били изнесени няколко беседи в обществени зали.
Напускайки Лондон на 2 септември, групата пристигнала на следващата сутрин в Базел, Швейцария. Тук скоро щяло да се проведе годишното събрание на Швейцарската конференция и третата сесия на Европейския мисионерски съвет.

„Импремри полиглот“
Базелското издателство, наречено след време „Импремри полиглот“ („Многоезична печатница“), току-що било довършено. Земята била осигурена, а сградата – планирана по време на първото посещение на старейшината Бътлър в началото на 1884 г. Зданието било издигнато под ръководството на старейшината Б. Л. Уитни, председател на Европейската мисия. Оборудването било закупено и инсталирано от брат Х. У. Коллог, дългогодишен мениджър на издателството „Ривю енд херълд“ в Батъл Крийк, щата Мичигън.
Новото издателство се помещавало в голямо солидно здание, 14 на 23 метра, с 4 етажа над приземието. Горните етажи били проектирани така, че докато разрастването на издателството не наложи да бъдат използвани по предназначението им за издателски цели, можели да служат за семейни жилища. Именно едно от тези жилища станало дом на Елена Вайт през по-голямата част от двете години, които прекарала в Европа.

Издателства в много страни
Когато Елена Вайт и придружаващите я пристигнали в издателството, старейшината Уитни казал: „Преди да се качим горе, разгледайте нашата зала за събрания“. Тази зала се намирала на първия етаж. Била правилно разположена и добре обзаведена. Елена Вайт я разгледала с внимание с изпитателен поглед. След това казала: „Това е хубава зала за събрания! Струва ми се, че съм виждала това място преди.“
Веднага след това посетили онези части на зданието, където били инсталирани печатарските машини. Когато влезли в печатницата, машината работела и Елена Вайт казала: „Виждала съм тази печатарска машина преди. Стаята ми изглежда много позната.“ Скоро двамата младежи, които работели в печатницата, пристъпили напред и били представени на посетителите. Елена Вайт се здрависала с тях, а след това запитала: „Къде е другият?“
„Кой друг?“- попитал старейшината Уитни.
„Има по-възрастен човек тука – отвърнала Елена Вайт – и аз имам вест за него.“
Старейшината Уитни обяснил, че старшият майстор на печатницата е в града по работа.
Преди малко повече от 10 години пред голяма аудитория в църквата в Батъл Крийк Елена Вайт разказвала какво й е било показано във видение за работата, която ще се извърши в много чужди страни. Казала, че е видяла печатници да работят в много чужди страни и да изготвят периодични издания, брошури и книги върху настоящата истина за хората там. Точно в този момент на разказа й старейшината Джеймс Вайт я бил прекъснал с въпроса дали би могла да назове някоя от тези страни. Тя отговорила, че не може, защото не са й ги казали на самата нея, „с изключение на една! Спомних си, че ангелът казваше „Австралия“. Но заявила, че макар да не може да назове самите страни, ще си спомни местата, ако ги види, защото картините й били ясно представени и се запечатали в ума й.
В печатницата на новото издателство в Базел тя разпознала едно от споменатите места. След няколко месеца при посещението си в Норвегия разпознала в печатницата на издателството в Кристияния още едно. А шест години по-късно при посещението си в Австралия познала в зданията на „Библейско ехо“ в Мелбърн поредната от печатниците от показаните й във видението в Батъл Крийк на 3 януари 1875 г.

Продажба на литература
Швейцарската конференция се състояла 10-14 септември 1885 г. Присъствали около 200 души. Това събрание било незабавно последвано от Европейския мисионерски съвет, който продължил две седмици. Били изнесени много интересни доклади от Скандинавия, Великобритания, Германия, Франция, Италия и Швейцария, където делото на настоящата истина започвало да печели почва. Докладите предизвикали оживени разисквания по въпроси като следните: най-ефективни планове за разпространяване на адвентната литература; илюстрирането на нашите периодични издания и книги; употребата на палатки; и носенето на оръжие.
Скандинавските братя докладвали, че продажбите на литература в техните конференции през изминалата финансова година са възлезли на 1 033 долара. Делегатите от Великобритания докладвали за продажби на сума 550 долара. Базелското издателство получило за своите периодични издания на френски и немски 1 010 долара.
