1. СЕНЗАЦИОННИ УЧЕНИЯ И ЕМОЦИОНАЛНА РЕЛИГИЯ – Избрани вести том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

1. ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ СРЕЩУ СЕНЗАЦИОННИ УЧЕНИЯ И ЕМОЦИОНАЛНА РЕЛИГИЯ

Опасност от спекулативни идеи
За Божия народ идва време на трудности. Но не трябва непрекъснато да представяме този въпрос пред хората и да ги караме предварително да си създават време на скръб. Ще има пресяване сред Божия народ, но не това е истината за последното време, която трябва да се занесе на църквата. То ще настъпи в резултат на отхвърлянето на представената истина.
Проповедниците не трябва да си въобразяват, че притежават някакви удивителни, напредничави идеи и че всички, които не приемат тези идеи, ще бъдат отсети. Но нов народ ще се появи и ще върви напред и нагоре, докато стигне до победата. Целта на Сатана се постига много сигурно, когато хората се втурват пред Христос и вършат неща, които Той никога не е поверявал в ръцете им, а също и когато остават в лаодикийското си състояние ­ хладки, чувстващи се богати, притежаващи изобилни блага и нямащи нужда от нищо. Двете категории еднакво представляват “камъни за препъване”.
Ревностни личности, които се стараят с всички сили да оригиналничат, правят голяма грешка. Те представят на хората сепващи, удивителни, пленяващи идеи, които те смятат, че другите не разбират. Но често самите те не разбират какво говорят и спекулират с Божието слово, разпространявайки идеи без полза както за самите тях, така и за църквата. За известно време подобни неща могат да възбудят въображението, но след това настъпва контрареакция и те се превръщат в пречка. Вярата се смесва с фантазията и умът е тласнат в погрешна посока. Нека ясните, прости изявления на Божието слово бъдат храна за ума. Спекулациите с въпроси, които не са ясно представени в Свещеното писание, са опасни (Недатиран ръкопис 111).
Опасността, която заплашва нашите църкви, е, че странни и нови идеи ще се вмъкват в тях ­ неща, които объркват ума на хората, без да им дават никаква сила точно по времето, когато най-много ще се нуждаят от нея в духовния си живот. Нужна е проницателност, за да не се прокарват заедно с истината нови и странни възгледи, които не са част от вестта за днешното време. На преден план трябва да изпъкват самите вести, които разнасяме в света (“Апел към разпространителите на християнска литература”, стр.1, 2).
Очарованието от новите теории
Сред останалия Божи народ ще се вмъкват всяка форма на фанатизъм и погрешни теории, претендиращи, че са истината. Те ще изпълват ума с погрешни чувства, които нямат нищо общо с истината за това време. Всеки човек, разчитащ на силата на собствените си решения и на собствените си интелектуални възможности, на наука или на предполагаеми познания, за да започне делото, което ще спечели света, ще се намери лежащ сред развалините на собствените си спекулации и ясно ще разбере защо е там…
Според дадената ми от Господа светлина ще се издигнат хора, говорещи извратено. Да, те вече действат и проповядват идеи, които Бог никога не е говорил, свеждайки свещената истина до равнището на обикновените неща. Спорове са възниквали и ще продължават да възникват, породени от заблуди, но не и от истината. Измислиците на човешки умове ще бъдат налагани като критерии, при все че не са такива, та когато бъде изтъкнат истинският пробен камък, да бъде третиран наравно с вече създадените от човеци, които нямат никаква стойност. Можем да очакваме, че каквото и да се вмъкне в здравото учение и да се смеси с него, чрез ясно духовно прозрение, чрез небесно помазване ще трябва да различаваме святото от обикновеното, вмъкнато, за да обърка вярата и здравата преценка и да омаловажи великата, грандиозната, изпитващата истина за днешното време…
Никога, никога до днес не е имало време, когато истината да е страдала повече от погрешно представяне, омаловажаване, дискредитиране чрез извратени човешки разисквания, отколкото в последните дни. Хора, проповядващи своите разнородни смесици от ереси, ги представят за Божие слово. Някои биват очаровани от тези странни, нови неща. Поради неопитност те не са достатъчно мъдри, за да преценят характера на идеите, които човеци оформят и представят като нещо значително. Но да се отдава голямо значение на нещо и то да бъде свързвано с Божието слово ­ това не го прави истина. О, какъв укор е това за ниския стандарт на благочестие, до който са изпаднали църквите!
