Търсене по ключови думи в книги от библиотеката
Черната кутия на Дарвин – 3 (1-ва част)- Направено,за да устои – Дуайт Нелсън
Ако може да се демонстрира, че е съществувал някакъв сложен орган, който не би могъл да се оформи от многократни последователни леки видоизменения, моята теория напълно ще се разпадне.
Има ли нещо в мишеловката, което би могло да доведе до пълното разпадане на Дарвиновата теория? Ще се спрем на това след малко, но първо нека разгледаме какво просто нещо изглежда мишеловката. Ако разгледате поместената по-долу илюстрация, ще забележите, че мишеловката се състои от пет части: дървена платформа, чукче, пружина, задържаща преграда и спусък или резец.
Но какво общо има това с Дарвиновата еволюция? Сега бих желал да се обърнем към важната нова книга на биохимика Майкъл Бихи “Черната кутия на Дарвин.” Защото макар мишеловката да е просто нещо, тя илюстрира концепцията на Бихи за “неизменна сложност.” Ето неговото определение на тази концепция:
Под неизменна сложност имам предвид дадена система, съставена от няколко добре подбрани, взаимодействащи си части, допринасящи за основната функция, при която всяко премахване на която и да е част предизвиква спирането на ефективното функциониране на системата.
Мишеловката е много подходящ пример.
К о л е г и,
Моля ви да скенирате схемата на мишеловката и да я поставите тук!
Ако поради дефект в производството на мишеловката й липсва само една част, коя част би могла да липсва и въпреки това да сте в състояние да хванете мишката? Дървената платформа? /Няма да има къде да монтирате мишеловката./ Чукчето? /Мишката би могла цяла нощ да си играе върху сиренцето!/ Пружината? /Чукчето ще се развява свободно./ Задържащата преграда или резецът? /Щяхте да си ударите пръста и да изпуснете мишката!/
Мисълта ми е следната: Мишеловката е неизменно сложна система, която няма да изпълни функциите си, ако коя да е от частите й липсва – “при която всяко премахване на която и да е част предизвиква спирането на ефективното функциониране на системата.” Системата няма да функционира с един, два, три или четири компонента. Всичките пет трябва да работят заедно. И то не само да работят заедно, но и да са изработени от правилния материал, да имат правилната форма и да бъдат поставени на правилното място, за да направят възможна успешната функция.
Но каква е връзката с теорията на Чарлз Дарвин, че животът е еволюирал постепенно в продължение на милиони години чрез естествен подбор, чрез бавни естествени промени, повишаващи сложността на организма с течение на времето? Тя е абсолютно съществена, защото според неговата теория движещата сила на еволюцията е “оцеляването на най-пригодения” или “естественият подбор.” Всяка малка стъпка, водеща към повишаване сложността на организмите, трябва да бъде или неутрална, или полезна стъпка – не трябва да допуска организмът да бъде по-малко “пригоден.” Ако той е по-малко “пригоден,” организмът по всяка вероятност няма да може да си съперничи с по-“пригодените” и скоро би загинал.
Възможно ли е да си представим поредица от стъпки – всяка една от тях полезна – която би довела до появата на мишеловката? Мишеловката не би могла да еволюира, част по част – всичките пет части трябва да са на лице, за да може капанът за мишки успешно да изпълни своето предназначение.
Има ли жизнени функции в живите организми, които изискват наличието на всички части и не могат да се появят постепенно чрез поредица от полезни, но по-прости междинни форми? Наистина има такива! Бихи ни представя убедителни примери, сочещи на проблемите в Дарвиновата теория.
Как? Този биохимик от Университета “Лихай” в Пенсилвания провел молекулярното си проучване, воден от въпроса: Възможно ли е в природата да съществуват подобни на мишеловката системи, които са неизменно сложни? Има ли системи, които да не е възможно да са еволюирали част по част, всяка една да е полезна за организма, докато най-после се е появил пълният сложен механизъм? Ако отговорът е “Да”, то тогава настоящите функции никога не биха се развили и организмът никога не би еволюирал.
