Пишейки за литературното приложение на “Лондон Таймз,” Глен Строусън се оплакваше колко лошо се е отразило това хилядолетие на чисто човешката ни гордост като отделен биологичен вид. Убедете се сами какво са ни донесли последните няколко века:

“Коперник ни махна от центъра на вселената; Дарвин затвори Едем, показвайки, че ние сме само човекоподобни маймуни с полските мишки като прадеди и зелките като братовчеди. Фройд посочи, че не сме господари дори и на собствените си мозъци… /А/ съвременната генетика твърди, че над 98 % от гените ни съвпадат с тези на с шимпанзетата.”

Каква е недвусмислената идея на Строусън? Благодарение на Коперник, Дарвин, Фройд и съвременната генетика, стойността ни като човешки същества значително е намаляла. И още как! Някога може и да сме си мислели, че сме раса от специални личности. Но вече не. Защото когато “Дарвин затвори Едем,” посочва Строусън, ние научихме жестоката истина, че “сме само човекоподобни маймуни с полските мишки като прадеди и зелките като братовчеди.” С подобно родословно дърво кой ли би се учудил, че се чувстваме потиснати!
Но аз бих желал да задам на Строусън няколко мои въпроса: Нима ние, хората, сме обречени да изживеем дните си в мъглата от паниката на случайната незначителност? Трябва ли да позволим на Дарвин и Фройд, и Коперник да ни убедят, че нямаме никаква съдба или замисъл? Дали обикновените хора са в състояние да разрушат нашата вяра в Сътворението?
В търсене на отговорите, ние трябва да започнем “в началото” с едно a priori. В случай, че не знаете какво е това, a priori е стара латинска фраза, означаваща “от онова, което е преди” и когато се използва днес, тя се отнася до предположенията, използвани от нас ежедневно. В същност, невъзможно е да се живее без нито едно a priori.
Например, когато изучавате Американската Декларация на Независимостта, Вие предполагате, че нейният основен автор Томас Джеферсън наистина е съществувал. Никога не сте се срещали с него, нито пък познавате някой, който да се е срещал с него. Но Вие сте чели за него, чели сте и документи, предавани през поколенията, претендиращи, че доказват, че именно той е бил авторът на Декларацията на Независимостта. Чели сте дори и личните спомени на хора, които са го познавали преди векове. И Вие приемате като a priori, че Томас Джеферсън наистина е съществувал и че на практика той е написал историческият документ.
Трябва да приемете това a priori чрез вяра, защото нямате никакъв друг начин лично да докажете, че Томас Джеферсън е написал Декларацията на Независимостта или че дори изобщо е съществувал.
Правите друго a priori предположение, когато влагате парите си в банка. Вие приемате, чрез вяра, че банката съхранява парите Ви и че когато са Ви необходими спокойно ще можете да си ги изтеглите. Вие не изисквате доказателства, с изключение на банковото бордеро. Просто приемате априорната истина, че банките са достойни за доверие институции.
Живеем в свят, в който царуват a priori-тата.
В такъв случай не е чудно, че нашето пътешествие към същността на дебата между сътворението и еволюцията също е наситено с a priori предположения. Помислете си върху факта, че Свещеното Писание също оперира с едно много съществено a priori. Всъщност, в Евреи 11 има три такива.
А priori номер едно: “Който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог” /Евреи 11:6/. Ясно е, че Писанията се основават на предпоставката, че има Бог. Бог съществува!
Великият философ Паскал майсторски се справя с това a priori в известната си аналогия “Облогът:”

“Едно е сигурно: Бог или съществува, или не; няма средно положение. Кое от двете сме склонни да изберем? Помислете си за хвърлената на ези-тура монета. На кое ще заложите? Ако слушате разума си, нито на едното, нито на другото. Разумът в случая е безсилен да се произнесе… Но Вие трябва да се обзаложите, защото вече сте се посветили на живота. А да не се обзаложите, че Бог съществува, означава, че се обзалагате в Неговото несъществуване. В такъв случай, на кое ще заложите?
Нека преценим печалбата или загубата, приемайки, че има Бог. Ако спечелите, печелите всичко, ако загубите, не губите нищо. Обзаложете се, прочее, без никакво колебание, че има Бог. Печалбата е вечен, безкрайно щастлив живот. Но в дадения случай Вие залагате нещо крайно. Това решава въпроса. Когато сме принудени да участваме в играта, по-добре да се откажем от разума в името на живота, отколкото да поставим на карта вечното блаженство, еднакво възможно, както и потъването в небитието.”