Хора, желаещи да представят нещо по-оригинално, ще измислят и ще се занимават с нови и странни неща. Без да се замислят, те ще представят несъстоятелни теории, вградени здраво една в друга, за да изглеждат като скъпоценната истина и ще ги третират като въпрос на живот и смърт (Писмо 136а, 1898 г.).
Нуждата от ясно прозрение
Колкото повече наближава времето, когато властите, силите и духовното нечестие на “небесните места” ще воюват срещу истината; когато измамната сила на Сатана ще бъде толкова голяма, че ако е възможно, да измами и самите избрани, толкова повече трябва да се изостря нашата проницателност чрез Божествено просветление, за да разпознаваме Духа, от Бога и да не бъдем невежи за сатанинските измами. Човешките усилия трябва да се съчетаят с Божествена сила, за да сме в състояние да извършим заключителното дело в необходимото време.
Христос употребява думата за вятър като символ за Божия Дух. “Както вятърът духа накъдето иска и ние не можем да кажем откъде идва и накъде отива”, така е и с Божия Дух. Не знаем чрез кого ще се изяви.
Но аз не говоря собствени думи, когато казвам, че Божият Дух ще отмине хората, които са имали своя ден на изпит и възможности, но не са се постарали да различат Божия глас, нито са схванали апелите на Духа. Тогава, в “дванадесетия час”, хиляди ще видят и ще признаят истината”.
“Ето, идат дни, казва Господ, когато орачът ще стигне жетваря и линотъпкачът ­ сеяча” (Амос 9:13).
Тези обръщания към истината ще стават с бързина, която ще изненада и църквата, и единствено Божието име ще бъде прославяно” (Писмо 43, 1890 г.).
Сред нас ще се появи фанатизъм
Фанатизъм ще се прояви и сред нас. Ще дойдат измами, и то от такъв характер, че ако е възможно да подведат и самите избрани. Ако в тези прояви лесно можеха да се забележат явните несъобразности и неверните изявления, то думите, изговорени от устните на Великия Учител, не биха били необходими. Но точно защото много и най-различни опасности ще се появят, е дадено това свидетелство.
Причината, поради която давам сигнала за опасност е, че чрез просветлението на Божия Дух аз мога да видя онова, което братята ми не могат. Може би не е абсолютно наложително да посочвам всички специални фази на измама, от които те ще трябва да се предпазват. Достатъчно е да кажа: “Бъдете нащрек и като верни стражи пазете Божието стадо от безкритично приемане на всички хора, които изповядват, че имат да ви предават нещо от Господа. Ако стимулирате възбудата на емоциите, ще имате желаното, и то дотолкова, че няма да знаете как да се справите с него. Спокойно и ясно “проповядвайте Словото”. Не трябва да считате за необходимо да създавате възбуда.
Единствено Светият Божи Дух може да сътвори здравословен ентусиазъм. Оставете Бога да действа, а човекът нека ходи смирено пред Него, като бди, чака, моли се и във всеки момент гледа към Исус, ръководен и предпазван от скъпоценния Божи Дух, Който е светлина и живот (Писмо 68, 1894 г.)
