“Дойдете – починете си” – 38 – Животът на Исус Христос – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Елена Вайт – (Елън Уайт) – Животът на Исус Христос – “Дойдете – починете си” – 38

Тази глава е основана на Матей 14:1,2,12,13; Марко 6:30-32; Лука 9:7-
10.

“Дойдете – починете си”

При завръщането си от мисионерската обиколка “апостолите се събраха
при Исус и разказваха Му всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха
поучили. И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете
си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да
ядат” ( 6:30,31 Марко 6:30,31).
Учениците дойдоха при Исус и Му разказаха всичко. Близките им
отношения с Него ги насърчаваха да споделят със Спасителя своите приятни
и неприятни преживявания, радостта от резултатите на труда им и болката
от неуспехите, грешките и слабостите. Те бяха извършили грешки в първата
си евангелизаторска мисия и когато честно разказаха на Исус за своите
преживявания, Той разбра, че се нуждаят от още много напътствия. Видя
също, че учениците са изтощени от работа и е необходимо да си починат.
Но там, където се намираха, нямаше условия за уединение, “защото
мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат”. Хората се
тълпяха около Исус, тъй като искаха да бъдат излекувани и жадуваха за
Неговите думи. Голяма част се привързваха към Спасителя, защото виждаха,
че Той е източник на благословения. Мнозина от тези, които тогава се
трупаха около Христос, за да получат скъпоценния дар на изцелението, Го
приемаха за свой Спасител. Други пък, които се страхуваха да Го
изповядат поради отношението на фарисеите, повярваха при слизането на
Светия Дух и пред погледите на разгневените свещеници и управници
признаха, че Той е Божи Син.
Но сега Христос пожела да се оттегли, за да бъде със Своите ученици:
имаше да им каже толкова много неща. В работата си те бяха преминали
през изпитания и борби и бяха се сблъскали с противопоставяне от най-
различен характер. Дотогава те се бяха допитвали до Христос за всяко
нещо, но след като останаха сами, често се случваше да бъдат неспокойни
и да не знаят какво да правят. Те имаха силна подкрепа в своята работа,
защото Христос не ги бе изпратил, без да им даде Светия Дух, и с вяра в
Него учениците вършеха много чудеса. Сега обаче имаха нужда да се хранят
с хляба на живота. Трябваше да отидат на уединено място, където да
общуват с Исус и да получават напътствия за бъдещата си работа.
“И рече им: Дойдете вие сами на уединено място и починете си малко.”
В Своята служба Христос се отнасяше с нежност и състрадание към всички
хора. Показваше на учениците Си, че Бог не изисква жертви, а милост. В
работата за хората те влагаха всичките си сили и това ги бе изтощило
физически и умствено. Тяхно задължение бе да си починат.
Тъй като учениците виждаха, че постигат успехи в своето служене,
имаше опасност да започнат да разчитат на себе си, да подхранват духовна
гордост и по този начин да паднат в сатанинските изкушения. Предстоеше
им велико дело и те трябваше да научат преди всичко, че силата им не
идва от самите тях, а от Бога. Също като Мойсей в Синайската пустиня,
като Давид сред хълмовете на Юдея или като Илия край потока Херит
учениците имаха нужда да се отделят от работата си, за да общуват с
Христос, с природата и да останат насаме със собствените си мисли.