Много време било посветено на колпортьорите, които работели в католическа Европа. Те разказали на съвета свои опитности и поискали да знаят защо нашата литература да не се продава и в Европа по начините, така успешно изпитани в Америка. Настояли също на колпортьорите да се дава заплата, както практикували основните евангелски общества, действащи в католически страни.
През тези 19 дни на конференцията и съвета Елена Вайт внимателно изслушвала докладите, представени главно на английски. На работните събрания отправяла насърчителни и ободряващи думи, а в ранните часове на събранията изнесла серия поучителни сказки, занимаващи се с теми като: любовта и дълготърпението сред братята; начини за представяне на истината; единството сред служителите; кураж и постоянство в служенето; как да се работи в нови полета. Обръщайки се към мисионските служители, тя казала:
„Помнете, братя, при всяко трудно положение Бог все още изпраща ангели. Може да срещате опозиция, дори и преследване. Но ако се държите твърдо за принципа, ще откриете като Даниил един Помощник и Избавител в лицето на Бога, Комуто служите. Сега е времето да култивирате правилен характер. Библията е пълна с богати съкровища от обещания за онези, които обичат Бога и се отнасят със страхопочитание към Него.
На всички посветили се на мисионерска работа бих искала да кажа: „Скрийте се в Исус! Нека във вашата работа изпъква не личното „аз“, но Христос. Когато делото върви трудно, когато се обезкуражите и бъдете изкушени да го изоставите, вземете Библията си, преклонете колене пред Бога и кажете: „Ето, Господи, Твоето Слово е гаранцията“. Хвърлете тежестта, която ви притиска, върху Неговите обещания и всяко от тях ще се изпълни*.“ *“Исторически очерци“, стр. 153/
Когато обезсърчителните доклади от страна на колпортьорите достигали кулминационната си точка, тя ги насърчавала, че въпреки всички тези трудности, Божиите работници трябва да имат вяра, че работата им ще бъде благословена с успех. Постоянно уверявала обезкуражените Божии служители, че й е показано как в Европа книгите ще се продават по начин, осигуряващ издръжката им, и ще донасят на издателствата достатъчно приход, за да се произвеждат още повече книги.

Обучението на колпортьорите
Насърчени от нейното уверение, че специална помощ ще се окаже на постоянстващите с вяра, известен брой млади хора били убедени да положат още усилия, за да работят като самоиздържащи се продавачи на литература. Изтъкнали обаче, че трябва да бъдат снабдени с по-добри и по-продаваеми книги.
Старейшината Дж. Г. Метисън изтъкнал, че ще положи всяко усилие, за да насърчи и да обучи колпортьори. Те имали успех в продажбата на периодични издания и по-малки книги. Приходите им обаче не били достатъчни, за да могат да се издържат добре. Затова той бил доста загрижен какво би могло да се направи, за да се постигнат по-добри резултати. Казал, че насърчението, получено от Елена Вайт, го кара да опита още веднъж.
В съгласие с това през зимата на 1885/86 г. в Скандинавия били положени специални усилия да се подготвят и обучат колпортьори. Подобни курсове били организирани и в Швеция, Норвегия и Дания. Курсът в Стокхолм продължил 4 месеца. Посещавали го 20 души. Шест часа дневно те продавали литература, а сутрин и вечер се обучавали. Продажбите на книги и брошури в Скандинавия през 1886 г. възлезли на 5 386 долара, а абонаментите за периодичните издания – на 3 146 долара.
