“Защо съществува полът?”
Въпросът е зададен в заглавието на една статия, която прочетох в популярното научно списание “Дискавър.” Подзаглавието изтъкваше, че: “Полът е единствената най-важна и най-объркана гатанка на еволюцията.” Ето как Джина Маранто и Шенън Браунлий описват гатанката на пола.

“Полът е неефективен, рискован за организма начин за размножение. Това може да е изненадващо, дори поразително за повечето хора. Но това е отдавна поддържан, макар и не твърде известен, възглед на мнозина биолози, които сега се опитват да разберат защо изобщо е еволюирал полът и – нещо по-важно – защо е устоял и дори процъфтял в продължение на поне половин милиард години.
Полът, казват учените, изисква прекомерно количество време и енергия. А главният му ефект – осигуряването на потомство с разнообразно генетично наследство – не е, както мнозина считат, гаранция, че някои от членовете на вида ще оцелеят по време на драстични промени в околната среда. Тъй като полът намалява генетичната връзка на роди-теля с потомството му, той противоречи на основната биологична дог-ма: главната цел на организма да е предаването на колкото се може по-вече от гените му на следващото поколение. Всъщност, полът заповядва на родителя да предаде само половината от гените си на всеки свой потомък.
Безполовото размножаване изглежда по-вероятен избор за природа-та. То е по-бързо и много по-ефективно, като позволява на организма както да се размножава без да търси подходящия за това партньор, така и да създаде потомство, носещо всичките му гени. Ако по някаква случайност полът би възникнал при видовете, от теоретична гледна точка той не би трябвало да се задържи, а половите създания скоро отново би трябвало да бъдат изместени от първоначалните безполови същества.
Популярният биолог Джордж Уйлямс от Щатският Ню Йоркски Университет в Стони Брук казва: “На пръв поглед, на втори и на трети, полът изглежда никога не е трябвало да еволюира.” Наистина, упоритостта на пола е една от фундаменталните мистерии за днешната еволюционна биология.”

Направи ли Ви впечатление последното изречение? “Наистина, упоритостта на пола е една от фундаменталните мистерии за днешна-та еволюционна биология.” Както твърди Грейъм Бел, генетик в Монреалския Университет “МакГил,” “Никой не е стигнал далеч при разгадаването на проблема как е възникнал полът… Той е погребан сред скалите.” Което означава, че не знаем! Джон Майнард Смит от Университета в Съсекс, Англия, го изразява по следния начин: “Човек остава с впечатлението, че се пренебрегва някаква съществена характеристика на ситуацията.” Съгласен съм! Така че позволете ми да потретя заключението на статията в “Дискавър”: “Наистина, упоритостта на пола е една от фундаменталните мистерии за днешната еволюционна биология.”
Защо? Защото последователите на Чарлз Дарвин са изправени пред истинско предизвикателство, ако искат да обяснят не само произхода на пола, но и основната причина за подбора на естествения подбор! Какви логични основания бихме могли да намерим за претенциозните еволюционни избори на природата? Как са възникнали двата пола? Хипотезата на Дарвин е следната: животът е еволюирал от някакъв прост организъм в по-сложните форми на живот. Но както се отбелязваше в статията, когато разглеждаме по-простите форми на живот, ние никъде не намираме мъжка и женска диференциация. Няма мъжки и женски едноклетъчни, няма мъжки и женски амеби. Повечето едноклетъчни се размножа ват, като просто се разделят на две. Ето защо не можем да подминем въпроса ако безполовото размножаване е по-ефективно, как и защо са възникнали двата пола?
Хауърд Пет задълбочава въпроса: “Как е възможно постепенно да възникнат мъжки и женски полови органи, които съвършено се допълват, но в същото време остават неизползвани, докато не приключи пълното им оформяне?” Дали ще са полезни полуразвитите мъжки или женски органи?