Докато те извършваха мисионерското си пътуване, Исус бе посетил други
градове и села, проповядвайки благовестието на царството. Точно тогава
Той бе получил известие за смъртта на Кръстителя. Това събитие Му разкри
съвсем ясно края, към който самият Той приближаваше. Сенките по пътя Му
ставаха все по-зловещи. Свещеници и равини Го наблюдаваха и крояха как
да Го убият, шпиони се навъртаха около Него, умножаваха се заговорите
относно погубването Му. Вестите за проповедническата дейност на
апостолите из цяла Галилея стигнаха до Ирод и привлякоха вниманието му
към Исус и Неговото дело. “Тоя е Йоан Кръстител; той е възкръснал от
мъртвите и затова тия сили действат чрез него”, възкликна той и изрази
желание да се срещне с Исус. Ирод бе в постоянен страх да не би тайно да
се извърши преврат, който да го свали от трона и да премахне римското
иго над еврейския народ. Между хората имаше дух на недоволство и
бунтарство. Очевидно беше, че дейността на Христос в Галилея няма да
продължи още дълго. Денят на Неговите страдания наближаваше и затова Той
пожела да остане за известно време настрана от шума на тълпата.
С наскърбени сърца учениците на Йоан Кръстител погребаха
обезобразеното му тяло, след което “отидоха и казаха на Исус”. Преди те
завиждаха на Христос, когато стана ясно, че привлича при Себе Си
последователите на Йоан. Бяха се усъмнили в Неговата Божествена мисия,
защото не бе освободил Йоан Кръстител. Но сега, след като учителят им бе
мъртъв и жадуваха за утеха в голямата си мъка и за наставление в
бъдещата си работа, отидоха при Исус и обединиха силите си с Неговите.
За тях също бе необходим период от време на общуване със Спасителя.
Близо до Витесда, откъм северната страна на езерото, имаше необитаема
земя, която можеше да посрещне Исус и учениците Му със свежия зелен цвят
на пролетта и да им предложи убежище. Те тръгнаха с ладията си през
езерото точно към това място. Там щяха да бъдат далеч от шумните пътища
и блъсканицата в града. Самата природна красота предлагаше почивка и
благоприятна промяна за сетивата. Там щяха да слушат Христовите думи,
без да се чуват гневните прекъсвания, подвикванията и обвиненията на
фарисеите. Там можеха да се радват за кратко време на близостта със своя
Господ.
Почивката на Христос и апостолите не бе прищявка. Времето, което
прекараха в уединение, не бе предназначено за удоволствия. Те
разговаряха за Божието дело и за това, как да направят служенето си по-
ефикасно. Учениците бяха живели с Исус и можеха да Го разберат; на тях
Той не им говореше с притчи. Поправяше грешките им и им показваше
правилния подход към хората. Разтваряше пред тях съкровищницата на
Божията истина. Учениците получаваха жизнена сила от Божествената мощ и
в сърцата им се вливаха надежда и насърчение.
Макар че Исус можеше да върши чудеса и бе дал сила на учениците Си да
вършат чудеса, посъветва Своите уморени служители да се усамотят сред
природата и да си починат. Когато каза, че жетвата е голяма, а
работниците – малко, Той не настоя учениците Му да се трудят
непрестанно, а ги посъветва: “Молете се на Господаря на жетвата да
изпрати работници за жетвата Си” (Матей 9:38). Бог е определил на всеки
човек работа според способностите му (виж Еф. 4:11-13) и не би желал
няколко души да изнемогват, а другите да нямат никаква физическа или
духовна натовареност.
Христовите думи на състрадание важат за Неговите служители днес така,
както са важали за учениците Му. “Дойдете- и починете си”, казва Той на
всички уморени. Не е разумно да бъдем постоянно напрегнати от работа и
вълнение дори когато работим за духовните нужди на хората; по този начин
се занемарява личното благочестие и силата на ума, душата и тялото
отслабва. Себеотрицанието е необходимо за Христовите последователи и
трябва да се правят жертви, но е важно да внимаваме да не би чрез
прекаленото ни усърдие Сатана да се възползва от човешката слабост и
Божието дело да бъде провалено.
Според мнението на равините същността на религията трябва да се
изразява винаги чрез шумна активност. Разчитаха на външната показност,
за да изразят голямото си благочестие. Така душата им се отдалечаваше от
Бога и те затъваха в самодоволство. Подобна опасност съществува и днес.