Разбира се, Библията е един страстен апел към читателите си да “заложат” на вярата, че наистина има Бог. Съществуването Му е първото от трите съществени a priori на Библията.
А priori номер две: “Който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тия, които Го търсят” /Евреи 11:6/. Писанието ни призовава да прибавим към факта на Божието съществуване a priori-предпоставката, че Той е Личностно Същество, канещо ни да Го опознаем и възнаграждаващо ни, когато сторим това. Той не е някой далечен Хазяин на планетата Земя. Той е Някой, Който копнее за лично приятелство с нас. И когато Го потърсим, заявява това a priori, Той възнаграждава нашето търсене. И тази награда е реципрочното Му разкриване пред търсещите ни умове. Какъв Бог! Но има и едно трето a priori, което Библията ни кани да прегърнем.
А priori номер три: “С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието Слово, тъй щото видимото не стана от видими неща” /Евреи 11:3/. Писанието включва трета предпоставка за нас в началото на пътешествието на вярата, а именно “световете са били създадени с Божието Слово.” Това Личностно Същество, което е Бог и което възнаграждава търсещите Го, е Същото, Което е създало световете! Гръцкият оригинал твърди, че Божието Слово е създало “вековете.” А в Новия Международен Превод на Библията този стих звучи по следния начин: “С вяра разбираме, че вселената е била оформена по Божия заповед.” Със Словото Си Той е създал целия космос! И това a priori се предполага от Битие до Откровение.
Ето това са ясните и прости, но задълбочени три a priori предположения на вярата, съществени за всяко търсене на истината между кориците на Свещеното Писание. И трите са включени в началния стих на Евреи 11: “А вярата е даване на твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат.” Гръцката дума за “убеждение” в този стих може да се преведе и като “доказателство.” Което означава, че вярата е “доказателство за неща, които не се виждат.”
Но възможно ли е вярата да “докаже” нещо? В същност, тя го прави през цялото време. Повечето от нас никога не са виждали генератора, произвеждащ електрическия ток за нашите крушки, телевизори, сешоари и касетофони в домовете ни. И все пак всеки път, когато включим един от тези уреди, ние се обграждаме с 220 волта шокиращо доказателство, че някъде има невидим за нас генератор, който наистина съществува. Бих се чувствал по-скоро глупаво, ако се опитам да оспоря съществуването на невидимия генератор, след като съм обкръжен от доказателства за неговата реалност!
По същия начин Евреи 11 – великата Зала на Вярата и Славата в Библията – започва с гръмогласната декларация, че човешката вяра приема, че онова, което наблюдава около себе си, е предостатъчно указание /явно доказателство, ако щете/ на истината на трите велики a priori – Бог съществува, Той е Личностно Същество, възнаграждаващо ония, които Го търсят и Той е Създателят на вселената. Вие бихте могли да докажете реалността на тези a priori предположения със същия успех, с който бихте могли да докажете съществуването на Томас Джеферсън. Но вярата приема тяхната истинност по същия начин, по който приема и историческото съществуване на Джеферсън.
Но някои хора предпочитат да не приемат нищо a priori, на вяра – те предпочитат да вярвам само тогава, когато видят нещо. Това, разбира се, е съвсем нелепа позиция! Няма учен по лицето на земята, който да не е достатъчно честен да признае, че самата наука зависи от вярата a priori. Само че учените не я наричат вяра – те говорят за нея като за “зрелището зад нашите очи” или за “филтрите, през които наблюдават света” – онези предположения и предпоставки които учените приемат без всякакво доказателство за съществуването им. Чуйте какво казва Кити Фъргюсън, завършила Музикалното Училище “Джулиърд” и по-късно станала научен писател от Кембриджския Университет, в своята книга “Огън в уравненията:”