Преди да разгледаме някои от поразителните му примери, нека се спрем на библейското описание на божественото Сътворение в Псалм 33. Струва ми се, че делото на Бихи допринася за това описание.
Чрез словото на Господа станаха небесата и чрез дишането на устата Му цялото им множество. Той събра като куп морските води, тури бездните в съкровищници. Нека се бои от Господа цялата земя; нека благоговеят с боязън пред Него всичките жители на вселената. Защото Той каза и стана; Той заповяда и затвърди се /Псалм 33:6-9/.
По една случайност, този текст описва цялото Триединство като участващо в делото на Сътворението. Думата, преведена тук с “дишане” е Ruach и в Битие 1:2 е преведена като Дух. “Чрез словото на Господа” – това веднага ни напомня за великия пролог към Евангелието от Йоан, който е един великолепен паралел на величавото начало на Битие.
В началото бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало /Йоан 1:1-3/.
Което е това Слово, създало всички неща? Стих 14 ни казва: “И Словото стана плът и пребиваваше между нас.” Словото е пред-въплътения Христос, Който стана Исус от Назарет. Така Псалм 33 представя цялото Триединство, участващо в сътворяването на живота.
“Защото Той каза” – на еврейски е добавено ударение към местоимението, поставяйки Бога над всички останали митични богове, които биха могли да претендират за творческа дейност.
“И стана” – от еврейския корен на Яхве /АЗ СЪМ/, името на Бога. Той проговорил и нещата просто възникнали! Старите теолози използвали една латинска дума, за да опишат Божия метод на сътворяване – fiat сътворяване – сътворение “да бъде така” – сътворението от стих 9!
Помислете си върху онова, което току-що прочетохме! Според Псалм 33, който е в съвършена хармония с доклада от Битие 1, Създателят-Бог сътвори мигновено цели системи живот – по заповед на Своето Слово. Тройният Бог създаде неизменно сложни системи, които е трябвало да бъдат замислени и поставени в действие едновременно или в противен случай системата изобщо не би функционирала. Ето защо съм заинтригуван от биохимичното заключение на Майкъл Бихи, че има някои неизменно сложни биологични и молекулярни системи, които е невъзможно да са еволюирали част по част. Те е трябвало да започнат да функционират вече замислени и на съответното си място, за да могат съществените системи на живот да функционират и организмът да оцелее.
А сега нека се обърнем към поразителните и изумителни примери на Бихи. Бих ви препоръчал да прочетете книгата му. Той има дарбата да описва сложното с прости думи и представя доказателства за интелигентен замисъл, посочващи колко нереалистично е да вярваме, че животът се е развивал посредством еволюцията.
Пример първи: ресничката
Ресничките са микроскопични влакноподобни структури на повърхността на някои клетки. Някои едноклетъчни организми се предвижват посредством една или повече реснички. Клетките с реснички се подреждат в белите ни дробове и ресничките се движат в унисон, изтласквайки чуждите частици нагоре към гърлото, където могат да бъдат погълнати. Мъжкият сперматозоид има една дълга ресничка, с която се придвижва към яйцеклетката. ресничките са микроскопични, но това не означава, че са прости. Бихи описва ресничките по следния начин /не е необходимо да разбирате всичко това, просто обърнете внимание колко сложни са тези привидно прости структури/:
Ресничката се състои от покрита с мембрана купчина влакънца. Мембраната на ресничката /мислете си за нея като за някакво пластмасово покритие/ е един израстък на клетъчната мембрана, така че вътрешността на ресничката да е свързана с вътрешността на самата клетка. Когато ресничката бъде срязана напречно и отрязаният край бива изследван под микроскоп, виждате девет пръчковидни структури около периферията. Те се наричат микротубули. Когато се проучват висококачествени фотографии на ресничката се вижда, че всяка от деветте микротубули се състои от два съединени кръга. По-нататъшното проучване показва, че единият от кръговете се състои от 13 отделни нишки. Другият кръг, прибавен към първия, е направен от 10 нишки… Един протеин, наречен нексин, свързва всяка… двойна микротубула с другата до нея.