Години след това старейшината Метисън заявил, че в усилията си да подобри работата на колпортьорите скоро след завръщането си от конференцията в Базел, бил напълно убеден, че неговите работници трябва да живеят с по-скромен доход. Ето защо посъветвал всеки от тях да води точна сметка за разходите си и всички заедно да обсъждат тези разходи веднъж седмично, за да им дава съвети как да правят икономия. Скоро обаче везните се наклонили в обратна посока, защото се оказало, че колпортьорите печелели повече. Някои от тях печелели достатъчно, за да се издържат, без да черпят каквото и да било от църковната каса* *Сериозните усилия да се организира делото за продажба на литература на основата на самоиздръжка в Скандинавия донесло отрано своите плодове. На Генералната конференция от 1889 г. старейшината О. А. Олсън могъл да докладва, че в Скандинавия има 50 разпространители на литература, които се радват на добър успех (виж БЮЛЕТИН от 1889 г., стр.4). Сумите от продажбата на книги през 1889 г. възлезли на около 10 000 долара, а в по-късните години – до 20 000. На Генералната конференция през 1891 г. главният представител на Скандинавия заявил: „Книгоразпространителите се самоиздържат и освен това помагат за издръжката на делото чрез своите дарения. Неколкостотин крони са постъпили в касата на Шведската конференция на църквите от дарения на колпортьори. Предполагам, че това се отнася и за Норвегия и Дания… Колкото повече колпортьорите продават, толкова повече ще могат да продават… Много хора вече са приели истината чрез четене на адвентни издания*.“ /Забележка под черта!/ *БЮЛЕТИН, 1891 г., стр.84/
В Централна Европа делото на книгоразпространението очаквало книги, учител и ръководител. Книгата „Животът на Исус Христос“, която се оказала много популярна в Скандинавските страни, била преведена на немски и на френски и била готова за разпространение в началото на 1887 г.
Старейшината Л. Р. Конради дошъл от Америка в началото на 1886 г. След като посетил църквите и групите на пазителите на съботата в Германия, Русия и Швейцария, съобщил, че една от най-големите нужди на европейските мисионски полета са книги за настоящата истина, които да стигнат до домовете на хората от посветени и добре обучени книгоразпространители. Той ясно виждал, че адвентната литература трябва да се използва, за да се занесе вестта на големите множества хора в Европа. И понеже мисионерските фондове не били в състояние да поемат дори оскъдната заплата на колпортьорите, трябвало да се направят усилия и в Централна Европа да се приложи започнатото в Скандинавия – да се обучават колпортьорите да продават литература и да живеят от тези продажби, без църквата да им осигурява заплати. Той видял също, че е необходимо нашите младежи да развият характер, който ще им помогне и ще ги възпита да станат полезни работници в Христовото дело.
Започвайки от Базел, старейшината Конради събрал група от 6-9 младежи и започнал да ги обучава на ефективна работа. Заявявал, че хората се нуждаят от спасителните истини в нашите книги; че според Елена Вайт усилията на добре обучени хора ще помогнат тези книги да бъдат продавани; че старейшината Метисън е доказал истинността на това твърдение. Необходимо било той самият и неговите млади помощници да намерят начина. Те изучавали книгите, докато се изпълвали с ентусиазъм от записаните в тях велики истини, и след това отивали да продават под неговото ръководство и насърчения. И имали успех* *ЗАБЕЛЕЖКА. На Генералната конференция през 1887 г. било заявено: „Издателското дело в Базел постоянно се увеличава. От самото си начало то е доказателство, че нашите издания трябва да заемат ръководна роля в Централна Европа. Адвентните църковни книги, брошури и периодични издания на различни езици оказват мощно влияние за добро навсякъде, където се разпространяват.“(Годишник на църквата на адвентистите от седмия ден, 1887 г., стр.120.)/
Работниците така просперирали по отношение на по-големите книги и периодичните издания, изработвани в печатницата „Импремри полиглот“, че през 1889 г. старейшината О. А. Oлсън бил в състояние да докладва и съществена печалба. „Издателството в Базел… е направило през изминалата година добър бизнес – заявил той пред делегатите, събрани на Генералната конференция от 1889 г. – Годишният доклад показва печалба от 1 559.55 долара за годината. Когато знаем и факта, че в миналото това издателство никога не се е издържало само, съобщението е много насърчително. Настъпателното дело на Централноевропейското съединение тази година е било до голяма степен в посока на Германия.“ (Ежедневен бюлетин на Генералната конференция от 1889 г., стр.3)

Развитие чрез вярна служба
Решението на Комитета на Генералната конференция да отпусне значителни суми за превода и отпечатването на няколко големи книги на немски и френски език в Базел достави твърде много работа на „Импремри полиглот“. Това откри възможност и за назначаването на двадесетина млади мъже и жени, които бяха много радостни, че могат да се свържат с издателското дело.
