15. УВЕЩАНИЕТО ЩЕ СЕ ЧУВА*– Избрани вести том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Живеем в последните дни от историята на тази земя и може би нищо не би могло да ни изненада в областта на вероотстъпничеството и отричането на истината. Неверието е стигнало дотам, че се счита за изкуство, което хората упражняват с цената на душите си. Съществува постоянна опасност проповедниците на амвона да бъдат неискрени, като животът им противоречи на думите им. Но гласът на предупреждението и увещанието ще се чува, докато продължава времето. Хората, провиняващи се в сделки, в каквито никога не трябва да участват, когато бъдат укорени или посъветвани чрез определените от Бога инструменти, ще се съпротивляват на вестта и ще отказват да се поправят. Ще упорстват, както някога фараонът и Навуходоносор, докато Господ не им отнеме разума и сърцето им престане да се поддава на влиянието на Светия Дух. Господнето слово ще дойде при тях. Но ако решат да не го послушат, Господ ще ги държи отговорни за собствената им гибел.
В лицето на Йоан Кръстителя Бог бе въздигнал за Себе Си вестител, който да приготви пътя пред Месия. Той трябваше да занесе на света също и твърдо свидетелство на укор и изобличение. Представяйки неговата мисия и дело, Лука казва: “Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата и непокорните ­ към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ” (Лука 1:17).
Много от фарисеите и садукеите идваха да се кръстят от Йоан. Обръщайки се към тях, той им казваше: “Рожби ехиднини, кой ви предупреди да бягате от идещия гняв! Затова принасяйте плодове, достойни за покаяние, и не мислете да думате: Авраам е нашият баща! Защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чеда на Авраама. А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огъня се хвърля. Аз ви кръщавам с вода за покаяние, а Онзи, Който иде след мене, е по-силен от мене. Комуто не съм достоен да поднеса обущата. Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън. Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти гумното Си и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън” (Матей 3:7-12).
Йоан Кръстител бе издигнал гласа си като тръба. Поръчката, която получи, бе: “Изяви на людете Ми беззаконието им и на Якововия дом греховете им” (Исая 58:1). Той нямаше човешко образование. Бог и природата бяха неговите учители. Но за човек, който трябваше да подготви пътя за Христос, който трябваше да бъде достатъчно дръзновен, за да издигне гласа си така, щото да бъде чут както пророците в миналото, и да призове пропадналата нация към покаяние ­ за това бе нужен точно такъв човек.
Чут от всички класи
Всички отиваха в пустинята, за да го слушат. Неуките рибари и селяните идваха от околните области, както и от областите, разположени наблизо и далеч. Римските войници от казармите на Ирод също идваха да го чуят. Идваха и офицери с мечове на кръста си, готови да смажат всичко, което би замирисало на бунт или метеж. Алчните събирачи на данъци пристигаха от съседните селища. Можеше да се видят и лицемерно набожни свещеници от Синедриона. Всички го слушаха като омагьосани. И всички ­ дори фарисеите, садукеите и студените, безчувствени подигравачи от онова време ­ си отиваха без присмех и със сърца, ужилени от чувството за своя грях. Нямаше дълги аргументации, нито умело скроени теории, натруфено мотивирани с “първо”, “второ” и “трето”. Имаше чисто и естествено красноречие в кратки изречения, като всяка дума бе произнасяна с увереността и тежестта на истината, съдържаща се в даваните предупреждения.
Предупредителната вест на Йоан наподобяваше в общи линии предупреждението към древната Ниневия: “Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана!” (Йона 3:4). Ниневия се покая, извика към Бога и Той прие покаянието и смирението є пред Божия авторитет. Бяха є дадени четиридесет години благодатно време, в което да докаже искреността на своето покаяние и да се откаже от греха. Но Ниневия отново се обърна към идолопоклонничеството. Нечестието є се задълбочи и състоянието є стана много по-плачевно, отколкото преди, защото светлината бе дошла при нея, но бе пропъдена.
Йоан призоваваше всяка класа от своите слушатели към покаяние. На фарисеите и садукеите казваше: “Бягайте от идещия гняв! Претенциите ви, че Авраам е ваш баща изобщо няма да ви помогнат, нито ще ви придадат чисти принципи и святост. Церемониалните жертвоприношения не притежават никаква стойност, ако не различавате тяхната цел ­ Божия Агнец, Който взема греховете на света. Обърнали сте гръб на Божиите изисквания, за да следвате собствените си покварени идеи. Така изгубвате качествата, присъщи на истинските Авраамови чеда.