Поради наличието на проблеми като този, някои учени са стигнали до теорията за “надеждното чудовище,” според която мегамутациите /главните промени/ са се появили внезапно и – каква изненада! – органите са били напълно развити и готови за използване. Позволете ми да ви на-помня, че репродуктивните органи са съставени от многобройни, неизменно сложни системи. /Спомняте ли си тази фраза от книгата на Майкъл Бихи “Черната кутия на Дарвин”?/ Бихи представяше ресничката като пример за структура с неизменна сложност. Мъжкият сперматозоид има една подобна на камшиче ресничка, която му позволява да се движи в търсене на яйцеклетката. Сперматозоидът с неговата ресничка е съставен и контролиран от много деликатни и сложни молекулярни структури и биохимични последователности, всички от които трябва да са на лице още от самото начало, за да могат да функционират сперматозоидът и камшичето. В противен случай сперматозоидът никога не би достигнал до яйцеклетката и не би могъл да я оплоди.
Как Чарлз Дарвин обяснява постепенните еволюционни развития на размножителните органи и поведението, което ясно отговаря на размножителните нужди на съответните видове? Отговорът е: Не го прави, защото не може. Не че не се е опитвал – опитвал се е, а сега се опитват да намерят обяснението и неговите последователи.
Ричърд Доукинс, биолог в Оксфорд, е автор на влиятелната сред еволюционистите книга “Слепият часовникар: Защо доказателствата на еволюцията разкриват една вселена без никакъв замисъл.” Тази книга е считана за втората по важност по въпросите на еволюцията и натурализма след “Произхода на видовете” на Дарвин.
Заглавието на книгата е пряко предизвикателство към теолога от ХVIII век Уйлям Пали, който защитава съществуването на Бога въз основа на замисъла във вселената. Пали ни кани да си представим, че сме тръгнали на разходка по плажа и случайно сме се спънали в един камък. Ако го попитаме как този камък се е озовал точно там, сигурно ще ни каже, че камъкът е бил на това място винаги и това трудно би могло да бъде оспорено. Но ако по време на тази хипотетична разходка се натъкнем на часовник, лежащ сред малките крайбрежни камъчета и го запита-ме как часовникът се е озовал там, бихме получили по-различен отговор. Часовникът е прекалено сложен, прекалено прецизен инструмент. Пали би трябвало да заключи, че

“…часовникът сигурно е имал часовникар, че сигурно някъде някога е съществувал майстор или майстори, който го е оформил за целта, за която той отговаря – някой, който е разбирал неговата конструкция и е замислил начина му на употреба.”

Това е знаменитият аргумент на Пали за съществуването на Бога. Той е великият Часовникар на Природата. Цялата природа е изпълнена с “прояви на замисъл” – замисъл, дори по-голям от онзи, който намираме в деликатния механизъм на часовника.
Атеистът Ричърд Доукинс бурно изразява несъгласието си:

“Аргументът на Пали е отправен със страстна искреност и се основава на най-добрите научни познания на неговото време, но той греши – славно и напълно греши. Аналогията между телескопа и окото, между часовника и живия организъм, е погрешна. Точно обратното, единственият часовникар в природата са слепите сили на физиката, въпреки че са приложени по твърде специален начин. Истинският часовникар притежава предвидливост: той замисля своите зъбци и пружинки и планира взаимовръзките им, като в съзнанието си вижда бъдещата им употреба. Естественият подбор – слепият, несъзнателен, автоматичен процес, открит от Дарвин и познат и на нас сега – е обяснението за съществуването и привидно смислената форма на живота. Естественият подбор няма никаква цел… Той няма виждане за нещата, няма предвидливост. Ако му припишем ролята на часовникар на природата, то той е сляп часовникар.”

Защо Доукинс е толкова непоследователен в защитата си на еволюцията? Позволете ми да цитирам още един ред: “… Дарвин направи възможно да бъдеш интелектуално удовлетворен атеист.” Ясно и просто, Доукинс иска да бъде атеист – той не желае божественото в живота си и това го прави страстен привърженик на Дарвин. Подтикът да се освободиш от Бога налива масло в подтика на еволюцията за победа над всички човешки философии и пренасочване на всички човешки мисли.