Краят е близо. Чедата на светлината ще трябва да работят със сериозно, постоянно усърдие, за да помогнат и на други да се подготвят за великото събитие, което е точно пред нас. Тогава ще бъдат в състояние да устоят на врага, понеже са позволили на Светия Дух да действа в сърцата им. Постоянно ще възникват нови и странни неща, които ще водят Божия народ към фалшива възбуда, към религиозни “съживления” и любопитни явления. Но нека съставляващите Божия народ да вървят постоянно напред с очи отправени единствено към Светлината и Живота на света. Знайте, че всичко, което е наречено светлина и истина в Божието слово, е действително светлина и истина ­ Божия мъдрост, а не имитация като фините сатанински измами. Светлината на Божията мъдрост ще бъде “светилник за нозете” на всяка искрена, вярна и каеща се душа (Писмо 45, 1889 г.).
Чувството не трябва да владее разума
В много от онова, което е истина, има примесена заблуда. А и самата истина често се приема в крайното є значение. Личности с поддаващ се на възбуда темперамент приемат такива неща и действат според тях. По този начин фанатизмът заема мястото на добре уравновесените, добре дисциплинираните и насочени към Небето усилия за приключване на делото…
Съществува опасност не само да бъдат подведени към фанатизъм неуравновесени умове, но и личности с недобри намерения да се възползват от тази възбуда, за да осъществяват себелюбивите си намерения и цели…
Отправям предупреждение към нашите братя да следват своя Водач и да не тичат пред Христос. Нека днес да няма никакви случайни действия. Внимавайте да не употребявате силни изрази, които биха водили неуравновесени умове до убеждението, че притежават някаква особена светлина от Бога. Този, който носи вест на Божия народ, трябва да притежава съвършен самоконтрол. Винаги нека да се има предвид, че пътят на високомерието лежи съвсем близо до пътя на вярата…
Щом веднъж импулсът и чувствата надделеят над разума, може да се окаже, че се върви твърде бързо даже и по правия път. А този, който върви твърде бързо, се излага на не една опасност и скоро ще се отклони от правия път в странична пътека.
Нито за миг не трябва да се позволява на чувствата да вземат връх над разума и преценката. Съществува опасност човек да изпадне в крайност дори и във връзка с неща, които са позволени. А незаконните със сигурност водят към фалшиви пътища. Ако не се действа внимателно, сериозно, благоразумно и здраво като скала при осъществяването на всяка идея и принцип, както и при всяко изказване, много души ще бъдат погубени (Писмо 6а, 1894 г.). *
Послушанието, противопоставено на чувствата
Съществува опасност за някои хора в нашите редици да допускат грешки във връзка приемането на Светия Дух. Мнозина смятат емоциите или екстаза на чувствата като доказателство за присъствието Му. Но има опасност да не се разберат правилно чувствата. Тогава Христовите думи “…като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал” (Матей 28:20) губят своето значение. Съществува реалната опасност екстравагантни измислици и суеверни представи да заемат мястото на Писанията. Кажете на нашия народ: “Не жадувайте да внесете нещо, което не е открито в Словото. Придържайте се към Христос…”
Нека помним, че Словото, което Господ ни е заповядал да проповядваме на всички народи, племена, езици и нации, е потвърдено от Светия Дух. Това е Божият план за действие. Чрез Своята мощна сила Христос потвърждава Словото и обръща мъже и жени към истината, към правилно разбиране на вярата. Прави ги да желаят да вършат всичко, което Той им е заповядал. Човешкият посредник, видимият инструмент, трябва да проповядва Словото, а Господ Исус Христос, невидимият Посредник, чрез Своя Свят Дух ще направи словото му ефективно и мощно (Писмо 105, 1900 г.).

/Подзаглавие от 1 степен/ Призив към старомодни проповеди
Нов ред на нещата е заел позиции сред нашите проповедници. Съществува желание да се имитират другите църкви, а простотата и смирението са почти на изчезване. Младите проповедници се стремят да оригиналничат и въвеждат в работата си нови идеи и нови планове. Някои провеждат събрания за духовно пробуждане и по този начин довеждат голям брой хора в църквата. Но когато възбудата отмине, къде са новокръстените? Не се виждат нито покаяние, нито изповед на граха. Грешникът бива умоляван да повярва в Христос и да го приеме, без да се има предвид неговият минал живот на грях и на бунт срещу Бога. Сърцето не е съкрушено. Няма разкаяние в душата. Тези предполагаеми обърнати към Бога хора не са “паднали върху Скалата Исус Христос”.