И посочвайки скалите, разпръснати наоколо, през които потокът си пробиваше път, той казваше: “Бог може и от тия камъни да въздигне чеда на Авраам” (Матей 3:9).
Йоан Кръстител посрещаше греха с открито порицание ­ било у хора със скромно обществено положение или при високопоставени лица. Той заявяваше истината и на царе и благородници, независимо дали искаха да я чуят или я отхвърляха. Говореше лично към всеки и пряко в целта. Порицаваше фарисеите от Синедриона заради тяхната религия, състояща се само от кухи форми, без правдата на доброволното послушание… Заяви в очите на Ирод за брака му с Иродиада: “Не ти е позволено да я имаш”. Говореше му за бъдещото възмездие, когато Бог ще съди всеки човек според делата му…
“Тогава дойдоха и бирниците да се кръстят и му рекоха: “Учителю, ние какво да правим?” (Лука 3:12). Каза ли им той: “Не се занимавайте вече със събиране на данъци и напуснете бирническите си кантори?” Не! Но ги предупреди: “Не изисквайте нищо повече от това, което ви е определено” (Лука 3:13). Ако трябваше да бъдат събирачи на данъци, имаха право да държат в ръцете си само теглилки и мерки, които не мамят. Те можеха да се реформират в тези неща, така че да не допускат нищо, което намирисва на нечестие или потисничество.
“Питаха го и военнослужещите: А ние какво да правим? каза им: Не насилвайте никого, нито наклеветявайте и задоволявайте се със заплатите си” (Лука 3:14)…
Мечът на истината в действие
Христос също говореше прямо на всяка категория човеци. Укоряваше онези, които властваха над своите ближни; онези, чиито страсти и предразсъдъци караха мнозина да съгрешават и ги принуждаваха да богохулстват. Израилтяните бяха притъпили меча на истината с извинения и предположения; но Христос наричаше нещата със собствените им имена. Брадвата бе положена “до корена на дървото”. Той показваше, че и всички религиозни форми не можеха да спасят еврейската нация, понеже тя не виждаше и не приемаше чрез вяра Божия Агнец за свой Спасител.
Точно такова дело и такава вест като тези на Йоан ще се видят в последните дни. Господ дава вест на Своя народ чрез инструментите, които е избрал, и желае всеки да отдаде внимание на изпратените от Него увещания и предупреждения.
Вестта, предшестваща публичната служба на Божия Син, беше: “Покайте се, бирници! Покайте се, фарисеи и садукеи”, “понеже наближи небесното царство” (Матей 3:2). Нашата вест не е вест на “мир и безопасност” (1Солунци 5:3). Като народ, който вярва в скорошното пришествие на Христос, имаме да извършим едно дело, да разнесем вестта: “Пригответе се да посрещнете своя Бог” (Амос 4:12). Трябва да издигаме образеца и знамето на третата ангелска вест ­ “Божиите заповеди и вярата Исусова”.
Вестта за днес
Вестта, която носим, трябва да бъде така пряка, както вестта на Йоан Кръстител. Той порицаваше царе за тяхното нечестие. Изобличи прелюбодейството на Ирод. Въпреки че животът му бе в опасност, истината не бе обезсилена от устните му. Нашето дело в този век трябва да бъде също така вярно изпълнено. Жителите на света днес са сравнени с обитателите на земята по времето на потопа. Нечестието на жителите от Стария свят е ясно представено: “Видя Господ, че се умножава нечестието по земята и всичко, което мислите на сърцето им въображаваха, беше постоянно само зло” (Битие 6:5). Те не търсеха съвета на Всевишния, Който ги беше сътворил, нито ги бе грижа за Неговата воля. Божият укор бе над тях, понеже “следваха щенията на собствените си сърца” и то постоянно. На земята царуваше насилие. “Разкая се Господ, че беше направил човека на земята; и огорчи се в сърцето Си”. “И Бог видя земята и ето, тя бе развратена, защото всяка твар се обхождаше развратено на земята. И рече Бог на Ной: Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях. Затова ето, ще ги изтребя заедно със земята” (Битие 6:6,12,13).