Представете си, че пред себе си държите две гъвкави въдици. Те представляват микротубулите в ресничката. Те са съвсем близо една до друга и през чести интервали от време се свързват помежду си чрез конеца на въдицата от горе до долу /с което се представят влакънцата нексин/. Ако вдигнете едната въдица, докато другата е неподвижна, върховете на двете въдици ще се наведат – към дясната въдица, ако сме вдигнали лявата и към лявата въдица, ако сме вдигнали дясната. Това е илюстрация за движението на ресничката, като в случая ръцете ви действат като “мотор.” Ресничките се нуждаят от мотори, за да осъществят навеждането си. Малките молекулярни моторчета се наричат динеини.
Моторът се нуждае от енергия – електричество или бензин за многото машини, които са ни познати. “Бензинът,” използван от молекулярните мотори-динеини е АТФ /аденозин-трифосфат/. Когато АТФ активира динеина, едната от микротубулите започва да се плъзга към другата. Влакънцата нексин я предпазват да не отиде прекалено далеч и да превърне вертикалното движение в навеждащо. Разбира се, и деветте микротубули трябва да действат в унисон и хармония, за да може ресничката да се движи бързо и плавно. Бихи вижда в сложността на това движение ясно доказателство, че животът не би могъл просто да еволюира без някакъв мастер-план и главен планировач, който да го замисли и да направи всички части плавно действащи.
От всички тези части се изисква да изпълняват една функция: движението на ресничката. И също както мишеловката не може да се задейства, ако всичките й съставни части не са на местото си, клетъчното движение просто не съществува в отсъствието на микротубулите, връзките и моторите. Ето защо можем да направим извода, че ресничката е неизменно сложна – един силен маймунски удар по предполагаемата постепенна еволюция на Дарвин.
Не забравяйте, това е написано от учен, който е променил становището си въз основа на молекулярните доказателства и се е отказал от теорията, че неизменно сложните системи могат постепенно да се развиват или да еволюират! Сега той осъзнава, че тези системи е трябвало да бъдат замислени и поставени в действие напълно завършени и функциониращи – от нещо или от някой.
А цялата тази детайлна структура е само една малка част от една-единствена клетка! Това е “черната кутия на Дарвин,” за която говори Бихи, защото когато Дарвин е бил жив, той не могъл да проникне в дълбоките тайни на сложността на живота – необходимата технология за изучаването на микроскопичните биохимични детайли все още не е била разработена.
Всъщност, Бихи посочва, че ресничките представляват интерес за учените в няколко направления, като биохимията, биофизиката, молекулярната биология и дори медицината. През последните няколко десетилетия са били публикувани над 10 000 проучвания, свързани по някакъв начин с ресничките, но само две от тях дискутират подробностите около еволюцията на ресничката на молекулярно и механично ниво, като и двете проучвания си противоречат!
Обемът на научните проучвания за ресничката, които са били направени и продължават да се правят – и голямото израстване през последните десетилетия в разбирането ни за дейността на ресничката – кара много хора да приемат, че дори ако самите те не знаят как е еволюирала ресничката, някой би трябвало да знае. Но търсенето в научната литература доказва, че грешат. Никой не знае.
И за да добавим към чудото, трябва да кажем, че някои бактерии имат камшико-подобна структура /флагел/, която може да се върти. Флагелът действа като самолетна перка, докато ресничката действа като весло. От структурна гледна точка, флагелите са също толкова сложни, като ресничката. Те представляват друга неизменно сложна система. Което ни навежда на следния въпрос: Дори ако сляпата, случайна еволюция е била в състояние някак си да конструира една от тези структури /ресничката или флагела/, защо би се главоболила да създава друга напълно различна сложна система, когато спокойно е можела да мине и само с едната?