Писанията на Стария и Новия завет ни показват единствения начин, по който това дело може да се извърши. “Покайте се! Покайте се! Покайте се!” ­ това беше вестта, която Йоан Кръстител направи да проехти в пустинята. Христовата вест към народа бе: “Ако не се покаете, всички така ще загинете “ (Лука 13:5). И апостолите получиха заповедта да проповядват навсякъде по света, за да се покаят хората.
Господ желае Неговите служители и днес да проповядват старото евангелско учение ­ скръб за греха, покаяние и изповед. Искаме “старомодни” проповеди, “старомодни” обичаи, “старомодни” бащи и майки в Израил. За грешника трябва да се работи с постоянство, сериозност и мъдрост, докато проумее, че е престъпник на Божия закон и че трябва да се покае пред Бога и да упражнява вяра в Господ Исус Христос (Недатиран ръкопис 111).
Студен формализъм или фанатизъм
Формализмът, светската мъдрост, светската политика и начин на действие ще изглеждат за мнозина като самата Божия сила. Но когато бъдат възприети, те ще се превърнат в пречка, която не ще позволи на Божията светлина чрез предупреждения, укор или съвети да достигне света.
Сатана действа с цялата си подмолна, измамна сила, за да отклонява хората от третата ангелска вест, която трябва да бъде прогласена с мощ. Когато той забележи, че Господ благославя Своя народ и го прави способен да разбира сатанинските измами, започва да работи със своята завладяваща сила. Води го от една страна към фанатизъм, а от друга ­ към студен формализъм, за да успее събере богата “жетва” от души. Сега е време непрекъснато да бдим. Бдете, за да попречите и на най-малката стъпка, която Сатана може да направи към вас.
Съществуват опасности, от които трябва да се пазим и отдясно, и отляво. Ще има неопитни хора, нови във вярата, които ще се нуждаят от укрепяване и от добър пример пред себе си. Някои няма да разбират правилно учението за оправдание чрез вяра, но ще го представят по едностранчив начин.
Други ще се хванат за идеи, които не са им били правилно представени, и ще се втурнат в другата крайност, игнорирайки напълно делата.
Истинската вяра винаги действа чрез любов. Когато човек погледне към Голгота, това не е, за да успокои душата си, че не е изпълнявал дълга си, нито за да си осигури спокоен сън, но за да се сътвори у него вяра в Исус Христос ­ действена вяра, която очиства душата от калта на себелюбието. Когато се хванем за Христос чрез вяра, работата ни само току-що е започнала. Всеки човек е покварен и греховните навици трябва да бъдат победени чрез енергична борба. От всяка душа се изисква да воюва в битката на вярата. Ако е последовател на Христос, човек не може да бъде остър в отношенията си, да бъде коравосърдечен или лишен от съчувствие. Не може да бъде груб в речта си, нито високомерен, нито изпълнен с мисли единствено за себе си. Не може да бъде надменен, да се държи авторитарно, нито да използва груби, нараняващи думи на укор и осъждане.
Делата на любовта извират от въздействието на вярата. Библейската религия означава постоянен труд. “Нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата” (Матей 5:16). Изработвайте спасението си със страх и трепет, защото Бог е, Който действа във вас да желаете и да вършите Неговата добра воля. Бъдете ревностни за добри дела, като внимавате да постоянствате в тях. А Верният Свидетел казва: “Зная делата ти” (Откровение 2:2).
Макар да е вярно, че нашите дела сами по себе си няма да ни осигурят спасение, то истина е и че вярата, която ни свързва с Христос, ще ни стимулира към добри дела.
Хора, които нямат време да обръщат внимание на собствените си души и да изследват себе си дали са в Божията любов и да се поставят под въздействието на светлината, ще намират време да слушат нашепванията на Сатана и да действат според неговите планове.