И в сегашния период от земната история трябва да се изпълнят специални задължения, да се отправят специални изобличения. Господ няма да остави църквата си без укори и предупреждения. Редица грехове са станали мода, но въпреки това са не по-малко тежки в очите на Бога. Злините биват “лустросвани”, омаловажавани и извинявани. Подава се ръка за общуване на хора, които вмъкват фалшиви теории и фалшиви чувства, объркват умовете на Божия народ, умъртвяват тяхната способност да схващат принципите на правото. По този начин съвестта става нечувствителна към отправените съвети и укори. Дадената светлина, призоваваща към покаяние, изчезва в облаците от неверие и опозиция, създавани от човешки планове и измислици.
Бог изисква жива сериозност. Проповедници може да са се учили малко от книгите. Но ако вършат най-доброто, което могат със своите таланти, ако работят според предоставящите им се случаи, ако обличат говора си в най-ясен и семпъл език, ако са смирени хора, живеещи разумно и скромно, ако търсят мъдрост от Небето, ако работят за Бога от сърце и ако върховната им подбуда е любовта към Христос и към душите, за които Той се е пожертвал ­ тогава ще бъдат слушани дори от хора с по-високи възможности и дарби. Ще съществува особено очарование в простотата на истините, които те представят.
Христос е най-великият Учител, Когото светът някога е познавал. Йоан не бе учил в равинските училища. Но царе и благородници, фарисеи и садукеи, римски войници и офицери, обучени на целия дворцов етикет, хитри, алчни събирачи на данъци и хора с много голяма светска репутация ­ всички слушаха неговите думи. Те имаха доверие в ясните му изявления и биваха убеждавани в греха. Питаха го: “Какво да правим?” (Лука 3:14)…
Необходимо е усърдие
Днес точно преди Второто идване на Христос в небесните облаци Господ призовава хора, които ще бъдат ревностни и ще приготвят един народ, който да устои във великия ден на Господа. Хора, прекарали дълги години в изучаване на книги, не показват в живота си онази ревностна служба, която е толкова важна за това последно време. Не дават просто и точно свидетелство. Проповедници и учащи имат нужда от изливането на Божия Дух. Горещите молитвени апели, които бликат от сърцето на верния вестител, ще водят до верни убеждения. Не е необходимо човек да е учен, за да прави това; защото учените са зависими много повече от наученото от книгите, отколкото от познанието им за Бога и за Исус Христос… Всички, които познават единствения истинен и жив Бог, ще познават и Исус Христос, единородния Божи Син, и ще Го проповядват ­ и то разпънат…
Нима някой смята, че вестите на предупреждение няма да стигнат до хората, които Бог укорява? Изобличаваните може да се възмутят и да потърсят силата на закона срещу Божия пратеник, но с това те не се опълчват против вестителя, а против Христос, Който е дал укора и предупреждението. Когато хора поставят в опасност Божието дело и кауза чрез погрешния си начин на поведение, няма ли да чуят никакъв глас на укор? Ако се засягаше само виновният и неговата дейност не вредеше на другите, само той би получил предупредителните думи. Но когато поведението му нанася сигурна вреда на делото на истината и загиват души, Бог изисква предупреждението да бъде огласено дотолкова, доколкото е и причинената вреда. На свидетелствата не може да бъде попречено. Думите на укор и предупреждение, ясното “така казва Господ” ще бъде предадено от определените от Бога инструменти, защото думите не произлизат от човек ­ те са от Бога. Ако се образуват процеси пред земни съдилища и Бог позволява да се стигне до съд, то е, за да може да се прослави Неговото име. Но горко на онзи, който сам прави това. Бог чете подбудите ­ каквито и да са. Моля се Той да научи нашите братя да бъдат праволинейни и да не правят компромиси по този въпрос. Божието дело е било ощетявано и е страдало от много такива хора, свързани с него. И колкото по-бързо бъдат отстранени, толкова по-добре…
Бог зове за личности с решителна вярност. Той няма никаква нужда в критичен момент от двулични хора. Търси такива, които ще положат ръка на грешното дело и ще кажат: “Това не е според Божията воля” (Писмо 19 1/2, 1897 г.)