“Предположенията, стоящи в основата на научния метод, не могат да бъдат доказани или отхвърлени от него. Ако Курт Годел /немски математик – автор на т.нар. Теорема на Годел за Неравенството, която доказва, че има предложения, можещи да бъдат изразени с цели математични числови системи, но не могат да бъдат доказани/ е бил прав, приемането на математиката също е един скок във вярата… Дори в математиката вярата се издига над способността ни да докажем, че това е вярно. Нашето определение за религията гласи, че тя е мисловна система, изискваща от човека да вярва в “истини”, които не могат да бъдат доказани. Ако това е религията, то според теоремата на Годел, математиката също е религия. Всъщност, математикът Де Суа посочва, че тя като че ли е единствената религия, доказала, че наистина е такава.”

Отбележете си и то си отбележете добре – и вярата, и науката зависят от вярата a priori. Пазете се от човек, който критикува Вашата вяра, твърдейки, че подобни “скокове” са характерни само за религията! Та той не знае за какво говори! Така че ако Вашата методология в живота се основава на правилото “да видиш значи да повярваш,” то Вие действате въз основа на невъзможна фантазия. Защото ние сме безвъзвратно ограничени /като хора приемаме, че имаме начало и ще имаме и край/, не можем да отидем навсякъде и да видим всичко сами. Затова нямаме друг избор, освен в науката и в религията да приемем някои неща на вяра. Животът е прекалено кратък, за да докажем всичко.
В такъв случай, до какъв извод стигаме? Всички трябва да започнем от някъде – учените, религиозните, атеистите, агностиците и вярващите – никой от нас не се впуска в това пътешествие с това, което латините са наричали tabula rasa – чиста дъска. Смешно е да се вярва в нещо друго. Когато се замислим над дилемата за еволюцията против сътворението, на нашата дъска вече има някакви надписи. За християните надписите на дъската са a priori на Свещеното Писание. Християнската вяра в най-простата й и най-сложната й форма прегръща съществуването на вечния Бог-Създател, от Когото води съществуването си и целият живот. А християнската вяра в нейния най-фундаментален израз също прегръща валидността на библейския доклад за Сътворението и истинността на историята за Сътворението. Започваме с разбирането, че Библията е права.
Един стар фермер твърди: “Ако Бог го е казал, значи аз го вярвам.” Но дали подобно твърдение е достойно само за стикер, който да залепим на леката си кола?
Осъзнавам, че много хора приемат, че няма обективна истина. Но съм дълбоко задължен на Филип Джонсън, който възразява: “Твърдението, че обективната истина не съществува, е една претенциозна обективна истина, а това само по себе си е противоречие.”
Ние търсим истината. Но нека не отхвърляме прибързано думите на стария фермер – “Ако Бог го е казал, значи аз го вярвам.”
Какво беше казал Бог за Сътворението и произхода на човека?
Но Вие бихте могли да възразите: “Хайде бе! Бог изобщо не е казал подобно нещо. Думите на Писанието въобще не са били диктувани от Бога – всички знаем това. Мойсей /или който и да е писал Битие/ е онзи, който е разказал историята на Сътворението. Бог може и да е вдъхновил някои мисли, но човекът е автор на цялата история. Не може да я приемате буквално!”
Ако мислите по този начин, то аз веднага Ви отговарям: “Така ли? Значи човекът сам е написал историята, за да илюстрира някаква велика идея или мисъл?” Какво изповядваше старият фермер: “Ако Бог го е казал, значи аз го вярвам.” Добре, нека да вземем Вашата хипотеза и да допуснем, че историята за Сътворението е само човешко размишление върху някаква вдъхновена мисъл. Но какво да правим с четвъртата заповед? “Помни съботния ден, за да го освещаваш… Защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, що има в тях” /Изход 20:8,11/. Какво да правим с четвъртата заповед? Та нима тя не бе записана с Божия пръст на каменна плоча? “О, хайде бе – ти не вярваш в това, нали? Я стига! Не можеш да я приемаш буквално!”
Разбирате ли какво става, приятели? Можете ли да разберете? Веднага след като отхвърлите фразата на стария фермер: “Ако Бог го е казал, значи аз го вярвам,” Вие тръгвате по опасен път. Ето накъде води той:
“Той не е създал света по начина, описан в първите глави на Битие” – това е бил символичен мит, даден само за да илюстрира Божията сила. Не можете да го приемате буквално!
След като веднъж приемете тази идея, не сте далеч от следващата и всяка стъпка води след себе си нова:
“Той не е записал доклада за Сътворението със Собствения Си пръст на каменните плочи” – това буквално е била хипербола, за да издигне десетте закона в името на бъдещите поколения. Не можете да ги приемате буквално!
“Той не е създал мъжа и жената за един ден от праха на земята и от реброто на Адам” – това е бил опростен вариант на еволюционното развитие и е отразявало мъжкия шовинизъм по онова време. Не може да го приемате буквално!
“Тя не е родила девствена своя син” – това е невъзможно. Просто това е било едно искрено и ревностно старание от страна на първата християнска общност да заяви, че нейният син наистина е бил специална личност и велик водач. Не може да го приемате буквално!
“Той не е минавал през селата, изцелявайки по чуден начин всички болни” – тези думи са били записана много години по-късно, когато устното преразказване е внесло голямо разложение и преувеличение. Не може да ги приемате буквално!
“И Той не възкръсна от гроба и от смъртта” – това просто не може да се случи. Историята за възкресението е била измислена много внимателно, за да символизира, че житейската философия на екзекутирания и мъртъв Исус от Назарет би могла да донесе възраждането на нова надежда и кураж за потъпканите и отчаяни маси, които се опитвали да достигнат. Не можете да я приемате буквално!
Виждате ли какво става, когато започнете да оспорвате валидността на която и да е част от Библията? Къде се спираме? Кога човешкият разум се подчинява на вярата като последен апелационен съд? И кой решава? Учените? Философите? Папата?
На 22 октомври 1996 г папа Йоан Павел II прави обръщение към Папската Академия на Науките, свикана, за да дискутира произхода на живота. В него има няколко изказвания, които приемат еволюцията като разумно обяснение на произхода на човека. Обърнете внимание на неговите думи:

“В своята енциклика Humani Generis /1950 г./, моят предшественик Пий ХII вече е заявил, че няма противоречие между еволюцията и доктрината на вярата за човека и неговото призвание, при условие, че човек не губи от погледа си няколко неоспорими момента…
Днес, почти половин век след публикуването на енцикликата, новите знания доведоха до признанието на повече от една хипотеза в еволюционната теория. Наистина, забележителен е фактът, че тази теория е била прогресивно приемана от изследователите след поредица от открития в различни сфери на познанието. Сходството – нито търсено, нито измислено – на резултатите от независимо проведената работа, само по себе си представлява забележителен аргумент в полза на тази теория.”

Нека човешкият организъм еволюира от предходно съществуваща жива материя, казва папата на Академията – в същност, по-рано в това обръщение той заявява, че “няма противоречие между еволюцията и доктрината на вярата за човека” – просто не забравяйте, че Бог е вложил душа в еволюиралото тяло. Той подчертава и заявлението на един предишен папа: “Папа Пий ХII набляга на тази съществена идея: Ако човешкото тяло води произхода си от вече съществуваща жива материя, Бог незабавно сътворява неговата душа.” Така Рим заявява на научния свят: можете да донесете своята теория и да се чувствате като у дома си. Еволюцията ни е дала физическото тяло, но Бог по свръхестествен начин е сътворил душата ни.
Но чакайте малко. Как може да приемете идеята, че хората са еволюирали от по-низшите форми на живот без да изоставите библейския доклад за Сътворението?
Не можете логично да защитите подобна позиция. Защото ако изоставите вярата в Сътворението въз основа на логиката и науката, как бихте могли да продължавате да вярвате в раждането на девица и възкресението на Божия Син? От логична гледна точка, всички чудеса се приемат или отхвърлят заедно.
Разбирате ли, търсенето на удобство и приемане винаги е било едно фатално привличане. Привлекателно ли? Да. Всички ние се стремим към удобството, за да бъдем приети. Но фатално. Защото отделена от Писанието, вярата винаги умира.