Дяволът ще се вмъква чрез малки клинове, които ще нарастват, колкото повече им се предоставя място. Специалните му измами ще проникват в специалното за това време Божие дело (Ръкопис 16, 1890 г.).
Фалшиви представи за Божието благословение
Мнозина си задават въпроси и се чувстват разколебани. Това е защото нямат вяра в Бога. За някои хора религиозните занимания не са нещо повече от време за развлечение. Когато чувствата им са възбудени, смятат, че са богато благословени. И обратно ­ че не са, докато не се развълнуват и чувствата им не се възбудят. Всъщност онова, което те търсят, е опиянението от вълненията. Ако не го постигнат, предполагат, че са на погрешен път или пък, че другите са в грешка.
На хората трябва да се помогне да разберат, че религията от емоционален порядък, граничеща с фанатизъм, не е единствената и истинската. Под влиянието на такава вяра от проповедника се очаква да употреби цялата си нервна енергия при проповядване на евангелието, за да бликне изобилно и със сила “водата на живота”. Очаква се да предложи “стимуланти”, които задоволяват човешките виждания. Има и хора, които считат, че са в правото си да бъдат безгрижни и невнимателни, освен ако заспалите им чувства не бъдат стимулирани (Писмо 89, 1902 г.).
Всичко е спокойно, тихо, непретенциозно
Врагът се приготвя да измами целия свят чрез своята чудодейна сила. Той ще се одързости да се представя за ангел на светлината и дори ще вземе външния вид на Исус Христос. Всеки поучаващ на истината за настоящото време трябва да проповядва Словото. Които се държат за Словото, не ще “отварят врати” пред Сатана чрез непредпазливи изявления за пророчества, сънища или видения. В по-голяма или в по-малка степен фалшиви изяви са се вмъквали тук и там от 1844 г. след времето, когато очаквахме Второто идване на Христос… Те ще се увеличават все повече и ние като верни стражи трябва да бъдем нащрек. До мене са стигали писма от много личности, които са получавали видения и са смятали, че е техен дълг да ги разказват. Дано Господ помогне на Своите служители да бъдат благоразумни и предпазливи!
Когато Бог има истински канал за предаване на светлина, винаги съществуват и много фалшификати. Сатана със сигурност ще влезе през всяка врата, която му бъде отворена. Ще дава вести, в които собствените му идеи са смесени с истината и са приготвени така, че да подвеждат души, да привличат ума към човешки същества и към техните изказвания, пречейки да се застане твърдо зад едно “така казва Господ”. При Божия начин на действие спрямо Неговия народ всичко е спокойно. За онези, които Му се доверяват, всичко е мирно и естествено. Ще има искрени, сериозно вярващи в Библията хора. Ще има и изпълнители на Словото, както и ­ само слушатели. Ще има здраво, сериозно, разумно служене на Бога (Писмо 102, 1894 г.).
Примерът на Христос
Нека никой не се страхува, че ще отиде в крайности, ако изучава внимателно Словото, смирявайки винаги душата си. Христос трябва да обитава в човека чрез вяра. Той, нашият Пример, беше самообладан и уравновесен. Живееше в смирение. Притежаваше истинско достойнство. Беше търпелив. Ако всеки от нас придобива тези черти на характера, приемайки оправданието чрез вяра, не биха съществували никакви крайности…
Имаме пред себе си примера на Христос, за да виждаме винаги тясно свързани закона и евангелието. Те не могат да бъдат отделени. Нека да култивираме спокойствие и себевладение и да сме такива постоянно, защото това е характерът на Христос. Чуваме пламенните и буйни речи на различни религиозни дейци, които говорят високо и дълго, заявявайки “аз съм свят, аз съм безгрешен”, докато всъщност нямат и най-малкото основание за подобно мнение. Но при Автора на всяка истина няма никакви шумни декларации за вяра, нито чудати физически гърчения и изяви.