Но как ли еволюционистите се справят с въпроса за произхода на секса като метод за размножение? В своята книга Доукинс отделя 20 страници в опитите си да намери отговора му, но в края просто се позовава на предишните си предположения. В крайна сметка изобщо не стига по-далеч от Дарвин. Половото размножение и факторите, които го повлияват, се основават на “предишни предположения, вместо на нещо, кое-то да бъде обяснено по свое право.” С това на научен език просто се казва: “Така стоят нещата, защото така стоят нещата и хич не задавайте повече въпроси.” Привържениците на Дарвин твърде неохотно призна-ват, че нямат никакво обяснение защо се е развил половият подбор.
За мен остава истинска загадка, защо един биолог от Оксфорд може да се позове на “предишни предположения” и да бъде наречен добър учен, а в същото време креационистът, който вярва в доклада на Битие /също едно “предишно предположение”/ е наричан “наивен библейски глупак.” Та нали всички ние изхождаме от някакви предишни предположения!
Десет години след като Доукинс написа своя бестселър, Майкъл Бихи излезе на сцената и професионално – като учен с учен – разби на пух и прах защитата на Дарвиновата теория на Доукинс. “Накратко”, пише Бихи, “обясненията на Доукинс са насочени само към нивото на т.нар. груба анатомия… Доукинс… просто прибавя неизменно сложни системи към неизменно сложните системи и нарича това обяснение!”
Сякаш когато някой ни пита как е била създадена стерео-уредбата ни, да му отговорим, че сме получили комплект тон-колони и сме ги включили към усилвателя. След това сме получили компакт-дисково устройство и касетофон и също сме ги свързали. Но с това вие не отговаряте на въпроса за създаването и замисъла на уредбата! Всичко, което направихте, е да обясните как сложните системи – тон-колоните, усилвателят, компакт-дисковото устройство и касетофонът – са били свързани помежду си. Не обяснихте как са били замислени и създадени. Идеята на Бихи е, че Дарвин и Доукинс не ни казват как са били замислени неизменно сложните системи. Те просто са включили всички компоненти на стерео-системата и очакват да им повярваме, че точно така са започнали съществуването си всички стерео-уредби!
Бихи пише: “Дарвиновата теория или може да отговори на въпроса за сглобяването на тон-колоните и усилвателя, или не може.” Бихи /и по невнимание Доукинс/ доказват, че не може. Ето защо часовникарят не е сляп! И ако има часовникар, както допуска Доукинс, то в такъв случай кой е този върховен интелект?

“И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде, мъж и жена ги създаде. И Бог ги благослови и рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята… И Бог видя всичко, което създаде; и ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести” /Битие 1:26-28,31/.

Библейският доклад е недвусмислен. Човешкият ум, човешкото тяло, човешкият дух на мъжа и жената са били създадени заедно по обра-за на Бога от Самия Бог.
Човешкото творческо изкуство е само едно отражение на Божия образ, обитаващ във всеки човек. Когато даден музикант композира музика, процесът започва дълбоко в двукилограмовия му орган, намиращ се между ушите. Дълбоко в себе си той може да чува онова, което никой никога не е чувал. Когато песента започне да се избистря в съзнанието, мозъкът насочва пръстите да грабнат молив /или компютър/ и докато очите гледат, пръстите записват – и на листа хартия се появяват разбираеми знаци. Когато по-късно тази хартия се постави пред очите, музикантът е в състояние да претвори музикалните действия в пръстите, което довежда до натискане на правилните клавиши. Ако е седнал пред орган, музикантът свири на втора клавиатура с краката си и в същото време може да издигне и гласа си в песен. Всичко това е един неизменно сложен процес, включващ ума, тялото и духа.