Виждайки, че младите хора имат желание да изучават Библията, както и езици, ръководството уреди курсове по Библия, история, библейски учения и английска граматика за желаещите. Тези курсове обикновено се провеждаха от 6.30 до 7.30 сутринта. С учудваща бързина младежите от Франция овладяха както немски, така и английски език, а германските момчета – френски и английски. В същото време растяха и в мъдрост.
Няколко пъти сутрешните часове бяха заменяни от седмични или десетдневни серии от религиозни събрания. Ръководна роля в тях заемаше Елена Вайт и сякаш никога не се уморяваше да насърчава младите хора да се подготвят за полезна служба в Христовото дело. Увещаваше ги да използват възможностите, които им се представят, да работят прилежно, прилежно да учат. Разказваше как й е било показано, че ако са верни, Господ ще ги употреби за занасянето на истината до много хора – наблизо и далеч. Че ако се държат близо до Господа, ще бъдат мощни в Неговото дело; и че някои от тях ще заемат високи постове и ще им бъдат възложени големи отговорности.
Има много хора, които могат да свидетелстват за забележителното изпълнение на тези предсказания. В по-късните години един от тези млади хора заемал в продължение на няколко мандата поста председател на Латинския съюз на църквите; друг – председател на Швейцарската конференция; трети – завеждащ Средиземноморската мисия. Други станали проповедници, преводачи, издатели, учители и мениджъри на големи издателства* *ЗАБЕЛЕЖКА. Както било докладвано през 1915 г., следните отговорни постове са били заемани от хора от споменатата група младежи в Базел:
а) ръководител на издателското дело в Латинското съединение на църквите;
б) управител на санаториума „Гланд“;
в) председател на Латинското съединение на църквите;
г) ръководител на Средиземноморската мисия;
д) директор на Северно-Френското поле;
е) преподавател в училището „Латин Юниън“;
ж) старша медицинска сестра на санаториума „Гланд“;
з) издател и евангелизатор в Квебек./

Посещения в Италия
На 26 ноември 1885 г. Елена Вайт напуснала Базел на път за Торе Пеличе, Италия. Била придружена от снаха си Мери К. Вайт и старейшината Б. Л. Уитни. За това пътуване тя пише:
„Беше 58-ият ми рожден ден. Той бе отпразнуван по начин и на място, за каквито не съм и сънувала. Трудно ми беше да осъзная, че съм в Европа; че бях представила своето свидетелство в Англия, Швейцария, Дания, Норвегия и Швеция и че сега се намирам на път за Италия, за да работя там.
Пътят ни през Алпите минаваше през големия проход Сен Готар. В Торе Пеличе пристигнахме в петък около 9 ч. сутринта и бяхме приети много гостоприемно в дома на старейшината А. К. Бордо. На следващия ден, събота, говорих пред братята и сестрите в наетия салон, в който те редовно провеждаха съботните си богослужения.“
Елена Вайт останала в Торе Пеличе три седмици. Говорила десет пъти и посетила някои от забележителните места, където валденсите, бягащи от своите преследвачи, са били преследвани, пленявани, измъчвани и убивани. За тези свои преживявания тя споделя:
„Ако гласовете им можеха да се чуят каква история биха разказали вечните планини, обкръжаващи долините, за страданията на Божия народ поради неговата вяра! Каква история за посещенията на ангели, останали непознати за тези християни бегълци! Отново и отново ангели са говорили с хора така, както човек разговаря с приятеля си и са ги водили на безопасни маста. Отново и отново насърчителните думи на ангели са възобновявали угасващия дух на верните и, насочвайки умовете им над върховете и над най-високите планини, са ги карали да виждат чрез вяра белите одежди, короните и победните палмови клонки, които победителите ще получат пред великия бял Престол.“
Два пъти след това Елена Вайт е посещавала долините на валдензите – веднъж през април 1886 г., когато, в компанията на своя син и неговата съпруга трябвало две седмици да говори на малки групи вярващи в тези места; и отново, придружена от старейшината Уилям Ингс и от неговата съпруга, през ноември, когато се завръщали в Базел след двуседмична работа в Нимс, Франция.