Когато работата се увеличава и хората започват да постигат успехи в
Божието дело, има опасност от упование в човешки планове и методи. Човек
започва да се моли по-малко и вярата му намалява. Подобно на учениците
за нас има опасност да забравим, че зависим от Бога и да се опитаме да
направим спасител от собствените си дела. Необходимо е да не сваляме
погледа си от Исус и да помним, че вършим работата чрез Неговата сила.
Макар че трябва да работим искрено за спасението на погиналите,
необходимо е да отделяме време за размисъл, за молитва и за изучаване на
Божието слово. Само дейността, която се извършва с много молитва и е
осветена от Христовите заслуги, ще се окаже накрая полезна за нашето
спасение.
Никой друг човешки живот не е бил така изпълнен с труд и тежки
отговорности, както животът на Исус. И все пак, колко често се е молел
Той! Как постоянно бе във връзка с Бога! В историята на земния Му живот
се срещат често такива описания: “И сутринта, когато беше още тъмно,
стана и излезе, и отиде в уединено място, и там се молеше” (Марко 1:35);
“- големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите
си. А Той се оттегляше в пустинята и се молеше” (Лука 5:15, 16); “През
ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в
молитва към Бога” (Лука 6:12).
В живота Си, изцяло посветен на доброто на хората, Спасителят
смяташе за необходимо да се оттегля от шумните пътища и от тълпата,
която Го следваше постоянно. Трябваше да прекъсва непрестанната Си
работа и близостта с човешките нужди, за да търси уединение и общуване
със Своя Отец. Като един от нас, Който споделя нашите нужди и слабости,
Той разчиташе единствено на Бога. На безлюдни места Христос искаше
Божествена сила, за да може да издържи всички отговорности и изпитания.
В допира с Бога можеше да се разтовари от душевните болки, които Го
съкрушаваха. В този пример намираме утеха и радост.
Чрез Исус стенанието на човечеството стигна до Бога на безграничната
милост. Той се молеше пред трона на Отец, докато човешкото Му естество
получи Божествена сила, която можеше да свърже Божественото с човешкото.
Общувайки с Бога, Христос получи от Него живот, за да може да дава живот
на света. Неговата опитност трябва да бъде и наша.
“Дойдете- и починете си малко”, ни препоръчва Той. Ако послушаме
Неговите думи, ще бъдем по-силни и по-полезни. Учениците Го търсеха и Му
разказваха всичко, а Исус ги насърчаваше и съветваше. Ако днес намерим
време да отидем при Исус и да Му разкажем за нашите нужди, няма да
останем разочаровани; Той ще застане от дясната ни страна и ще ни
помогне. Нужни са ни повече искреност, повече упование и доверие в нашия
Спасител. Исус, Чието име е “Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на
мира”; Исус, за Когото е писано “управлението ще бъде на рамото Му”, е
нашият чуден Съветник (Исая 9:6). Ние сме поканени да искаме мъдрост от
Него. Той “дава на всички щедро, без да укорява” (Яков 1:5).
Всички, които се обучават от Бога, трябва да живеят живот не в
съгласие със света, с неговите обичаи и навици. Необходимо е всеки да
придобива познание за Божията воля от личен опит. Всеки от нас поотделно
трябва да чуе как Бог говори на сърцето. Когато всеки друг глас бъде
заглушен и ние тихо чакаме пред Него, тишината на душата прави Божия
глас по-ясен. Той ни съветва: “Млъкнете и знайте, че Аз Съм Бог” (46:10
Пс. 46:10). Само при Него можем да намерим истински покой. Това е
истинската подготовка за служене на Бога. Душата, която е освежена по
този начин, ще бъде потопена в атмосфера на светлина и покой дори сред
забързаните множества и в напрежението на ежедневните грижи. Животът ще
започне да излъчва аромат и да разкрива Божията сила, която ще докосва
сърцата и на други хора.