Дали подобна способност е резултат от рядко срещани мутации, проявили се в течение на милиарди години? Или в човешката плът и изкуство ние просто сме наблюдавали отражението на самия дух на Бога?
Човешкото творчество е отражение на Божия образ!
Такава е човешката сексуалност – и мъжката, и женската – коронната изява на божествения образ! Тя не се среща сред ангелската раса, защото Сам Христос заяви, че в небето ангелите нито се женят, нито се омъжват. Никой друг представител на творенията не е в състояние да пресътвори Божия образ в допълнителни интелигентни форми на живот.
Нищо чудно, че Луцифер е насочил адската си ярост именно срещу човешката сексуалност! Нищо чудно, че на сексуалния фронт на живота демоничните сили развихрят против нас най-унищожителните си атаки! Защото именно нашата сексуалност – изразена в мъжа и жената – разкрива Божия образ на падналата ни в грях планета. Подписът на Твореца може да се проследи по всяко листо, по всяка микроскопична амеба, но никъде на земята образът Му не свети с такава слава, както във възпроизводствените сили на мъжа и жената заедно! Обърнете внимание, че нито само мъжът, нито само жената са образ на Бога. Божият образ в човешката раса се разкрива, пропагандира и достига своята пълнота именно в сливането на мъжа и жената.
Точно тук проблясва истинската красота на божествения план. Защото фактът на половото размножение не само посочва Твореца, планът, който Той постанови в Едем илюстрира Неговата любов и загриженост за подходящите взаимоотношения, за да можем напълно да разцъфтим по Неговия образ.
Сам Исус /Матей 19:4,5/ приписа на Създателя тези думи: “и те ще бъдат една плът” /Битие 2:24/. Сексуалната интимност на сливането на плътта бе сътворена от Бога като дар за човешката раса, който да бъде ознаменуван само в предпазните граници на брака между мъжа и жената. Няма друг възможен прочит на този стих. Нито грехът, нито Бог бяха създали алтернативен вариант за сексуални прояви на човешката раса извън брака между мъжа и жената, съпруга и съпругата.
Дарвиновата еволюция дава воля на всички сексуални прояви в и из-вън брака. А и какво значение би имало? Еволюцията с безкрайните й векове не признава никакъв Създател и никакви морални закони! Чарлз Дарвин и Ричърд Доукинс остават без никаква морална основа за защита на човешките сексуални прояви. Когато захвърлиха библейския доклад за сътворението, те унищожиха единствената морална основа за защита на сексуалните прояви.
Онези, които прегръщат идеята на еволюцията, са принудени от логиката на своята теория да се позоват на оцеляването на най-пригодените /а не на брака/ като основа за защита на семейството. Единствената им алтернатива е сексуалната анархия, чиито ужасяващи цветове сега наблюдаваме по екраните на животинските холивудски описания на насилствената човешка сексуалност. Днес обществото жъне сексуалната разпуснатост на Дарвиновата теория.
В нашето падение сме се опитвали да експериментираме със сексуалните алтернативи на Божия замисъл, описан в Битие, но от това взаимоотношенията ни в никакъв случай не са станали по-добри.
Човешката сексуалност е дар от Бога, от който можем да научим толкова много. Апелирам към моите млади и на чак толкова млади приятели – човешката сексуалност е прекрасно цвете, което да бъде подарено и ознаменувано в предпазните стени на брака между мъжа и жената. Знаете ли защо? Дали Бог е толкова зъл и жесток тиранин, че да се опитва да задържи от нас нещо приятно? В никакъв случай!
Причината, поради която Бог защитава секса в рамките на брака, е именно поради истината, пренебрегната от еволюционната теория на Дарвин и Доукинс – Бог е Богът, Чиято най-висша проява на творчество се намира в личното Му взаимоотношение с цялото Му творение!