Спомнете си, че в Него обитава телесно цялата пълнота на Божеството. Ако Христос пребъдва в нашите сърца чрез вяра, като наблюдаваме Неговия начин на живот, ще се стремим да бъдем чисти, мирни и неосквернени като Него. Ще Го разкриваме с характера си. Не само ще приемаме светлината, но и ще я даваме на други. Ще имаме по-ясни и по-чисти възгледи за онова, което Христос представлява за нас. Хармонията, красотата и благоволението, характерни за Него, ще светят и в нашия живот (Ръкопис 24, 1890 г.).
Желание за промяна в настоящия ред
Вместо да живеем в очакване на някакво специално време на вълнение, трябва мъдро да използваме днешните възможности и да вършим необходимото за спасяването на души. Вместо да изчерпваме умствените си сили за спекулативни размишления по отношения на времена и моменти, “които Господ е поставил в собствената Си власт” и е скрил от човеците, трябва да се подчиняваме на управлението на Светия Дух; да изпълняваме днешните си задължения; да раздаваме “хляба на живота”, непримесен с човешки мнения; да спасяваме онези, които загиват без истината…
Непрестанно сме изложени на опасността да се издигаме над семплотата на евангелието. У мнозина съществува неудържимо желание да изненадат света с нещо оригинално, което да хвърли околните в духовен екстаз и да промени съществуващия ред на нещата в религиозното преживяване. От промяна в състоянието на духовността със сигурност има голяма нужда, защото светостта на истината за последното време не се осъзнава така, както би трябвало. Но промяната, необходима преди всичко, е промяната на сърцето. Тя може да бъде постигната само чрез лично търсене на Бога с молитва Той да излее Своите благословения; чрез умоляване и настояване пред Него Той да изпрати Своята сила; чрез ревностни молби Неговата благодат да дойде над нас и характерите ни да бъдат преобразени. Това е промяната, от която се нуждаем. За постигането на необходимото верско ниво трябва постоянно да полагаме усилия и да проявяваме искрена, сърдечна сериозност (“Ривю енд херълд”, 22 март 1892 г.).
Никакви странности или ексцентричност
Нека няма никакви странности, чудатости или ексцентричност в поведението на онези, които проповядват Словото на истината, защото такива неща оставят впечатлението, че са породени от Словото. Трябва много да внимаваме, защото за Сатана е достатъчна и най-малката възможност, за да въведе своето зло влияние в богослужението. Нека няма никакъв театрален показ, защото това не ще засили вярата в Божието слово. Напротив, по-скоро ще привлече вниманието към човешкия инструмент (Писмо 325, 1908 г.).
Божието слово не трябва да бъде “заразявано” със заблуди
Посред смущаващите викове “Ето, тук е Христос”, “Ето, там е Христос, ще бъде представено специално свидетелство, специална вест на истината за последното време. Тази вест трябва да бъде приета, повярвана и да се действа съобразно с нея. Ефикасна и действена е именно истината, а не фантастичните идеи. Вечната истина на Божието слово ще застане свободна от всякакви изкушаващи заблуди и спиритични тълкувания, свободна от каквито да било фалшиви теории и омайващи прояви. Фалшифицираното и подправеното ще бъде натрапвано на вниманието на Божия народ, но истината трябва да застане облечена в своята красива, свята одежда. Словото, толкова скъпоценно в своето чисто и въздигащо влияние, не бива да се свежда до равнището на обикновените, несвятите неща. То винаги трябва да си остане незаразено от заблудите и софизмите, чрез които Сатана се стреми “да измами, ако е възможно и самите избрани” (“Ривю енд херълд”, 13 октомври 1904 г.).
Нека Божият народ се държи така, че светът да види в лицето на адвентистите от седмия ден интелигентни, мислещи хора, чиято вяра се базира на сигурна основа, а не на хаос и бъркотия. Хората жадуват за Хляба на живота! Не им предлагайте камък! (Ръкопис 101, 1901 г.).