Творчеството копнее за приятелство. Нашият Създател гледа много сериозно на приятелствата! Той копнее да защити и вас, и дара на вашата сексуалност до деня, в който ви поведе през лабиринта на личния ви избор към някой, с когото да прекарате остатъка от живота си. Бог знае, че извън брака сексуалните контакти могат да доведат само до мъртвородени взаимоотношения, които в края се оказват унищожител-ни. По тази причина вашият Създател защитава най-дълбокото ви взаимоотношение, запазвайки го само за специалната брачна връзка. Нека не нарушаваме тази свята специална връзка с Бога, която е подпомагана от уникалната интимност на брака!
А на онези, които твърдят: “Аз не искам да се женя!” бих искал да кажа: Не е наложително да се жените. В историята на нашата раса е имало благородни мъже и жени, които никога не са били женени, но приносът им за човешкия живот и мисъл е феноменален. Ако желаете да останете несемейни, останете като Исус. Неговото решение да не се жени означаваше решението Му да не споделя Своите сексуални появи с нито едно човешко същество. Дали Му е било лесно? Съмнявам се! В Евреи 2 се заявява, че Той е бил подложен на всички човешки изкушения, за да може да ни избави от всяко зло. Имате правото, също като Исус, да останете несемейни и да се съсредоточите върху целите и мечтите на собствения си живот. Църквата потвърждава вашия избор и застава до вас като общност на приятелство, където да преживеете духовна, емоционална и социална интимност.
Но ако вашето желание е бракът, обещавам ви – струва си да чака-те! Ако не ми вярвате, позволете ми да ви прочета откъса от едно писмо на млад човек до неговия пастор.
“Благодаря ви, че отговорихте на въпрос, който отдавна се върти в главата ми… Как бих желал да извикам със силен глас към моите колеги от университета: Моля ви, въздържайте се от секса, докато не застанете в защитните, любящи граници на брака. Толкова боли да осъзнаеш, че всичко, което си можел да преживееш със съпругата си във всяко едно вдъхновено от Бога отношение, ти вече си го правил с някой друг или с много и най-различни хора. Боли те още повече, когато съпругата ти е останала девствена до брака.
Телевизията, например, ни учи, че сексът е нещо много приятно, че промискуитетът е приемлив и може да се превърне в страхотно изживяване. ГРЕШКА! Установил съм и твърдо вярвам, че Бог е вложил във всяко човешко сърце един закон, нарушаван от нас всеки път, когато преждевременно преминем през портите на живота. Все още не съм срещнал човек, който да ми каже, че сексът с партньор, за когото не е женен, е бил обогатяващо преживяване!
Бог прощава и сега и аз мога да простя на самия себе си. Но белезите от раните все още са тук и ще ми е необходимо време за излекуването им. Белезите остават и е необходимо време, за да се запълни празният кладенец на дадената ни от Бога чувственост. Бих желал да подканя всички колеги от университета да мислят и да се стремят към безподобната, дългосрочна награда, която ги очаква.”
Но може би някой от вас тайничко си прошепва: “Аз не изчаках. Съгреших и не съм достоен за Божията слава.” Е, приятелю, добре дошъл в човешката раса! Но аз имам една много добра новина за теб. Бог не само създава. Той и пресъздава. Той все още те обича и иска да бъде в тясна връзка с теб.
Ето защо Той бе готов да умре на кръста. Умря, за да може да пресътвори всяко съкрушено сърце и всеки разбит живот. Онзи Кръст доказва, че нито едно сексуално падение, нито един грехове провал не може да ви отдели от тази любов. Защото Той е готов да отдаде живота Си, за да ви възстанови в позитивна връзка със Себе Си. Приятелю, ако днес се чувстваш опетнен и мръсен, и изцапан – занеси на Исус натрошените парчета от сърцето си! Ако Той можа да сътвори света за шест дни, то тогава сигурно ще може да пресътвори и твоето сърце с една молитва.
Един мой приятел, който е приятел и на Исус, под подписа си винаги записва и един кратък ред – 2 Коринтяни 5:17. Като се замислите, това не е никак лош начин да минем така през живота – “Затуй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина, ето, всичко стана ново.”